Прекаленото анализиране на всичко: Как да го избегнем?
Как да спрем това изтезание на мозъка, при което една мисъл води към друга, а друга, към последваща? Как да избягаме от сюжетите, основани от този неконтролируем развой? Днес се захващаме с тази толкоз нашумяла тематика, с цел да помогнем на себе си, а и на вас. Нека дружно спрем прекомерното анализиране на обстановките.
Свръханализирането се характеризира с повтарящи се мисли и облици на събития, които са се случили в предишното и са основали отрицателни страсти /напр. безпокойствие, тъга/. Освен това обгръща и опасения или опити за прогнозиране на развиването на бъдещи обстановки.
Фотография: Pexels.com
Можем да го опишем като вътрешен разговор, в който една мисъл води към друга. Човек живее в това, което се случва в мозъка му, а не в това, което в действителност се случва в живота му.
„ Какво ако…? “ е най-честият въпрос, който вълнува индивида, който прекалено проучва всяка обстановка към себе си.
Фотография: Pexels.com
Как да избегнем прекомерното анализиране на всичко?
– Интроспекция: Наблюдавайте се и се запитайте: „ Когато стартира да проучвам прекомерно доста, какво върша нормално? Как работя? Увличам ли се в диалози, в които най-после се упреквам? Това оказва помощ ли ми? Какво мога да направя, с цел да си оказа помощ и да изляза от този циничен кръг? “
– Разсейване: Когато почувствате, че стартирате да се завлядявате от мисли, които ви изтезават, можете да се разсеете, да измененията честотата им. Точно както променяте честотата на радиото, с цел да слушате нещо друго.
Илюстрация: Freepik.com
В всекидневието би трябвало да променяте честотата, като вършиме нещо друго. Можете да вземем за пример да се разноските, да прочетете книга, която ви харесва, да гледате филм, да говорите с другари, да се изкъпете или нещо друго, което ви доставя наслаждение и интерес.
– Регулиране на страстите: Признанието за това по какъв начин се усещаме успокоява интензивността на страстта, успокоява я. Дайте си малко време да останете уединено с възприятията си.
Фотография: Pexels.com
– Правило на „ неправилното “: Имате цялостното право да изберете това, което чувствате. Нормално е да грешите. Нашите решения са част от нашия път. Грешката е стъпалото, което ще ни води до задачата ни, стига да се вслушваме в посланието, което ни носи. Свободни сме да решаваме сами кое е положително за нас, без да се самоуморяваме, даже в случай че решението не постоянно се оказва най-хубавото.
Burnout: Как да се оправим с него?
