Иван Гайдаров Както механизацията, поточните линии, електричеството и автоматизацията са

Иван Гайдаров

Както механизацията, поточните линии, електричеството и автоматизацията са катализатор на трите досегашни индустриални революции, по този начин облачните технологии, Интернет на нещата (IoT), изкуственият разсъдък и машинното образование се трансформират в мотор на четвъртата – Индустрия 4.0. В същото време, съгласно Delloite, 80% от вложенията в IoT през идващите години, ще бъдат ориентирани точно към индустриалното му измерение (IIoT), като този пазар се чака да надвиши 22 милиарда $ до 2022 година Тези съществени трендове за развиването на интелигентната промишленост в световен мащаб бяха обрисувани по време на годишнияIоT (CLOUD, 3D PRINT, DRONES,AI) ФОРУМ, проведен за осми път от ICT Media и ISACA Sofia Chapter с поддръжката на Dicota и M&BM Ltd. Събието се концентрира върху главните аспекти на индустриалната цифровизация, актуализацията на наследените бизнес системи и превръщането на производството в напълно обвързвана, автоматизирана и самостоятелна мрежа.



„ Основните правила на Индустрия 4.0 са съгласуваност – всички устройства и технологии са свързани между тях и данните са налични отвсякъде; бистрота на информацията – данните се обработват и се предават на точните хора в прецизен миг, с цел да могат те да взимат верните решения; техническо подкрепяне при взимане на решения – системата подсказва на чиновниците кое е вярно на база логаритми за машинно обучение; автоматизация – когато действието е повтарящо се или би трябвало да се извърши в рискова среда, се прави от машини “, очерта главните детайли Димо Станков, шеф ИТ в „ София Мед “.

По думите му другите съществени характерности на Индустрия 4.0 са децентрализация и самостоятелност, т.е. опцията всяко едно устройство да извършва дилемите си, без да бъде обвързвано към централна мрежа и централна база данни.

„ Редица огромни компании икономисват стотици хиляди долари на час от това, че вкарват сходни решения и оборудването им няма даунтайм. Големият въпрос е по какъв начин ние, в нашата среда можем да реализираме някаква част от изгодите, които основават те. Една от тях е пътят за сполучливо създаване и внедряване на IIoT планове “, изясни от своя страна Мирослав Гечев, шеф „ Стратегическо развиване “ в Telelink Business Services.

Добри практики при внедряване на IIoT планове

Според Мирослав Гечев, всеки един план удостоверява три съществени закономерности. „ На първо място, в 90% от случаите готовите решения не правят работа. Второ, извънредно значимо е фирмите да имат сътрудник, който ще бъде до тях на всяка крачка – ще мисли с тях, ще разяснява с тях и ще желае да направи нещо особено за тях. Не на последно място, всяка компания би трябвало да е наясно с обстоятелството, че ще има неточности. Голяма част от решенията, взимани в началните етапи, се оказва, че не работят при конфликта с действителността “, изброява той и прибавя, че, с цел да бъде един план сполучлив, би трябвало да бъдат сполучливо осъществени и двата потока – софтуерен и бизнес.

Като цяло експертът от Telelink разделя процеса по реализация на IIoT план на четири съществени етапи – визия и приложение, бизнес кейс, тестване в действителна среда, валидиране и внедряване. Според него организациите би трябвало да избират персонализирани системи, върху които имат цялостен надзор, защото от това зависи качеството на витално значими за бизнеса процеси.

„ Когато се съберат данните, следва техния разбор. Контролът върху тази стъпка е доста значим, тъй като, с цел да вършиме смислени прогнози на база на данни, би трябвало да знаете какви данни събирате и да се подсигурите още на хардуерно равнище, че те ще са качествени “, подчертава Мирослав Гечев.

Но, в последна сметка, главната задача на обвързваните устройства е събирането на данни, на база на които да се взимат по-добри решения. Едно от основните неща, с цел да е допустимо това, е визуализацията, която може да бъде построена където и да било – в облака, на компютъра в офиса и така нататък „ Но доста от платформите оферират демо разновидности за проби, които са идеални за доказване на идея. Това обаче не е по този начин, когато става за продукционна среда, в която би трябвало да се направи огромно внедряване “, предизвестява още шефът „ Стратегическо развиване “ в Telelink.

Предизвикателства

Димо Станков от „ София Мед “ също обръща внимание на няколко съществени казуса при реализацията на IIoT планове. „ Много компании се пробват да вършат цифровизация на парче. Това не е верният метод. Трябва да се изготви пътна карта с присъединяване на целия мениджмънт на организацията, тъй като това не е ИТ план. ИТ единствено спомага за реализацията. Това са процеси, които траят години наред и би трябвало да са планувани извънредно деликатно “, изясни той, като обърна особено внимание, че системи, които ръководят машини и транспортни средства, би трябвало да са оптимално подсигурени. Още повече, че през 2007 година за първи път е открит вирус, който е ориентиран тъкмо към SCADA системи.

„ Често има и съмнение от страна на висшия управнически състав към новите технологии. Те считат, че щом нещо работи, не би трябвало да бъде променяно. Но по този начин една организация остава в предишното. Проблем идва и оттова, че нормално този развой е обвързван със съществени вложения и интеграция на доста системи в една обща мрежа “, изясни още ИТ шефът на „ София Мед “.

IоT (CLOUD, 3D PRINT, DRONES,AI) ФОРУМ се провежда в партньорство с Ingram Micro, APC by Schneider Electric, Equinix Bulgaria Data Centers.