Изложба в НВИМ разказва за дългия път от идеята до членството на България в НАТО
Изложбата в Националния военноисторически музея (НВИМ), отдадена на 20-годишнината от участието на България в НАТО, демонстрира музейния прочит на историята в четири съществени посоки – „ Предисторията – Рота 4093 ", „ Приемането в НАТО ", „ Учения – проява на подготвеност и качества " и „ Българската войска – участник в задачите зад граница ".
Директорът на НВИМ доцент Соня Пенкова описа в изявление за БГНЕС повече за изложбата, основана, с цел да означи годишнината от влизането на България в пакта, само че също и с цел да отговори на онази упоритост, която има музеят като институция – да следва пътя на Българската войска в актуалната среда, както и да „ отразява посредством музеен прочит нейните стъпки по пътя на усъвършенстването на нейните качества и подобряването на нейната съгласуемост с армиите-членки на Алианса ".
Идеята за изложбата „ Българската войска – 20 години част от НАТО " е да даде повече информация на хората за това какъв е бил този път.
„ Ненапразно преди няколко години открихме една актуализирана част от експозицията си, която нарекохме „ Армията във време на промени ", в която се опитахме да представим един сборен облик на този сложен път в последните 30 години. Тази галерия осмисляме като едно продължение на това, което направихме, тъй като тя се концентрира върху няколко тематики ", сподели доцент Пенкова.
Директорът на НВИМ добави, че главно тематиките са върху ученията и задачите, в които взе участие Българската войска със своите сътрудници, които в действителност водят до по-голяма съгласуемост и по-сериозно развиване на качествата в нова среда. „ Но също по този начин обръщаме взор и към някои исторически линии от нашето приемане в Алианса. Разбира се, преглеждаме този развой освен във времето на тези 20 години след 2004 година, тъй като пътят на България към НАТО, в случай че можем по този начин условно да го назовем, потегля още от 1990 година, от първото покачване на въпроса в Народното събрание, от първото посещаване на група български депутати в Главната квартира на НАТО, от подписаните документи от президента Желев за присъединяване на България в самостоятелната стратегия „ Партньорство за мир " и прочие ", добави доцент Пенкова.
Целият този дълъг развой е показан посредством задоволително обстоятелства, документи, образен материал и персонални движимости.
„ Личните движимости са в необятен времеви откъслек, тъй като започваме с един взор обратно във времето и се връщаме в далечната 1951 година, когато по линия на българската емиграция, тази част от нея, ръководена от съществуващия Български народен комитет, под управлението на Г. М. Димитров, е в основата на основаването на Рота 4093, която влизайки в състава на американски войски, основани в Западна Европа след Втората международна война, на практика става член на НАТО още тогава ", описа още доцент Пенкова.
И по този начин в продължение на десетина години ние имаме такава рота, въпреки и емигрантска, въпреки и не от самата войска на България, която тогава е тоталитарна страна. „ Започнахме изложбата си точно с това, тъй като имаме вяра, че всяко едно събитие е въпрос на развой, разрастващ се във времето ", означи шефът на НВИМ.
В експозицията могат да бъдат видени и бойни флагове, както и флагове, носени от българските контингенти в задачите зад граница.
„ Разбира се, отделяме внимание на персони, които са взели участие в този сложен път по пътя напред към нашето и присъединение, и адаптиране към структурите на НАТО ", съобщи доцент Пенкова.
В изложбата се подчертава и върху персони като Желю Желев, президент на България в интервала 1990 – 1997 година, който подписва излизането ни от Варшавския контракт и първите документи по пътя към НАТО посредством програмата „ Партньорство за мир ", нашият първи непрекъснат представител в НАТО и основен договарящ в присъединителния развой дипломат Любомир Иванов и доктор Соломон Паси, министър на външните работи в интервала 2001 – 2005 година
Доц. Пенкова изясни и за какво е извънредно значимо хората, посетителите на НВИМ да се срещнат с тази част от българската история. „ Живеем във време на геополитически разтърсвания, на разбъркване на пластовете, на война в Европа, която смятахме за немислима преди няколко години и нашата цел като институция на паметта е да дадем задоволително информация на нашите гости, тъй че те да могат да вършат и осведомен избор, без да манипулираме техния избор ", сподели тя.
Директорът на НВИМ акцентира, че ненапразно в част от тази галерия са доста документи, доста информация, която касае представянето на НАТО като съюз с неговите регламенти, органи и прочие, а също и информация, която показва другите гледни точки в този развой, тъй като той не е еднопосочен на присъединението ни. „ Мнението за него и до ден-днешен е спорно. И до ден-днешен има „ за " и „ срещу ", обърна внимание доцент Пенкова и посочи, че постоянно се пробват в това, което вършат тя и сътрудниците ѝ от музея, да показват разнообразни гледни точки с задоволително причини, когато те съществуват, или обстоятелства, с цел да могат да бъдат потребни на своите гости.
Директорът на НВИМ изрази признателност към екипа на музея, който си разрешава да бъде самоуверен и да интерпретира сегашното в музейни изложения. „ Това настояще, което ние представяме тук, не е станало история по стандартите на науката, т.е. липсват ни оня половин век разстояние, което ще отсее плявата от зърното, само че въпреки всичко имаме вяра, че ние като хора, работещи в музей, имаме функционалност да възпитаваме жители в България ", заключи доцент Пенкова./БГНЕС
