Писането на ръка е изненадващо важно за мисленето и ученето
Кога за финален път записахте нещо на ръка? За доста от нас писането на ръка може да е станало рядка, в случай че не и изоставена процедура. Възможността за водене на бележки на телефони или за написване на хрумвания с клавиатура като цяло е по-бърза и по-лесна, само че дали цената на писането на ръка е изчезнала вечно?
Не и съгласно ново проучване, което изследва когнитивните изгоди от писането с химикал и хартия.
(Във видеото може да научите повече за: Роботи възпроизвеждат ръкопис, наподобяващ човешкия)
За някои професионални писатели концепцията, че писалката може да помогне за творчеството и мисленето, няма да е вест. Въпреки прехода към цифровите технологии, някои писатели не престават да употребяват ръкописния текст като метод за повишение на продуктивността си. Научният свят едвам неотдавна стартира да се среща с хипотетичните изгоди от тази процедура, само че първите резултати към този момент са безапелационни.
Вземете да вземем за пример децата в учебно заведение. Тъй като светът последователно мина към цифрови благоприятни условия, доста учебни заведения започнаха да слагат огромен акцент върху това да бъдат механически грамотни и по-малко върху умеенето да боравят с писалка. В някои случаи децата получават умения за писане на машина, преди да се научат да пишат на ръка.
Изследванията на развиването на децата в предучилищна възраст обаче демонстрират, че тези, които научават писмеността си, като я наблюдават посредством придвижване, сходно на писането, имат по-добро и по-дълготрайно различаване и схващане от тези, които вършат това посредством писане. Смята се, че осъществяването на придвижванията, свързани с писането на ръка, също по този начин разрешава по-добро запомняне на нови думи.
При възрастните навикът да си водят бележки с телефони или преносими компютри става все по-разпространен, само че се оказва, че той е по-малко ефикасен от воденето на бележки на ръка. Например, изследване от 2014 година откри, че студентите, които разчитат на писане на пишеща машина за водене на бележки по време на лекции и семинари, се показват по-зле на концептуалните въпроси, в сравнение с тези, които си водят бележки на ръка.
Но за какво ръкописът е по-добър за ученето? Отговорът наподобява е обвързван с относителната трудност на действието спрямо писането на машина. Писането изисква повече придвижвания, повече умения и съгласуваност, както и по-голямо образно внимание, и по този начин подтиква разнообразни елементи на мозъка да се обединят, с цел да трансфорат формите в главата ни в нещо очевидно на страницата.
За да оцените това, представете си, че обяснявате на някого по какъв начин се написа на ръка. Откъде бихте почнали? Как бихте съобщили за всички фини действия, които просто се правят, с цел да държите писалката и да движите пръстите си, с цел да образувате избрани букви? Какъв напън би трябвало да оказват върху самата химикалка или върху страницата и по какъв начин се трансформира той при придвижването на писалката?
А по-късно има и зрителна система. Очите ви би трябвало да одобряват информацията за това, което създавате, и да я предадат на мозъка ви, с цел да може той да ревизира дали писецът върху хартията дава отговор на мисловния модел на сюжета, който се пробвате да създадете. Ако има някакви неточности или отклонения, той би трябвало да изпрати известия за смяна на придвижването на ръката ви, с цел да поправя формите.
Изключително мъчно е даже да се замислим за това, камо ли да го разбираем, само че все пак мозъците ни го вършат всякога, когато се обръщаме към писането на ръка.
Или можете да пишете на машина. Няма да има потребност от тази сложност; можете просто да потърсите стремежи клавиш, да го докоснете и да ревизирате дали е основана вярната писмен знак на екрана.
Все повече доказателства обаче сочат, че прекомерното разчитане на това, изключително при децата, е по-малко дейно за ученето, а при възрастните скоростта на писане може да ни разреши да записваме информация буквално, само че това не значи, че я обработваме свястно. Това не значи, че печатането е безполезно; към момента можем да вършим сходни връзки и да интегрираме информация, само че би трябвало да го вършим по-съзнателно.
И това, че ръкописът се оказва по-полезен за запомняне и култивиране на информация, не значи, че би трябвало да изхвърлим цифровите си принадлежности. Някои проучвания даже демонстрират, че елементарното потребление на стилус върху екрана може да бъде също толкоз потребно, защото е значимо придвижването на писане, а не средството.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Не и съгласно ново проучване, което изследва когнитивните изгоди от писането с химикал и хартия.
(Във видеото може да научите повече за: Роботи възпроизвеждат ръкопис, наподобяващ човешкия)
За някои професионални писатели концепцията, че писалката може да помогне за творчеството и мисленето, няма да е вест. Въпреки прехода към цифровите технологии, някои писатели не престават да употребяват ръкописния текст като метод за повишение на продуктивността си. Научният свят едвам неотдавна стартира да се среща с хипотетичните изгоди от тази процедура, само че първите резултати към този момент са безапелационни.
Вземете да вземем за пример децата в учебно заведение. Тъй като светът последователно мина към цифрови благоприятни условия, доста учебни заведения започнаха да слагат огромен акцент върху това да бъдат механически грамотни и по-малко върху умеенето да боравят с писалка. В някои случаи децата получават умения за писане на машина, преди да се научат да пишат на ръка.
Изследванията на развиването на децата в предучилищна възраст обаче демонстрират, че тези, които научават писмеността си, като я наблюдават посредством придвижване, сходно на писането, имат по-добро и по-дълготрайно различаване и схващане от тези, които вършат това посредством писане. Смята се, че осъществяването на придвижванията, свързани с писането на ръка, също по този начин разрешава по-добро запомняне на нови думи.
При възрастните навикът да си водят бележки с телефони или преносими компютри става все по-разпространен, само че се оказва, че той е по-малко ефикасен от воденето на бележки на ръка. Например, изследване от 2014 година откри, че студентите, които разчитат на писане на пишеща машина за водене на бележки по време на лекции и семинари, се показват по-зле на концептуалните въпроси, в сравнение с тези, които си водят бележки на ръка.
Но за какво ръкописът е по-добър за ученето? Отговорът наподобява е обвързван с относителната трудност на действието спрямо писането на машина. Писането изисква повече придвижвания, повече умения и съгласуваност, както и по-голямо образно внимание, и по този начин подтиква разнообразни елементи на мозъка да се обединят, с цел да трансфорат формите в главата ни в нещо очевидно на страницата.
За да оцените това, представете си, че обяснявате на някого по какъв начин се написа на ръка. Откъде бихте почнали? Как бихте съобщили за всички фини действия, които просто се правят, с цел да държите писалката и да движите пръстите си, с цел да образувате избрани букви? Какъв напън би трябвало да оказват върху самата химикалка или върху страницата и по какъв начин се трансформира той при придвижването на писалката?
А по-късно има и зрителна система. Очите ви би трябвало да одобряват информацията за това, което създавате, и да я предадат на мозъка ви, с цел да може той да ревизира дали писецът върху хартията дава отговор на мисловния модел на сюжета, който се пробвате да създадете. Ако има някакви неточности или отклонения, той би трябвало да изпрати известия за смяна на придвижването на ръката ви, с цел да поправя формите.
Изключително мъчно е даже да се замислим за това, камо ли да го разбираем, само че все пак мозъците ни го вършат всякога, когато се обръщаме към писането на ръка.
Или можете да пишете на машина. Няма да има потребност от тази сложност; можете просто да потърсите стремежи клавиш, да го докоснете и да ревизирате дали е основана вярната писмен знак на екрана.
Все повече доказателства обаче сочат, че прекомерното разчитане на това, изключително при децата, е по-малко дейно за ученето, а при възрастните скоростта на писане може да ни разреши да записваме информация буквално, само че това не значи, че я обработваме свястно. Това не значи, че печатането е безполезно; към момента можем да вършим сходни връзки и да интегрираме информация, само че би трябвало да го вършим по-съзнателно.
И това, че ръкописът се оказва по-полезен за запомняне и култивиране на информация, не значи, че би трябвало да изхвърлим цифровите си принадлежности. Някои проучвания даже демонстрират, че елементарното потребление на стилус върху екрана може да бъде също толкоз потребно, защото е значимо придвижването на писане, а не средството.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ