Европа има само едно спасение при отказ от руски газ
Как ще живее Европа, в случай че реализира проектите си да изостави съветските енергоносители? Западните специалисти имат две гледни точки по въпроса: или да се форсира по този начин наречения зелен преход към възобновими енергийни източници, или да се усили производството на въглеводороди. Реално трети път може да им помогне, само че надали ще го изберат.
От самото начало на икономическата война, която Западът разгласи на Русия, битката сред две групи на въздействие в западния свят внезапно ескалира: борците против световното стопляне и тези, които призоваваха за връщане към огромни вложения в петролния, газовия и въглищния браншове.
Позицията на първите беше следната: спорът сред Русия и Украйна е късмет за ускорено въвеждане на зелена сила и електрически транспортни средства. В последна сметка, на фона на възходящите цени на газа, петрола и въглищата, зелената сила наподобява по-конкурентоспособна. Защитниците на изкопаемите горива споделят тъкмо противоположното: актуалните свръхвисоки цени на силата са резултат от години на недофинансиране. Дълги години се смяташе за недопустимо на Запад да се влага в разширение на добива на изкопаеми горива.
Междувременно Владимир Путин декларира, че отводът на Европа от съветски енергийни носители е „ икономическо самоубийство “. Но последователите на тези две гледни точки се пробват да показват въпроса по напълно друг метод. Някои настояват, че спорът с Русия ще форсира прехода на Европа към стопанска система без въглерод, до момента в който други даже приказват за възраждането на бранша на изкопаемите горива. Кой в действителност е прав?
Сурова действителност
Ако погледнете трезво на обстановката, тогава тя е следната: сега за Европа изборът сред зеления преход и прекъсването на зеления преход просто не си коства. Това звучи парадоксално: знае се, че зеленият преход е нужен, с цел да се измести въглеродната сила. Намаляването на потреблението на изкопаеми горива от Русия обаче – а то към този момент стартира за Европейски Съюз – не може да бъде бързо обезщетено нито от вятърни мелници, нито от слънчеви панели. Европейците не вложиха по-малко в тях. Но до момента в който влязат в деяние в забележими размери, ще минат години.
Енергетиката като цяло е извънредно консервативна промишленост. Достатъчно е да напомним, че по-голямата част от топлинната сила във Финландия, която неотдавна изостави съветския газ, към момента се получава посредством изгаряне на дърва - и това е през 2020-те! По същия метод светът към момента получава повече електрическа енергия от въглища, в сравнение с от газ. Не е изненадващо, че преходът към технологии, които започнаха всеобщо да се вкарват преди 20 години - вятърни паркове и слънчеви електроцентрали е още по-далеч от довеждане докрай.
Но всичко това не отстранява въпроса: провокира ли икономическата война с Русия отменяне на бъдещето без въглерод в западните страни? Или вярванията в климатичните ужаси ще се окажат по-силни и „ извънвъглеродният “ поход ще продължи? Симоне Талиапиетра от мозъчния концерн “Брюгел” счита, че двата разновидността ще работят по едно и също време. „ В кратковременен проект имаме потребност от комбинация от двата вида решения – както „ кафяви” (въглеродни), по този начин и „ зелени” (безвъглеродни). Ако отворим още веднъж въглищни електроцентрали за една-две години, мисля, че това няма да е огромен проблем – в случай че в това време увеличим потенциала на зелената сила.”
И към този момент се ползват решения в този жанр. До пролетта на 2022 година Гърция планираше да спре всички топлоелектрически централи, работещи с въглища през 2023 година: те работеха на кафяви въглища и осигуряваха 10% от локалната електрическа енергия. Крайната дата към този момент е отсрочена с пет години, за 2028 година
Но в случай че гръцкият министър председател незабавно направи запаса, че мярката е краткотрайна, то някои в Европейски Съюз са в напълно друго въодушевление. Официална Варшава, която преди този момент даде обещание да спре ТЕЦ-овете на въглища до 2049 година, съобщи посредством своя вицепремиер Яцек Сасин: „ Искаме силата, работеща с въглища в Полша, да продължи да работи доста по-дълго, в сравнение с до 2049 година Ясно за какво. Полша освен получава 70% от електрическата енергия от въглища, само че и сама я добива. Преходът към вятър и слънце единствено ще увеличи цената на електрическата енергия, само че и ще принуди тази страна да купува артикули от други страни, с цел да си обезпечи сила. Поляците, гледайки неустойчивостта в международната търговия, избират да имат свое мръсно решение, в сравнение с по-чисто, само че нечие друго”.
Всичко това - както малко по-рано в Съединени американски щати - води до бързо повишаване на потреблението на въглища, защото газът в Европейски Съюз в този момент коства толкоз доста, че те не са изключително склонни да го купуват. Международната организация по енергетика към този момент предвижда, че потреблението на черно гориво през 2022 година ще сложи връх, надхвърлящ осем милиарда тона.
И въпреки всичко най-големите стопански системи в Европа не престават да следват линията „ връщането към въглеродното гориво е единствено краткотрайно събитие “. За да разберем дали това краткотрайно събитие ще стане трайно, би трябвало да се оцени главното: дали зеленият преход през идващите няколко години в действителност може да усили производството на сила, тъй че въглищата да станат единствено краткотрайна опция.
Най-слабото място на зеления преход
За да се заменят Топлоелектрическа централа на въглища и газ след няколко години, е належащо да се построяват вятърни паркове и слънчеви електроцентрали доста по-активно, в сравнение с се прави през днешния ден. Но има механически детайлности, които слагат под подозрение, че такова активиране в действителност ще се случи. Поне в видим мащаб.
Защо? Работата е там, че вятърните мелници и слънчевите панели са доста по-материално интензивни средства за произвеждане на електрическа енергия от Топлоелектрическа централа или АЕЦ.
За генериране на милиард киловатчаса в атомна електроцентрала, при построяването ѝ ще би трябвало да бъдат изразходвани 168 тона метал и 760 тона бетон – общо 928 тона. Въглищната Топлоелектрическа централа ще изисква 314 тона метал и 870 тона бетон. Газовата - 171 тона метал и 400 тона бетон. Тоест във връзка с потреблението на материали те са почти съпоставими.
Но милиард киловатчаса от вятърни мелници ще изискват 8000 тона бетон и 1978 тона метал. От слънчеви панели - 9430 тона метал и 4000 тона бетон. Те са с пъти по-материалоемки от АЕЦ и Топлоелектрическа централа - към десетина пъти. Междувременно цената на цимента, стоманата и алуминия се е нараснала доста през последните две години. Това значи, че характерната (за киловатчас произведена) цена на новите зелени електроцентрали е повишена по-сериозно от цената на новите Топлоелектрическа централа и АЕЦ – в пъти по-сериозно. Освен това производството на цимент е физически обвързано с потреблението на огромни количества природен газ.
Така икономическата война на Запада против Русия се трансформира в игра без облага. Какъвто и вид да подхващат западните страни, пробвайки се да се измъкнат от съветския нефт и газ, те са изправени пред все по-високи цени. Опитът да се размени съветския газ с въглища от Южна Африка или тези въглищни залежи, които към момента се създават в Европейски Съюз, значи неведнъж повишение на цените на въглищата. И в това време да удрят личната си битка против световното стопляне.
Ако се опитат да заменят съветския газ с вятърни мелници и слънчеви панели? Изведнъж ще се натъкнат на обстоятелството, че материалите, нужни за това, са поскъпнали не по-малко от газа - и имат потребност от 10 пъти повече от тези материали, в сравнение с в случай че ще строят Топлоелектрическа централа или АЕЦ.
При естествени условия огромният разход на материали на вятърни мелници и слънчеви панели не притесняваше западните страни. Все отново: в края на краищата те не би трябвало да купуват гориво. Инвестирал си в строителството - и по-късно стрижи. Само че разноските за механически инспекции, премахване на прахуляк от панелите или смазване на перките с керосин през зимата (за да не замръзват) са сравними с разноските за ремонт на Топлоелектрическа централа.
Но в новата икономическа действителност обстановката се промени фрапантно. Необходимостта от вложение на по-голямата част от разноските в строителството (както при Водноелектрическа централа и ВЕЦ) значи, че еднократните разноски за електроцентрали, издигнати в този момент, ще бъдат доста високи. Но да се разделят разноските в продължение на доста десетилетия - както се случва с топлоелектрическите централи, които би трябвало да купуват гориво - в границите на зелената сила няма да се получи.
Има ли излаз от зелената невъзможност?
Има и подобен вид за развиване на безвъглероден преход, който стопански е по силите на Западна Европа. Говорим за прекосяване към дърва за огрев - по финландски модел. Във Финландия доста повече първична сила се получава от дърва за огрев, в сравнение с от нефт и петролни артикули или от атомни електроцентрали. Европа има топъл климат, в който горите усилват биомасата си до три до четири пъти по-бързо, в сравнение с в сибирската тайга. Не е нереалистично да се задоволят потребностите на Европейския съюз посредством отопление на дърва.
Но този път, даже и да е единственият действителен, няма да помогне на Европейски Съюз на процедура. За образуване на рандеман, превръщане на топлоелектрически централи, работещи с въглища, в такива на дървени пелети и по този начин нататък, ще са нужни доста години и огромни вложения. Можете да извършите тези вложения единствено в случай че приемете: вятърните мелници и слънчевите панели не оказват помощ в изискванията на скъпи метали и цимент. Икономическата война с Русия блокира зеления преход към всичко като се изключи дърва за огрев, не по-малко надеждно, в сравнение с блокира способността на европейците да употребяват газ в същите размери.
Разбира се, поражда въпросът: в случай че всичко е толкоз зле, тогава какво ще създадат актуалните западни политици? Колкото и да е необичайно, е доста мъчно да се отговори. Рационалният разбор може единствено тъкмо да планува дейностите, подхванати от рационалните играчи. След началото на икономическата война против Русия не е напълно ясно дали Западът даже има рационални политически играчи. А дейности от несъизмерим темперамент, обусловени прочувствено, не могат да бъдат планувани авансово.
Западната енергетика навлезе в интервал на неустановеност, ненапълно напомнящ актуалните дейности на украинските политици. Няма рационални, работещи разновидности за превъзмогване на енергийната рецесия и битка с световното стопляне за европейските и американските водачи. Те не желаят да разширят добива на петрол и газ, не могат да разширят зелената сила с верните темпове, а преходът към дърва за огрев е възпрепятстван от нежеланието на западните политици да признаят провалянето в региона на слънчевата и вятърна сила. Енергийното бъдеще на златния милиард припомня за римската страна през интервала на гражданските войни. Това е транспортен съд без кормило и без платна - тъй че никой не знае на кой бряг ще се разбие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
От самото начало на икономическата война, която Западът разгласи на Русия, битката сред две групи на въздействие в западния свят внезапно ескалира: борците против световното стопляне и тези, които призоваваха за връщане към огромни вложения в петролния, газовия и въглищния браншове.
Позицията на първите беше следната: спорът сред Русия и Украйна е късмет за ускорено въвеждане на зелена сила и електрически транспортни средства. В последна сметка, на фона на възходящите цени на газа, петрола и въглищата, зелената сила наподобява по-конкурентоспособна. Защитниците на изкопаемите горива споделят тъкмо противоположното: актуалните свръхвисоки цени на силата са резултат от години на недофинансиране. Дълги години се смяташе за недопустимо на Запад да се влага в разширение на добива на изкопаеми горива.
Междувременно Владимир Путин декларира, че отводът на Европа от съветски енергийни носители е „ икономическо самоубийство “. Но последователите на тези две гледни точки се пробват да показват въпроса по напълно друг метод. Някои настояват, че спорът с Русия ще форсира прехода на Европа към стопанска система без въглерод, до момента в който други даже приказват за възраждането на бранша на изкопаемите горива. Кой в действителност е прав?
Сурова действителност
Ако погледнете трезво на обстановката, тогава тя е следната: сега за Европа изборът сред зеления преход и прекъсването на зеления преход просто не си коства. Това звучи парадоксално: знае се, че зеленият преход е нужен, с цел да се измести въглеродната сила. Намаляването на потреблението на изкопаеми горива от Русия обаче – а то към този момент стартира за Европейски Съюз – не може да бъде бързо обезщетено нито от вятърни мелници, нито от слънчеви панели. Европейците не вложиха по-малко в тях. Но до момента в който влязат в деяние в забележими размери, ще минат години.
Енергетиката като цяло е извънредно консервативна промишленост. Достатъчно е да напомним, че по-голямата част от топлинната сила във Финландия, която неотдавна изостави съветския газ, към момента се получава посредством изгаряне на дърва - и това е през 2020-те! По същия метод светът към момента получава повече електрическа енергия от въглища, в сравнение с от газ. Не е изненадващо, че преходът към технологии, които започнаха всеобщо да се вкарват преди 20 години - вятърни паркове и слънчеви електроцентрали е още по-далеч от довеждане докрай.
Но всичко това не отстранява въпроса: провокира ли икономическата война с Русия отменяне на бъдещето без въглерод в западните страни? Или вярванията в климатичните ужаси ще се окажат по-силни и „ извънвъглеродният “ поход ще продължи? Симоне Талиапиетра от мозъчния концерн “Брюгел” счита, че двата разновидността ще работят по едно и също време. „ В кратковременен проект имаме потребност от комбинация от двата вида решения – както „ кафяви” (въглеродни), по този начин и „ зелени” (безвъглеродни). Ако отворим още веднъж въглищни електроцентрали за една-две години, мисля, че това няма да е огромен проблем – в случай че в това време увеличим потенциала на зелената сила.”
И към този момент се ползват решения в този жанр. До пролетта на 2022 година Гърция планираше да спре всички топлоелектрически централи, работещи с въглища през 2023 година: те работеха на кафяви въглища и осигуряваха 10% от локалната електрическа енергия. Крайната дата към този момент е отсрочена с пет години, за 2028 година
Но в случай че гръцкият министър председател незабавно направи запаса, че мярката е краткотрайна, то някои в Европейски Съюз са в напълно друго въодушевление. Официална Варшава, която преди този момент даде обещание да спре ТЕЦ-овете на въглища до 2049 година, съобщи посредством своя вицепремиер Яцек Сасин: „ Искаме силата, работеща с въглища в Полша, да продължи да работи доста по-дълго, в сравнение с до 2049 година Ясно за какво. Полша освен получава 70% от електрическата енергия от въглища, само че и сама я добива. Преходът към вятър и слънце единствено ще увеличи цената на електрическата енергия, само че и ще принуди тази страна да купува артикули от други страни, с цел да си обезпечи сила. Поляците, гледайки неустойчивостта в международната търговия, избират да имат свое мръсно решение, в сравнение с по-чисто, само че нечие друго”.
Всичко това - както малко по-рано в Съединени американски щати - води до бързо повишаване на потреблението на въглища, защото газът в Европейски Съюз в този момент коства толкоз доста, че те не са изключително склонни да го купуват. Международната организация по енергетика към този момент предвижда, че потреблението на черно гориво през 2022 година ще сложи връх, надхвърлящ осем милиарда тона.
И въпреки всичко най-големите стопански системи в Европа не престават да следват линията „ връщането към въглеродното гориво е единствено краткотрайно събитие “. За да разберем дали това краткотрайно събитие ще стане трайно, би трябвало да се оцени главното: дали зеленият преход през идващите няколко години в действителност може да усили производството на сила, тъй че въглищата да станат единствено краткотрайна опция.
Най-слабото място на зеления преход
За да се заменят Топлоелектрическа централа на въглища и газ след няколко години, е належащо да се построяват вятърни паркове и слънчеви електроцентрали доста по-активно, в сравнение с се прави през днешния ден. Но има механически детайлности, които слагат под подозрение, че такова активиране в действителност ще се случи. Поне в видим мащаб.
Защо? Работата е там, че вятърните мелници и слънчевите панели са доста по-материално интензивни средства за произвеждане на електрическа енергия от Топлоелектрическа централа или АЕЦ.
За генериране на милиард киловатчаса в атомна електроцентрала, при построяването ѝ ще би трябвало да бъдат изразходвани 168 тона метал и 760 тона бетон – общо 928 тона. Въглищната Топлоелектрическа централа ще изисква 314 тона метал и 870 тона бетон. Газовата - 171 тона метал и 400 тона бетон. Тоест във връзка с потреблението на материали те са почти съпоставими.
Но милиард киловатчаса от вятърни мелници ще изискват 8000 тона бетон и 1978 тона метал. От слънчеви панели - 9430 тона метал и 4000 тона бетон. Те са с пъти по-материалоемки от АЕЦ и Топлоелектрическа централа - към десетина пъти. Междувременно цената на цимента, стоманата и алуминия се е нараснала доста през последните две години. Това значи, че характерната (за киловатчас произведена) цена на новите зелени електроцентрали е повишена по-сериозно от цената на новите Топлоелектрическа централа и АЕЦ – в пъти по-сериозно. Освен това производството на цимент е физически обвързано с потреблението на огромни количества природен газ.
Така икономическата война на Запада против Русия се трансформира в игра без облага. Какъвто и вид да подхващат западните страни, пробвайки се да се измъкнат от съветския нефт и газ, те са изправени пред все по-високи цени. Опитът да се размени съветския газ с въглища от Южна Африка или тези въглищни залежи, които към момента се създават в Европейски Съюз, значи неведнъж повишение на цените на въглищата. И в това време да удрят личната си битка против световното стопляне.
Ако се опитат да заменят съветския газ с вятърни мелници и слънчеви панели? Изведнъж ще се натъкнат на обстоятелството, че материалите, нужни за това, са поскъпнали не по-малко от газа - и имат потребност от 10 пъти повече от тези материали, в сравнение с в случай че ще строят Топлоелектрическа централа или АЕЦ.
При естествени условия огромният разход на материали на вятърни мелници и слънчеви панели не притесняваше западните страни. Все отново: в края на краищата те не би трябвало да купуват гориво. Инвестирал си в строителството - и по-късно стрижи. Само че разноските за механически инспекции, премахване на прахуляк от панелите или смазване на перките с керосин през зимата (за да не замръзват) са сравними с разноските за ремонт на Топлоелектрическа централа.
Но в новата икономическа действителност обстановката се промени фрапантно. Необходимостта от вложение на по-голямата част от разноските в строителството (както при Водноелектрическа централа и ВЕЦ) значи, че еднократните разноски за електроцентрали, издигнати в този момент, ще бъдат доста високи. Но да се разделят разноските в продължение на доста десетилетия - както се случва с топлоелектрическите централи, които би трябвало да купуват гориво - в границите на зелената сила няма да се получи.
Има ли излаз от зелената невъзможност?
Има и подобен вид за развиване на безвъглероден преход, който стопански е по силите на Западна Европа. Говорим за прекосяване към дърва за огрев - по финландски модел. Във Финландия доста повече първична сила се получава от дърва за огрев, в сравнение с от нефт и петролни артикули или от атомни електроцентрали. Европа има топъл климат, в който горите усилват биомасата си до три до четири пъти по-бързо, в сравнение с в сибирската тайга. Не е нереалистично да се задоволят потребностите на Европейския съюз посредством отопление на дърва.
Но този път, даже и да е единственият действителен, няма да помогне на Европейски Съюз на процедура. За образуване на рандеман, превръщане на топлоелектрически централи, работещи с въглища, в такива на дървени пелети и по този начин нататък, ще са нужни доста години и огромни вложения. Можете да извършите тези вложения единствено в случай че приемете: вятърните мелници и слънчевите панели не оказват помощ в изискванията на скъпи метали и цимент. Икономическата война с Русия блокира зеления преход към всичко като се изключи дърва за огрев, не по-малко надеждно, в сравнение с блокира способността на европейците да употребяват газ в същите размери.
Разбира се, поражда въпросът: в случай че всичко е толкоз зле, тогава какво ще създадат актуалните западни политици? Колкото и да е необичайно, е доста мъчно да се отговори. Рационалният разбор може единствено тъкмо да планува дейностите, подхванати от рационалните играчи. След началото на икономическата война против Русия не е напълно ясно дали Западът даже има рационални политически играчи. А дейности от несъизмерим темперамент, обусловени прочувствено, не могат да бъдат планувани авансово.
Западната енергетика навлезе в интервал на неустановеност, ненапълно напомнящ актуалните дейности на украинските политици. Няма рационални, работещи разновидности за превъзмогване на енергийната рецесия и битка с световното стопляне за европейските и американските водачи. Те не желаят да разширят добива на петрол и газ, не могат да разширят зелената сила с верните темпове, а преходът към дърва за огрев е възпрепятстван от нежеланието на западните политици да признаят провалянето в региона на слънчевата и вятърна сила. Енергийното бъдеще на златния милиард припомня за римската страна през интервала на гражданските войни. Това е транспортен съд без кормило и без платна - тъй че никой не знае на кой бряг ще се разбие.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ