Южнокорейските учени продължават да настояват за свръхпроводимостта на LK-99
Изглеждаше, че откриването на хипотетичната свръхпроводимост на материала LK-99 при стайни условия е в края си. Редица реномирани лаборатории се пробваха да възпроизведат резултатите от южнокорейското изобретение и не съумяха. Отчасти отговорни за това са откривателите на „ чудодейния “ материал, които по някаква причина не можаха да опишат пределно ясно реда на опитите. Нещо повече, в този момент те не престават да упорстват за свръхпроводимостта на LK-99 при стайна температура.
Съобщава се, че откривателите на съединението LK-99 са трансформирали текста на поръчката за патент. Тестът към момента не е наличен на британски език, а машинният превод от корейски език не разказва напълно всички нюанси. Но графиките, показани в патента, не оставят никакво подозрение, че учените са разкрили в материала LK-99 (оловен апатит, легиран с мед и примеси) свойства, които могат да бъдат съотнесени към свръхпроводимостта. По-специално, след сериозна температура от към 105 °C съпротивлението на материала скача от съвсем нула до прекомерно значително значение.
Независими откриватели подлагат на критика тази позиция, като настояват, че това е температурата на фазовия преход на медния сулфат, който по натурален метод е съпроводен със скок в съпротивлението на материала към тока и не е сериозната температура на резултата на свръхпроводимост. Но южнокорейските учени гледат на това от своя лична позиция, като настояват, че примесите са значими за резултата на свръхпроводимост, само че тяхната роля се демонстрира по доста по-различен метод.
В променения текст на поръчката за патент се оферират модифицирани способи за синтез на LK-99. Но съгласно първите мнения на външни специалисти те не са станали по-добри. Така да вземем за пример в този момент в процеса има добавени примеси от силиций и желязо. Също по този начин откривателите на материала предлагат да се прибягва до синтез не от твърдата фаза на смесите, когато в компактно затворена епруветка поредно се спичат праховете на съставните материали, а от парната фаза в процеса на отсрочване. При процеса на отсрочване по стените на епруветката се получават филми с друг % примеси – от богати към небогати. Само филмите, получени в междинната част на региона на отсрочване, показват свръхпроводимост при стайна температура, настояват корейците.
Авторите признават, че полученото оловно-апатитно съединяване по принцип е изолатор. Те обаче настояват, че прибавянето на мед, което води до подмяна на оловните атоми с медни в LK-99, е ключът към разкриването на заявената свръхпроводимост. Според обновения документ екипът е следил мостри, в които съотношението на свръхпроводимия оловен апатит е било 48,9%, на несвръхпроводимите оловни съединения – 40% и на медните съединения – 11,1%.
Приблизително равните пропорции на „ свръхпроводимите “ съединения водят до способността материалът да левитира в магнитно поле, само че единствено отчасти – единствено от страната, където „ свръхпроводимите “ детайли са повече. Учените изясняват това с проявата на резултата на Майснер в най-чист тип.
Южнокорейските учени са съгласни, че характерностите на материала основават острови на магнетизъм и диамагнетизъм. Това би могло да показва подправена левитация и да сътвори усещането, че създателите бъркат естествения магнетизъм със свръхпроводимостта. В същото време съществуването на острови на магнетизъм би могло да попречи и на откриването на същинския резултат на Майснер (левитацията).
Интересно е, че южнокорейските откриватели не престават да бъдат подкрепяни от някои учени от други лаборатории. Така да вземем за пример българските откриватели са разгледали опцията за свръхпроводимост на LK-99 и са открили, че тя е теоретично допустима, макар че не настояват, че е реализирана при стайна температура и обикновено налягане. Теоретиците към момента не са отхвърлили концепцията за свръхпроводимостта на LK-99 и наподобява, че ще бъдат оповестени още доста публикации по тази тематика.
