Как изглежда съвременната Шехерезада? Какви са историите, които разказва? И

Как наподобява актуалната Шехерезада? Какви са историите, които споделя? И в действителност, съществува ли въобще? Според режисьорката Катерина Борисова отговорът на последния въпрос е да. Съвременната Шехерезада обаче не е единствено една.

Те вършат реге музика с арабски претекстове и извършват български фолклор с източни принадлежности. У всеки един от тях вирее „ вечноживият дух на Шехерезада “.

Те са героите на Катерина Борисова , чийто нов филм „ Духът на Шехерезада “ в понеделник открива фестивала Менар в София. Форумът е за игрално, писмено и късометражно кино от Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. В документалната си лента режисьорката споделя историите на няколко арабски актьори, избрали да живеят в България – музиканти, художници, артисти.

„ Всеки от тези създатели споделя своята история чрез изкуството си. А духът на Шехерезада - това е вечноживият дух на разказвача “, споделя Борисова в изявление за Свободна Европа.

По думите ѝ артистите от арабски генезис в България „ имат доста гений, само че малко видимост “. Обединява ги това, че всички търсят в България независимост – място, където свободно да се развиват, да се показват и да демонстрират изкуството си.

„ Едни бягат от война, други от публични ограничавания. Това са едни търсещи мозъци и души, някои от тях с тежки ориси “, споделя младата режисьорка.

Тя избира да направи филм точно за тях по няколко аргументи – от една страна поради дългогодишната си обич към арабската просвета, а от друга – с цел да се опълчи на предразсъдъците.

Борисова приключва кино постановка в НАТФИЗ през 2015 година, като още при започване на следването си там стартира да се занимава с ориенталски танци. Оттогава както те, по този начин и киното са неразделна част от живота ѝ. Днес тя съчетава филмовите си планове с работата в личната си школа за ориенталски танци.

„ Танците в действителност бяха моята входна врата към духа на Шехерезада “, споделя Борисова.

Благодарение на тях тя се среща и с някои от хората, които през днешния ден са герои на кино лентата ѝ. И от работата и другарството си с тях схваща и за предразсъдъците, с които се сблъскват в България. По думите ѝ българите постоянно са мнителни и затворени към другите култури. А „ това ни пречи “, споделя Борисова.

Когато обаче се стигне до същински контакт и се преодолеят първичните бариери, съгласно нея се получават доста смислени и забавни колаборации.

„ Това е и посланието ми във кино лентата: да поддържаме връзка повече с другите, да им даваме късмет, да ги опознаваме “, споделя режисьорката.

Това не е първият ѝ филм, видян от кино фестивалите. През 2017 година Борисова получи премия за най-хубав български филм на интернационалния фестивал „ New Wave “ за „ Откъснати цветя “. В личната си продуцентска компания пък работи по голям брой планове на обществена и просветителна тема, както и танцови видеа. Казва, че най-голямата ѝ фантазия е да сътвори пълнометражен игрален филм, само че все пак не вижда себе си единствено като режисьорка.

„ Не мога да се сложа в рамките на една специалност и да кажа: аз съм единствено това. Обичам да споделям, че съм актьор “, разяснява Борисова. И прибавя, че се разпознава в доста думи – както в сценаристка, продуцентка, режисьорка, по този начин и в танцьорка. Нещото, което ги сплотява е търсенето на хубост.

“Киното и танцът са две доста разнообразни изразни средства, с които мога да рисувам в пространството – в единия случай с тялото си, а в другия чрез камерата, с композицията, с цветовете ”, споделя Борисова.

„ Танцът е много по-бързият метод да си удовлетворен, че си сътворил тук и в този момент нещо. А филмът лишава доста повече време. Kиното е отсрочена приятност във времето. ”