Любовни хроники: Иван Багрянов и Княгиня Евдокия
Иван Иванов Багрянов е роден на 29 октомври 1891 в гр. Разград. Завършва Военното учебно заведение в София и взе участие в Балканските войни. Той е отличник на своя випуск и е направил усещане на цар Фердинанд с бързия си разум, просветеност и внушителен външен тип. С което компенсирал скромния си селски генезис. Става адютант на монарха инцидентно и се мести да живее в двореца. Бързо се сприятелява с царските деца Борис, Кирил, Евдокия и Надежда, като даже води артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
17-годишната по това време княгиня Евдокия се влюбва в него. Багрянов също не е апатичен към нея и огънят сред тях пламва. Според придворния консултант Павел Груев княгинята е била съвършена жена, сантиментална, мечтателна, с доста непосредствен досег до народа. Била е единствено на една година, когато майка ѝ княгиня Мария-Луиза умира.
Когато стартира Първата международна война, младият офицер отпътува за Южния фронт, издига се до пълководец на батальон, бие се със сърби и французи, връща се вкъщи с няколко рани, още толкоз ордени и доживотна тропическа малария. Междувременно Фердинанд е абдикирал в интерес на сина си Борис, отпътувал е със фамилията си в чужбина.
Вече никой не шушука за възприятията сред Иван и Евдокия, любовта им е толкоз явна и мощна, че бракът за всички е изцяло логически. Багрянов е човек на достойнството, не желае да не престават да се любят скрито, да опетни достойнството на все по-настоятелната Евдокия. Пречка за брака сред Багрянов и княгинята се оказва цар Фердинанд. Щом схваща за желанията на щерка си, той не може да се побере в кожата си от гняв. Изпраща депеша след депеша, като декларира, че няма да даде щерка си на „ един български цървулан “. Евдокия се бунтува, желае да избягат с Багрянов, само че това съгласно кодекса на достойнството му е неприлично и недопустимо.
Раздялата ѝ с Багрянов съответствува с Деветоюнския прелом против Александър Стамболийски. След него министър председателят губи главата си, а Багрянов, за който превратаджиите знаят, че симпатизира на Български земеделски народен съюз, е помолен да напусне двореца.
Нещастен от развоя на събитията, той отпътува за Виена. Там обаче не се задържа за дълго и се прибира в фамилния чифлик. За да преодолее любовната тъга, се дами. Малко по-късно обаче се развежда. После се дами още веднъж и му се ражда наследник. Преди края на Втората международна война пък княгиня Евдокия си построява лична къща в София в квартал Изгрев, квартала на Бялото приятелство на Петър Дънов.
Благодарение на Евдокия през юни 1944 година Иван Багрянов се връща интензивно във властта като оглавява ново държавно управление за да се търси помирение с Англия и Съединени американски щати. На 20 декември той е изпратен пред по този начин нар. „ Народен съд “. 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян дружно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Евдокия също е арестувана: Съветското държавно управление е поръчало незабавно правене на обвиняване, доказващо виновността ѝ, в изискване на секретност, без да се притегля вниманието на непознатите медии. В студената си килия тя престоява месеци наред, само че по този начин и не потвърждават виновността ѝ, нито участието ѝ към „ бялото братство”.
Тя е една от дребното освободени от Народния съд. Малко преди да напусне вечно България подарява на Етнографския музей в София своята сбирка от национални носии, шевици и украшения. През 1946 година е изгонена с оживелите членове от царското семейство, а 8 години по-късно се нанася в санаториум покрай Боденското езеро, където живее до гибелта си през 1985 година.
17-годишната по това време княгиня Евдокия се влюбва в него. Багрянов също не е апатичен към нея и огънят сред тях пламва. Според придворния консултант Павел Груев княгинята е била съвършена жена, сантиментална, мечтателна, с доста непосредствен досег до народа. Била е единствено на една година, когато майка ѝ княгиня Мария-Луиза умира.
Когато стартира Първата международна война, младият офицер отпътува за Южния фронт, издига се до пълководец на батальон, бие се със сърби и французи, връща се вкъщи с няколко рани, още толкоз ордени и доживотна тропическа малария. Междувременно Фердинанд е абдикирал в интерес на сина си Борис, отпътувал е със фамилията си в чужбина.
Вече никой не шушука за възприятията сред Иван и Евдокия, любовта им е толкоз явна и мощна, че бракът за всички е изцяло логически. Багрянов е човек на достойнството, не желае да не престават да се любят скрито, да опетни достойнството на все по-настоятелната Евдокия. Пречка за брака сред Багрянов и княгинята се оказва цар Фердинанд. Щом схваща за желанията на щерка си, той не може да се побере в кожата си от гняв. Изпраща депеша след депеша, като декларира, че няма да даде щерка си на „ един български цървулан “. Евдокия се бунтува, желае да избягат с Багрянов, само че това съгласно кодекса на достойнството му е неприлично и недопустимо.
Раздялата ѝ с Багрянов съответствува с Деветоюнския прелом против Александър Стамболийски. След него министър председателят губи главата си, а Багрянов, за който превратаджиите знаят, че симпатизира на Български земеделски народен съюз, е помолен да напусне двореца.
Нещастен от развоя на събитията, той отпътува за Виена. Там обаче не се задържа за дълго и се прибира в фамилния чифлик. За да преодолее любовната тъга, се дами. Малко по-късно обаче се развежда. После се дами още веднъж и му се ражда наследник. Преди края на Втората международна война пък княгиня Евдокия си построява лична къща в София в квартал Изгрев, квартала на Бялото приятелство на Петър Дънов.
Благодарение на Евдокия през юни 1944 година Иван Багрянов се връща интензивно във властта като оглавява ново държавно управление за да се търси помирение с Англия и Съединени американски щати. На 20 декември той е изпратен пред по този начин нар. „ Народен съд “. 40 дни по-късно Багрянов е разстрелян дружно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери. Евдокия също е арестувана: Съветското държавно управление е поръчало незабавно правене на обвиняване, доказващо виновността ѝ, в изискване на секретност, без да се притегля вниманието на непознатите медии. В студената си килия тя престоява месеци наред, само че по този начин и не потвърждават виновността ѝ, нито участието ѝ към „ бялото братство”.
Тя е една от дребното освободени от Народния съд. Малко преди да напусне вечно България подарява на Етнографския музей в София своята сбирка от национални носии, шевици и украшения. През 1946 година е изгонена с оживелите членове от царското семейство, а 8 години по-късно се нанася в санаториум покрай Боденското езеро, където живее до гибелта си през 1985 година.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ