Двигател за миниатюрни сателити работи с вода, дълъг е само 2 см
Изготвен е по технологии, употребявани в производството на чипове
Ракетният мотор за кубсати се побира на върха на пръста
(снимка: Imperial College/ESA)
Впечатляваща разработка показаха учени от Имперски лицей в Лондон. Те са основали дребен ракетен мотор, задвижван от електрозира, катализирана с иридий. Двигателят е предопределен за потребление в дребни спътници.
Наречен ICE-Cube Thruster (Iridium Catalysed Electrolysis CubeSat Thruster), моторът е толкоз дребен, че изработката му е допустима по способ, който се употребява в производството на полупроводникови чипове, отбелязва New Atlas в обява за създаването.
До 90% от галактическите изстрелвания са на спътници с форма на кубчета и тегло до 10 кг в ниска околоземна орбита (LEO) – така наречен кубсати (CubeSat). Много от тях са колкото смарт телефон и за разработчиците е много мъчно да основат съставни елементи за дребен галактически транспортен съд.
Едно от най-сериозните провокации е правенето на ракетни мотори за дребни спътници от вида на кубсатите. В случая моторите би трябвало да бъдат освен дребни, само че и допустимо най-прости, без вакуум, с ниска мощ и да не употребяват токсични материали.
още по темата
Двигателят ICE-Cube Thruster, чиято разработка е финансирана от Европейската галактическа организация (ESA), е дълъг почти 2 сантиметра, а горивната му камера и дюзата – единствено 1 мм. За да работи подобен мотор, са нужни единствено 20 W мощ.
По време на тестовите тествания моторът е генерирал 1,25 милинютона двигателна сила при характерен подтик от 185 секунди на непрекъсната основа. За съпоставяне, това е половин милиард пъти по-малко от тягата на моторите, употребявани в галактическите совалки.
Този микромотор обаче е неповторим не със своята двигателна сила, а с обстоятелството, че употребява елементарна вода като гориво, което е допустимо най-невзривоопасното и незапалимо гориво. Под влияние на електрически ток поражда електролиза, водата се разделя на водород и О2, които се подават в горивната камера за запалване, създавайки двигателна сила за маневриране на спътника.
Използването на вода е освен доста екологично, само че и понижава общото тегло на устройството, защото не са нужни комплицирани системи за нейното предпазване и доставка.
Въпреки това, изработката на горивната камера и дюзата за мотора изисква потребление на технологии от микроелектрониката и микроелектромеханичните системи (MEMS), които нормално се ползват в обработка на силициеви пластини за произвеждане на чипове с акуратност под микрометър.
Тази невероятна разработка потвърждава своята жизненост в тестовите тествания, само че по-важното е, че е мащабируема и открива пътя за всеобщо произвеждане на дребни тягови устройства.
Ракетният мотор за кубсати се побира на върха на пръста
(снимка: Imperial College/ESA)
Впечатляваща разработка показаха учени от Имперски лицей в Лондон. Те са основали дребен ракетен мотор, задвижван от електрозира, катализирана с иридий. Двигателят е предопределен за потребление в дребни спътници.
Наречен ICE-Cube Thruster (Iridium Catalysed Electrolysis CubeSat Thruster), моторът е толкоз дребен, че изработката му е допустима по способ, който се употребява в производството на полупроводникови чипове, отбелязва New Atlas в обява за създаването.
До 90% от галактическите изстрелвания са на спътници с форма на кубчета и тегло до 10 кг в ниска околоземна орбита (LEO) – така наречен кубсати (CubeSat). Много от тях са колкото смарт телефон и за разработчиците е много мъчно да основат съставни елементи за дребен галактически транспортен съд.
Едно от най-сериозните провокации е правенето на ракетни мотори за дребни спътници от вида на кубсатите. В случая моторите би трябвало да бъдат освен дребни, само че и допустимо най-прости, без вакуум, с ниска мощ и да не употребяват токсични материали.
още по темата
Двигателят ICE-Cube Thruster, чиято разработка е финансирана от Европейската галактическа организация (ESA), е дълъг почти 2 сантиметра, а горивната му камера и дюзата – единствено 1 мм. За да работи подобен мотор, са нужни единствено 20 W мощ.
По време на тестовите тествания моторът е генерирал 1,25 милинютона двигателна сила при характерен подтик от 185 секунди на непрекъсната основа. За съпоставяне, това е половин милиард пъти по-малко от тягата на моторите, употребявани в галактическите совалки.
Този микромотор обаче е неповторим не със своята двигателна сила, а с обстоятелството, че употребява елементарна вода като гориво, което е допустимо най-невзривоопасното и незапалимо гориво. Под влияние на електрически ток поражда електролиза, водата се разделя на водород и О2, които се подават в горивната камера за запалване, създавайки двигателна сила за маневриране на спътника.
Използването на вода е освен доста екологично, само че и понижава общото тегло на устройството, защото не са нужни комплицирани системи за нейното предпазване и доставка.
Въпреки това, изработката на горивната камера и дюзата за мотора изисква потребление на технологии от микроелектрониката и микроелектромеханичните системи (MEMS), които нормално се ползват в обработка на силициеви пластини за произвеждане на чипове с акуратност под микрометър.
Тази невероятна разработка потвърждава своята жизненост в тестовите тествания, само че по-важното е, че е мащабируема и открива пътя за всеобщо произвеждане на дребни тягови устройства.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ