Ивайло Везенков не може да се ожени от работа
Ивайло Везенков не може да се ожени от работа, шушукат водещите. Новият водещ на новините в Би Ти Ви за негативно време стана любим на феновете, с помощта на обаянието и професионализма си. Оказва се обаче, че шеметната кариера съществено вреди на персоналния му живот. Той освен че няма момиче до себе си, само че и няма по кое време да откри такова, тъй като непрестанно работи. Трудно му остава време, с цел да разноски своето куче, камо ли с цел да търси жена.
Животът, който Ивайло Везенков води в последно време, може да се опише доста малко с една дума: работа. Телевизионерът цели 11 години се труди зад кадър в Би Ти Ви. Това лято обаче той съумя да стане водещ и на утринните, и на обедните, и на централните вести единствено в границите на месец – от началото на юни до началото на юли. Това се случи, откакто предшественикът му в Сутрешния блок на Би Ти Ви – Денислав Борисов, реши да напусне. Ивайло бе определен да го наследи като новинар. Заради летните отпуски обаче се наложи да се търси и нова двойка водещи на централната емисия вести. Везенков и колежката му от „ Тази заран ” Виктория Готева се оказаха идеални и за тази служба.
Докато обаче тича от задача към задача, новият водещ се чуди по какъв начин ще успее да си легне с кокошките, с цел да може да стане в 4 часа сутринта и да стигне в точния момент в нюзрума. 37-годишният мъж към този момент е постигнал в кариерата си съвсем всичко, което може да се реализира в България. Но в персонален проект нещата меко казано куцат. Той няма семейство, няма другарка, за деца даже не мисли и само създание, което щъка в дома му, е неговото куче. Животинката обаче по през целия ден седи затворена в очакване стопанина й да се прибере, с цел да я изведе на разходка.
Водещият взима кучето доскоро повече от две години – при започване на пандемията, когато в страната ни бе оповестено изключително състояние и в паркове и градинки пускаха единствено в случай че имаш куче за разхождане. Журналистът взема решение да реализира детската си фантазия – да има домакински любим. Кучето 0обаче го изненадва – става известно ненадейно огромен ангажимент. Животното си желае своето – без значение какъв брой изтощен е стопанинът му, дали е горещо, студено, прохладно или вали, той би трябвало да го изведе на открито. Това лишава доста време на водещия, само че в това време било отдушник от напрежението, насъбрано в работата.
Другото, с което Везенков разпуска, е спортът. Физическото натоварване във фитнеса обезврежда психологичното, насъбрано в нюзрума. Това е причина по фигурата му да няма никакви непотребни килограми, считат негови сътрудници. Освен за спорт той се старае да намира време и за приятелите си. Сред тях нямало доста публицисти. Водещият избира отвън работа да поддържа връзка с хора, които нямат нищо общо с специалността му. По този метод той заобикаля заплахата да беседва за работа в свободното си време, откакто го е правил и със своите сътрудници. Това, също като спортът, му пособие да се разтовари. Третата изпитана хватка за релакс била понякога умишлено да стопира да следи новините. Това му давало опция да се отпусне, с цел да натрупа нови сили за работа.
Всъщност новините били детска фантазия на Ивайло. Той не помни в миналото да е желал да работи нещо друго с изключение на като публицист. Запалил се, когато бил 12-годишен, през Виденовата зима – 1996-1997-а. Тогава в фамилията му гледатмного вести и настоящи излъчвания и на момчето му става забавно. Роден и израснал в дребното градче Бобошево – сред Дупница и Благоевград, Ивайло стартира да върви в локалното читалище, където се включва във всевъзможни самодейни начинания. Там има радиоточка, в която бъдещият водещ записва първите си излъчвания. По-късно стартира работа в локално радио в Дупница. Понеже няма никакви връзки, отива в редакцията, изяснява, че доста желае да работи там, и го взимат.
Вместо обаче да учи публицистика, взема решение да се запише в компетентност „ Българска лингвистика ” в Софийския университет. Каква е повода за този избор? Езикът е главният инструмент на журналиста, би трябвало да го познаваш добре, изяснява Везенков.
В София той продължава с работата в радиостанции и дребни малките екрани. Казва, че един от огромните учители в живота му е починалата към този момент Нери Терзиева, която е негов началник в несъществуващата към този момент телевизия BiT. В нея Везенков е и кореспондент, и водещ, само че огромната Би Ти Ви го притегля по-силно. Попада в нея през 2011 година, с помощта на стажантските стратегии на досегашния началник на новините Венелин Петков. След време Ивайло печели стипендия за специализация в американски университет, каквато е печелил и Петков преди него. Той отпътува за Аризона, по-късно работи в CNN – следващото, което се случва и на Венелин преди години. Везенков специализира и в различен огромен тв канал в Съединени американски щати, само че през 2017-а се завръща в България и продължава изявите си на родната професионална сцена. Той си идва с голям набор освен от познания, само че и от контакти, насъбрани зад океана. В Съединени американски щати се среща с публицисти от целия свят, с които поддържа връзка до през днешния ден. Те постоянно му оказват помощ в работата, както и той – на тях.
Темите, към които Ивайло изпитна максимален интерес, са обществените и политическите, изключително интернационалната политика. Обича не просто да разказва вести, а да демонстрира действителните човешки истории, които стоят зад тези вести. Дори като водещ държи да продължава и с репортерската си работа. „ Тя е основата на всичко ”, уверен е Везенков. Той изяснява, че същинската публицистика се прави не на бюрото, а измежду хората, на терен. Този професионализъм обаче заема цялото му свободно време. В дребното време, в което не е на работа, водещият се чуди по какъв начин да огрее и при фамилията си, и измежду приятелите, и с кучето, и във фитнеса. На всичкото от горната страна държи на здравословното хранене, тъй че се пробва да намира време и за готвене. Когато един ден откри жена, тя евентуално ще бъде доста удовлетворена, тъй като дългите години ергенски живот и старанието да се храни здравословно са научили водещия на много хватки в кухнята. Той признава, че не е познавач по гурметата, а залага на по-обикновени манджи, само че ги владее задоволително, с цел да може да замества до печката своята бъдеща половинка.
Каква би трябвало да е тя? На първо място – умна. Ивайло държи да има общи тематики за диалог с дамата до себе си. Той счита, че е значимо двамата да гледат, в случай че не в обща посока, то най-малко с сходни посоки. Другото доста значимо условие е да бъде изслушван и разбиран в своята връзка. Не се сеща да спомене характерности във външния тип на дамата, с която му се желае да свърже живота си, само че като всеки мъж, най-вероятно и той държи на хубостта. Близките му евентуално биха добавили, че за бъдещата дама на сърцето му е значимо да не е ревностна и да е търпелива. Само такава жена няма да се нервира, че мъжът й постоянно е на работа. Везенков не държи дамата до него да е журналистка. Ако е негова колежка, той би пренасял работата във връзката си – нещо, за което е безапелационен, че не трябва да се прави.
Животът, който Ивайло Везенков води в последно време, може да се опише доста малко с една дума: работа. Телевизионерът цели 11 години се труди зад кадър в Би Ти Ви. Това лято обаче той съумя да стане водещ и на утринните, и на обедните, и на централните вести единствено в границите на месец – от началото на юни до началото на юли. Това се случи, откакто предшественикът му в Сутрешния блок на Би Ти Ви – Денислав Борисов, реши да напусне. Ивайло бе определен да го наследи като новинар. Заради летните отпуски обаче се наложи да се търси и нова двойка водещи на централната емисия вести. Везенков и колежката му от „ Тази заран ” Виктория Готева се оказаха идеални и за тази служба.
Докато обаче тича от задача към задача, новият водещ се чуди по какъв начин ще успее да си легне с кокошките, с цел да може да стане в 4 часа сутринта и да стигне в точния момент в нюзрума. 37-годишният мъж към този момент е постигнал в кариерата си съвсем всичко, което може да се реализира в България. Но в персонален проект нещата меко казано куцат. Той няма семейство, няма другарка, за деца даже не мисли и само създание, което щъка в дома му, е неговото куче. Животинката обаче по през целия ден седи затворена в очакване стопанина й да се прибере, с цел да я изведе на разходка.
Водещият взима кучето доскоро повече от две години – при започване на пандемията, когато в страната ни бе оповестено изключително състояние и в паркове и градинки пускаха единствено в случай че имаш куче за разхождане. Журналистът взема решение да реализира детската си фантазия – да има домакински любим. Кучето 0обаче го изненадва – става известно ненадейно огромен ангажимент. Животното си желае своето – без значение какъв брой изтощен е стопанинът му, дали е горещо, студено, прохладно или вали, той би трябвало да го изведе на открито. Това лишава доста време на водещия, само че в това време било отдушник от напрежението, насъбрано в работата.
Другото, с което Везенков разпуска, е спортът. Физическото натоварване във фитнеса обезврежда психологичното, насъбрано в нюзрума. Това е причина по фигурата му да няма никакви непотребни килограми, считат негови сътрудници. Освен за спорт той се старае да намира време и за приятелите си. Сред тях нямало доста публицисти. Водещият избира отвън работа да поддържа връзка с хора, които нямат нищо общо с специалността му. По този метод той заобикаля заплахата да беседва за работа в свободното си време, откакто го е правил и със своите сътрудници. Това, също като спортът, му пособие да се разтовари. Третата изпитана хватка за релакс била понякога умишлено да стопира да следи новините. Това му давало опция да се отпусне, с цел да натрупа нови сили за работа.
Всъщност новините били детска фантазия на Ивайло. Той не помни в миналото да е желал да работи нещо друго с изключение на като публицист. Запалил се, когато бил 12-годишен, през Виденовата зима – 1996-1997-а. Тогава в фамилията му гледатмного вести и настоящи излъчвания и на момчето му става забавно. Роден и израснал в дребното градче Бобошево – сред Дупница и Благоевград, Ивайло стартира да върви в локалното читалище, където се включва във всевъзможни самодейни начинания. Там има радиоточка, в която бъдещият водещ записва първите си излъчвания. По-късно стартира работа в локално радио в Дупница. Понеже няма никакви връзки, отива в редакцията, изяснява, че доста желае да работи там, и го взимат.
Вместо обаче да учи публицистика, взема решение да се запише в компетентност „ Българска лингвистика ” в Софийския университет. Каква е повода за този избор? Езикът е главният инструмент на журналиста, би трябвало да го познаваш добре, изяснява Везенков.
В София той продължава с работата в радиостанции и дребни малките екрани. Казва, че един от огромните учители в живота му е починалата към този момент Нери Терзиева, която е негов началник в несъществуващата към този момент телевизия BiT. В нея Везенков е и кореспондент, и водещ, само че огромната Би Ти Ви го притегля по-силно. Попада в нея през 2011 година, с помощта на стажантските стратегии на досегашния началник на новините Венелин Петков. След време Ивайло печели стипендия за специализация в американски университет, каквато е печелил и Петков преди него. Той отпътува за Аризона, по-късно работи в CNN – следващото, което се случва и на Венелин преди години. Везенков специализира и в различен огромен тв канал в Съединени американски щати, само че през 2017-а се завръща в България и продължава изявите си на родната професионална сцена. Той си идва с голям набор освен от познания, само че и от контакти, насъбрани зад океана. В Съединени американски щати се среща с публицисти от целия свят, с които поддържа връзка до през днешния ден. Те постоянно му оказват помощ в работата, както и той – на тях.
Темите, към които Ивайло изпитна максимален интерес, са обществените и политическите, изключително интернационалната политика. Обича не просто да разказва вести, а да демонстрира действителните човешки истории, които стоят зад тези вести. Дори като водещ държи да продължава и с репортерската си работа. „ Тя е основата на всичко ”, уверен е Везенков. Той изяснява, че същинската публицистика се прави не на бюрото, а измежду хората, на терен. Този професионализъм обаче заема цялото му свободно време. В дребното време, в което не е на работа, водещият се чуди по какъв начин да огрее и при фамилията си, и измежду приятелите, и с кучето, и във фитнеса. На всичкото от горната страна държи на здравословното хранене, тъй че се пробва да намира време и за готвене. Когато един ден откри жена, тя евентуално ще бъде доста удовлетворена, тъй като дългите години ергенски живот и старанието да се храни здравословно са научили водещия на много хватки в кухнята. Той признава, че не е познавач по гурметата, а залага на по-обикновени манджи, само че ги владее задоволително, с цел да може да замества до печката своята бъдеща половинка.
Каква би трябвало да е тя? На първо място – умна. Ивайло държи да има общи тематики за диалог с дамата до себе си. Той счита, че е значимо двамата да гледат, в случай че не в обща посока, то най-малко с сходни посоки. Другото доста значимо условие е да бъде изслушван и разбиран в своята връзка. Не се сеща да спомене характерности във външния тип на дамата, с която му се желае да свърже живота си, само че като всеки мъж, най-вероятно и той държи на хубостта. Близките му евентуално биха добавили, че за бъдещата дама на сърцето му е значимо да не е ревностна и да е търпелива. Само такава жена няма да се нервира, че мъжът й постоянно е на работа. Везенков не държи дамата до него да е журналистка. Ако е негова колежка, той би пренасял работата във връзката си – нещо, за което е безапелационен, че не трябва да се прави.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ