Румен Гълъбинов: Прогнозите са за значително по-нисък ръст на БВП за следващата година поради рецесията
Икономистът Румен Гълъбинов, в изявление за обзора на годината на Радио " Фокус “.
Г-н Гълъбинов, кои са най-големите закани, пред които е изправена българската стопанска система през днешния ден?
Българската стопанска система мина през много премеждия и компликации през последните 2 години, тя е част от световната стопанска система и европейската стопанска система, които също имаха такива неудобства. На първо място бяха нещата, свързани с КОВИД през 2020 годна, по-късно 2021 година беше относително възстановителна, въпреки и проинфлационно година, след което през тази година, 2022 година, пристигна войната в Украйна, и следствията, които усетихме всички както като енергийни цени, по този начин и като по-висока инфлация, и надлежно в този момент, в края на годината към този момент започваме да усещаме и резултата от покачване на лихвените проценти. Един развой, който стартира от Съединени американски щати с покачването на главните лихви от Федералния запас от началото на тази година, и надлежно този развой продължи в Европа от средата на тази година с нарастването на главните лихви от Европейската централна банка в Еврозоната. Тук в България стартира да се усеща този резултат също с последователно покачване на лихвените проценти по левовете, както по депозитите, по този начин и по кредите. И това ще продължи и идната година. Така че това са немалки провокации, пред които беше изправена българската стопанска система. Съответно в другите интервали реакцията беше друга. По-голямата част от така наречен " антиинфлационни ограничения “ на предходното държавно управление в действителност действаха проинфлационно през тази година, и по тази причина и ние имаме и такава висока инфлация, съвсем беше стигнала докъм 20-на %. Другото, което е, че така наречен " компенсационни ограничения “ през тази година, главно които се показваха в подкрепяне на бизнеса поради по-високите енергийни цени на електрическата енергия, пък доближиха до такава степен, че тази стратегия за енергийно подкрепяне на компаниите може би стана най-голямата разходна част в бюджета. И по този начин както вървят нещата, евентуално и през идната година ще продължи да е основна част от разноските на държавния бюджет. Тук в този момент към този момент е различен въпросът до каква степен би следвало да се продължи по същия метод или тя да бъде по някаква формула преструктурирана. Ние имаме в предишното положителния опит от сходна стратегия, която беше за стимулиране на икономическата интензивност и за опазване на заетостта по време на КОВИД пандемията, и това беше програмата 60:40, която в другите й форми съумя да реализира в огромна степен задачите си. Предстои да забележим обаче тази стратегия за енергийното подкрепяне на компаниите дали ще бъде по същия метод потребна. Колкото до семействата – българските семейства не престават да са на предпазен пазар, знаете, на контролирания пазар на електрическа енергия, където цените значително са по-ниски в сравнение с свободния пазар.
Вие споменахте за инфлацията, за рецесиите, свързани с войната, за пандемията. Можете ли да очертаете тези няколко стадия в стопански проект, които бележат 2022 година?
До края на първото тримесечие на 2022 година България към момента вървеше в една удобна инерция на стопански напредък от предходната година, от 2021 година. И той беше много насърчителен. Но откакто стартира войната, нещата много се трансформираха - в смисъл подобен, че оценката световно на международната стопанска система в действителност стартира по-скоро да клони към намаляващ растеж на Брутният вътрешен продукт - както в другите европейски страни, по този начин и да България надлежно. И към края на тази година, да кажем примерно във второто полугодие на тази година, това се усеща към този момент по-отчетливо по какъв начин ние започваме последователно да губим скорост и да забавяме растежа на нашата стопанска система. А другото, отново споделям, са лихвените проценти – едно беше при започване на годината, в този момент към този момент е напълно друго с увеличените лихвени проценти. Да, тези лихвени проценти ще се преборят с инфлацията световно, ще понижат инфлацията в огромните стопански системи, в Съединени американски щати, в Европа, в стопанските системи от Еврозоната ще намалее инфлацията, само че наред с понижението на инфлацията ще се прояви пък отрицателен резултат откъм оскъпяване на финансирането и на кредитирането, което ще попречва нарастването на Брутният вътрешен продукт, и надлежно може да докара идната година до положение на криза в някои от стопанските системи, в това число и на Европейския съюз, и на България. Т.е. прогнозите са за доста по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт на България за идната година заради опасенията от нахлуване в криза.
Безспорно бюджетът е един от най-обсъжданите проблеми в последните месеци. Нов бюджет по този начин и не беше признат. Какви ще са следствията?
Все още се борави с понятието " продължен бюджет “, каквото и да значи това, само че във времето се удължава действието на бюджета от 2022 година, което с изключение на да работи до края на календарната година, само че може да продължи да работи и в първите месеци и на идната година, като 1/12 част от надлежно съгласно месеците. Надявам се това положение да не продължи прекомерно дълго, тъй като то е краткотрайно, и като такова краткотрайно положение, изключително в този момент, когато се обсъждаше в пленарна зала положението на бюджета, виждаме, че постъпиха разнообразни оферти, в това число и за актуализация на този настоящия бюджет, и като нови оферти за минимална работна заплата, за тези енергийните помощи за бизнеса, за поддръжка на сметките за електрическа енергия, и като оферти за минимална пенсия и други такива в разходната част на държавния бюджет, като обаче в това време в приходната част не се вършат доста нови оферти, по-скоро има оферти за нарастване на акциза на цигарите, откъдето да пристигна нарастване на приходите, само че то не е в положение да покрие изявените планове за нарастване на разноските. И прекомерно евентуално е да свършим с недостиг в края на тази година, нека той да бъде в границите на 3-те %, което е аршин за продължение на осъществяване на това, което ни би трябвало като индикатори за Еврозоната, за кандидатстване за участие в Еврозоната. Но може за идната година да превишим този недостиг и да не съумеем да се вместим в тези граници. А също и имахме надлежно преди един месец две излъчвания на еврооблигации, които България направи в чужбина за 7 и за 12 години – взехме нови външни заеми, които към този момент са на много по-високи лихви в сравнение с бяха предходните. И по-късно имаше и аукциони на държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар, където страната взе също нови заеми в лв., които също стигнаха на много по-високи лихви. Очерта се една наклонност на повишаване на заемите, които страната България може да тегли. Т.е. интернационалният пазар, вътрешният пазар, вложителите дадоха оценка за моментното положение, в което се намират обществените финанси на България, като това намира отражение в по-високите лихви. И по тази причина и за идната година би трябвало да се има поради това събитие в случай, че се продължи с желанието да се дава повече и да пораства разходната част от бюджета, да е ясно, че финансирането откъм приходната част на бюджета ще се дължи значително на нови заеми. Ще би трябвало да се взимат нови заеми, да има нови държавни задължения, които към този момент ще са на по-високи цени като лихви. И това би трябвало да бъде регистрирано и да се вземе в поради когато се вършат плановете, тъй че да се балансира сполучливо приходната и разходната част на бюджета.
И тъй като вие заговорихте за Еврозоната, и в действителност това е една тематика, която поражда доста спорни отзиви и нажежава пристрастеностите - точно приемането на еврото у нас, доста жители се опасяват от неизвестността и това какво ще последва при промяната на валутата. Можем ли да дадем малко светлина по измененията, които биха пристигнали с вероятно приемане на еврото у нас, и най-важното за всички – по какъв начин ще се отрази на портфейла ни?
Когато преди 15 години се съгласи да стане член на Европейския съюз, ние действително се съгласихме да въведем и еврото един ден, както и да станем член на Шенгенската зона. За страдание това, което се получава в последно време, е неподходящо развиване за нас, по тази причина тъй като в случай че мога да употребявам и футболна терминология, че сега тече и международното състезание, на България й беше показан първи жълт картон като бяхме отсрочени във времето за участие в " Шенген “. Това, което България би могла да чака за идната година, в случай че ние не сме поредни и не създадем напъните, които се желаят от нас, то тогава бихме могли да чакаме следващата година да получим и втори жълт картон за отсрочване участието ни в Еврозоната. А събрани два жълти картона, могат да бъдат червен картон за приемане на парите от еврофондовете на Европейския съюз. Т.е. в случай че сме си правили някакви сметки през последните 2 години какво ни е утвърдено и какво ще получим по Националния проект за възобновяване и резистентност и по оперативните стратегии на Европейския съюз, тези сметки могат да не излязат, да получим по-малко или във времето да бъде отсрочено това като заплащане. Защото едно е утвърденото, а друго е платеното. Ние все още България имаме утвърдени 1.370 милиарда евро по Националния проект за възобновяване и резистентност, които да ни бъдат платени в този момент, само че към днешна дата имаме платени 0 евро от това. Остават броени дни до края на годината. И в този смисъл желая да не прозвуча скептично, само че по-скоро реалистично, и да кажа, че добре би било да имаме постоянно държавно управление, с цел да може това постоянно държавно управление да подгони тези задания, да спазим графика за приемане в Еврозоната, а графикът е 1 януари 2024 година. Т.е. да употребим цялата последваща година интензивно в подготовка както по макроикономическите индикатори, по този начин и по качествените ни индикатори за участие, като стандарт на живот, като надлежно подобрим своята конвергенция – настигане и в приходи, и в покупателна дарба. И по тази причина ни е належащо да имаме един малко по-устойчив и отдалечен небосвод. А в противоположен случай, в случай че продължи това политическо безвремие, което е последната година и половина, на непрекъснати смени на държавни управления, служебни държавни управления, имахме единствено едно постоянно държавно управление за 6 месеца, правихме избори нагъсто, и в този момент в случай че продължим отново да вършим такива, надали ще се приближим по този метод до осъществяване на задачата за Еврозоната по този начин, както е заложено по график. И може да се наложи този график да бъде изменен, да не е 2024 година, а да е някоя друга година напред, както стана и с " Шенген “, надлежно да забележим дали можем там да осъществяваме задачите си след 6 месеца или след 1 година и така нататък, което не е добре, отново споделям, тъй като това отсрочване във времето може да ни повлияе чисто стопански и финансово като по-малко запаси, които да дойдат към нас от Европейския съюз, като по-малко вложения, отсам и като забавено икономическо развиване и утежняване на нашата фискална позиция, което ще бъде като разследване от взимането на повече заеми, за което приказвах. Така че нещата са свързани, и осъществяване на задачите ни по участие в Еврозоната и " Шенген “ имат непосредствено и директно отношение към цялостното ни икономическо развиване.
Т.е. неприемането ни в " Шенген “ и следствията, които то носи от своя страна са плод на това, че имаме липса на постоянно държавно управление, с изключение на от всичко друго?
И имаме постоянно избори, имаме постоянно смени надлежно в изпълнителната власт поради непрестанно сменящите се служебни държавни управления. Т.е. няма резистентност, няма поредност, която да бъде в основата на това ние да убедим нашите сътрудници в Европейската централна банка, в еврогрупата, в Европейската комисия, Европейския парламент, да можем да ги убедим, че ние в действителност поредно следваме и откровено желаем да влезем в тези два съюза – Митническият, който е, граничният с " Шенген “, и паричният, паричният с Еврозоната. Ние би трябвало да излъчваме доста по-убедителни сигнали в това отношение. И по тази причина споделям най-добре би било да имаме непрекъснато настоящо постоянно държавно управление, както и работещо Народно заседание, което да приема нужните законодателни промени, в това число и поради това, че в случай че стартираме повечко да взимаме заеми, това би могло да утежни и кредитния ни рейтинг, доверието, което имат в нас и интернационалните рейтингови институции. Така че те са свързани тези неща. Ние не можем да преглеждаме икономическото развиване на България настрана от тези цели, които ни следва да осъществяваме, и които ни убягват тези цели през последните 15 години.
А като за край желая да ви попитам каква беше 2022 година и какви са прогнозите за идната в стопански проект?
2022 година в стопански проект може да се преглежда като година на изпитване на избрани ценови стресови положения, тъй като се подвигнаха в действителност доста цените за тази календарна година. Вдигнаха се доста цените освен на силата, само че също и на храните. Цените, които са в дребната потребителска кошница, където се регистрира инфлацията. Имахме, отново споделям, инфлация, която не бяхме имали от много дълго време. Разбира се, такава висока инфлация имаше и в други страни от Европейския съюз, които бяха даже с по-висока инфлация от нас. Това е един световен развой, който протече през тази година. Компенсацията на приходите изоставаше във времето като скорост – по-бързо се развиваше процесът на нарастване на цените, и към момента приходите ни не съумяват да догонят това нарастване на цените. От друга страна 2022 година може да наподобява даже добра година, в случай че пък идната, 2023 година, бъде година на криза, и в случай че тази криза продължи по-дълго време. За момента прогнозите са да имаме къса и плитка криза за идната година. Но следва да забележим, защото към момента не е ясно тъкмо резултатът от увеличените лихви до каква степен ще повлия за спада на икономическия напредък. Т.е. занапред има да установим това като събитие в идната година, и надлежно каква ще бъде реакцията на огромните централни банки в международната финансова система къмто този развой.
Ето, и вие казахте, че приходите ни не съумяха да догонят нарастването на цените, което значи, че стопанската система не е дала отговор на потребностите и упованията на жителите, и се надяваме това да се промени.
Да, да. Силно се надявам. Доходите в България би трябвало да порастват, и ще продължат да порастват и като минимална заплата, ще продължат да порастват и като минимална пенсия, и като обществени заплащания. Да, България има какво да наваксва и да догонва и по отношение на цените като приходи, и по отношение на междинните равнища на приходи в Европейския съюз, и в Еврозоната, страните от Еврозоната най-много, с цел да можем сполучливо да се интегрираме там и да се усещаме доста по-добре като стандарт на живот и покупателна дарба.
Много ви благодаря за обстойния разбор.
Г-н Гълъбинов, кои са най-големите закани, пред които е изправена българската стопанска система през днешния ден?
Българската стопанска система мина през много премеждия и компликации през последните 2 години, тя е част от световната стопанска система и европейската стопанска система, които също имаха такива неудобства. На първо място бяха нещата, свързани с КОВИД през 2020 годна, по-късно 2021 година беше относително възстановителна, въпреки и проинфлационно година, след което през тази година, 2022 година, пристигна войната в Украйна, и следствията, които усетихме всички както като енергийни цени, по този начин и като по-висока инфлация, и надлежно в този момент, в края на годината към този момент започваме да усещаме и резултата от покачване на лихвените проценти. Един развой, който стартира от Съединени американски щати с покачването на главните лихви от Федералния запас от началото на тази година, и надлежно този развой продължи в Европа от средата на тази година с нарастването на главните лихви от Европейската централна банка в Еврозоната. Тук в България стартира да се усеща този резултат също с последователно покачване на лихвените проценти по левовете, както по депозитите, по този начин и по кредите. И това ще продължи и идната година. Така че това са немалки провокации, пред които беше изправена българската стопанска система. Съответно в другите интервали реакцията беше друга. По-голямата част от така наречен " антиинфлационни ограничения “ на предходното държавно управление в действителност действаха проинфлационно през тази година, и по тази причина и ние имаме и такава висока инфлация, съвсем беше стигнала докъм 20-на %. Другото, което е, че така наречен " компенсационни ограничения “ през тази година, главно които се показваха в подкрепяне на бизнеса поради по-високите енергийни цени на електрическата енергия, пък доближиха до такава степен, че тази стратегия за енергийно подкрепяне на компаниите може би стана най-голямата разходна част в бюджета. И по този начин както вървят нещата, евентуално и през идната година ще продължи да е основна част от разноските на държавния бюджет. Тук в този момент към този момент е различен въпросът до каква степен би следвало да се продължи по същия метод или тя да бъде по някаква формула преструктурирана. Ние имаме в предишното положителния опит от сходна стратегия, която беше за стимулиране на икономическата интензивност и за опазване на заетостта по време на КОВИД пандемията, и това беше програмата 60:40, която в другите й форми съумя да реализира в огромна степен задачите си. Предстои да забележим обаче тази стратегия за енергийното подкрепяне на компаниите дали ще бъде по същия метод потребна. Колкото до семействата – българските семейства не престават да са на предпазен пазар, знаете, на контролирания пазар на електрическа енергия, където цените значително са по-ниски в сравнение с свободния пазар.
Вие споменахте за инфлацията, за рецесиите, свързани с войната, за пандемията. Можете ли да очертаете тези няколко стадия в стопански проект, които бележат 2022 година?
До края на първото тримесечие на 2022 година България към момента вървеше в една удобна инерция на стопански напредък от предходната година, от 2021 година. И той беше много насърчителен. Но откакто стартира войната, нещата много се трансформираха - в смисъл подобен, че оценката световно на международната стопанска система в действителност стартира по-скоро да клони към намаляващ растеж на Брутният вътрешен продукт - както в другите европейски страни, по този начин и да България надлежно. И към края на тази година, да кажем примерно във второто полугодие на тази година, това се усеща към този момент по-отчетливо по какъв начин ние започваме последователно да губим скорост и да забавяме растежа на нашата стопанска система. А другото, отново споделям, са лихвените проценти – едно беше при започване на годината, в този момент към този момент е напълно друго с увеличените лихвени проценти. Да, тези лихвени проценти ще се преборят с инфлацията световно, ще понижат инфлацията в огромните стопански системи, в Съединени американски щати, в Европа, в стопанските системи от Еврозоната ще намалее инфлацията, само че наред с понижението на инфлацията ще се прояви пък отрицателен резултат откъм оскъпяване на финансирането и на кредитирането, което ще попречва нарастването на Брутният вътрешен продукт, и надлежно може да докара идната година до положение на криза в някои от стопанските системи, в това число и на Европейския съюз, и на България. Т.е. прогнозите са за доста по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт на България за идната година заради опасенията от нахлуване в криза.
Безспорно бюджетът е един от най-обсъжданите проблеми в последните месеци. Нов бюджет по този начин и не беше признат. Какви ще са следствията?
Все още се борави с понятието " продължен бюджет “, каквото и да значи това, само че във времето се удължава действието на бюджета от 2022 година, което с изключение на да работи до края на календарната година, само че може да продължи да работи и в първите месеци и на идната година, като 1/12 част от надлежно съгласно месеците. Надявам се това положение да не продължи прекомерно дълго, тъй като то е краткотрайно, и като такова краткотрайно положение, изключително в този момент, когато се обсъждаше в пленарна зала положението на бюджета, виждаме, че постъпиха разнообразни оферти, в това число и за актуализация на този настоящия бюджет, и като нови оферти за минимална работна заплата, за тези енергийните помощи за бизнеса, за поддръжка на сметките за електрическа енергия, и като оферти за минимална пенсия и други такива в разходната част на държавния бюджет, като обаче в това време в приходната част не се вършат доста нови оферти, по-скоро има оферти за нарастване на акциза на цигарите, откъдето да пристигна нарастване на приходите, само че то не е в положение да покрие изявените планове за нарастване на разноските. И прекомерно евентуално е да свършим с недостиг в края на тази година, нека той да бъде в границите на 3-те %, което е аршин за продължение на осъществяване на това, което ни би трябвало като индикатори за Еврозоната, за кандидатстване за участие в Еврозоната. Но може за идната година да превишим този недостиг и да не съумеем да се вместим в тези граници. А също и имахме надлежно преди един месец две излъчвания на еврооблигации, които България направи в чужбина за 7 и за 12 години – взехме нови външни заеми, които към този момент са на много по-високи лихви в сравнение с бяха предходните. И по-късно имаше и аукциони на държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар, където страната взе също нови заеми в лв., които също стигнаха на много по-високи лихви. Очерта се една наклонност на повишаване на заемите, които страната България може да тегли. Т.е. интернационалният пазар, вътрешният пазар, вложителите дадоха оценка за моментното положение, в което се намират обществените финанси на България, като това намира отражение в по-високите лихви. И по тази причина и за идната година би трябвало да се има поради това събитие в случай, че се продължи с желанието да се дава повече и да пораства разходната част от бюджета, да е ясно, че финансирането откъм приходната част на бюджета ще се дължи значително на нови заеми. Ще би трябвало да се взимат нови заеми, да има нови държавни задължения, които към този момент ще са на по-високи цени като лихви. И това би трябвало да бъде регистрирано и да се вземе в поради когато се вършат плановете, тъй че да се балансира сполучливо приходната и разходната част на бюджета.
И тъй като вие заговорихте за Еврозоната, и в действителност това е една тематика, която поражда доста спорни отзиви и нажежава пристрастеностите - точно приемането на еврото у нас, доста жители се опасяват от неизвестността и това какво ще последва при промяната на валутата. Можем ли да дадем малко светлина по измененията, които биха пристигнали с вероятно приемане на еврото у нас, и най-важното за всички – по какъв начин ще се отрази на портфейла ни?
Когато преди 15 години се съгласи да стане член на Европейския съюз, ние действително се съгласихме да въведем и еврото един ден, както и да станем член на Шенгенската зона. За страдание това, което се получава в последно време, е неподходящо развиване за нас, по тази причина тъй като в случай че мога да употребявам и футболна терминология, че сега тече и международното състезание, на България й беше показан първи жълт картон като бяхме отсрочени във времето за участие в " Шенген “. Това, което България би могла да чака за идната година, в случай че ние не сме поредни и не създадем напъните, които се желаят от нас, то тогава бихме могли да чакаме следващата година да получим и втори жълт картон за отсрочване участието ни в Еврозоната. А събрани два жълти картона, могат да бъдат червен картон за приемане на парите от еврофондовете на Европейския съюз. Т.е. в случай че сме си правили някакви сметки през последните 2 години какво ни е утвърдено и какво ще получим по Националния проект за възобновяване и резистентност и по оперативните стратегии на Европейския съюз, тези сметки могат да не излязат, да получим по-малко или във времето да бъде отсрочено това като заплащане. Защото едно е утвърденото, а друго е платеното. Ние все още България имаме утвърдени 1.370 милиарда евро по Националния проект за възобновяване и резистентност, които да ни бъдат платени в този момент, само че към днешна дата имаме платени 0 евро от това. Остават броени дни до края на годината. И в този смисъл желая да не прозвуча скептично, само че по-скоро реалистично, и да кажа, че добре би било да имаме постоянно държавно управление, с цел да може това постоянно държавно управление да подгони тези задания, да спазим графика за приемане в Еврозоната, а графикът е 1 януари 2024 година. Т.е. да употребим цялата последваща година интензивно в подготовка както по макроикономическите индикатори, по този начин и по качествените ни индикатори за участие, като стандарт на живот, като надлежно подобрим своята конвергенция – настигане и в приходи, и в покупателна дарба. И по тази причина ни е належащо да имаме един малко по-устойчив и отдалечен небосвод. А в противоположен случай, в случай че продължи това политическо безвремие, което е последната година и половина, на непрекъснати смени на държавни управления, служебни държавни управления, имахме единствено едно постоянно държавно управление за 6 месеца, правихме избори нагъсто, и в този момент в случай че продължим отново да вършим такива, надали ще се приближим по този метод до осъществяване на задачата за Еврозоната по този начин, както е заложено по график. И може да се наложи този график да бъде изменен, да не е 2024 година, а да е някоя друга година напред, както стана и с " Шенген “, надлежно да забележим дали можем там да осъществяваме задачите си след 6 месеца или след 1 година и така нататък, което не е добре, отново споделям, тъй като това отсрочване във времето може да ни повлияе чисто стопански и финансово като по-малко запаси, които да дойдат към нас от Европейския съюз, като по-малко вложения, отсам и като забавено икономическо развиване и утежняване на нашата фискална позиция, което ще бъде като разследване от взимането на повече заеми, за което приказвах. Така че нещата са свързани, и осъществяване на задачите ни по участие в Еврозоната и " Шенген “ имат непосредствено и директно отношение към цялостното ни икономическо развиване.
Т.е. неприемането ни в " Шенген “ и следствията, които то носи от своя страна са плод на това, че имаме липса на постоянно държавно управление, с изключение на от всичко друго?
И имаме постоянно избори, имаме постоянно смени надлежно в изпълнителната власт поради непрестанно сменящите се служебни държавни управления. Т.е. няма резистентност, няма поредност, която да бъде в основата на това ние да убедим нашите сътрудници в Европейската централна банка, в еврогрупата, в Европейската комисия, Европейския парламент, да можем да ги убедим, че ние в действителност поредно следваме и откровено желаем да влезем в тези два съюза – Митническият, който е, граничният с " Шенген “, и паричният, паричният с Еврозоната. Ние би трябвало да излъчваме доста по-убедителни сигнали в това отношение. И по тази причина споделям най-добре би било да имаме непрекъснато настоящо постоянно държавно управление, както и работещо Народно заседание, което да приема нужните законодателни промени, в това число и поради това, че в случай че стартираме повечко да взимаме заеми, това би могло да утежни и кредитния ни рейтинг, доверието, което имат в нас и интернационалните рейтингови институции. Така че те са свързани тези неща. Ние не можем да преглеждаме икономическото развиване на България настрана от тези цели, които ни следва да осъществяваме, и които ни убягват тези цели през последните 15 години.
А като за край желая да ви попитам каква беше 2022 година и какви са прогнозите за идната в стопански проект?
2022 година в стопански проект може да се преглежда като година на изпитване на избрани ценови стресови положения, тъй като се подвигнаха в действителност доста цените за тази календарна година. Вдигнаха се доста цените освен на силата, само че също и на храните. Цените, които са в дребната потребителска кошница, където се регистрира инфлацията. Имахме, отново споделям, инфлация, която не бяхме имали от много дълго време. Разбира се, такава висока инфлация имаше и в други страни от Европейския съюз, които бяха даже с по-висока инфлация от нас. Това е един световен развой, който протече през тази година. Компенсацията на приходите изоставаше във времето като скорост – по-бързо се развиваше процесът на нарастване на цените, и към момента приходите ни не съумяват да догонят това нарастване на цените. От друга страна 2022 година може да наподобява даже добра година, в случай че пък идната, 2023 година, бъде година на криза, и в случай че тази криза продължи по-дълго време. За момента прогнозите са да имаме къса и плитка криза за идната година. Но следва да забележим, защото към момента не е ясно тъкмо резултатът от увеличените лихви до каква степен ще повлия за спада на икономическия напредък. Т.е. занапред има да установим това като събитие в идната година, и надлежно каква ще бъде реакцията на огромните централни банки в международната финансова система къмто този развой.
Ето, и вие казахте, че приходите ни не съумяха да догонят нарастването на цените, което значи, че стопанската система не е дала отговор на потребностите и упованията на жителите, и се надяваме това да се промени.
Да, да. Силно се надявам. Доходите в България би трябвало да порастват, и ще продължат да порастват и като минимална заплата, ще продължат да порастват и като минимална пенсия, и като обществени заплащания. Да, България има какво да наваксва и да догонва и по отношение на цените като приходи, и по отношение на междинните равнища на приходи в Европейския съюз, и в Еврозоната, страните от Еврозоната най-много, с цел да можем сполучливо да се интегрираме там и да се усещаме доста по-добре като стандарт на живот и покупателна дарба.
Много ви благодаря за обстойния разбор.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ