Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване След избухването на епидемията става все

Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
След експлоадирането на епидемията става все по-трудно за пациентите да намерят съответна здравна помощ на място в лечебните заведения или да си купят медикаменти. Карантината е значим инструмент за ограничение разпространяването на извънредно заразния ковид. Точно в този момент телемедицината (или даването на медицински услуги от разстояние, както и пазаруването на медикаменти от разстояние) придобива изключително значимо значение, тъй като тя може да подсигурява на пациентите достъп до медицински грижи и да ускори възприятието на взаимност в общността. Във времена на световно рискова обстановка за публичното здраве, каквито са днешните, обичайното опазването на здравето може да заложи на опцията за отдалечени медицински прегледи, отдалечено определяне на лекарствени артикули (включително и на такива със зелена и жълта рецепта) и на доставки на медикаменти по домовете, което е забавно и от ритейл позиция.

В обстановка на карантина опазването на здравето може да се разгърне оттатък нормалния си инструментариум и да се възползва от съществуващите в международен проект концепции за телемедицина. Така всеки пациент може да бъде ориентиран към подобаващата за положението му здравна грижа. Държавните администрации имат историческата опция да облекчат най-малко краткотрайно рестриктивните мерки при потреблението на телемедицина (където такива съществуват), с цел да подкрепят напъните на заетите с битката против пандемията медицински служащи.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Доколко съответно е настоящото законодателство в България? Как локалните закони контролират разпространяването на свързани със здравето услуги посредством електронни и телекомуникационни технологии? Необходими ли са незабавни законодателни пакети?

Предвижда ли законодателството дистанционни/онлайн медицински прегледи (чрез камери/Skype сесии) и електронно определяне на медикаменти?

Българското законодателство е малко комплицирано в тази посока. Например лекарствените артикули, които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса, не могат да се предписват по електронен път, само че електронна рецепта, издадена в страна - членка на Европейския съюз, би трябвало да бъде призната. Що се отнася до медицинските прегледи онлайн, няма експлицитна държавна регулация. Медицински прегледи от разстояние се правят под формата на специфични акции на разнообразни лечебни заведения и са необятно отразени от медиите (например очни прегледи за пациенти в отдалечени региони, където няма съответните офталмологични кабинети), само че не са нещо всекидневно.

Като цяло страните от Източна Европа към момента са внимателни по отношение на регламентирането на отдалечените медицински прегледи. Пионер е Полша. Там от 2015 година законът разрешава осъществяването на отдалечени здравни услуги. Пациентите имат право да потърсят консултация и да получат диагноза, без да се постанова да посещават лекарски кабинет. В такива случаи задачата на лекарите е да обезпечат на пациентите допустимо най-голяма сигурност. В Полша телемедицината се оказва потребна при диагностициране и мониторинг на здравословния статус на пациенти с хронични болести като астма, сърдечно-съдови болести, диабет, психологични болести и инсулт. Тя е предопределена основно за пациенти, които не са мобилни или живеят в селските региони, където достъпът до здравни грижи е усложнен.

Законно ли е аптеките да одобряват електронна рецепта, издадена от доктор в Европейски Съюз, издадена в сходство със законите на страната, в която той се намира?

По закон аптеките в България като цяло са задължени да извършват рецептите, издадени от медицински лица в друга страна - членка на Европейски Съюз. Това произтича от правилото за свободно даване на услуги. Ето за какво според локалното ни законодателство осъществяването на сходни предписания, даже такива, подписани с електронен автограф, е изцяло възможно. Разбира се, те би трябвало да съдържат избрана наложителна информация/данни като идентификация на медицинския експерт, идентификация на наставления артикул (например интернационално непатентовано/фармацевтично название на дейното вещество, форма, доза и др.). Българските аптеки по закон нямат право да извършват предписания, издадени в друга страна членка, в случай че те предписват лекарствени артикули, които са (или съдържат) наркотични субстанции или които могат да доведат до забележителен риск от пристрастяване.

Противно на упованията обаче, България е една от дребното страни в Централна и Източна Европа, които законодателно позволяват осъществяване на предписания, предписани от лекари от други страни - членки на Европейски Съюз. Не подобен е казусът в Чехия да вземем за пример, където това понастоящем не е допустимо. Едва през април 2021 година в Чехия ще влезе в действие изменение на закона за медикаментите, което ще разреши приемането на електронни предписания от други страни - членки на Европейски Съюз. Пак от 2021 година Полша ще бъде включена в трансграничната стратегия за електронни предписания, която сега включва Финландия и Естония.

Разрешено ли е на аптеките доставят медикаменти по пощата/с пощальон, предписани с електронни предписания (т.е. доставка по поръчка на пациента)?

Понастоящем българското законодателство не разрешава онлайн продажбата на медикаменти, отпускани по лекарско наставление. Подобен е казусът и в целия район. Лекарствата на свободна продажба (т.е. тези, за които не изискват рецепта) могат да се продават онлайн (и да се доставят по пощата) от аптеки или дрогерии. Това към този момент е открита процедура в страната. На уеб страницата на Българската организация по медикаментите можете да намерите лист на уебсайтовете, предлагащи такива медикаменти онлайн.

*Елена Тодорова е юрист в адвокатската фирма Schoenherr