Елена Крапчева: България има красива природа и богата култура
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ЕЛЕНА КРАПЧЕВА е родена в София, от 7-годишна живее с родителите си във Франция, където татко й работи за българска компания. Завършва гимназия в София и се връща в Париж. Там се дипломира със компетентност " Международни връзки и дипломация ". Продължава образованието си в Бризбейн, Австралия, по интернационална политика и разрешаване на спорове. Работила е като финансист в капиталова компания в Съединени американски щати, специалист по финанси и хедж фондове в Сингапур, Тайланд, имала е личен бизнес във Флорида. В момента е съветник по бизнес развиване в България. Тя е пътешественичка, влогърка, а към този момент е реалност и първият й документален филм.
Госпожице Крапчева, с Вашия филм " Подслон в Тайланд: Заседнали в парадайса " се открива панорамата " Кино за пътешественици ", проведена от " Позор ". Това е едно от многочислените завършения във Вашата биография на странник и може би едно от най-продължителните...Аютая, Тайланд
- С моя другар Майкъл изобщо не бяхме планували по-дълго наличие в Югоизточна Азия; никой не очакваше този КОВИД, а Тайланд беше първата инфектирана страна след Китай. И преди още Европа да пламне, там бяха взети незабавни ограничения - маски, вечерен час; две седмици откакто се разбра, че нещо се случва, в Тайланд затвориха границите и оповестиха, че това ще продължи 2-3 седмици. Тъкмо бяхме пристигнали и се чудехме какво да предприемем - щяхме да пътуваме в Индонезия, да минем през Малайзия, да спрем в Сингапур... Но трябваше да изчакаме, до момента в който отворят границите, с цел да продължим. След трите седмици разбрахме, че няма по какъв начин да изпълним нашите проекти, и взехме решение да се приберем в България. Но границите бяха затворени, тайландските управляващи удължаваха визите ни всеки месец и по този начин откарахме година и половина. След като пандемията се развихри по целия свят, нашите фамилии се притесняваха и ни поучаваха да се връщаме по-скоро. Благодарение на строгите и своевременни ограничения в страната, се оказахме в един Тайланд, в който за 1 година имаше единствено 4000 инфектирани. Тоест, цяла година, преди да стартират да отварят границите, бяхме на несъмнено място и можехме умерено да обикаляме страната.
- Премиерната прожекция на кино лентата Ви беше през юни. Направили сте версия и на британски език. Каква ще бъде ориста му оттук насетне?
- Оригиналната версия на кино лентата е на британски, а премиерата, която направих в кино " Люмиер ", беше безвъзмездна и доста персонална, в стеснен кръг от близки и приятели; участваха и хора, които бяха чули по медиите. Това беше моят метод да споделя благото гостолюбие на тайландците и да изкажа благодарността си към хората, които ни подслониха в своята страна. Не знаех какво да чакам, тъй като това е първият филм, който върша през живота си. Но след прожекцията съвсем се разплаках - при мен идваха хора и ме питаха къде може да гледат кино лентата още един път, дали го има в интернет; едно момиче искаше на своя рожден ден, вместо да почерпи гостите си в заведение, да наеме зала и да гледат дружно моя филм. Стана ми доста прелестно, че филмът по някакъв метод е докоснал хората, които за час и половина не са мислили за нищо друго, наслаждавали са се и като че ли са изкарали една почивка в Тайланд. Ще забележим на първата публична прожекция пред аудитория, която може би повече знае и е пътувала, какви ще бъдат отзивите, уповавам се да им хареса. Нямам визия какво човек прави с филм, който е основал... с изключение на да го пусна в интернет и хората да го гледат гратис. Съветват ме да аплайвам на фестивали, само че те са към края на годината и този месец чакам да получа първия отговор.
Извън екзотика, което си показват множеството хора, когато се спомене името Тайланд, какво Ви направи най-силно усещане? Елена и Майкъл на остров Пипи, Тайланд
- Хората свързват Тайланд на първо място с красиви плажове, тъй като не познават културата, планините, племената, които живеят в тях, храната, която е доста вкусна... Ако тези, които отиват в Тайланд, стъпят отвън плажовете и прегледат малко повече от културата или по-големите градове, или пък повървят из улиците на Банкок, ще открият доста забавни неща.
- Вие сте специалист по интернационалните връзки, по финанси и хедж фондове, в този момент сте съветник по маркетинг и бизнес развиване в България. А Вашият сателит в живота и в пътешествията е авиокосмически инженер, американец, който сте довели да живее в София. Как се съвместява всичко това?
- На този въпрос си представям една музикална комбинация, в която има по-високи и по-ниски тонове, по-бавно и по-бързо движение - всички те дружно показват едно възприятие, една пристрастеност и тази музикална комбинация звучи толкоз хубаво и хармонично. Ние сме разнообразни хора, които по някакъв метод си наподобяват, аз съм израснала в България, той - в Америка, само че сред нас има една доста красива естетика.
- Когато чуват истории на пътешественици, хората се питат - не би трябвало ли човек да има доста пари, с цел да обикаля света.
- Хората се питат доста неща: споделят си, че нямат задоволително пари, считат, че са доста остарели и не могат да пътуват, или пък имат доста работа, деца, изплащат заеми... Аз съм имала шанс, тъй като след образованието си открих добра работа, която ми позволяваше да пътувам, в това число и служебно. Но отвън това, в събота и неделя, когато съм била свободна, следях по какъв начин се движат цените на нискотарифните самолетни компании, даже един път си бях купила билет за 1 $ - с спомагателните такси ми излезе общо 6 $ едно пътешестване от Сингапур до Тайланд. Пътувала съм от България до Италия за 15-20 евро. Не съм супербогат човек и избирам да похарча пари да си наема гид, който да ми опише повече за някое място, или да опитам локална храна, вместо за безценен хотел или аероплан. Имам другари, които са пътували с велосипед или на автостоп. Парите не са спънка да пътуваме, пречката е в самия човек - в случай че има задоволително предпочитание, постоянно се намира метод.
- Може ли с всекиго да предприемем пътешестване, изпълнено с доста незнайни?
- Така се е случвало, че съм пътувала повече сама, в сравнение с с хора; когато работехме в Сингапур, всички бяха толкоз изтощени, че на множеството ми другари не им се ходеше на никое място в почивните дни. Но дребното пъти, в които съм пътувала с групи или с другари, е било прелестно. Човек може да предприеме пътешестване с всекиго и ще научи доста неща за себе си и за другите. Не споделям, че сигурно ще бъде сполучливо и доста леко, само че би трябвало да сме отворени към всевъзможни благоприятни условия и не трябва да се ограничаваме поради компанията.
- Посетили сте над 100 страни. Какви уроци остават след всяко последващо пътешестване - като житейски опит, мъдрост и заключения какво би трябвало или не би трябвало да повтаряте?
- В множеството случаи си давам сметка какъв брой малко познавам света и по какъв начин след всяко пътешестване очите ми се отварят от ден на ден за неща, които съм считала за даденост. Понякога човек изпада в тежки обстановки, които колкото конфузни и странни може да бъдат, толкоз се и помнят; учи се по какъв начин да приказва с другите на език, който не познава, да излиза от обстановки, които може да са рискови и страшни или просто непредвидени. С доста такива дребни камъчета опит може да изградиш една градина от прелестни прекарвания.
- Кои места в България показахте на първо време на Майкъл и какви са неговите усещания?
Елена и Майкъл във Велико Търново
- Първото ни пътешестване беше до Пловдив - ужасно доста му хареса, след което посетихме Велико Търново, в който той по този начин се влюби, че може би това е за него най-любимият град в България. Купих му един справочник с най-интересните места у нас и той си направи проект за пътешестване из страната. Има места, на които още не съм го завела - като Рилските езера. Иска ми се да вършим преходи из планината. България доста му харесва и е доста вдъхновен, че ще живеем тук.
- Имаме вълшебна страна, в която е събрано всичкото естествено благосъстояние, история, архитектура, обичаи, просвета... Нещо в тактиката ли бъркаме или не знаем по какъв начин да се популяризираме, та не можем да притеглим подобен интерес, какъвто има към други кътчета на планетата?
- България е доста богата и като просвета, и като естествени дадености, само че тотално ни куца организацията. На доста места липсват насочващи указателни табели, информацията е нищожна, историите не са разказани по завладяващ метод - в доста случаи просто са изброени обстоятелства, имена и дати. Трябва допустимо най-скоро да поправяме това.
Току-що с Майкъл се връщаме от Унгария и Словакия - доста съм впечатлена от техните исторически места, от музеите, които са показани по най-съвременен метод. В България имаме доста неща, които можем да представим почтено и атрактивно! Посетихме разнообразни археологически обекти у нас, свързани с траките, които са много занемарени и в случай че човек не отиде с гид, няма нищо да разбере. България може да прави доста пари като туристическа дестинация и е тъпо, че пропущаме тези благоприятни условия.
- Как решихте с Майкъл да се установите в България?
Елена и Майкъл на Рилския манастир
- Стана малко инцидентно. Имах собствен бизнес в Щатите, който в един миг банкрутира, и се чудех каква стъпка да подхваща. В това време срещнах Майкъл. Живяхме два месеца в Аржентина и разбрахме, че желаеме да сме дружно. Споделих му, че считам да се прибирам в България, и той сподели, че ще пристигна с мен. Напусна работата си, продаде си къщата и потегли. В момента възнамерява да учи български, пробва се да чете. А аз постоянно доста съм желала да си пребивавам в България, само че работата ми е била такава, че ме е отвеждала в други страни. Сега, с изключение на с консултантска активност, съм ангажирана и с една българска уеб организация, а това, че мога да пътувам и да работя онлайн, ужасно ми подхожда.
Искаме България да ни бъде дом, да пътуваме и да се прибираме тук. На Майкъл му харесва, че България предлага разнообразни благоприятни условия и в случай че човек има проекти и хрумвания, може да ги реализира. Много бизнеси, които от дълго време са създадени в Щатите, тук към момента са оригиналност. Допада му, че хората са доста съобразителни, приветливи, общителни, приказват задоволително британски, че той да не се губи из града, върви с колата, пазари, готви в къщи, когато съм на работа. Имаме си наша среда, другари, с които се срещаме и поддържаме връзка.
.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
ЕЛЕНА КРАПЧЕВА е родена в София, от 7-годишна живее с родителите си във Франция, където татко й работи за българска компания. Завършва гимназия в София и се връща в Париж. Там се дипломира със компетентност " Международни връзки и дипломация ". Продължава образованието си в Бризбейн, Австралия, по интернационална политика и разрешаване на спорове. Работила е като финансист в капиталова компания в Съединени американски щати, специалист по финанси и хедж фондове в Сингапур, Тайланд, имала е личен бизнес във Флорида. В момента е съветник по бизнес развиване в България. Тя е пътешественичка, влогърка, а към този момент е реалност и първият й документален филм.
Госпожице Крапчева, с Вашия филм " Подслон в Тайланд: Заседнали в парадайса " се открива панорамата " Кино за пътешественици ", проведена от " Позор ". Това е едно от многочислените завършения във Вашата биография на странник и може би едно от най-продължителните...Аютая, Тайланд
- С моя другар Майкъл изобщо не бяхме планували по-дълго наличие в Югоизточна Азия; никой не очакваше този КОВИД, а Тайланд беше първата инфектирана страна след Китай. И преди още Европа да пламне, там бяха взети незабавни ограничения - маски, вечерен час; две седмици откакто се разбра, че нещо се случва, в Тайланд затвориха границите и оповестиха, че това ще продължи 2-3 седмици. Тъкмо бяхме пристигнали и се чудехме какво да предприемем - щяхме да пътуваме в Индонезия, да минем през Малайзия, да спрем в Сингапур... Но трябваше да изчакаме, до момента в който отворят границите, с цел да продължим. След трите седмици разбрахме, че няма по какъв начин да изпълним нашите проекти, и взехме решение да се приберем в България. Но границите бяха затворени, тайландските управляващи удължаваха визите ни всеки месец и по този начин откарахме година и половина. След като пандемията се развихри по целия свят, нашите фамилии се притесняваха и ни поучаваха да се връщаме по-скоро. Благодарение на строгите и своевременни ограничения в страната, се оказахме в един Тайланд, в който за 1 година имаше единствено 4000 инфектирани. Тоест, цяла година, преди да стартират да отварят границите, бяхме на несъмнено място и можехме умерено да обикаляме страната.
- Премиерната прожекция на кино лентата Ви беше през юни. Направили сте версия и на британски език. Каква ще бъде ориста му оттук насетне?
- Оригиналната версия на кино лентата е на британски, а премиерата, която направих в кино " Люмиер ", беше безвъзмездна и доста персонална, в стеснен кръг от близки и приятели; участваха и хора, които бяха чули по медиите. Това беше моят метод да споделя благото гостолюбие на тайландците и да изкажа благодарността си към хората, които ни подслониха в своята страна. Не знаех какво да чакам, тъй като това е първият филм, който върша през живота си. Но след прожекцията съвсем се разплаках - при мен идваха хора и ме питаха къде може да гледат кино лентата още един път, дали го има в интернет; едно момиче искаше на своя рожден ден, вместо да почерпи гостите си в заведение, да наеме зала и да гледат дружно моя филм. Стана ми доста прелестно, че филмът по някакъв метод е докоснал хората, които за час и половина не са мислили за нищо друго, наслаждавали са се и като че ли са изкарали една почивка в Тайланд. Ще забележим на първата публична прожекция пред аудитория, която може би повече знае и е пътувала, какви ще бъдат отзивите, уповавам се да им хареса. Нямам визия какво човек прави с филм, който е основал... с изключение на да го пусна в интернет и хората да го гледат гратис. Съветват ме да аплайвам на фестивали, само че те са към края на годината и този месец чакам да получа първия отговор.
Извън екзотика, което си показват множеството хора, когато се спомене името Тайланд, какво Ви направи най-силно усещане? Елена и Майкъл на остров Пипи, Тайланд
- Хората свързват Тайланд на първо място с красиви плажове, тъй като не познават културата, планините, племената, които живеят в тях, храната, която е доста вкусна... Ако тези, които отиват в Тайланд, стъпят отвън плажовете и прегледат малко повече от културата или по-големите градове, или пък повървят из улиците на Банкок, ще открият доста забавни неща.
- Вие сте специалист по интернационалните връзки, по финанси и хедж фондове, в този момент сте съветник по маркетинг и бизнес развиване в България. А Вашият сателит в живота и в пътешествията е авиокосмически инженер, американец, който сте довели да живее в София. Как се съвместява всичко това?
- На този въпрос си представям една музикална комбинация, в която има по-високи и по-ниски тонове, по-бавно и по-бързо движение - всички те дружно показват едно възприятие, една пристрастеност и тази музикална комбинация звучи толкоз хубаво и хармонично. Ние сме разнообразни хора, които по някакъв метод си наподобяват, аз съм израснала в България, той - в Америка, само че сред нас има една доста красива естетика.
- Когато чуват истории на пътешественици, хората се питат - не би трябвало ли човек да има доста пари, с цел да обикаля света.
- Хората се питат доста неща: споделят си, че нямат задоволително пари, считат, че са доста остарели и не могат да пътуват, или пък имат доста работа, деца, изплащат заеми... Аз съм имала шанс, тъй като след образованието си открих добра работа, която ми позволяваше да пътувам, в това число и служебно. Но отвън това, в събота и неделя, когато съм била свободна, следях по какъв начин се движат цените на нискотарифните самолетни компании, даже един път си бях купила билет за 1 $ - с спомагателните такси ми излезе общо 6 $ едно пътешестване от Сингапур до Тайланд. Пътувала съм от България до Италия за 15-20 евро. Не съм супербогат човек и избирам да похарча пари да си наема гид, който да ми опише повече за някое място, или да опитам локална храна, вместо за безценен хотел или аероплан. Имам другари, които са пътували с велосипед или на автостоп. Парите не са спънка да пътуваме, пречката е в самия човек - в случай че има задоволително предпочитание, постоянно се намира метод.
- Може ли с всекиго да предприемем пътешестване, изпълнено с доста незнайни?
- Така се е случвало, че съм пътувала повече сама, в сравнение с с хора; когато работехме в Сингапур, всички бяха толкоз изтощени, че на множеството ми другари не им се ходеше на никое място в почивните дни. Но дребното пъти, в които съм пътувала с групи или с другари, е било прелестно. Човек може да предприеме пътешестване с всекиго и ще научи доста неща за себе си и за другите. Не споделям, че сигурно ще бъде сполучливо и доста леко, само че би трябвало да сме отворени към всевъзможни благоприятни условия и не трябва да се ограничаваме поради компанията.
- Посетили сте над 100 страни. Какви уроци остават след всяко последващо пътешестване - като житейски опит, мъдрост и заключения какво би трябвало или не би трябвало да повтаряте?
- В множеството случаи си давам сметка какъв брой малко познавам света и по какъв начин след всяко пътешестване очите ми се отварят от ден на ден за неща, които съм считала за даденост. Понякога човек изпада в тежки обстановки, които колкото конфузни и странни може да бъдат, толкоз се и помнят; учи се по какъв начин да приказва с другите на език, който не познава, да излиза от обстановки, които може да са рискови и страшни или просто непредвидени. С доста такива дребни камъчета опит може да изградиш една градина от прелестни прекарвания.
- Кои места в България показахте на първо време на Майкъл и какви са неговите усещания?
Елена и Майкъл във Велико Търново
- Първото ни пътешестване беше до Пловдив - ужасно доста му хареса, след което посетихме Велико Търново, в който той по този начин се влюби, че може би това е за него най-любимият град в България. Купих му един справочник с най-интересните места у нас и той си направи проект за пътешестване из страната. Има места, на които още не съм го завела - като Рилските езера. Иска ми се да вършим преходи из планината. България доста му харесва и е доста вдъхновен, че ще живеем тук.
- Имаме вълшебна страна, в която е събрано всичкото естествено благосъстояние, история, архитектура, обичаи, просвета... Нещо в тактиката ли бъркаме или не знаем по какъв начин да се популяризираме, та не можем да притеглим подобен интерес, какъвто има към други кътчета на планетата?
- България е доста богата и като просвета, и като естествени дадености, само че тотално ни куца организацията. На доста места липсват насочващи указателни табели, информацията е нищожна, историите не са разказани по завладяващ метод - в доста случаи просто са изброени обстоятелства, имена и дати. Трябва допустимо най-скоро да поправяме това.
Току-що с Майкъл се връщаме от Унгария и Словакия - доста съм впечатлена от техните исторически места, от музеите, които са показани по най-съвременен метод. В България имаме доста неща, които можем да представим почтено и атрактивно! Посетихме разнообразни археологически обекти у нас, свързани с траките, които са много занемарени и в случай че човек не отиде с гид, няма нищо да разбере. България може да прави доста пари като туристическа дестинация и е тъпо, че пропущаме тези благоприятни условия.
- Как решихте с Майкъл да се установите в България?
Елена и Майкъл на Рилския манастир
- Стана малко инцидентно. Имах собствен бизнес в Щатите, който в един миг банкрутира, и се чудех каква стъпка да подхваща. В това време срещнах Майкъл. Живяхме два месеца в Аржентина и разбрахме, че желаеме да сме дружно. Споделих му, че считам да се прибирам в България, и той сподели, че ще пристигна с мен. Напусна работата си, продаде си къщата и потегли. В момента възнамерява да учи български, пробва се да чете. А аз постоянно доста съм желала да си пребивавам в България, само че работата ми е била такава, че ме е отвеждала в други страни. Сега, с изключение на с консултантска активност, съм ангажирана и с една българска уеб организация, а това, че мога да пътувам и да работя онлайн, ужасно ми подхожда.
Искаме България да ни бъде дом, да пътуваме и да се прибираме тук. На Майкъл му харесва, че България предлага разнообразни благоприятни условия и в случай че човек има проекти и хрумвания, може да ги реализира. Много бизнеси, които от дълго време са създадени в Щатите, тук към момента са оригиналност. Допада му, че хората са доста съобразителни, приветливи, общителни, приказват задоволително британски, че той да не се губи из града, върви с колата, пазари, готви в къщи, когато съм на работа. Имаме си наша среда, другари, с които се срещаме и поддържаме връзка.
.
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ