Животът на нашата планета съществува от няколко милиарда години. Досега

Животът на нашата планета съществува от няколко милиарда години. Досега младите звезди са имали привилегирована позиция в търсенето ни на извънземен живот. В края на краищата е по-лесно да се съпоставят предишното и сегашното, в сравнение с да се спекулира за бъдещето. Изследванията обаче демонстрират, че не би трябвало да отхвърляме по-старите звезди като домакини на носещи живот планети, даже в случай че тези звезди са умрели - макар че гибелта като че ли, не е толкоз добра за живота.

Death Of The Sun Will Kill Life On Earth, But New Life Might Evolve Again
— Nikola Radovanovic (@Svevlad666)
Фактор, който наподобява сериозен, е звездният вятър. Магнитното поле на нашата планета ни защищава от потока частици, който непрекъснато идва от Слънцето. Това е доста по-лошо, когато звездите са млади и последователно се усъвършенства. Изследванията на звезди като Слънцето или даже по-стари, допускат, че те са склонни да имат смяна в силата и сложността на магнитното поле, нещо, което мощно въздейства на звездния вятър.

Опустошителните изригващи събития стават по-малко евентуални с остаряването сходните на Слънцето звезди, което прави по-вероятно животът да се задържи към обектите и даже обезпечава по-добри шансове за развиването на напреднали цивилизации.



Така че звезди като Слънцето или по-стари са подобаващи – най-малко, до известна степен. Нашата лична звезда и доста сходни на нея са обречени да станат червени колоси. След като звездата изчерпи водорода в ядрото си, тя първо се компресира, възпламенявайки хелия, и по-късно се издува. Вероятно, когато това се случи със Слънцето, външният му пласт ще се разпростре чак до орбитата на Земята. И макар че плътността на плазмата би била доста ниска, някак не звучи доста здравословно за живота, да бъде вътре в звезда.

Фазата на аления колос също се характеризира с освобождението на мощни звездни ветрове, а топлината от към този момент повишена звезда избутва обитаемата зона по-далеч. Това може да е добра вест за луните на газовите колоси, само че не толкоз за скалистите планети - Венера и Меркурий сигурно няма да ги има в този миг и в най-хубавия случай Земята и Марс ще са обгорени. Така че тези условия не звучат супер гостоприемни за процъфтяването на живота, най-малко не на всички места.

The Sun's death could mean new life in the outer solar system
— Damn Interesting (@DamnInteresting)
Изследователите също били любопитни какво би се случило по-късно. Червените колоси изхвърлят пластовете си и това, което остава е компресирано изродено ядро. Мъртвата звезда стигнала до този стадий назоваваме бяло джудже. Без звездни ветрове и с огромна непоклатимост в продължение на милиарди години белите джуджета са ужасно място за живота, стига планетите, на които той съществува да са оживели до момента в който звездата е прекосявала през етапа на аления колос.

Изследванията демонстрират, че измененията от елементарна звезда през червен колос до бяло джудже са прекомерно бързи, с цел да може животът да се приспособява, в случай че няма метод да бъде предпазена и преместена цялата планета. По-старите звезди и белите джуджета би трябвало да бъдат изследвани като евентуални домакини на живот, само че наподобява малко евентуално животът да е оживял в един свят, в който неговата звезда се трансформира и еволюира.

Новото проучване е оповестено в.



По темата