Както е известно за всеки един българин 3-ти март, денят

Както е известно за всеки един българин 3-ти март, денят на Освобождението на България е народен празник от 1990 година. На 3-ти март (19-ти февруари по остарял стил) 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с който се поставя краят на Руско-турската война от 1877-1878 година. Войната, която е десета в поредицата от Руско-турски войни, е наречена Освободителна, защото довежда до освобождението на част от българите от Османската империя и основаването на Третата българска страна.

В духа на празника през днешния ден взехме решение да Ви споделим някои любопитни обстоятелства към Санстефанският кротичък контракт:

Факт е, че Санстефанският предварителен контракт е самобитен подарък от страна на съветската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 година, а през 1861 година на същата дата подписва декрета за анулация на крепостното право. В България той е прочут като Цар Освободител. Преговорите по сключването на контракта стартират в основната квартира на съветската войска в Одрин и едвам по-късно се водят в Сан Стефано. Заседанията се организират два пъти на ден. За основа на договарянията служи план, създаден от Граф Игнатиев, чиито съществени положения са одобрени от императора Александър II. На бойците са раздадени по 100 патрона и всички чакат или да се разгласи краят на войната, или да се издаде заповед за нахлуване в Цариград.

Факт № 1: Произходът на името на селището кръстник на българската независимост е римско.

Мирният контракт е подписан в къщата на фамилията на Симеоноглу в Сан Стефано - предградие на Истанбул. От 1926г. мястото се назовава Йешилкьой от момента, в който се вкарва законодателното предписание всяко обитаемо място в Турция да има турско име. В Османската империя това предписание не е било годно, защото не е признато империите да сменят имената на градовете, които завземат, с дребни изключения. Така в границите на Османската империя имало доста градове и села, чиито имена не били на езика на владетелите. Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос (Свети Стефан). През 1203 година рицарите от четвъртия кръстоносен поход акустирали в селището. И защото за римляните било мъчно за изговаряне гръцкото наименование, те го превели на родния си език и от там пристигнало Сан Стефано, откъдето по-късно идва и името на контракта.

Факт № 2: При подписването на мирния контракт в Сан Стефано българите не вземат участие като страна.

Войната от 1877-1878г. е двустранна руско-турска, епизод от вековния спор на двете империи на Балканите и в Кавказ. Българските земи са главното полесражение във войната и са подложени на страшни разрушения. Въпреки недоброто си въоръжение българските опълченци доброволци в съветската войска имат своя действителен боен принос за успеха. Това е безспорен исторически факт. С високия си военен дух и лъвска храброст те се борят сполучливо при Стара Загора, в епичните августовски боеве на Шипка през 1877 година, където успеха им не е мит, а действителност. С триумф си опълченците ни избавят достойнството на съветската войска и даже на императора и при Шипка-Шейново (януари 1878), където вземат участие в разгрома на армията на Вейсел паша.

Въпреки достойносто стълкновение на нашите войски за жалост нито един българин не е поканен от Русия при подписването на контракта край Сан Стефано. При все това хилядите жертви (цивилни и военни), които народът ни дава в битката, българите не са приети за съвоюващи. Делегацията, която води финалните договаряния за подписване на мира се състои единствено от руснаци. Те и не помислят да включат в нея български първенци, макар че на Цариградската конференция (декември 1876 - януари 1877) е прието съществуването на българската нация. По това време има значително познати на обществеността и освен в Османската империя, а и в Европа изтъкнати българи, които са почтени да съставляват народа, чиято бъдеща страна се основава в този миг. Наред с екзарх Антим І и новият Йосиф І, доста българи като Ал. Богориди, Г. Кръстевич са заемали висши османски служби. С висок престиж пред османските управници се употребяват в досегашните борци за църковна самостоятелност - доктор Ст. Чомаков, Т. Икономов, Т. Бурмов. Всеобщо приет и почитан е и поетът-журналист П. Р. Славейков.

Така на 19.02.1878 (стар стил) е подписан Санстефанският предварителен кротичък контракт. Руската делегация е избрала тъкмо тази дата, с цел да популяризира за трети път императора Александър ІІ. На този ден, както посочихме нагоре, е и неговото възшествие на престола през 1855 година На същия ден през 1861 година той отстранява крепостничеството и става " Цар избавител " на съветските селяни.

Факт № 3: В Санстефанския кротичък контракт не участва името България

Колкото и да е необичайно да звучи при самата подготовката и воденето на войната, съветските публични органи и лица не използват на никое място името България. Далеч преди началото на войната, на 26.06./8.07.1876 година, в дребното австро-унгарско градче Райхщад, в рамките на днешна Чехия се подписва скрито съглашение сред Русия и Австро-Унгария. Според него се изключва образуването на компактна славянска страна при възможна съветска победа над Турция. Ако се появи страна, чието име не е посочено, нейната южна граница не би трябвало да трансферира билото на Стара планина.

В Санстефанския контракт също не се загатва публично името България. Говори се за " региона " или " Балканската област ". Това е по-скоро процедура за съветската имперска политика. Преди 1878 година във всички мирни контракти, като този от Кючук Кайнарджа (1774), по който Русия придобива правото да се застъпва за балканските християни, също не се среща името България.

Факт № 4: Санстефанският кротичък контракт в никакъв случай не е оповестен на български език

Оригиналът на Санстефанския контракт е в Русия, а нашите архиви съхраняват единствено копие от него.

Текстът на контракта от Сан Стефано в България е прочут най-много от изявленията на доктор Богдан Кесяков и проф. Георги Генов. Санстефанският контракт е оповестен в " Принос към дипломатическата история на България " 1878-1925г., т.1. Печатница " Родопи ", 1925 година, с къси обяснителни бележки от доктор Б. Кесяков и увод на проф. Ст. Баламезов. Втората значима обява е дело на проф. Г. Генов през 1940 година. Тя влиза в сборника " Международни актове и контракти, засягащи България. С обяснителни бележки и една карта на България и Съседните страни ".

Самият текст на контракта от 19.02.1878 година по ст. ст. е писан на френски език - езикът на дипломацията по това време. Тук историците отварят една скоба, с цел да отбележат, че граф Н. Игнатиев, считан за фактическия негов създател, написа главно на френски език в своята дипломатическа преписка с Петербург, което е нормална процедура за това време.

Договорът обаче планува ратификация и има вид на съветски език и на османотурски език. Това са езиците на двете договарящи се страни: победителката Русия и победената Османска империя във войната. В този ред на мисли се допуска, че доктор Б. Кесяков през 1925 година и проф. Г. Генов през 1940 година, които са солидни откриватели и безспорни престижи са употребили френския текст на контракта, само че не и съветския, нито пък османотурския. В поддръжка на това изказване е фактът, че проф. Г. Генов е френски ученик и в своя алманах ползва текстът на контракта на френски език в своята обява.

Инфо: intellect.bg