Как преди 30 години приватизацията променя съветската икономика и се появяват първите олигарси
Идеолозите на приватизацията дават обещание, че след време цената на един ваучер, възложен на популацията, ще се равнява на два автомобила „Волга“.
В резултат на това някои хора съумяват да обменят ваучери за акции на „Газпром“, а други – за дънки и водка.
„Трябват ни милиони притежатели, а не шепа милионери“, декларира съветският президент Борис Елцин в послание към нацията, обяснявайки задачата на приватизацията преди 30 години.
Анатолий Борисович Чубайс, ръководител на Руския държавен комитет за ръководство на държавната благосъстоятелност, приказва на конференция „Народна приватизация: акции, чекове“Валентин Собольов/TАСС
В края на 1991 година страната е на ръба на банкрута. Плановата стопанска система се оказва неефективна, липсват задоволително пари, с цел да се поддържат фабриките и да се заплащат заплатите. Парите бързо се обезценяват: през 1991 година инфлацията е 160%, а през 1992 година – 2508,8%. Появата на нов стопански модел изисква прекосяване към свободно ценообразуване.
„Валутните запаси са нулеви, няма пари освен за закупуване на зърно, само че и за заплащане на транспорта на корабите, които да го доставят. Зърнените запаси, съгласно оптимистичните прогнози, са задоволителни до февруари-март 1992 г.“, разказват положението на съветската стопанска система по това време Анатолий Чубайс и Егор Гайдар в книгата си „Разломите в актуалната история на Русия“. Именно те се трансформират в главните идеолози на икономическата промяна.
Бърза приватизация
1992, Печатане на приватизационни чекове в офсетовия щемпел на печатница ГознакИгор Зотин/ТАСС
Ръководителите на страната преглеждат три модела на приватизация. Британският модел, т.е. продажбата на огромни, най-вече нискодоходни предприятия на цени, по-ниски от пазарните, наподобява прекомерно дълъг, защото може да отнеме до 20 години. Новото държавно управление не се задоволява с това, защото има освен стопански, само че и политически цели, т.е. да се откъсне от комунистическото минало допустимо най-скоро.
Анатолий Чубайс, ръководител на съветския Държавен комитет по собствеността по това време, декларира в телевизионно изявление през 2010 година, че „приватизацията в Русия преди 1997 година въобще не е стопански процес… Тя е за прекъсване на комунизма.
Вторият обсъждан приватизационен модел включва разкриване на поименни депозити в „Сбербанк“, само че е механически сложен за осъществяване поради ниското равнище на развиване на банковата система по това време и огромния брой население.
Избран е най-бързият чешки модел – приватизация посредством разпределяне на ваучери, които могат да се разменят за акции в сдружения, да се продават или подаряват. В Чешката република обаче ваучерите са поименни, до момента в който в Русия те не са.
Как се реализира приватизацията
1992 година Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика „Болшевик“ за приватизационни чекове (ваучери).Алексей Бойцов/Sputnik
На 14 август 1992 година Борис Елцин подписва декрет за разпределяне на ваучери на популацията. На доктрина всеки руснак може да стане притежател на част от огромно дружество. Срещу 25 рубли (нищожни пари по това време) всеки руснак може да получи приватизационен чек (ваучер) с номинална стойност 10 000 рубли.
Стойността на държавната благосъстоятелност, подлежаща на приватизация по това време, е 1,4 трилиона рубли. Страната стартира да издава 140 милиона ваучера. Всеки жител на страната има право на ваучер – „от бебе до старец“.
Големите промишлени и селскостопански предприятия (колективни и държавни стопанства), земята и жилищата би трябвало да бъдат приватизирани. Те са преобразувани от държавни в акционерни сдружения. Приватизацията е неразрешена в някои браншове (подземни благосъстояния, горски фонд, шелфове, тръбопроводи и публични пътища). С течение на времето описът на предприятията и секторите се уголемява.
В реалност е мъчно да се оцени действителната стойност на имуществото. За основа са употребявани стойностите на плановите оценки, макар че за обективност е належащо обектите да бъдат изведени на фондовата борса.
„В изискванията на висока инфлация и макроикономическа неустойчивост цената на приватизираните активи е занижена, бюджетните доходи от приватизацията са незначителни, а това от своя страна понижава легитимността на приватизацията“, споделя икономистът Сергей Гуриев.
Ваучер – късмет за триумф
1993, Президентът на Руската федерация Борис Елцин получава приватизационен чекДмитрий Донской/Sputnik
Всеки, който се снабдява с ваучер, получава записка: „Приватизационният чек е късмет за триумф, който се дава на всеки. Запомнете: този, който купува чека, уголемява своите благоприятни условия, а този, който го продава, е в неравностойно състояние!“
Ваучерът може да се употребява за закупуване на акции във всяко приватизирано дружество в Русия. Цената на акциите се определяше посредством търгове. Освен това чиновниците на предприятията могат да закупят акциите му с отстъпка. От декември 1992 година до февруари 1994 година са извършени общо 9342 търга, на които са употребявани 52 милиона ваучера.
Руснаците, които са закупили акции в огромни експортно насочени компании, са по-успешни от останалите. На фирмите, които работят за вътрешния пазар, им е доста по-трудно. Населението няма пари, с цел да купува техните артикули. Много предприятия банкрутират.
Една от най-печелившите вложения е в „Газпром“, само че и това не е елементарно. Акциите се котират по друг метод според от района. В Пермска област за 1 ваучер могат да се купят 6000 акции на „Газпром“, в Москва – 30, а в прилежащата Московска област – 300. (При цена от 317 рубли за акция през юни 2022 година и обменен курс от 57 рубли за $, 6000 акции на „Газпром“ се равняват на 33 368 $.)
Някои от тях разменят ваучери за акции на енергийния колос, други ги продават на купувачи или ги разменят за храна, водка и битова техника.
Как се появяват олигарсите
Москва. 15 март 1993 година Регистрация на документи за първите акционери на ЗИЛ на първия общоруски търг на ваучериРоберт Нетелев/ТАСС
В началото на приватизацията ръководителите на заводи и фабрики, така наречен „червени директори“, които са придобили власт по време на руската ера, имат превъзходство. Те предизвикват служащите да продадат акциите си и могат да задържат изплащането на заплатите, тъй че те да бъдат принудени да се съгласят. В резултат на това „червените директори“ стават еднолични притежатели на огромни предприятия. Но защото нямат компетентността да работят в пазарна среда, доста от тях губят властта си. Предприятията са завладяни от финансови групи, не без поддръжката на незаконни кръгове.
Освен това в цялата страна стартират да се появяват ваучерни фондове, в които жителите могат да подават ваучери и да получават дивиденти. Но доста от тях по този начин и не ги получават. От 646 фонда единствено 136 компании изплащат дивиденти. Останалите позорно престават да съществуват.
В последна сметка до края на 1994 година са приватизирани 60-70% от предприятията за търговия, публично хранене и услуги за потребителите. Съдбата на ваучерите е следната: 50% от притежателите влагат ваучерите си в фирмите, в които работят, към 25% отидват във фондове за ваучери, а 25% са продадени.
Най-големият удар върху легитимността на приватизацията е нанесен от залоговите търгове, провеждани от 1995 година насам. Правителството взема заеми, обезпечени с държавни дялове в огромни компании (ЮКОС, „Норилски никел“ и др.), само че не съумява да ги изплати. Заложените дялове са поети от кредиторите. По този метод те стават притежатели на акциите на сдруженията на цени, по-ниски от пазарните.
„Единствената обществена каста, подготвена да поддържа Елцин, беше едрият бизнес“, написа Евгений Ясин, министър на стопанската система на Русия (1994-1997 г.). „Те желаеха елементи от държавната благосъстоятелност за услугите си. Освен това желаеха да имат директно въздействие върху политиката. Така се появиха олигарсите“. („Демократи, вън!“, Moskovskie Novosti, 2003. № 44, 18 ноември).
Според изчисленията на Forbes от 2012 година 2/3 от съветските доларови милиардери са натрупали по-голямата част от положението си по време на приватизацията.
Нагласи на популацията
1992 година Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика „Болшевик“ за приватизационни чекове (ваучери).Алексей Бойцов/Sputnik
През първите години на приватизацията отношението на популацията към нея е неутрално. Социологът Татяна Заславская написа през 1995 година: „По отношение на … процеса на приватизация към момента не е оказал доста влияние върху държанието на всеобщите обществени групи… Само 7% от служащите виждат директна взаимозависимост на приходите от персоналните старания, а останалите считат, че главните способи за триумф са потреблението на фамилни и обществени връзки, спекулации, измами и др.“ („Русия в търсене на бъдещето“, Sociological Research Journal. 1996, № 3.).
С течение на годините настройките се трансформират. Проучване, извършено от изследователския център през 2017 година във връзка 25-годишнината от приватизацията, демонстрира, че 73% от популацията правят оценка отрицателно резултатите от нея.
Има ли позитивен резултат от приватизацията?
1995, Първо годишно общо заседание на акционерите на Газпромgazprom.ru
Въпреки рецензиите против приватизацията като противозаконна, тя трансформира радикално стопанската система на страната. Докторът на икономическите науки, професор Сергей Орлов, счита, че приватизацията е била стъпка към основаването на верен стопански нрав и визия за свободен и конкурентен пазар измежду популацията. Според него тя е сложила основите на модерната сфера на търговията, услугите, агропромишления комплекс и строителството, която се развива интензивно от края на 1990-те години.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
В резултат на това някои хора съумяват да обменят ваучери за акции на „Газпром“, а други – за дънки и водка.
„Трябват ни милиони притежатели, а не шепа милионери“, декларира съветският президент Борис Елцин в послание към нацията, обяснявайки задачата на приватизацията преди 30 години.
Анатолий Борисович Чубайс, ръководител на Руския държавен комитет за ръководство на държавната благосъстоятелност, приказва на конференция „Народна приватизация: акции, чекове“Валентин Собольов/TАСС
В края на 1991 година страната е на ръба на банкрута. Плановата стопанска система се оказва неефективна, липсват задоволително пари, с цел да се поддържат фабриките и да се заплащат заплатите. Парите бързо се обезценяват: през 1991 година инфлацията е 160%, а през 1992 година – 2508,8%. Появата на нов стопански модел изисква прекосяване към свободно ценообразуване.
„Валутните запаси са нулеви, няма пари освен за закупуване на зърно, само че и за заплащане на транспорта на корабите, които да го доставят. Зърнените запаси, съгласно оптимистичните прогнози, са задоволителни до февруари-март 1992 г.“, разказват положението на съветската стопанска система по това време Анатолий Чубайс и Егор Гайдар в книгата си „Разломите в актуалната история на Русия“. Именно те се трансформират в главните идеолози на икономическата промяна.
Бърза приватизация
1992, Печатане на приватизационни чекове в офсетовия щемпел на печатница ГознакИгор Зотин/ТАСС
Ръководителите на страната преглеждат три модела на приватизация. Британският модел, т.е. продажбата на огромни, най-вече нискодоходни предприятия на цени, по-ниски от пазарните, наподобява прекомерно дълъг, защото може да отнеме до 20 години. Новото държавно управление не се задоволява с това, защото има освен стопански, само че и политически цели, т.е. да се откъсне от комунистическото минало допустимо най-скоро.
Анатолий Чубайс, ръководител на съветския Държавен комитет по собствеността по това време, декларира в телевизионно изявление през 2010 година, че „приватизацията в Русия преди 1997 година въобще не е стопански процес… Тя е за прекъсване на комунизма.
Вторият обсъждан приватизационен модел включва разкриване на поименни депозити в „Сбербанк“, само че е механически сложен за осъществяване поради ниското равнище на развиване на банковата система по това време и огромния брой население.
Избран е най-бързият чешки модел – приватизация посредством разпределяне на ваучери, които могат да се разменят за акции в сдружения, да се продават или подаряват. В Чешката република обаче ваучерите са поименни, до момента в който в Русия те не са.
Как се реализира приватизацията
1992 година Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика „Болшевик“ за приватизационни чекове (ваучери).Алексей Бойцов/Sputnik
На 14 август 1992 година Борис Елцин подписва декрет за разпределяне на ваучери на популацията. На доктрина всеки руснак може да стане притежател на част от огромно дружество. Срещу 25 рубли (нищожни пари по това време) всеки руснак може да получи приватизационен чек (ваучер) с номинална стойност 10 000 рубли.
Стойността на държавната благосъстоятелност, подлежаща на приватизация по това време, е 1,4 трилиона рубли. Страната стартира да издава 140 милиона ваучера. Всеки жител на страната има право на ваучер – „от бебе до старец“.
Големите промишлени и селскостопански предприятия (колективни и държавни стопанства), земята и жилищата би трябвало да бъдат приватизирани. Те са преобразувани от държавни в акционерни сдружения. Приватизацията е неразрешена в някои браншове (подземни благосъстояния, горски фонд, шелфове, тръбопроводи и публични пътища). С течение на времето описът на предприятията и секторите се уголемява.
В реалност е мъчно да се оцени действителната стойност на имуществото. За основа са употребявани стойностите на плановите оценки, макар че за обективност е належащо обектите да бъдат изведени на фондовата борса.
„В изискванията на висока инфлация и макроикономическа неустойчивост цената на приватизираните активи е занижена, бюджетните доходи от приватизацията са незначителни, а това от своя страна понижава легитимността на приватизацията“, споделя икономистът Сергей Гуриев.
Ваучер – късмет за триумф
1993, Президентът на Руската федерация Борис Елцин получава приватизационен чекДмитрий Донской/Sputnik
Всеки, който се снабдява с ваучер, получава записка: „Приватизационният чек е късмет за триумф, който се дава на всеки. Запомнете: този, който купува чека, уголемява своите благоприятни условия, а този, който го продава, е в неравностойно състояние!“
Ваучерът може да се употребява за закупуване на акции във всяко приватизирано дружество в Русия. Цената на акциите се определяше посредством търгове. Освен това чиновниците на предприятията могат да закупят акциите му с отстъпка. От декември 1992 година до февруари 1994 година са извършени общо 9342 търга, на които са употребявани 52 милиона ваучера.
Руснаците, които са закупили акции в огромни експортно насочени компании, са по-успешни от останалите. На фирмите, които работят за вътрешния пазар, им е доста по-трудно. Населението няма пари, с цел да купува техните артикули. Много предприятия банкрутират.
Една от най-печелившите вложения е в „Газпром“, само че и това не е елементарно. Акциите се котират по друг метод според от района. В Пермска област за 1 ваучер могат да се купят 6000 акции на „Газпром“, в Москва – 30, а в прилежащата Московска област – 300. (При цена от 317 рубли за акция през юни 2022 година и обменен курс от 57 рубли за $, 6000 акции на „Газпром“ се равняват на 33 368 $.)
Някои от тях разменят ваучери за акции на енергийния колос, други ги продават на купувачи или ги разменят за храна, водка и битова техника.
Как се появяват олигарсите
Москва. 15 март 1993 година Регистрация на документи за първите акционери на ЗИЛ на първия общоруски търг на ваучериРоберт Нетелев/ТАСС
В началото на приватизацията ръководителите на заводи и фабрики, така наречен „червени директори“, които са придобили власт по време на руската ера, имат превъзходство. Те предизвикват служащите да продадат акциите си и могат да задържат изплащането на заплатите, тъй че те да бъдат принудени да се съгласят. В резултат на това „червените директори“ стават еднолични притежатели на огромни предприятия. Но защото нямат компетентността да работят в пазарна среда, доста от тях губят властта си. Предприятията са завладяни от финансови групи, не без поддръжката на незаконни кръгове.
Освен това в цялата страна стартират да се появяват ваучерни фондове, в които жителите могат да подават ваучери и да получават дивиденти. Но доста от тях по този начин и не ги получават. От 646 фонда единствено 136 компании изплащат дивиденти. Останалите позорно престават да съществуват.
В последна сметка до края на 1994 година са приватизирани 60-70% от предприятията за търговия, публично хранене и услуги за потребителите. Съдбата на ваучерите е следната: 50% от притежателите влагат ваучерите си в фирмите, в които работят, към 25% отидват във фондове за ваучери, а 25% са продадени.
Най-големият удар върху легитимността на приватизацията е нанесен от залоговите търгове, провеждани от 1995 година насам. Правителството взема заеми, обезпечени с държавни дялове в огромни компании (ЮКОС, „Норилски никел“ и др.), само че не съумява да ги изплати. Заложените дялове са поети от кредиторите. По този метод те стават притежатели на акциите на сдруженията на цени, по-ниски от пазарните.
„Единствената обществена каста, подготвена да поддържа Елцин, беше едрият бизнес“, написа Евгений Ясин, министър на стопанската система на Русия (1994-1997 г.). „Те желаеха елементи от държавната благосъстоятелност за услугите си. Освен това желаеха да имат директно въздействие върху политиката. Така се появиха олигарсите“. („Демократи, вън!“, Moskovskie Novosti, 2003. № 44, 18 ноември).
Според изчисленията на Forbes от 2012 година 2/3 от съветските доларови милиардери са натрупали по-голямата част от положението си по време на приватизацията.
Нагласи на популацията
1992 година Аукцион за продажба на акции на сладкарска фабрика „Болшевик“ за приватизационни чекове (ваучери).Алексей Бойцов/Sputnik
През първите години на приватизацията отношението на популацията към нея е неутрално. Социологът Татяна Заславская написа през 1995 година: „По отношение на … процеса на приватизация към момента не е оказал доста влияние върху държанието на всеобщите обществени групи… Само 7% от служащите виждат директна взаимозависимост на приходите от персоналните старания, а останалите считат, че главните способи за триумф са потреблението на фамилни и обществени връзки, спекулации, измами и др.“ („Русия в търсене на бъдещето“, Sociological Research Journal. 1996, № 3.).
С течение на годините настройките се трансформират. Проучване, извършено от изследователския център през 2017 година във връзка 25-годишнината от приватизацията, демонстрира, че 73% от популацията правят оценка отрицателно резултатите от нея.
Има ли позитивен резултат от приватизацията?
1995, Първо годишно общо заседание на акционерите на Газпромgazprom.ru
Въпреки рецензиите против приватизацията като противозаконна, тя трансформира радикално стопанската система на страната. Докторът на икономическите науки, професор Сергей Орлов, счита, че приватизацията е била стъпка към основаването на верен стопански нрав и визия за свободен и конкурентен пазар измежду популацията. Според него тя е сложила основите на модерната сфера на търговията, услугите, агропромишления комплекс и строителството, която се развива интензивно от края на 1990-те години.
създател: МАРИЯ БУНИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ