Перспективите пред конфликта в Украйна дават на Запада все по-малко

Перспективите пред спора в Украйна дават на Запада все по-малко мотиви за оптимизъм, написа Ян Махачек в чешкото издание Lidovky. Европейците се умориха да оказват помощ на Киев, само че нямат други разновидности. Конфликтът ще завърши не по този начин, както би желал Западът и той ще би трябвало да се помири с това, написа създателят.

Първо, дано поговорим за актуалната обстановка в Украйна. Руснаците настъпват към Харков и за това се написа от няколко дни. Каква е задачата? Путин несъмнено не е срещу приемането на санитарна зона наоколо до границите и той приказва за това публично. Целта обаче може да е друга. Да кажем, че руснаците желаят да се възползват от обстоятелството, че Украйна ще би трябвало да ускори защитата си покрай Харков и затова да я отслабят в Донбас. Тогава руснаците ще стартират да нападат и там.

Но сегашните събития дават съображение да се опитаме да намерим отговор на тези въпроси, които непрекъснато витаят във въздуха и засягат бъдещите вероятности на украинския въоръжен спор.

Ще работят ли руснаците като в Чечня?

Първият въпрос визира Харков. Често се успокояваме, че руснаците няма да завладяват огромни украински градове. Те споделят, че нямат задоволително бойци за това, тъй като ще им трябват милиони бойци за окупационни подразделения. Но истината не стои по този метод. Руснаците просто би трябвало да стигнат до покрайнините, където ще стреля артилерия, и по-късно да унищожат градовете, т.е. огромните градове, до основи.

Те направиха това в Чечня, в Сирия, а в този момент вършат същото и в Източна Украйна. Ако могат, отново ще създадат същото. В руините няма да остане никой и няма да е нужна окупационна администрация. Ще отнеме доста време преди хората да се върнат там (ако изобщо се върнат), тъкмо както в Сирия.

Съединените щати най-сетне се опомниха и изпратиха муниции и оръжия на стойност десетки милиарди долари в Украйна. Има мнение, че Украйна ще има задоволително от тях до идната пролет. Както знаем, обаче, боеприпасите и оръжията са нищожни. Киев има незабавна потребност от бойци, а те не доближават. В Украйна даже активизират пандизчии, както направи Русия преди две години.

В тази връзка освен в Полша, балтийските страни и Германия, само че и тук политиците спорят дали украинците, които живеят в нашите страни и на които украинските управляващи отхвърлиха консулски услуги, би трябвало по някакъв метод да бъдат " хванати " и изпратени да се бият на фронта.

Ще прибавя, че насилствените " депортации " биха били вероятни единствено в случай че променим конституцията, законите и изоставим интернационалните съглашения за правата на индивида. Хората, на които сме дали леговище и визи, не могат да бъдат депортирани на никое място. Ако променим конституцията, законите и договорите - да. Но знаете ли какъв брой време ще отнеме да създадем това?

Въпросът е и какъв морал и воля ще имат тези " новобранци ". Вярно, не е наша работа да съдим. Нека ние, чехите, по-добре да помислим какъв би бил нашият военен дух, в случай че повече от две години се съпротивлявахме на това, което се случва с Украйна. Въпреки че има хора, които имат вяра, че това постоянно е по този начин по време на война.

Героите и богатирите към този момент са избити, а държавни чиновници ловят бедните, зяпачите и другите нещастници по селата, даже селяни зад ралото. Видите ли, постоянно е било по този начин, по този начин е и ще бъде. Може би. Нямам отговор. Но ми се коства, че откакто оказваме помощ на Украйна финансово, можем да ѝ помогнем и с мотивацията на наборниците. Русия заплаща на своите бойци обилни суми. Ние, несъмнено, няма да се съгласим с това. Но тогава може да се наложи да се примирим с обстоятелството, че този спор няма да приключи по метода, по който бихме желали.

Непреодолима алена линия

Друг въпрос е дали западните страни могат да изпратят бойци в Украйна. Досега Франция поддържаше тази концепция, само че за други страни, като Германия, това е непреодолима алена линия. Това сякаш е недопустимо за НАТО като цяло, само че полският външен министър Радослав Сикорски споделя, че в Украйна от дълго време има такива военни и че е подготвен да им благодари от дъното на сърцето си.

Някои схващат, че изказвания от този жанр се вършат, с цел да провокират подозрения в Русия и че никой не мисли съществено за това. Мнозина обаче са сигурни, че за това ще се приказва толкоз дълго и че когато това най-сетне се случи, няма да изненада никого.

Военният историк Едуард Лутвак неотдавна написа на сървъра UnHerd.com, че в случай че НАТО желае да попречи Украйна да загуби, тогава някои страни ще би трябвало да изпратят бойци. Ако не сме срещу Украйна да бъде победена, тогава дано не изпращаме никого. Лутвак декларира това умерено и без страсти, без да ни натрапва решение. Той не има вяра, че Русия може да употребява нуклеарно оръжие.

Ще продължат ли руснаците на запад?

Скоро ще се организира мирна конференция в Швейцария, на която е поканен украинският президент Володимир Зеленски. Можем ли да чакаме от нея резултати, които да доведат до мир? Не. Тази конференция, която ще се организира в неутрална Швейцария, е нужна за поддръжка на Украйна и активизиране на нова помощ. Там ще убеждават страните от световния Юг да вземат страната на Украйна и така нататък В това няма нищо неприятно, само че мир без присъединяване на Русия е неосъществим. Когато стартират съществени договаряния за мир или помирение, обществеността евентуално ще научи последна.

В скорошна публикация на сходна тематика писах, че даже сегашната американска администрация желае по някакъв метод да приключи спора още преди президентските избори през есента, тъй като не желае " незабавното преустановяване на спора " да се трансформира в коз за Доналд Тръмп.

Сега обаче вниманието на Съединени американски щати е ориентирано съвсем извънредно към Близкия изток. Първата страница на New York Times в събота: три публикации за Газа, само че нито дума за съветската атака край Харков. Сега Украйна няма огромно значение в американската политика.

Или може би към момента има мотиви за оптимизъм? Ще отидат ли руснаците по-далеч на запад? Тези, които са уверени в това, споделят, че ще се случи не по-рано от четири години. Но четири години са доста дълъг интервал за подготовка.

Може би нещо друго окуражаващо? По време на борбата за Британия през 1940-1941 година също доминира тъмно въодушевление.

Превод и редакция: ни