Каквото и да правим, мили Боже, на всички да се угоди –

„ Каквото и да вършим,
мили Боже,
на всички да се угоди
– не може! “

Това е написал националният представител Николай Дренчев във Фейсбук часове преди да стане ясно за. Припомняме, че през вчерашния ден той , Александър Арангелов и Иво Русчев бяха отстранени от парламентарната група поради това, че са номинирали отделилите се в четвъртък общински съветници. На 8 февруари от осмия път бе излъчен краткотраен ръководител на Столичния общински съвет, като макар че вотът е бил скришен, е станало ясно, че Цветомир Петров е бил подсилен от „ Продължаваме Промяната – Демократична България – Спаси София “, ГЕРБ, Българска социалистическа партия, „ Синя София “, част от „ Възраждане “ и единствения консултант от Вътрешна македонска революционна организация.

В прочувствено изявление пред публицисти Дренчев изясни:

„ Когато страстите приказват, разсъдъкът мълчи. Заради това избирам да направя колкото е допустимо по-голяма пауза за това, което ще ви кажа. Излизам единствено, с цел да се чуе и особеното мнение. Аз не съм взел никакви пари. Не познавам нито един човек, който да е взел каквито е да е било пари. Аз съм учредителен секретар на партия „ Възраждане “ от 2014 година, когато се събрахме 50 индивида в „ Плиска “ на първото предконгресно учредително заседание. Бил съм учредителен секретар на „ Възраждане “, когато не е имало никакви пари, не е имало никаква дотация. Напротив – били сме преследвани с искане за възбрана от господин Гешев, когато беше в разгара на силите си. Аз постоянно, през деня и нощем, съм работил единствено и само за идеята „ Възраждане “ и за това, което съм вярвал. Тази заран в 08:30 часа на изключителна оперативка, която беше оповестена в нашите канали за информация, на групата, гласоподава за изключването ми, моето, Николай Дренчев, на другия член-учредител Александър Арангелов, който е работил в софийската организация, и я е основал на практика от нулата, който от 2014 година също е, който в последните месеци работеше за София област, откъдето са влезнали 10% от всички общински съветници на „ Възраждане “. Има общо 200 общински съветници, 20 от тях са вследствие на работата на Александър Арангелов. Ние сме огромни мъже и нашите усеща нямат значение. Има значение името ни, което не е редно да бъде охулвано по един безразсъден и припрян метод. “

„ Моята виновност е може би в това, че опазих дейностите на общинските ни съветници като споделих, че те не са създали нищо по-различно от това, което се е случвало на доста места в страната. Включително във Варна, където сме подкрепили ръководител на ПП-ДБ. Така че няма по какъв начин на едно място това да е укоримо, а на други – не. Съгласно нашия правилник локалните организации имат окончателното мнение при взимането на решение. В този случай имаше някакъв спор сред Деян Николов и двама други членове от организацията по отношение на другите общински съветници. Аз следих малко индиректно драмите в СОС. Не съм приказвал към момента с никой от тях и не ми се желае да разясня съответните дейности. Очаквам в близко бъдеще, когато малко утихнат пристрастеностите, да създадем една конференция, надлежно ние тримата народни представители плюс общинските съветници, които са упрекнати по този противен метод и да кажем защо става въпрос “ , добави той.

Депутатът съобщи, че с сътрудниците му не се усещат предатели , не са споделили нищо срещу „ Възраждане “, нито против ръководителя Костадин Костадинов. Според него не е направил нищо, с което да се урони престижът на партията.

Малко по-късно Дренчев написа във Фейсбук:

„ Ако Костадинов управляваше България, аз към този момент щях да съм в Белене! Ама… няма да ръководи! “

Последва и коментар и от брачната половинка на депутата Красимира Дренчева , която разгласи в обществената мрежа: „ Днес доверието на ръководителя на „ Възраждане “ Костадин Костадинов към мен беше свалено. Това пролича, откакто ме изхвърли без пояснения от страницата „ Възраждане – Ловеч “, която сътворих и администрирах през годините. Предполагам същото ще се случи и със страницата ми, където също има права. При това състояние, за мен няма различен вид с изключение на да напусна партията, в чието основаване участвах. Няма да приказвам за жертвите, които съм правила (както и децата ми) – не са били за Костадинов, били са за Родината. Всичко си заслужава, в случай че съм отворила очите най-малко на един човек да се бори за нормалност и за заслужен живот. Жалко, че от време на време нечие его тежи повече от тези неща! „ Възраждане “ е плод на напъните на доста хора. Има доста почтени измежду тях. Няма да кажа нищо против никого от организацията. Но почтени са и Александър Арангелов, и Иво Русчев. Подкрепям, несъмнено и брачна половинка си – честен и кардинален. Тежко е да загърбя 10-годишен труд, вярата и вярата, които са ме водили през годините, само че всичко се гради, а достолепие не мога да си разреша да изгубя. Напускам партията с чиста съвест! “

В края на деня Дренчев оцени протичащото се :

„ Да бъдат обяснени вчерашните триумфи на групата на Възраждане в СОС с „ били ги били купили “ е извънредно примитивно и малоумно. Моята оценка е следната: общинските съветници се оправиха ослепително в системата „ всеки против всеки “, в битка с надалеч по-силни и опитни съперници. Накрая се оказа, че нашите представители са получили по-голяма тежест в СОС от тази, която гласоподавателите са ни доверили на изборите. Разбира се, нашето уголемение е за сметка на нечие стесняване, а ощетените упрекват всички други във всичко друго, само че не и себе си.

Обяснението „ взели са едни пари “ е малоумно – ние в СОС сме придобили въздействие, т.е. – би трябвало да сме дали пари, а не да сме получили. По тази логичност обяснението би трябвало да бъде „ Възраждане купиха ПП-ДБ “, само че – за жалост – не е варно.

Истината е, че (част от) нашите общински съветници сполучливо маневрираха сред тежки воденични камъни и когато доближиха призовото място – получиха ругатни, вместо аплодисменти. Причината да бъдат охулени? Получили са въздействие в СОС! Не е ли това отлично, не са ли ни изпратили гласоподавателите ни тъкмо за това?

В Народното събрание гласоподавателите също ни изпратиха, с цел да реализираме най-малко нещо от нашата стратегия. Ние не реализираме нищо, само че имаме опрощение – „ ръководещите не ни дават “.

Не би трябвало ли и опозицията от Народното събрание вместо да хленчи, упорито да търси метод по какъв начин да свърши най-малко част от това, което са ни упълномощили гласоподавателите? Дали с това, че зададох последния въпрос на глас, не си заслужих патрона в гърба? “