САЩ могат, а Русия - не? Защо не бива да ги сравняваме
, Ивайло Дичев
Откакто е почнала тази война непрестанно някой ме убеждава, че руснаците са прави, тъй като виж какво направиха американците в Ирак. Пък Израел държи сума ти време едни окупирани територии, а ние, виждаш ли, не се възмущаваме.
Войната в Украйна и войната в Ирак
Проблемът е, че това минало не е безпроблемно и за мен. Възмущавах се във връзка на втората война в залива, която беше нещо приблизително сред нелепост и закононарушение. Писах тогава против включването ни в " обединението на искащите ", обратно на доста по-мъдрите Франция и Германия, които тогава ни предупреждаваха. И въпреки всичко, можем ли да съпоставяме онази война със сегашната? Дали Съединени американски щати направи от Ирак собствен 51-ви щат? Дали Буш младши тогава съобщи, че такава страна не съществува, тъй като примерно там е родината на месопотамците и арабите, в случай че може, да емигрират?
Тогавашната война имаше за цел замяната на диктаторския режим с народна власт, за което прочее до в този момент Америка е похарчила колосалната сума от 1,1 трилиона $ - сума, която надалеч надвишава евентуалните облаги от търговия с петрол, която за нашите геополитически материалисти била главният претекст на интервенцията. В основата на всичко беше наивната концепция на неоконсерваторите, че народна власт може да се изнася. И въпреки всичко някаква концепция, визия за това какъв може и би трябвало да бъде светът.
Какво тъкмо цели Путин в Украйна никой не знае. Май стартира с концепция за промяна на режима - такива смени съпътстваха Студената война и от двете страни - само че този проект бързо се провали. Какво желае в този момент с изключение на да унищожи тази страна? Готов ли е да заплати за реконструкцията ѝ както направиха американците?
Може ли да се съпоставят закононарушения?
Сравняването на закононарушенията също не е доста симетрично. След 2003 чухме за не един развой над бойци, надвишили пълномощията си или направили закононарушения над локалното население. За съветските убийства, изнасилвания, похищение на деца правосъдни каузи в Москва май няма, а SS-командата на Пригожин или главорезите на Кадиров напряко са приветствани като герои. Демократичният свят с право се възмути от концепцията на Вашингтон да дава на украинците неразрешените от интернационалното право касетъчни бомби. Само за какво никой от нашите миролюбци не се сети да се възмути преди година и половина, когато руснаците започнаха да ги употребяват за своя етнически геноцид?
А Израел и палестинците?
Или да вземем другия мотив - Израел. Не е симпатична страна сигурно - въоръжена до зъби, разграничена етнически, трансформирала Газа в великански концентрационен лагер, може би основала скрито своя атомна бомба. И за какво, питат левите критици, западът поддържа нея, а осъжда Русия, като и едната и другата са окупатори?
Ами не е същото. От 1948 година Израел води най-малко 4 войни с арабските си съседи, които не го признаваха и атакуваха, а настрана и интифадите. Роля за радикализацията изигра Студената война, където Съюз на съветските социалистически републики поддържаше, в това число военно арабската коалиция, а Съединени американски щати - Израел. Палестинската автономност, финансирана обилно (300 млн. евро тази година) от Европейски Съюз, по този начин и не съумява да се трансформира в страна, съгласно мен основно поради радикализацията на Хамас, спрямо които починалият терорист Арафат през днешния ден наподобява гълъб на мира. Териториите на палестинците са разпокъсани, мъчно е да се очертае една кохерентна територия, а радикалните сили периодичен нажежават ситуацията като пращат някоя ракета към израелските градове, на което тези дават отговор неведнъж по-жестоко. Западът се мъчи да откри решение, само че възелът се заплита от ден на ден. Къде виждате тук прилика със обстановката сред Украйна и Русия, две суверенни страни с ясно обрисувани граници, които взаимно са се признали от 1994-та?
Да оставим пред скоба здравия разсъдък, който ни споделя, че едно неприятно действие не може да оправдае друго. Нека помислим за това по какъв начин работят сходни причини по прилика. Ако се замислите, те са доста публикувани 7в България.
Какво споделят феновете на президентската форма на ръководство? Казват вижте Америка, вижте Франция, могъщи демокрации. Какво споделят съперниците ѝ? Казват вижте Русия, вижте Турция - диктатури. На британски назовават това " бране на черешки " - подбирате тези образци, които подхождат на тезата ви. Ако желаете да оправдаете референдумите, то се знае, възхищавате се от Швейцария. Ако сте на противоположната страна - припомняте Брекзит, когато британците бяха тежко излъгани от популистите и в този момент съжаляват. Основното е да извадите " черешката " от подтекста - националните обичаи, формата на ръководство, историческия миг и така нататък.
Умелото сравняване на разнородни обстановки основава чувството за грамотност и подготвеност у слушателя, който не е имал време да се задълбочи тъкмо в тази прилика. Така е в дебата за еврото: за съперниците му образци са Дания, която си е богата и без него, а Гърция е банкрутирала съгласно тях точно поради него. За последователите, образци са Унгария, където лихви и инфлация порастват без евро, а позитивният - Хърватия, където приемането му стабилизира стопанската система. За да е безапелационен един представител, би трябвало да опрости да най-много сравнението - по този начин другите геополитически образци се трансформират в метоним за едно или друго. Франция - нуклеарна енергетика. Германия - смесена изборна система. Англо-сакси - джендър идеология. И тай нататък.
Една остаряла френска сентенция споделя " Сравнението не е мотив " (Comparaison n’est pas raison). Ако желаеме да вършим аналогии с съветската експанзия, те отиват надалеч оттатък американските намеси в една или друга точка на света. Можем да забележим в нея продължение на съветския или руски империализъм, можем да я съпоставим и с нацизма от края на 1930-те, в случай че щете, можем да се върнем до 14-и век, когато монголо-татарската империя коронясва съветските царе с " Шапка золотая ". Все отново не е неприятно да помним, че всяка прилика е единствено изразно средство в един разговор, а с цел да разбираме процесите, би трябвало да вземем поради цялата трудност на съответната обстановка. И да я съдим не през някаква прилика, а в вероятността на полезностите, които споделяме.
Откакто е почнала тази война непрестанно някой ме убеждава, че руснаците са прави, тъй като виж какво направиха американците в Ирак. Пък Израел държи сума ти време едни окупирани територии, а ние, виждаш ли, не се възмущаваме.
Войната в Украйна и войната в Ирак
Проблемът е, че това минало не е безпроблемно и за мен. Възмущавах се във връзка на втората война в залива, която беше нещо приблизително сред нелепост и закононарушение. Писах тогава против включването ни в " обединението на искащите ", обратно на доста по-мъдрите Франция и Германия, които тогава ни предупреждаваха. И въпреки всичко, можем ли да съпоставяме онази война със сегашната? Дали Съединени американски щати направи от Ирак собствен 51-ви щат? Дали Буш младши тогава съобщи, че такава страна не съществува, тъй като примерно там е родината на месопотамците и арабите, в случай че може, да емигрират?
Тогавашната война имаше за цел замяната на диктаторския режим с народна власт, за което прочее до в този момент Америка е похарчила колосалната сума от 1,1 трилиона $ - сума, която надалеч надвишава евентуалните облаги от търговия с петрол, която за нашите геополитически материалисти била главният претекст на интервенцията. В основата на всичко беше наивната концепция на неоконсерваторите, че народна власт може да се изнася. И въпреки всичко някаква концепция, визия за това какъв може и би трябвало да бъде светът.
Какво тъкмо цели Путин в Украйна никой не знае. Май стартира с концепция за промяна на режима - такива смени съпътстваха Студената война и от двете страни - само че този проект бързо се провали. Какво желае в този момент с изключение на да унищожи тази страна? Готов ли е да заплати за реконструкцията ѝ както направиха американците?
Може ли да се съпоставят закононарушения?
Сравняването на закононарушенията също не е доста симетрично. След 2003 чухме за не един развой над бойци, надвишили пълномощията си или направили закононарушения над локалното население. За съветските убийства, изнасилвания, похищение на деца правосъдни каузи в Москва май няма, а SS-командата на Пригожин или главорезите на Кадиров напряко са приветствани като герои. Демократичният свят с право се възмути от концепцията на Вашингтон да дава на украинците неразрешените от интернационалното право касетъчни бомби. Само за какво никой от нашите миролюбци не се сети да се възмути преди година и половина, когато руснаците започнаха да ги употребяват за своя етнически геноцид?
А Израел и палестинците?
Или да вземем другия мотив - Израел. Не е симпатична страна сигурно - въоръжена до зъби, разграничена етнически, трансформирала Газа в великански концентрационен лагер, може би основала скрито своя атомна бомба. И за какво, питат левите критици, западът поддържа нея, а осъжда Русия, като и едната и другата са окупатори?
Ами не е същото. От 1948 година Израел води най-малко 4 войни с арабските си съседи, които не го признаваха и атакуваха, а настрана и интифадите. Роля за радикализацията изигра Студената война, където Съюз на съветските социалистически републики поддържаше, в това число военно арабската коалиция, а Съединени американски щати - Израел. Палестинската автономност, финансирана обилно (300 млн. евро тази година) от Европейски Съюз, по този начин и не съумява да се трансформира в страна, съгласно мен основно поради радикализацията на Хамас, спрямо които починалият терорист Арафат през днешния ден наподобява гълъб на мира. Териториите на палестинците са разпокъсани, мъчно е да се очертае една кохерентна територия, а радикалните сили периодичен нажежават ситуацията като пращат някоя ракета към израелските градове, на което тези дават отговор неведнъж по-жестоко. Западът се мъчи да откри решение, само че възелът се заплита от ден на ден. Къде виждате тук прилика със обстановката сред Украйна и Русия, две суверенни страни с ясно обрисувани граници, които взаимно са се признали от 1994-та?
Да оставим пред скоба здравия разсъдък, който ни споделя, че едно неприятно действие не може да оправдае друго. Нека помислим за това по какъв начин работят сходни причини по прилика. Ако се замислите, те са доста публикувани 7в България.
Какво споделят феновете на президентската форма на ръководство? Казват вижте Америка, вижте Франция, могъщи демокрации. Какво споделят съперниците ѝ? Казват вижте Русия, вижте Турция - диктатури. На британски назовават това " бране на черешки " - подбирате тези образци, които подхождат на тезата ви. Ако желаете да оправдаете референдумите, то се знае, възхищавате се от Швейцария. Ако сте на противоположната страна - припомняте Брекзит, когато британците бяха тежко излъгани от популистите и в този момент съжаляват. Основното е да извадите " черешката " от подтекста - националните обичаи, формата на ръководство, историческия миг и така нататък.
Умелото сравняване на разнородни обстановки основава чувството за грамотност и подготвеност у слушателя, който не е имал време да се задълбочи тъкмо в тази прилика. Така е в дебата за еврото: за съперниците му образци са Дания, която си е богата и без него, а Гърция е банкрутирала съгласно тях точно поради него. За последователите, образци са Унгария, където лихви и инфлация порастват без евро, а позитивният - Хърватия, където приемането му стабилизира стопанската система. За да е безапелационен един представител, би трябвало да опрости да най-много сравнението - по този начин другите геополитически образци се трансформират в метоним за едно или друго. Франция - нуклеарна енергетика. Германия - смесена изборна система. Англо-сакси - джендър идеология. И тай нататък.
Една остаряла френска сентенция споделя " Сравнението не е мотив " (Comparaison n’est pas raison). Ако желаеме да вършим аналогии с съветската експанзия, те отиват надалеч оттатък американските намеси в една или друга точка на света. Можем да забележим в нея продължение на съветския или руски империализъм, можем да я съпоставим и с нацизма от края на 1930-те, в случай че щете, можем да се върнем до 14-и век, когато монголо-татарската империя коронясва съветските царе с " Шапка золотая ". Все отново не е неприятно да помним, че всяка прилика е единствено изразно средство в един разговор, а с цел да разбираме процесите, би трябвало да вземем поради цялата трудност на съответната обстановка. И да я съдим не през някаква прилика, а в вероятността на полезностите, които споделяме.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ