Първан Симеонов: Петков и Василев влизат в политиката с написано домашно и готови формули
„ И през 2001 година България заложи на млади експерти (т. нар. царски юпита – бел. ред.), а 10 години по-късно реши да заложи на едно момче от народа. Сега залага на момчета от Харвард още веднъж. Тази цикличност, която българското общество от време на време си предизвиква, може да замязя на повтаряне на една и съща неточност. Затова в Петков и Василев са акумулирани доста огромни упования този път най-малко България да не бута един и същи камък по сизифовски нагоре и той след това да я застигне надолу по ската “, сподели още той.
„ Ако България просто превключи от една мощна персона на друга мощна персона, това не е промяна на модела. Пред Радев стои задачата да потвърди това, което проповядва “, акцентира Симеонов.
„ Позицията на България по проблема с Република Северна Македония незабелязано мина в друга тоналност и това е рисково. Спряхме да се питаме по кое време Македония ще стартира да извършва контракта и да е колаборативна в историческата комисия. Започнахме да слушаме някакви западняшки клишета по какъв начин България нещо трябвало да направи. Не България, Скопие би трябвало да направи нещо и тук има консенсус в българското общество “, счита той.
„ Като че ли на мястото на българския битов консерватизъм, балкански, мачистки, с неразбираеми разлики сред тъмната и светлата страна – което Борисов въплъщаваше, в този момент българското общество избра един демократичен прозападен интелектуализъм и е доста забавно по какъв начин харвардската бликам в българската политика ще се отнесе към македонския въпрос, който е един надълбоко балкански въпрос “, добави политологът.
„ Когато смяната зацикли през лятото, имаше очакване на фона на рецесиите българите да изберат познати модели. Нищо такова обаче не се случи. Донякъде изненадващо българското общество по-скоро уточни различен път – на продължаваща смяна. Тук обаче има един огромен проблем – в Народното събрание имаме към 70 души, най-малко, които допреди месец-месец и половина не са си представяли, че ще ръководят страна. Тези нови политически придвижвания от време на време доста довеждат и до отчаяние “, разяснява той.
В разбора си за ниската изборна интензивност на балотажа в неделя Симеонов посочи, че в България няма повече от 5,5 милиона гласоподаватели. По думите му актуалният изборен лист е искрено кух.
„ Прекалихме с това говорене за ковид. Имаше невъздържание, което се политизира в едната посока. Машините не престават да плашат част от възрастните хора. Лека-полека хората привикват с машините. В тази година ние гласуваме за четвърти път и няма по какъв начин да има към този момент висока интензивност. На всичкото от горната страна в тези избори нямаше никакъв залог. Това беше протоколен мач. Но част от ниската интензивност се дължи на това, че Движение за права и свободи не се активизира “, разясни политологът и добави, че даже при готовност Движение за права и свободи нямаше да успее да победи Радев.
„ Ако България просто превключи от една мощна персона на друга мощна персона, това не е промяна на модела. Пред Радев стои задачата да потвърди това, което проповядва “, акцентира Симеонов.
„ Позицията на България по проблема с Република Северна Македония незабелязано мина в друга тоналност и това е рисково. Спряхме да се питаме по кое време Македония ще стартира да извършва контракта и да е колаборативна в историческата комисия. Започнахме да слушаме някакви западняшки клишета по какъв начин България нещо трябвало да направи. Не България, Скопие би трябвало да направи нещо и тук има консенсус в българското общество “, счита той.
„ Като че ли на мястото на българския битов консерватизъм, балкански, мачистки, с неразбираеми разлики сред тъмната и светлата страна – което Борисов въплъщаваше, в този момент българското общество избра един демократичен прозападен интелектуализъм и е доста забавно по какъв начин харвардската бликам в българската политика ще се отнесе към македонския въпрос, който е един надълбоко балкански въпрос “, добави политологът.
„ Когато смяната зацикли през лятото, имаше очакване на фона на рецесиите българите да изберат познати модели. Нищо такова обаче не се случи. Донякъде изненадващо българското общество по-скоро уточни различен път – на продължаваща смяна. Тук обаче има един огромен проблем – в Народното събрание имаме към 70 души, най-малко, които допреди месец-месец и половина не са си представяли, че ще ръководят страна. Тези нови политически придвижвания от време на време доста довеждат и до отчаяние “, разяснява той.
В разбора си за ниската изборна интензивност на балотажа в неделя Симеонов посочи, че в България няма повече от 5,5 милиона гласоподаватели. По думите му актуалният изборен лист е искрено кух.
„ Прекалихме с това говорене за ковид. Имаше невъздържание, което се политизира в едната посока. Машините не престават да плашат част от възрастните хора. Лека-полека хората привикват с машините. В тази година ние гласуваме за четвърти път и няма по какъв начин да има към този момент висока интензивност. На всичкото от горната страна в тези избори нямаше никакъв залог. Това беше протоколен мач. Но част от ниската интензивност се дължи на това, че Движение за права и свободи не се активизира “, разясни политологът и добави, че даже при готовност Движение за права и свободи нямаше да успее да победи Радев.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ