Капибара
Капибара е най-едрият гризач на планетата. Тя е с атрактивен външен тип, заради което се отглежда в доста много зоологически градини по света. Наименованието на Капибара значи " заповедник на тревите " на езика на индианското племе гуарани.
История на Капибара
Преди епохи са съществували Капибари, които са били огромни като мечки, съгласно археологически находки. По времето на завоевателите Капибара била оповестена за риба, с цел да може да бъде употребена за храна в четвъртък, когато се разрешавало яденето на риба. Днес Капибара може да се срещне в Южна Америка - тя е публикувана от Колумбия до северо-източната част на Аржентина. Капибара избира да живее във влажни тропически гори, както и тук-там, където има доста шубраци и изобилна влага. Капибара също по този начин може да живее и в савани, само че избира да е наоколо до водоеми, където да се крие и да плува.
Как наподобява Капибара
Дължината на тялото на Капибара доближава до метър и половина. Капибара става висока до 60 сантиметра. Мъжкарите тежат до 63 кг, а женските са с към два кг по-леки. Капибара е гризач и има два огромни зъба, които извършват функционалността на резци. Предните лапи на Капибара са с по четири пръста, задните лапи имат по три пръста. Предните крайници на Капибара са по-къси от задните. Между пръстите на всички лапи Капибара има плавателни ципи. Общият тип на Капибара припомня за доста едро морско свинче.
Капибара е покрита с дълга четина, която е груба на пипане. Цветът на козината на Капибара варира от сивкав до червеникаво-кафеникав. Възможно е върху муцуната и гърба на Капибара да има черни петна. Ушите на Капибара са дребни. Очите и носът на Капибара са ситуирани в горната част на главата й, с цел да може да са над водата, когато Капибара плува. Капибара има напълно дребна опашка, която едвам се вижда. Мъжкарите се разграничават от женските освен по размера на тялото, само че и по това, че мъжките имат специфична обонятелна жлеза, известна като морийо. Тя се разполага на върха на муцуната и съставлява овална издатина без четина. Тялото на Капибара е овално, наподобява на бъчва.
С какво се храни Капибара
Капибара е тревопасно животно и се храни с трева, а също по този начин с разнообразни типове водни растения. Капибара избира растения с високо наличие на белтъчини. Ефективната храносмилателна система на Капибара, която изисква точно предъвкване на храната, обезпечава на животното по-продължително предпазване на питателните субстанции. С резците си Капибара срязва тревата до корен. Капибара може да се храни с разнообразни зърнени култури, с тиквички и пъпеш. В зоопаркови условия Капибара се храни с едри гранулирани храни за гризачи, които се допълват с витамини и минерали, а също по този начин с разнообразни плодове и зеленчуци. Капибара има потребност да остри резците си в дървесни клончета - да вземем за пример от бреза, с цел да не прораснат зъбите й прекомерно доста, което е значимо, когато това животно се отглежда в зоопарк или като домакински любим.
Размножаване на Капибара
Капибара става полово зряла на година 5 половина. Капибара може да се развъжда целогодишно, само че нормално любовният интервал се пада през април или май. Чифтосването на двойката става във водата. След 150 дни се появяват дребните, които женската ражда на земята, надалеч от укритието. След като роди от 2 до 8 дребни, женската се осланя на грижите на останалите в групата, които й оказват помощ да се грижи за поколението. Малките се появяват на бял свят покрити с четина, с поникнали зъби и с отворени очи. Те тежат към кг и половина. Малко откакто се появят на бял свят, дребните към този момент могат да вървят след майка си. Тя ги кърми, до момента в който не навършат 10 месеца. Женската може да роди до два пъти в годината, само че нормално ражда един път.
Любопитни обстоятелства за Капибара
Капибара е дейна рано заран и късно вечер, през останалото време избира да си почива в укрития, които са на сушата или във водата. Понякога Капибара излиза да се храни единствено нощем, в случай че денем се опасява от нахлуване на хищници. Естествени врагове на Капибара в природата са ягуарите, анакондите и кайманите.
Капибара живее в групи от по към 20 животни, в които има преобладаващ мъжага, няколко женски, дребни Капибари и мъжкари, които се подчиняват на водача и нямат право да се чифтосват с женските. Много постоянно се срещат мъжки Капибари, които живеят като единаци.
В природата Капибара живее до 10 години, в зоопаркови условия може да живее две години повече. Капибара поддържа връзка с други животни от своя тип благодарение на свирукане и специфични звуци, които наподобяват щракане. Капибара може да издава тон, сходен на кучешки лай, когато е обезпокоена.
Капибара избира да се крие във водата, само че спи на земята. Когато Капибара се усеща застрашена, тя бяга бързо и се крие във водата. Капибара може да се гмурне под водата, с цел да се скрие, като остави единствено носа си над повърхността на водата, с цел да може да диша. Капибара е съвършен плувец.
Капибара оставя разнообразни типове дребни птици да кацат върху козината й, с цел да унищожават паразитите по нея. Съществуват ферми за Капибари, в които тези животни се отглеждат поради месото и козината си. В някои региони обаче има възбрана за лов на Капибара и нарушаването й се санкционира от закона.
Капибара от епохи е била желан домакински любим от хора, които харесват екзотиката. Капибара елементарно може да бъде опитомена и бързо привиква с хората. Това животно може да бъде научено с лекост да се разхожда с мотив като куче. Капибара е доста интелигентно животно и също като кучето може да бъде научена да извършва разнообразни по трудност команди. Капибара е извънредно чистоплътно животно и прекарва дълги часове в грижи за външния си тип.
Капибара е доста гальовно животно и когато се отглежда като домакински любим, тя непрекъснато желае да бъде галена. Често Капибара ляга по тил като куче и желае от стопанина си да я чеше по корема, като нормално няколко минути по-късно заспива. Когато се отглежда като домакински любим, мъжката Капибара би трябвало да бъде кастрирана, с цел да не маркира територията си.
