На Южния полюс е расла гора
Изследователи са разкрили доказателства за съществуването на дъждовни гори покрай Южния полюс от преди 90 милиона години, което допуска, че климатът е бил извънредно топъл по това време.
Екип от Англия и Германия откри горна почва от интервала Креда в границите на 900 км от Южния полюс. Техният разбор на непокътнатите корени, пъстър прашец и спори демонстрира, че светът по това време е бил доста по-топъл, в сравнение с се смяташе до момента.
Откритията и анализите са осъществени от интернационален екип от откриватели, водени от геолози от Института „ Алфред Вегенер “, Център за полярни и морски проучвания в Германия и откриватели от Imperial College London. Техните открития са оповестени в списание Nature.
Съавторът професор Тина ван де Флиерт от катедрата по земни и инженерни науки в Imperial College декларира: „ Запазването на тази гора на 90-милионна години е извънредно, само че още по-изненадващ е светът, който тя ни разкрива. Дори по време на дългите месеци мрак, блатистите дъждовни гори са успявали да порастват покрай Южния полюс, разкривайки още по-топъл климат, в сравнение с чакахме “.
Работата също по този начин допуска, че равнищата на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата са били по-високи от предстоящото през интервала на междинната Креда, преди 115-80 милиона години, предизвиквайки забавни климатични модели през този интервал.
Средната Креда е било времето за разцвета на динозаврите, само че е и най-топлият интервал през последните 140 милиона години, като температурите в тропиците са достигали до 35 градуса по Целзий, а морското ниво е било 170 метра по-високо от днешното.
В същото време обаче, малко се знае за околната среда и климата на юг от Антарктическия кръг. Сега откривателите са разкрили доказателства за умерена тропическа гора в района, каквато може да бъде открита в Нова Зеландия през днешния ден. Тропическата гора е съществувала макар четиримесечната полярна нощ, което значи, че за време от една трета от всяка година тя въобще не е виждала животворната слънчева светлина.
Наличието на гората допуска, че междинните годишни температури са били към 12 градуса по Целзий и че по това време надали е имало ледена шапка на Южния полюс.
Доказателствата за гората на Антарктида идват от ядро от утайки, взети от морското дъно покрай ледниците на остров Пайн и Туитите в Западна Антарктида. Един сектор от ядрото, който в началото би бил депониран на сушата, притегля вниманието на откривателите със странния си цвят.
Екипът проучва частта от ядрото и открива гъста мрежа от корени, която е била толкоз добре непокътната, че е можело да се разграничат обособени клетъчни структури. Пробата също съдържа безчет следи от пъстър прашец и спори от растения, в това число първите остатъци от цъфтящи растения, открити в миналото по тези антарктически ширини.
За да реконструира средата на тази непокътната гора, екипът прави оценка на климатичните условия, при които живеят актуалните потомци на растенията от преди 90 млн години, както и проучва температурните и валежните индикатори в тестът.
Откриват, че междинната годишна температура на въздуха е към 12 градуса по Целзий; почти два градуса по-топло от междинната температура в Германия през днешния ден. Средните летни температури са били към 19 градуса по Целзий; температурата на водата в реките и блатата доближава до 20 градуса; и количеството и интензивността на преваляванията в Западна Антарктида са били сходни на тези в днешния Уелс.
Изследователите заключават, че преди 90 милиона години континентът Антарктида е бил затрупан с гъста растителност, в региона на днешната ледена завивка в региона на Южния полюс не е имало сухопътни ледени маси и концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е била доста по-висока, в сравнение с се предполагаше по-рано за интервала на Креда.
Водещият създател доктор Йохан Клагес от Центъра за полярни и морски проучвания на института „ Алфред Вегенер “ споделя: „ Преди нашето изследване, общото съмнение беше, че световната централизация на въглероден диоксид в Креда е била почти 1000 ppm. Но нашият модел, основан на компютърен модел и разбори на утайки от региона демонстрира, че са нужни равнища на централизация на СО2 от 1120 до 1680 ppm, с цел да доближат междинните температури 12 градуса по Целзий, колкото са били в Антарктида преди 90 милиона години. „
