Проф. Кръстев: Ако разрушим Къщата с ягодите, затваряме прозореца към историята
Къщата с ягодите е безспорна полезност, която би трябвало да бъде съхранена на своето място без да се нарушава нейното достолепие.
Това разяснява проф. Тодор Кръстев, почетен ръководител на Българския народен комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
„ Като архитектура, с нейните изразителни фасади, с нейните интериори. Познавам тяхното положение към 2016 година – порти с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели. Ценна е в своята целокупност, само че тя е скъпа със своята достоверност. Тя е един прозорец към историята. Разбираме по какъв начин са живели хората тогава, по какъв начин са строили, какво са харесвали. Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец “, изясни той пред БНР.
Възможен ли е ремонт и по-късно възстановяване по достоверни данни, каквато концепция имаше притежателят на историческата постройка Валентин Златев? Има ли преднамереност в разрухата на сходни здания?
„ Това се трансформира в една сносно усвоена процедура напоследък – да се направи по този начин, че една постройка да се унищожи, която е монумент на културата, културна полезност и по-късно да се преизгради, вероятно. Тютюневите хранилища в Пловдив си спомняте по какъв начин изгоряха. Или постройката се оставя без поддържка, до момента в който стане рискова, с цел да бъде разрушена или сама да рухне. На „ Алабин “ рухна една постройка монумент на културата и умъртви две девойки. Или се прави експертиза, която потвърждава, че няма друго решение, с изключение на срутване “, разяснява Кръстев.
„ Въпросът е дали една остаряла, „ болна “ постройка, в неприятно положение - като Къщата с ягодите, може да бъде избавена. Разбира се. Това е същността на консервацията, която има разполагаем най-съвременните достижения на науката и техниката да „ излекува “ паметника. Както са били „ излекувани “ преди години монументи в доста тежко положение, в Старинен Пловдив да вземем за пример. Както се избавят хиляди остарели здания по света, без да се събарят и преизграждат “, безапелационен е експертът.
Твърди се, че няма друго положително решение отвън събарянето на Къщата с ягодите, за което се употребява евфемизма „ разглобяване “, сподели още проф. Кръстев. „ Тоест да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение къщата щяла да бъде рискова “
Той предлага експертизите да бъдат оповестени в цялостен размер, с цел да се запознае обществеността с тези причини.
Къщата с ягодите е частен случай, само че той илюстрира наклонност, която у нас е към този момент в ход, акцентира Кръстев.
„ Ние сме в развой на постепенна замяна на достоверни български полезности с техни копия, което е удар върху тяхната полезност. “
Това разяснява проф. Тодор Кръстев, почетен ръководител на Българския народен комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
„ Като архитектура, с нейните изразителни фасади, с нейните интериори. Познавам тяхното положение към 2016 година – порти с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели. Ценна е в своята целокупност, само че тя е скъпа със своята достоверност. Тя е един прозорец към историята. Разбираме по какъв начин са живели хората тогава, по какъв начин са строили, какво са харесвали. Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец “, изясни той пред БНР.
Възможен ли е ремонт и по-късно възстановяване по достоверни данни, каквато концепция имаше притежателят на историческата постройка Валентин Златев? Има ли преднамереност в разрухата на сходни здания?
„ Това се трансформира в една сносно усвоена процедура напоследък – да се направи по този начин, че една постройка да се унищожи, която е монумент на културата, културна полезност и по-късно да се преизгради, вероятно. Тютюневите хранилища в Пловдив си спомняте по какъв начин изгоряха. Или постройката се оставя без поддържка, до момента в който стане рискова, с цел да бъде разрушена или сама да рухне. На „ Алабин “ рухна една постройка монумент на културата и умъртви две девойки. Или се прави експертиза, която потвърждава, че няма друго решение, с изключение на срутване “, разяснява Кръстев.
„ Въпросът е дали една остаряла, „ болна “ постройка, в неприятно положение - като Къщата с ягодите, може да бъде избавена. Разбира се. Това е същността на консервацията, която има разполагаем най-съвременните достижения на науката и техниката да „ излекува “ паметника. Както са били „ излекувани “ преди години монументи в доста тежко положение, в Старинен Пловдив да вземем за пример. Както се избавят хиляди остарели здания по света, без да се събарят и преизграждат “, безапелационен е експертът.
Твърди се, че няма друго положително решение отвън събарянето на Къщата с ягодите, за което се употребява евфемизма „ разглобяване “, сподели още проф. Кръстев. „ Тоест да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение къщата щяла да бъде рискова “
Той предлага експертизите да бъдат оповестени в цялостен размер, с цел да се запознае обществеността с тези причини.
Къщата с ягодите е частен случай, само че той илюстрира наклонност, която у нас е към този момент в ход, акцентира Кръстев.
„ Ние сме в развой на постепенна замяна на достоверни български полезности с техни копия, което е удар върху тяхната полезност. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ