Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е земният път към космоса
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
Проф. Христо Пимпирев е български академик, геолог и антарктически откривател. Получава магистърска степен по геология през 1978 година Директор е на Националния център за полярни проучвания от 2007 година, както и на Българския антарктически институт. Автор е на няколко книги, 6 документални кино лентата и над 150 изявления в реномирани български и непознати списания. Изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други
- Проф. Пимпирев, тази зима се организира 30-та юбилейна българска антарктическа експедиция. Смятате ли, че Антарктида е към момента екзотика?
- Да, Антарктида е към момента екзотика, тъй като е най-късно откритият континент - едвам преди 200 години. Той към момента няма непрекъснато население, изследва се от проучвателен бази, които са разпръснати, дава благоприятни условия на учените да видят нови, неоткрити до момента хоризонти в науката.
Именно Антарктида е най-голямата научна лаборатория навън в света, тъй като там индустриалното замърсяване от останалия обитаем свят не е достигнало. Така че там имаме една девствена природа, която можем да учим непосредствено, без да е нужно да се основават чисти условия в специфични лаборатории. Това е континентът, който е земният път към космоса. Той прилича други планети - с отдалечеността си, с рисковите си условия, защото температурите там доближават до минус 70-80 градуса, също по сходство на Марс.
- Кое е особеното сред първите експедиции и последните?
- Техническият напредък от ден на ден ни оказва помощ. Имаме голям скок в развиването на технологиите за последните 20 години. Сега изваждаме мобилния си телефон и приказваме с всяка точка на света, имаме и връзка с облик. Всички бази на Антарктида имат към този момент интернет, в доста от тях гледат малките екрани на своите страни.
За това не можехме и да си мечтаем в края на предишния век. В това отношение Антарктида към този момент не е толкоз изолиран континент, от ден на ден се приобщава към останалия свят. В същото време там хората стават по-човечни. Има опция да се живее в един по-добър свят.
- На фона на разрастващите се технологии за българската експедиция години наред стои като проблем логистиката, превозването на хората до базата ни. Разчитаме на непознати кораби и експедиции. Ще се промени ли това?
- Надявам се от тази година казусът с пътуването да бъде решен, тъй като до момента ние бяхме стопаджии. Където имаше свободно място в някой транспортен съд или аероплан на наши другари и сътрудници от останалите 29 антарктически народи, можехме да качим наши полярници. Често се случваше да ни откажат.
През юли предходната година вдигнахме българското знаме и флагът на Военноморското учебно заведение във Варна на български научно-изследователски транспортен съд, който се стопанисва от учебното заведение. Кръсти го известната ни актриса Мария Бакалова с името " Св. св. Кирил и Методий ". Надяваме се, че ще свършат тъгите ни със стопаджийството и просията и към този момент ще бъдем изцяло равноправна антарктическа нация с останалите велики сили.
- Какво се трансформира в крайната ви цел при всяко ваше пътешестване? Какво ново заварвате на остров Ливингстън?
- Обстановката е доста динамична във връзка с климатичните промени. Там човешкото въздействие не се усеща доста, защото хората са малко и те не оказват такова влияние върху изменението на климата. Именно поради това ние го следим в най-чист тип.
Ледниците доста бързо се отдръпнаха и има места, на които те са с повече от 20 метра във вътрешността към сушата. За един интервал от 20 години това е голяма разлика. Така че световните промени се усещат доста отчетливо. Нашите научни планове в огромната си част са ориентирани към проучването точно на тези климатични промени. Те занимават и научните потенциали на човечеството, които са наясно, че би трябвало да се вземат ограничения, с цел да не се стига до повишение на приблизително годишна температура.
- В какво се състоеше научната ви работа при последната експедиция?
- Експедицията ни приключи преди месец. Тя беше в две елементи - едната бе логистична и имаше за цел да се слагат основите на научно изследователската лаборатория. Тази задача приключи в средата на януари.
А другата бе осъществяването на научните планове, утвърдени от профилирана комисия към Националната стратегия за полярни проучвания, която е под егидата на Министерството на образованието и науката. Това са седем плана, като два от тях са в региона на медицината. Единият изследваше по какъв начин ултравиолетовото излъчване въздейства върху кожата, защото ракът на кожата е доста съществено заболяване. Тези проучвания ще оказват помощ за вземането на ограничения по какъв начин да се предотврати то. Другият план проучваше съня на полярниците. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват доста постоянно свои умряли близки като живи. Проф. Боян Биолчев, който ни гостува там преди време, в своята книга " Антарктида - окото на космоса " написа, че на южния континент има някаква връзка с различен свят. Това не е за подценяване.
Занесохме специфична инсталация, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Сега чакаме да се обработят резултатите - работа, която изисква време и може да трае месеци и години.
Имаше и сериозен геоложки план, който изследваше минерализациите надалеч от базата ни в един прилежащ залив, където скалите са много богати на скъпи минерали. Там има и доста рудопроявления на молибден, мед, злато, сребро. Знаем, че с цел да има механически напредък, във всяка една батерийка в мобилния телефон да вземем за пример участва металът мед. А той не е изобилен. Така че ние би трябвало да го извличаме от земята дружно с други нужни метали, с цел да има на следващия ден акумулатори и за електрическите коли. Затова това са значими проучвания. Антарктида е континент, богат на естествени запаси, и занапред ще се отплаща на тези, които работят в него.
Имаше и три биоложки плана, които изследваха неповторимия растителен и скотски свят. Характерно е, че на континента има микроорганизми, които живеят при характерни условия и създават особени ензими. От тях се вършат опити за основаване на нови медикаменти срещу рак, някои от които са много сполучливи. Антарктида предлага едно необятно поле за проучвания за цялото човечество. Българските учени са там и способстват със своята работа за този теоретичен взлом към нови медикаменти, технологии и други достижения.
- Върху какво ще се концентрирайте при идната си експедиция?
- Сега разгласяваме конкурс за нови планове и продължаваме работата по старите, които са перспективни. Някои от тях са интернационалните и са съобразени с основните насоки, които дава Европейският полярен ръб. Науката е съществена в Антарктида. Там не си задоволяваме научното любознание, а работим за това, човечеството да върви все по-напред.
- Кога ще се уморите да пътувате?
- Когато спра да вдишвам.
Проф. Христо Пимпирев е български академик, геолог и антарктически откривател. Получава магистърска степен по геология през 1978 година Директор е на Националния център за полярни проучвания от 2007 година, както и на Българския антарктически институт. Автор е на няколко книги, 6 документални кино лентата и над 150 изявления в реномирани български и непознати списания. Изнасял е лекции в Съединени американски щати, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и други
- Проф. Пимпирев, тази зима се организира 30-та юбилейна българска антарктическа експедиция. Смятате ли, че Антарктида е към момента екзотика?
- Да, Антарктида е към момента екзотика, тъй като е най-късно откритият континент - едвам преди 200 години. Той към момента няма непрекъснато население, изследва се от проучвателен бази, които са разпръснати, дава благоприятни условия на учените да видят нови, неоткрити до момента хоризонти в науката.
Именно Антарктида е най-голямата научна лаборатория навън в света, тъй като там индустриалното замърсяване от останалия обитаем свят не е достигнало. Така че там имаме една девствена природа, която можем да учим непосредствено, без да е нужно да се основават чисти условия в специфични лаборатории. Това е континентът, който е земният път към космоса. Той прилича други планети - с отдалечеността си, с рисковите си условия, защото температурите там доближават до минус 70-80 градуса, също по сходство на Марс.
- Кое е особеното сред първите експедиции и последните?
- Техническият напредък от ден на ден ни оказва помощ. Имаме голям скок в развиването на технологиите за последните 20 години. Сега изваждаме мобилния си телефон и приказваме с всяка точка на света, имаме и връзка с облик. Всички бази на Антарктида имат към този момент интернет, в доста от тях гледат малките екрани на своите страни.
За това не можехме и да си мечтаем в края на предишния век. В това отношение Антарктида към този момент не е толкоз изолиран континент, от ден на ден се приобщава към останалия свят. В същото време там хората стават по-човечни. Има опция да се живее в един по-добър свят.
- На фона на разрастващите се технологии за българската експедиция години наред стои като проблем логистиката, превозването на хората до базата ни. Разчитаме на непознати кораби и експедиции. Ще се промени ли това?
- Надявам се от тази година казусът с пътуването да бъде решен, тъй като до момента ние бяхме стопаджии. Където имаше свободно място в някой транспортен съд или аероплан на наши другари и сътрудници от останалите 29 антарктически народи, можехме да качим наши полярници. Често се случваше да ни откажат.
През юли предходната година вдигнахме българското знаме и флагът на Военноморското учебно заведение във Варна на български научно-изследователски транспортен съд, който се стопанисва от учебното заведение. Кръсти го известната ни актриса Мария Бакалова с името " Св. св. Кирил и Методий ". Надяваме се, че ще свършат тъгите ни със стопаджийството и просията и към този момент ще бъдем изцяло равноправна антарктическа нация с останалите велики сили.
- Какво се трансформира в крайната ви цел при всяко ваше пътешестване? Какво ново заварвате на остров Ливингстън?
- Обстановката е доста динамична във връзка с климатичните промени. Там човешкото въздействие не се усеща доста, защото хората са малко и те не оказват такова влияние върху изменението на климата. Именно поради това ние го следим в най-чист тип.
Ледниците доста бързо се отдръпнаха и има места, на които те са с повече от 20 метра във вътрешността към сушата. За един интервал от 20 години това е голяма разлика. Така че световните промени се усещат доста отчетливо. Нашите научни планове в огромната си част са ориентирани към проучването точно на тези климатични промени. Те занимават и научните потенциали на човечеството, които са наясно, че би трябвало да се вземат ограничения, с цел да не се стига до повишение на приблизително годишна температура.
- В какво се състоеше научната ви работа при последната експедиция?
- Експедицията ни приключи преди месец. Тя беше в две елементи - едната бе логистична и имаше за цел да се слагат основите на научно изследователската лаборатория. Тази задача приключи в средата на януари.
А другата бе осъществяването на научните планове, утвърдени от профилирана комисия към Националната стратегия за полярни проучвания, която е под егидата на Министерството на образованието и науката. Това са седем плана, като два от тях са в региона на медицината. Единият изследваше по какъв начин ултравиолетовото излъчване въздейства върху кожата, защото ракът на кожата е доста съществено заболяване. Тези проучвания ще оказват помощ за вземането на ограничения по какъв начин да се предотврати то. Другият план проучваше съня на полярниците. Установи се, че при нашия 30-годишен живот в Антарктида хората сънуват доста постоянно свои умряли близки като живи. Проф. Боян Биолчев, който ни гостува там преди време, в своята книга " Антарктида - окото на космоса " написа, че на южния континент има някаква връзка с различен свят. Това не е за подценяване.
Занесохме специфична инсталация, която да следи мозъчните импулси по време на сън. Сега чакаме да се обработят резултатите - работа, която изисква време и може да трае месеци и години.
Имаше и сериозен геоложки план, който изследваше минерализациите надалеч от базата ни в един прилежащ залив, където скалите са много богати на скъпи минерали. Там има и доста рудопроявления на молибден, мед, злато, сребро. Знаем, че с цел да има механически напредък, във всяка една батерийка в мобилния телефон да вземем за пример участва металът мед. А той не е изобилен. Така че ние би трябвало да го извличаме от земята дружно с други нужни метали, с цел да има на следващия ден акумулатори и за електрическите коли. Затова това са значими проучвания. Антарктида е континент, богат на естествени запаси, и занапред ще се отплаща на тези, които работят в него.
Имаше и три биоложки плана, които изследваха неповторимия растителен и скотски свят. Характерно е, че на континента има микроорганизми, които живеят при характерни условия и създават особени ензими. От тях се вършат опити за основаване на нови медикаменти срещу рак, някои от които са много сполучливи. Антарктида предлага едно необятно поле за проучвания за цялото човечество. Българските учени са там и способстват със своята работа за този теоретичен взлом към нови медикаменти, технологии и други достижения.
- Върху какво ще се концентрирайте при идната си експедиция?
- Сега разгласяваме конкурс за нови планове и продължаваме работата по старите, които са перспективни. Някои от тях са интернационалните и са съобразени с основните насоки, които дава Европейският полярен ръб. Науката е съществена в Антарктида. Там не си задоволяваме научното любознание, а работим за това, човечеството да върви все по-напред.
- Кога ще се уморите да пътувате?
- Когато спра да вдишвам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ