Мозъчната активност се засилва от нетипичните ситуации
Изследователи от три съветски институции обявиха, че хората изпитват по-голямо прочувствено напрежение, в случай че в избрани обстановки би трябвало да изберат ексцентрична за тяхната персона тактика на държание. И противоположното - въпросното напрежение спада при демонстрация на присъща на индивида реакция, което се съпровожда с по-малка мозъчна интензивност.
В опита, който учените са провели, взели участие 46 души. Първо, те трябвало да прегледат фотоси на хора, изобразяващи разнообразни страсти – успокоение, благополучие или яд. След това им била предлагана тактика за взаимоотношение с всеки " виртуален човек " – да се въздържат от контакт, да се сприятелят или да проявят експанзия. Активността на мозъка по време на осъществяване на опита се фиксирала на електроенцефалограма.
След първия стадий доброволците минали диагностика за вида персона. Резултатите от проучването посочили, че екстровертите по-често проявявали любезност и това се съпровождало с по-малка интензивност на префронталната мозъчната кора, която играе основна роля в основаването на когнитивните схеми и вземането на решения.
Доброволците с висока оценка по скалата за психотизъм по-често избирали нападателно държание, което при тях се съпровождало с по-малко изразена мозъчна интензивност.
В теорията на Ханс Айзенк съществуват четири категории хора. Всяка се явява резултат от композиция на високо и ниско равнище на интроверсия и екстраверсия с високо или ниско равнище на непоклатимост и невротизъм. Например хората, които се явяват " постоянни интроверти ", са склонни да се придържат към правила и правила, да бъдат грижовни и деликатни.
Айзенк е въвел още един вид премерване на личността – психотизъм. Хората с висока степен на изразеност на тази линия са егоцентрични, импулсивни и склонни да се съпротивляват на публичните правила.
Айзенк се е опитвал и да откри неврофизиологична основа на всеки от трите вида персона. Той открил, че ексраверсията-интроверсията е тясно обвързвана с равнището на активация на кората на основния мозък, което било открито с електроенцефалограма.
