Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше

...
Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше
Коментари Харесай

ЮНЕСКО призна високото пеене от Долен и Сатовча за културно наследство

Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството. Това оповестиха от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - Българска академия на науките /ИЕФЕМ-БАН/.

Решението е било взето на съвещание в границите на 16 сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира присъствено в Париж и онлайн.

Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от ИЕФЕМ-БАН проф. д. изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл. ас. доктор Лина Гергова.

Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за благоевградските села Долен и Сатовча. В предишното песните " на високо " са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се " извикват " - от една равнища една група " ика ", от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Снимка: UNESCO
Високото пеене се назовава от локалните певици " пеене на високо ", " рукане ", " кряскане ", " икане ". Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие. Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание - през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.

Това е шестото регистриране на България в Представителния лист след Бистришките баби /2008 г./, нестинарството /2009 г./, традицията на чипровското килимарство /2014 г./, националния празник Сурова в Пернишко /2015 г./ и първомартенските културни практики /съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017 г.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР