Две седмици в Мароко
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Златена Анеталз, Николай Николов Смаляване
Мароко постоянно е било огромната ми фантазия. Тя се сбъдна, когато за миналогодишния си рожден ден получих буркан със събрани пари за билет и антикварна карта на Мароко.
Заедно с още трима другари взехме решение да обиколим Мароко с кола чартърен, по маршрут от северната до южната част на страната. Искахме да забележим пустинята, океана и да минем през Атласките планини.
Подготовката. Определихме датите на нашия престой по отношение на два фактора - искахме да избегнем най-горещите месеци в Мароко, само че да удължим българското лято. Също проверихме по кое време се пада Рамадан, тъй като тогава съвсем нищо не работи. Така избрахме ноември.
Виза за туристическо посещаване в Мароко не е нужна, само че би трябвало да ревизирате докога е годен паспортът ви - условието е оставащият период на годност да бъде не по-малко от 6 месеца.
Билетите. Пуснахме търсачката за най-достъпни предложения и си намерихме билети за по-малко от 300 лева за човек (с чекиран багаж единствено на връщане).
На отиване летяхме от София до Милано (Малпенса), оттова направихме трансфер до летище Бергамо (Милано) същия ден, и оттова Бергамо – Фес. Обратно маршрутът ни беше Маракеш – Мадрид, с нощувка в Мадрид, и оттова към София. Към Мароко пътувахме единствено с ръчен багаж с концепцията на връщане да си купим куфар или сак, който да напълним с дарове и обичайни облекла. Бяхме решили, че най-малко един път по време на пътуването ще си търсим социална пералня.
Нощувки. Месец преди тръгването резервирахме хотели и Airbnb, тъй като не искахме да рискуваме и нещо да се обърка. Почти всеки ден щяхме да сме на друго място и времето и гладкото протичане на проекта беше от значително значение.
Мароканските жилища, предлагани в Airbnb, са риади - еднофамилни здания, които всеобщо, изключително наоколо до по-туристическите места, са превърнати в къщи за посетители. Решихме да редуваме положителни хотели, въпреки не толкоз скъпи (около 250 лв. за нощувка; в Маракеш и в хотелите по морето е по-скъпо - към 400 лева.), с обичайни риади (около 120-150 лева на нощ общо за цялото място, което поема четирима).
Другото, което искахме наложително да опитаме, беше разходка с камили в пустинята . Спряхме се на www.cameltrekking.com и резервирахме най-обикновен преход на стойност 40 евро на човек.
Колата. Резервирахме кола чартърен за 9 дни. Избрахме нискобюджетна, с 5 порти. За деветте дни преданото Peugeot 208 ни струваше към 900 лева Цената на бензина е като в България.
Пътища. Изминахме общо към 3000 км. Като цяло пътищата са в положително положение, с дребни изключения. В огромните градове трафикът е претрупан, отвън тях ограничаването е от 60 км/ч, което не бяхме планували при предварителното пресмятане на времето за напредване. Важно е да сте нащрек от самото начало за пешеходци, деца, които си играят, мотопеди, велосипедисти, магарета, натоварени с, хора, посуда и какво ли още не. Селата са ситуирани близо едно до друго и са много оживени.
Език. Основните езици, които се приказват в Мароко са арабски, берберски, френски и испански, като с изключение на арабския френският е главен. Не беше мъчно да поддържаме връзка с локалните и с базови изречения на британски, само че всички бяхме признателни, че имаме френскоговорящ в компанията.
Валута. Марокански дирхам (MAD). Един дирхам е 0.17 лв.. Трябва да се има поради, че законът не позволява да се внасят (или изнасят) повече от 2000 MAD. Добре е екскурзиантът да носи повече пари в евро, в сравнение с дирхами. Чейндж бюрата не са най-хубавият вид за продан на пари, за предпочитане са известни банки.
Храната. Тук срещнахме леко отчаяние, тъй като мароканската кухня се оказа не толкоз разнообразна, колкото чакахме.
Едно от обичайните ястия, които се срещат на всички места, е таджинът (във всичките му разновидности – с пиле, с телешко, вегетариански таджин и други). Името му идва от обичайния съд, в който се подготвя, сходен на нашето гювече. Представлява композиция от разнообразни задушени зеленчуци с месо. Другите типични неща в менюто са супата харира, най-често доматена с нахут, кус-кус, мароканска салата (ситно нарязани домати и магданоз). Почти във всеки ресторант сервират похвали - маслини в зехтин с подправки, пикантни сосове и царевични питки.
Типичната берберска закуска се състои от прясно изцеден сок от портокал, царевичен самун, омлет, маслини, зехтин, мед, поднесени в красиви керамични съдове.
Няма по какъв начин да не споменем две неща – чаят от мароканска мента, който локалните на смешка назовават берберско уиски, и фурмите, които се срещат на всички места по финиковите палми.
Все отново за искащите опция има много западни заведения за хранене. Трудност срещнахме само при намирането на хубаво (по нашия вкус) кафе, изключително капучино. Същото се отнася и за бирата и изобщо алкохола, чиято приложимост не е разрешена от религията. Ако търсите настойчиво, ще намерите, несъмнено, само че цената е много висока.
Сувенири. Те са на всяка крачка, предлагани от настървени търговци. Неминуема част от прекарването е и пазарлъкът. Цените търпят смяна във всеки един миг, каквато и да е стоката, само че с цел да се пазариш с локалните, се желае огромен гений. Мароко е знаменит производител и експортьор на арганово масло, както и на кожени произведения. Някои от нашите общителни домакини ни предизвестиха да внимаваме с покупката на арганово масло, тъй като постоянно се случва да продават зехтин за арганово масло. Цената на същинското арганово масло е висока. Ние избрахме да купим масло и козметика от сертифициран женски кооператив, с цел да сме сигурни в качеството. Ръчно направените предмети, подправките и мароканската керамика са чудесна концепция за подарък.
Бюджет. Разумният бюджет на човек за едно десетдневно пътешестване, който включва всичко (самолетни билети, нощувки, кола чартърен, храна, джобни) е към 2200-2500 лева
Нашето пътешестване из Мароко:
Ден 1
Пристигнахме във Фес късно вечерта. На летището, преди паспортния надзор всички туристи би трябвало да попълнят къс формуляр, който показват на граничните служители на реда. На гишето се поставя щемпел – номер, който би трябвало да пазите, тъй като ще ви е необходим при всяко чекиране в хотел/airbnb.
Във Фес имахме планувани две нощувки в риад (къща за гости). Собственикът се беше погрижил да ни провежда такси до входа на медината. Там ни посрещна Дрис – възрастен мароканец, който стопанисва риада. Човекът не говореше британски, само че ни упъти до къщата през лабиринта от пътеки - най-голямата медина (или остарял град/пазар) в Мароко. Атмосферата на площада в 11 вечерта и сенките по улиците леко ни тормозиха, само че незабавно щом влязохме в риада, магията му ни плени. След като ни сподели стаите, Дрис ни заведе на терасата, откъдето се откри панорама към цялата медина. Предложи ни чай и сладки – жест за добре пристигнали.
Ден 2
В остарелия град на Фес се намира една от най-известните и най-стари джамии в източния свят – " Карауин " . Местните хора настояват, че тази джамия е била първият университет в света. В Медината са показани другите марокански занаяти. Кожухари, обущари, калайджии, тъкачи, месари и други излизат рано по улиците да оферират своите услуги.
Ден 3
След втората нощувка таксиметровият водач ни закара до летището, откъдето взехме колата чартърен. Тръгнахме от Фес на север, посока Синия град – Шефшаоуен . Пътят до там беше 200 км, които взехме за 3 часа и 20 мин.
Разположен на южния скат на планината, целият град е оцветен в синьо и бяло. Интересното е, че тук боядисват единствено дамите. Някои споделят, че синьото е нравствен цвят за мюсюлмани и евреи, други изясняват, че това е в символ на респект към небето и водите по тези земи. Има и версия, че тази композиция от цветове прогонва комарите.
Най-добре ще прекарате деня си, в случай че просто се разхождате по улиците. Като атмосфера този град ни се стори най-привлекателен и релаксиращ. Понеже е стъпаловиден, колкото по-високо се изкачвате, толкоз по-обаятелна става гледката. Навсякъде има дюкянчета. Горещо предлагаме ресторант Lala Mesouda , на който попаднахме напълно инцидентно. Много разнообразно меню, всичко е домашно приготвено на момента.
Ден 4
От Шефшаоуен поехме югозападно към океана. Решихме да нощуваме в Ел Жадида . Този ден прекарахме най-вече в пътешестване (440 км за 6 часа). В къщата за посетители, ситуирана в остарелия град (португалска цитадела от XVI век), домакинът ни посрещна доста благо и ни посъветва по какъв начин да организираме маршрута си до идната дестинация, без да пропущаме крайбрежните курорти по пътя.
Ден 5
Станахме по-рано, с цел да закусим и да имаме време да разгледаме крепостта. После тръгнахме към дестинациите, предложени от нашия хазаин. Последвахме съвета му да хванем живописния път край морето, вместо да се движим по автомагистралата. Минахме през Сафи , където взехме решение да опитаме стридите, предлагани от локални риболовци. Понеже имахме непокътната нощувка в Тагхазут (на 400 км, или 5-6 часа от Ел Жадида), спряхме да починем и да хапнем в Есауира – музикалният град на Мароко.
Там въздействието на африканската просвета е осезаемо. Градът е посипан с музикални магазинчета, хората са очебийно отзивчиви, има много хипита. Получихме и няколко предложения за музикални събития вечерта. В търсене на ресторант се натъкнахме на La maisson du cinema , хотел-ресторант с изтънчен интериор и страхотна тераса, където изпратихме залеза. Оттам продължихме към Тагхазут - известна сърф дестинация в Мароко. Крайбрежното градче притегля доста задгранични туристи, в това число от Австралия и Америка. Зарадваха ни дребните мароканчета, които караха скейтбордовете си боси.
Ден 6
Преди да заминем, в обществените мрежи инцидентно ми беше попаднала презентация на двойка пътешественици, които бяха обиколили Мароко. Сред предложените от тях места беше едно райско кътче наоколо до Тагхазут. Райската котловина или Paradise valley се намира на 34 км източно от Тагхазут (40-ина минути с кола). Този оазис съставлява палмова гора, опасана от река Тамрат (Tamrhakht), извиваща се като змия измежду скалите. Въпреки безлюдния профил на региона съобразителните търговци са намерили метод да печелят от това райско кътче - тук са опънати тенти вид летни питейни заведения, в които се оферират фрешове, чай, сладки и други. И тажин, несъмнено. Прекарахме там 2-3 часа, след което продължихме на юг към Агадир.
В Агадир се разходихме в новата част на града, около марината. Планът ни беше да оставим облеклата си на социална пералня и в това време да хапнем. Заведението, в което седнахме, се споделяше Les blancs - добър ресторант с испанска кухня на плажа, в който най-сетне успяхме да намерим бира! Не се поколебахме да дадем 6 евро за дребна наливна. Гледката към океана беше скъпа. След като си взехме прането, тръгнахме още веднъж на път.
Сиди Ифни се намира на 3 часа (или 170 км) южно от Агадир. Искахме да нощуваме тъкмо там с концепцията да забележим плажа Легзира . Имахме непокътнати стаи в Logis La Marinе – дребен фамилен хотел, благосъстоятелност на белгийци, които от години живеят в Мароко. Беше относително по-скъп от останалите хотели в мароканското ни премеждие, само че това беше и хотелът, който харесахме най-вече. Освен че домакините бяха изключително благи, къщата имаше извънреден интериорен дизайн и вътрешна градина.
Ден 7
Станахме рано за закуска, разгледахме небрежно центъра на Сиди Ифни и потеглихме назад на север към плажа Легзира, единствено на 15 минути път с колата. Този плаж е прочут с гигантските си естествени формирания, наподобяващи арки или врати. Някога те са били две, само че през септември 2017 година едната конструкция се срутва. Там океанът изхвърля и доста забавни, разноцветни камъни по целия плаж. Джипиесът ни води по черен път непосредствено до скалите. Слизането до плажа по скалата е стръмно и рисково, само че това е част от прекарването. В последна сметка успяхме да спестим времето, нужно за достигането до тази канара от близкото селце Легзира . За страдание нямахме доста време да се насладим, тъй като идната ни дестинация Уарзазате (наричан от време на време неверно от туристите Варзазат), или Портата към пустинята , беше на 500 км източно – разстояние, което ние взехме за 7 часа и половина.
Ден 8
Уарзазате е прочут освен като входа към пустинята, само че и като гигантска снимачна площадка за доста западни филми. В остарелия град риадите са направени най-вече от глина или кирпич и самото разположение на селото върху скалистите хълмове впечатлява освен туристи, само че и кинематографи. Местните търговци, предлагащи бижута, килими, кожи и други, обичат да описват за филмите, в които са взели участие. Някои от по-известните филми и сериали, снимани там, са " Лорънс Арабски " (1962), " Джеймс Бонд – Живите светлини " (1987), " Гладиатор " (2000), " Небесно царство " (2005) и Game of Thrones (2011). Задължителната за посещаване забележителност в Уарзазате е Касбата Таурирт – дворец– цитадела, изработен напълно от глина.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Златена Анеталз, Николай Николов Смаляване
По обяд продължихме още по на изток към пустинята Сахара . Нощувка си запазихме в хотела касба Auberge De Charme – Les Dunes D’or малко отвън Мерзуга (последния град преди пустинята) . Джипиесът показваше, че пътят ни от Уарзазате до Мерзуга е 370 км, или към 5 часа. Тези 5 часа път бяха безусловно пленителни – имахме чувството, че нашето " Пежо " 208 е всъдеход, който се движи по повърхността на Луната. В един миг бяхме дотолкоз улисани от хубостта, че ни стопираха служители на реда с камера, тъй като бяхме надвишили оптималната позволена скорост от 60 км/ч с 10 км/ч. За това нарушаване платихме 30 евро санкция. Имайте поради, че органите на реда тук са доста строги, само че и другарски настроени. За разлика от медината, в такива обстановки човек не трябва да се пазари.
Въпреки случая с санкцията това си остана обичаната права на нашия водач.
По пътя срещахме доста хора, отбили настрана, с цел да се молят. Пристигнахме късно вечерта. Персоналът ни посрещна топло, с чай, сладки и берберска жива музика с тарамбуки, в която ни поканиха да се включим.
Ден 9
Събуждането беше като в приказка - отваряш очи, излизаш на терасата и си в пустинята. Закусихме и в 11 часа ни посрещна момчето, което трябваше да е провело преход в пустинята с камили. Той ни натовари в джипа и ни закара до различен хотел касба, където да убием време до потеглянето с камилите в 16:00 ч. Следобедното потегляне е планувано по този начин, с цел да съумеят туристите да изпратят слънцето от дюните – атракция, която в действителност не е за изпускане. Таксата от 40 евро на човек включваше паркинг, вода, стая за отмора или душ, вечеря и шоу (отново берберска музика) под звездите, две разходки с камили – една по залез слънце към лагера в пустинята и една на изгрев, на път назад към хотела, плюс, несъмнено, палатка за нощувката. На сутринта ни чакаше закуска в хотела.
От многото предлагани разновидности това беше един от базовите пакети с една нощувка. В непосредственост до нас имаше и лагер с първокласни шатри със лична баня и тоалетна. Тук е значимо да отбележим, че внезапните температурни промени в пустинята са действителност и вечер става в действителност студено. Носете си топли облекла .
Ден 10
Нашият бербер лидер ни разсъни в 5:15 ч. сутринта, с цел да тръгнем към дюните, където да посрещнем изгрева. За прехода рано заран човек още веднъж би трябвало да бъде добре облечен. Неслучайно локалните назовават Мароко студена страна с топло слънце.
В 8 часа сутринта към този момент бяхме назад в хотела и се подготвихме за дългия път, който ни чакаше до Маракеш (560 км северозападно, или към 9 часа път). Спряхме за отмора и обяд още веднъж в Уарзазате. За да разнообразим маршрута в противоположната посока, избрахме по-южния път към Глинения град. Гледката още веднъж беше като от различен свят, а тъкмо преди Уарзазате Анти Атласките планини ни омагьосаха с красивите си каньони. След късата отмора в Уарзазате продължихме на север към Маракеш. Единственият път през Атласките планини беше с доста завои и в ремонт, което ни забави още повече. За страдание не успяхме да забележим доста от планините, тъй като към този момент се стъмваше. Пристигнахме късно в Маракеш , където също бяхме избрали по-скъпо място за пребиваване – хотел Lawrance d’Arabie в новия град.
Ден 11
Този ден взехме решение да се наспим уместно и по-късно да отидем до новооткрития музей на Ив Сен Лоран . " Това не е просто пространство, в което са събрани работи на Ив Сен Лоран, а самобитен храм, повдигнат в чест на изкуството и висшата мода ", както гласи брошурата. В непосредственост се намират градините Мажорел и къщата, където огромният дизайнер е творил и получил ентусиазъм за доста от сбирките си. В тази къща в този момент се обитава музей на берберско изкуство, история и обичаи.
Върнахме колата и се отправихме на пешеходна обиколка из улиците на новия град в Маракеш. В непосредственост до нашия хотел се намираха внушителните здания на операта и гарата. Новият град в Маракеш много наподобява на огромните космополитни градове. Същата вечер взехме решение да оставим нашия изтощен водач да си почива и ние, три девойки, да излезем по женски и да се докоснем до нощния живот на Маракеш. Консултирахме се с рецепциониста дали е добре да излизаме късно вечер единствено девойки и той, леко обиден, ни отговори, че въпреки всичко живеем в XXI век. Хванахме такси и откакто договорихме цената, т.е. смъкнахме я съвсем на половина, озовахме се на медината.
Там кипеше живот. Медината се беше трансформирала в великански фууд корт. Всеки ни дърпаше да ни продава от неговата храна и ни убеждаваше във вкусовите й качества. " Don’t panic – it’s organic! " Освен храна на площада имаше доста танцьори, дами които рисуват с къна, и улични музиканти, които свиреха на змии.
Ден 12
Последния си ден прекарахме на медината в търсене на дарове. Купихме арганово масло, керамика, аксесоари, чанти и бижута. Седнахме да обядваме в ресторант Nomad , от чиято тераса съзерцавахме града. Там одобряваха картово заплащане и всички бяхме доста щастливи от този факт, тъй като дирхамите ни към този момент бяха свършили.
Увеличаване
Автор: Златена Анеталз, Николай Николов Смаляване
Мароко постоянно е било огромната ми фантазия. Тя се сбъдна, когато за миналогодишния си рожден ден получих буркан със събрани пари за билет и антикварна карта на Мароко.
Заедно с още трима другари взехме решение да обиколим Мароко с кола чартърен, по маршрут от северната до южната част на страната. Искахме да забележим пустинята, океана и да минем през Атласките планини.
Подготовката. Определихме датите на нашия престой по отношение на два фактора - искахме да избегнем най-горещите месеци в Мароко, само че да удължим българското лято. Също проверихме по кое време се пада Рамадан, тъй като тогава съвсем нищо не работи. Така избрахме ноември.
Виза за туристическо посещаване в Мароко не е нужна, само че би трябвало да ревизирате докога е годен паспортът ви - условието е оставащият период на годност да бъде не по-малко от 6 месеца.
Билетите. Пуснахме търсачката за най-достъпни предложения и си намерихме билети за по-малко от 300 лева за човек (с чекиран багаж единствено на връщане).
На отиване летяхме от София до Милано (Малпенса), оттова направихме трансфер до летище Бергамо (Милано) същия ден, и оттова Бергамо – Фес. Обратно маршрутът ни беше Маракеш – Мадрид, с нощувка в Мадрид, и оттова към София. Към Мароко пътувахме единствено с ръчен багаж с концепцията на връщане да си купим куфар или сак, който да напълним с дарове и обичайни облекла. Бяхме решили, че най-малко един път по време на пътуването ще си търсим социална пералня.
Нощувки. Месец преди тръгването резервирахме хотели и Airbnb, тъй като не искахме да рискуваме и нещо да се обърка. Почти всеки ден щяхме да сме на друго място и времето и гладкото протичане на проекта беше от значително значение.
Мароканските жилища, предлагани в Airbnb, са риади - еднофамилни здания, които всеобщо, изключително наоколо до по-туристическите места, са превърнати в къщи за посетители. Решихме да редуваме положителни хотели, въпреки не толкоз скъпи (около 250 лв. за нощувка; в Маракеш и в хотелите по морето е по-скъпо - към 400 лева.), с обичайни риади (около 120-150 лева на нощ общо за цялото място, което поема четирима).
Другото, което искахме наложително да опитаме, беше разходка с камили в пустинята . Спряхме се на www.cameltrekking.com и резервирахме най-обикновен преход на стойност 40 евро на човек.
Колата. Резервирахме кола чартърен за 9 дни. Избрахме нискобюджетна, с 5 порти. За деветте дни преданото Peugeot 208 ни струваше към 900 лева Цената на бензина е като в България.
Пътища. Изминахме общо към 3000 км. Като цяло пътищата са в положително положение, с дребни изключения. В огромните градове трафикът е претрупан, отвън тях ограничаването е от 60 км/ч, което не бяхме планували при предварителното пресмятане на времето за напредване. Важно е да сте нащрек от самото начало за пешеходци, деца, които си играят, мотопеди, велосипедисти, магарета, натоварени с, хора, посуда и какво ли още не. Селата са ситуирани близо едно до друго и са много оживени.
Език. Основните езици, които се приказват в Мароко са арабски, берберски, френски и испански, като с изключение на арабския френският е главен. Не беше мъчно да поддържаме връзка с локалните и с базови изречения на британски, само че всички бяхме признателни, че имаме френскоговорящ в компанията.
Валута. Марокански дирхам (MAD). Един дирхам е 0.17 лв.. Трябва да се има поради, че законът не позволява да се внасят (или изнасят) повече от 2000 MAD. Добре е екскурзиантът да носи повече пари в евро, в сравнение с дирхами. Чейндж бюрата не са най-хубавият вид за продан на пари, за предпочитане са известни банки.
Храната. Тук срещнахме леко отчаяние, тъй като мароканската кухня се оказа не толкоз разнообразна, колкото чакахме.
Едно от обичайните ястия, които се срещат на всички места, е таджинът (във всичките му разновидности – с пиле, с телешко, вегетариански таджин и други). Името му идва от обичайния съд, в който се подготвя, сходен на нашето гювече. Представлява композиция от разнообразни задушени зеленчуци с месо. Другите типични неща в менюто са супата харира, най-често доматена с нахут, кус-кус, мароканска салата (ситно нарязани домати и магданоз). Почти във всеки ресторант сервират похвали - маслини в зехтин с подправки, пикантни сосове и царевични питки.
Типичната берберска закуска се състои от прясно изцеден сок от портокал, царевичен самун, омлет, маслини, зехтин, мед, поднесени в красиви керамични съдове.
Няма по какъв начин да не споменем две неща – чаят от мароканска мента, който локалните на смешка назовават берберско уиски, и фурмите, които се срещат на всички места по финиковите палми.
Все отново за искащите опция има много западни заведения за хранене. Трудност срещнахме само при намирането на хубаво (по нашия вкус) кафе, изключително капучино. Същото се отнася и за бирата и изобщо алкохола, чиято приложимост не е разрешена от религията. Ако търсите настойчиво, ще намерите, несъмнено, само че цената е много висока.
Сувенири. Те са на всяка крачка, предлагани от настървени търговци. Неминуема част от прекарването е и пазарлъкът. Цените търпят смяна във всеки един миг, каквато и да е стоката, само че с цел да се пазариш с локалните, се желае огромен гений. Мароко е знаменит производител и експортьор на арганово масло, както и на кожени произведения. Някои от нашите общителни домакини ни предизвестиха да внимаваме с покупката на арганово масло, тъй като постоянно се случва да продават зехтин за арганово масло. Цената на същинското арганово масло е висока. Ние избрахме да купим масло и козметика от сертифициран женски кооператив, с цел да сме сигурни в качеството. Ръчно направените предмети, подправките и мароканската керамика са чудесна концепция за подарък.
Бюджет. Разумният бюджет на човек за едно десетдневно пътешестване, който включва всичко (самолетни билети, нощувки, кола чартърен, храна, джобни) е към 2200-2500 лева
Нашето пътешестване из Мароко:
Ден 1
Пристигнахме във Фес късно вечерта. На летището, преди паспортния надзор всички туристи би трябвало да попълнят къс формуляр, който показват на граничните служители на реда. На гишето се поставя щемпел – номер, който би трябвало да пазите, тъй като ще ви е необходим при всяко чекиране в хотел/airbnb.
Във Фес имахме планувани две нощувки в риад (къща за гости). Собственикът се беше погрижил да ни провежда такси до входа на медината. Там ни посрещна Дрис – възрастен мароканец, който стопанисва риада. Човекът не говореше британски, само че ни упъти до къщата през лабиринта от пътеки - най-голямата медина (или остарял град/пазар) в Мароко. Атмосферата на площада в 11 вечерта и сенките по улиците леко ни тормозиха, само че незабавно щом влязохме в риада, магията му ни плени. След като ни сподели стаите, Дрис ни заведе на терасата, откъдето се откри панорама към цялата медина. Предложи ни чай и сладки – жест за добре пристигнали.
Ден 2
В остарелия град на Фес се намира една от най-известните и най-стари джамии в източния свят – " Карауин " . Местните хора настояват, че тази джамия е била първият университет в света. В Медината са показани другите марокански занаяти. Кожухари, обущари, калайджии, тъкачи, месари и други излизат рано по улиците да оферират своите услуги.
Ден 3
След втората нощувка таксиметровият водач ни закара до летището, откъдето взехме колата чартърен. Тръгнахме от Фес на север, посока Синия град – Шефшаоуен . Пътят до там беше 200 км, които взехме за 3 часа и 20 мин.
Разположен на южния скат на планината, целият град е оцветен в синьо и бяло. Интересното е, че тук боядисват единствено дамите. Някои споделят, че синьото е нравствен цвят за мюсюлмани и евреи, други изясняват, че това е в символ на респект към небето и водите по тези земи. Има и версия, че тази композиция от цветове прогонва комарите.
Най-добре ще прекарате деня си, в случай че просто се разхождате по улиците. Като атмосфера този град ни се стори най-привлекателен и релаксиращ. Понеже е стъпаловиден, колкото по-високо се изкачвате, толкоз по-обаятелна става гледката. Навсякъде има дюкянчета. Горещо предлагаме ресторант Lala Mesouda , на който попаднахме напълно инцидентно. Много разнообразно меню, всичко е домашно приготвено на момента.
Ден 4
От Шефшаоуен поехме югозападно към океана. Решихме да нощуваме в Ел Жадида . Този ден прекарахме най-вече в пътешестване (440 км за 6 часа). В къщата за посетители, ситуирана в остарелия град (португалска цитадела от XVI век), домакинът ни посрещна доста благо и ни посъветва по какъв начин да организираме маршрута си до идната дестинация, без да пропущаме крайбрежните курорти по пътя.
Ден 5
Станахме по-рано, с цел да закусим и да имаме време да разгледаме крепостта. После тръгнахме към дестинациите, предложени от нашия хазаин. Последвахме съвета му да хванем живописния път край морето, вместо да се движим по автомагистралата. Минахме през Сафи , където взехме решение да опитаме стридите, предлагани от локални риболовци. Понеже имахме непокътната нощувка в Тагхазут (на 400 км, или 5-6 часа от Ел Жадида), спряхме да починем и да хапнем в Есауира – музикалният град на Мароко.
Там въздействието на африканската просвета е осезаемо. Градът е посипан с музикални магазинчета, хората са очебийно отзивчиви, има много хипита. Получихме и няколко предложения за музикални събития вечерта. В търсене на ресторант се натъкнахме на La maisson du cinema , хотел-ресторант с изтънчен интериор и страхотна тераса, където изпратихме залеза. Оттам продължихме към Тагхазут - известна сърф дестинация в Мароко. Крайбрежното градче притегля доста задгранични туристи, в това число от Австралия и Америка. Зарадваха ни дребните мароканчета, които караха скейтбордовете си боси.
Ден 6
Преди да заминем, в обществените мрежи инцидентно ми беше попаднала презентация на двойка пътешественици, които бяха обиколили Мароко. Сред предложените от тях места беше едно райско кътче наоколо до Тагхазут. Райската котловина или Paradise valley се намира на 34 км източно от Тагхазут (40-ина минути с кола). Този оазис съставлява палмова гора, опасана от река Тамрат (Tamrhakht), извиваща се като змия измежду скалите. Въпреки безлюдния профил на региона съобразителните търговци са намерили метод да печелят от това райско кътче - тук са опънати тенти вид летни питейни заведения, в които се оферират фрешове, чай, сладки и други. И тажин, несъмнено. Прекарахме там 2-3 часа, след което продължихме на юг към Агадир.
В Агадир се разходихме в новата част на града, около марината. Планът ни беше да оставим облеклата си на социална пералня и в това време да хапнем. Заведението, в което седнахме, се споделяше Les blancs - добър ресторант с испанска кухня на плажа, в който най-сетне успяхме да намерим бира! Не се поколебахме да дадем 6 евро за дребна наливна. Гледката към океана беше скъпа. След като си взехме прането, тръгнахме още веднъж на път.
Сиди Ифни се намира на 3 часа (или 170 км) южно от Агадир. Искахме да нощуваме тъкмо там с концепцията да забележим плажа Легзира . Имахме непокътнати стаи в Logis La Marinе – дребен фамилен хотел, благосъстоятелност на белгийци, които от години живеят в Мароко. Беше относително по-скъп от останалите хотели в мароканското ни премеждие, само че това беше и хотелът, който харесахме най-вече. Освен че домакините бяха изключително благи, къщата имаше извънреден интериорен дизайн и вътрешна градина.
Ден 7
Станахме рано за закуска, разгледахме небрежно центъра на Сиди Ифни и потеглихме назад на север към плажа Легзира, единствено на 15 минути път с колата. Този плаж е прочут с гигантските си естествени формирания, наподобяващи арки или врати. Някога те са били две, само че през септември 2017 година едната конструкция се срутва. Там океанът изхвърля и доста забавни, разноцветни камъни по целия плаж. Джипиесът ни води по черен път непосредствено до скалите. Слизането до плажа по скалата е стръмно и рисково, само че това е част от прекарването. В последна сметка успяхме да спестим времето, нужно за достигането до тази канара от близкото селце Легзира . За страдание нямахме доста време да се насладим, тъй като идната ни дестинация Уарзазате (наричан от време на време неверно от туристите Варзазат), или Портата към пустинята , беше на 500 км източно – разстояние, което ние взехме за 7 часа и половина.
Ден 8
Уарзазате е прочут освен като входа към пустинята, само че и като гигантска снимачна площадка за доста западни филми. В остарелия град риадите са направени най-вече от глина или кирпич и самото разположение на селото върху скалистите хълмове впечатлява освен туристи, само че и кинематографи. Местните търговци, предлагащи бижута, килими, кожи и други, обичат да описват за филмите, в които са взели участие. Някои от по-известните филми и сериали, снимани там, са " Лорънс Арабски " (1962), " Джеймс Бонд – Живите светлини " (1987), " Гладиатор " (2000), " Небесно царство " (2005) и Game of Thrones (2011). Задължителната за посещаване забележителност в Уарзазате е Касбата Таурирт – дворец– цитадела, изработен напълно от глина.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Златена Анеталз, Николай Николов Смаляване
По обяд продължихме още по на изток към пустинята Сахара . Нощувка си запазихме в хотела касба Auberge De Charme – Les Dunes D’or малко отвън Мерзуга (последния град преди пустинята) . Джипиесът показваше, че пътят ни от Уарзазате до Мерзуга е 370 км, или към 5 часа. Тези 5 часа път бяха безусловно пленителни – имахме чувството, че нашето " Пежо " 208 е всъдеход, който се движи по повърхността на Луната. В един миг бяхме дотолкоз улисани от хубостта, че ни стопираха служители на реда с камера, тъй като бяхме надвишили оптималната позволена скорост от 60 км/ч с 10 км/ч. За това нарушаване платихме 30 евро санкция. Имайте поради, че органите на реда тук са доста строги, само че и другарски настроени. За разлика от медината, в такива обстановки човек не трябва да се пазари.
Въпреки случая с санкцията това си остана обичаната права на нашия водач.
По пътя срещахме доста хора, отбили настрана, с цел да се молят. Пристигнахме късно вечерта. Персоналът ни посрещна топло, с чай, сладки и берберска жива музика с тарамбуки, в която ни поканиха да се включим.
Ден 9
Събуждането беше като в приказка - отваряш очи, излизаш на терасата и си в пустинята. Закусихме и в 11 часа ни посрещна момчето, което трябваше да е провело преход в пустинята с камили. Той ни натовари в джипа и ни закара до различен хотел касба, където да убием време до потеглянето с камилите в 16:00 ч. Следобедното потегляне е планувано по този начин, с цел да съумеят туристите да изпратят слънцето от дюните – атракция, която в действителност не е за изпускане. Таксата от 40 евро на човек включваше паркинг, вода, стая за отмора или душ, вечеря и шоу (отново берберска музика) под звездите, две разходки с камили – една по залез слънце към лагера в пустинята и една на изгрев, на път назад към хотела, плюс, несъмнено, палатка за нощувката. На сутринта ни чакаше закуска в хотела.
От многото предлагани разновидности това беше един от базовите пакети с една нощувка. В непосредственост до нас имаше и лагер с първокласни шатри със лична баня и тоалетна. Тук е значимо да отбележим, че внезапните температурни промени в пустинята са действителност и вечер става в действителност студено. Носете си топли облекла .
Ден 10
Нашият бербер лидер ни разсъни в 5:15 ч. сутринта, с цел да тръгнем към дюните, където да посрещнем изгрева. За прехода рано заран човек още веднъж би трябвало да бъде добре облечен. Неслучайно локалните назовават Мароко студена страна с топло слънце.
В 8 часа сутринта към този момент бяхме назад в хотела и се подготвихме за дългия път, който ни чакаше до Маракеш (560 км северозападно, или към 9 часа път). Спряхме за отмора и обяд още веднъж в Уарзазате. За да разнообразим маршрута в противоположната посока, избрахме по-южния път към Глинения град. Гледката още веднъж беше като от различен свят, а тъкмо преди Уарзазате Анти Атласките планини ни омагьосаха с красивите си каньони. След късата отмора в Уарзазате продължихме на север към Маракеш. Единственият път през Атласките планини беше с доста завои и в ремонт, което ни забави още повече. За страдание не успяхме да забележим доста от планините, тъй като към този момент се стъмваше. Пристигнахме късно в Маракеш , където също бяхме избрали по-скъпо място за пребиваване – хотел Lawrance d’Arabie в новия град.
Ден 11
Този ден взехме решение да се наспим уместно и по-късно да отидем до новооткрития музей на Ив Сен Лоран . " Това не е просто пространство, в което са събрани работи на Ив Сен Лоран, а самобитен храм, повдигнат в чест на изкуството и висшата мода ", както гласи брошурата. В непосредственост се намират градините Мажорел и къщата, където огромният дизайнер е творил и получил ентусиазъм за доста от сбирките си. В тази къща в този момент се обитава музей на берберско изкуство, история и обичаи.
Върнахме колата и се отправихме на пешеходна обиколка из улиците на новия град в Маракеш. В непосредственост до нашия хотел се намираха внушителните здания на операта и гарата. Новият град в Маракеш много наподобява на огромните космополитни градове. Същата вечер взехме решение да оставим нашия изтощен водач да си почива и ние, три девойки, да излезем по женски и да се докоснем до нощния живот на Маракеш. Консултирахме се с рецепциониста дали е добре да излизаме късно вечер единствено девойки и той, леко обиден, ни отговори, че въпреки всичко живеем в XXI век. Хванахме такси и откакто договорихме цената, т.е. смъкнахме я съвсем на половина, озовахме се на медината.
Там кипеше живот. Медината се беше трансформирала в великански фууд корт. Всеки ни дърпаше да ни продава от неговата храна и ни убеждаваше във вкусовите й качества. " Don’t panic – it’s organic! " Освен храна на площада имаше доста танцьори, дами които рисуват с къна, и улични музиканти, които свиреха на змии.
Ден 12
Последния си ден прекарахме на медината в търсене на дарове. Купихме арганово масло, керамика, аксесоари, чанти и бижута. Седнахме да обядваме в ресторант Nomad , от чиято тераса съзерцавахме града. Там одобряваха картово заплащане и всички бяхме доста щастливи от този факт, тъй като дирхамите ни към този момент бяха свършили.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ