Как да учим езици мързеливо - докато пътуваме или живеем в чужбина?
Учениците постоянно вършат грешката да имат вяра, че са прекомерно " мързеливи ", с цел да се научат да приказват непознат език, защото считат, че с цел да съумеят, са им нужни безкрайни граматически извършения и повторения в клас. Това обаче е неточност, а чертите на характера, свързани с " мързела ", в действителност могат да ви оказват помощ да постигнете езиковите си цели!
Наблюденията ми на възпитаник и преподавател
Имам опит както на учител (12 години), по този начин и на учещ непознати езици (владеещ 6 такива в разнообразни интервали от живота ми). Освен това имам и тапия по филология и преподаване на британски език от Кеймбридж, тъй че знам доста за теорията за проучване на езици и сигурно мога да кажа, че " мързелът " в действителност оказва помощ на курсистите да реализират високо равнище на притежаване на езика! Много " мързеливи " хора, които прекарват времето си, общувайки, вместо да се занимават с по-формално образование, постоянно учат езици относително бързо, до момента в който " работливите ", които се концентрират върху учебниците, постоянно не умеят да споделят.
История за двама
Спомням си историята за двама другари, които отишли в Германия да учат немски. Разказа ми я един остарял професор по филология. Единият бил първенец, който постоянно се справял добре на тестванията и към този момент бил учил два семестъра немски в университета, а другият нямал никакъв опит с езика и постоянно бил считан за безделник, който рядко заляга над книгите. Отишли да учат в два разнообразни немски града и се уговорили да се видят още веднъж след три месеца, с цел да схванат кой е напреднал повече. Когато се срещнали, " книжният плъх ", който прекарвал по осем часа дневно в библиотеката и изчел доста типичен немски творби в оригинал (дума по дума, благодарение на речник), едвам съумял да организира диалог, до момента в който другият, който всяка вечер излизал и общувал с локалните и рядко учил, приказвал много свободно. Освен това споделил, че в действителност му ХАРЕСАЛО да учи, до момента в който сътрудника му се чувствал трагичен и обезкуражен.
Изучаването на непознат език = създаване на привички
Езикът е физическо умеене, основано на построяването на табиет, като да вземем за пример да се научим да свирим на музикален инструмент или да караме кола със скорости. Научаваме се да приказваме, до момента в който приказваме и когато усетим нужда да поправяме грешките си, когато връзката се проваля.
Едно от основните неща, които научих по време на следването си, беше, че гладкостта на изрече (говорене без да се фокусираме върху граматиката) води до акуратност (правилна граматика), а не противоположното.
Многократни повторения на граматични форми или маловажни извършения за наречие във деликатно следена среда (както вършат доста учители) рядко водят до гладкост на изрече при учащите. От друга страна, слагането в РЕАЛНИ КОМУНИКАТИВНИ СИТУАЦИИ води до коригиране на грешките, защото те затрудняват общуването и най-после всичко наподобява като игра за превъзмогване на бариерите.
Четири съвета за „ мързеливо “ учене
От персонален опит мога да ви предложа тези значими препоръки, които да ви оказват помощ да ускорите проучването на непознат език:
Първо, присъединете се към групи за обществени контакти във вашия град, които постоянно се събират, с цел да се запознаете с локални хора, с които споделяте общи ползи. Така диалозите в действителност ще ви бъдат забавни и няма да е нужно да се преструвате, единствено с цел да упражнявате езика. В Северна Америка Meetup евентуално е най-хубавият уеб страница, към който да се присъедините, защото има стотици разнообразни групи в множеството градове.
Второ, пробвайте се да намерите другар (носител на езика), който в действителност харесвате, и работете върху построяването на близки връзки! Един добър другар е задоволителен! Най-добрият метод да започнете да говорите свободно е като има човек, който съвсем постоянно е към вас, с който се чувствате удобно и с който желаете да си говорите за всичко, което се случва в всекидневието ви. Ако той не може да ви разбере, ще ви поправи и евентуално напълно естествено езикът ви ще се усъвършенства, тъй като сте същински заинтригувани да поддържате диалога! Подходящите места да срещнете подобен човек са местата, където вие обичате да ходите, да вземем за пример фитнес залата, парка, библиотеката, фоайето на университета и така нататък
Трето, търсете забавни хора! Поемете самодейността! Ако видите музикант, който свири на улицата, отидете при него и си поприказвайте. Ако видите някой да чете книга, до момента в който дружно чакате рейса, попитайте го за книгата и за какво я чете! Ако сте същински заинтригувани от хората, на тях ще им хареса да си приказват с вас. За вас също е по-добре да решите с кого да говорите, вместо да чакате непознати хора да ви подканят за диалог. Последният вид може и да е рисков за дамите!
И най-после, използвайте личната си езикова и етническа прелест! В наши дни множеството огромни градове в англоезичните страни са мултиетнически, тъй че един руснак/испанец/бразилец не може да се разграничи от всеки различен локален, в случай че не си отвори устата и не стартира да приказва. Забелязвам, че доста учащи се опасяват да приказват, тъй като знаят, че имат акцент, само че в действителност доста задгранични акценти (особено европейски, латиноамерикански и руски) звучат симпатично и екзотично в Северна Америка, тъй че хората, които ви чуят да говорите, ще пожелаят да ви опознаят. А в случай че се усмихвате и изглеждате приветливо, скоро ще имате по няколко събеседници на всяка среща!
Тримесечно предизвикателство
Така че не се лъжете! „ Мързеливите " могат да учат доста бързо! Почти мога да ви подсигурявам, че в случай че сте общителни и се вслушате в препоръките ми, можете да пристигнете в Съединени американски щати или всяка друга англоговоряща страна, едва владеейки британски език и за три месеца да достигнете високо равнище!
Оставете учебниците и говорете! Това е най-хубавият метод да се научите!
