Защо българите в чужбина гласуват така?
И още веднъж като изборите през последните години всички зачакаха гласовете от чужбина, които биха ги избавили, а когато те пристигнаха – се разочароваха тежко.
От 30 години гласовете на диаспората будят мощни страсти, боязън, вяра и обезсърчение. Те са и нормалният обвинен за какво нещата в родината не вървят, политиците си играят с тях и насторенията против емигрантите по свое убеждение. По същия метод се злоупотребява и с гласовете на ромите – те са един несекващ контейнер, от който позакъсали партии черпят мандати за депутатите си. Разликата обаче е, че до момента в който емигрантите – без значение от какъв етнос, губят от ден на ден интерес към изборите в България, интензивността при ромите се усилва.
На изборите през 2014 година Движение за права и свободи беше най-предпочетената партия от страна на ромската общественост, а през 2017 година “Галъп интернешънъл ” сподели, че Движението е изместено от ГЕРБ, следвана от Българска социалистическа партия и чак по-късно от Движение за права и свободи. На изборите на 2 април към този момент данните сочат, че интензивността измежду ромите този път е била доста ниска. Не е ясно дали това е разследване от машинния избор на предходните избори, дали е имало по-малко купени измежду тях гласове или разочарованието от политическата класа и измежду тази общественост е достигнало своите върхове.
След ромите другото " страшилище ", с което българите в България обичат да се плашат и да стоварват върху му виновността за своите несгоди, са българите в чужбина. А от гласуващите зад граница този път са пристигнали малко под 170 000 гласа. В Германия от над 300 000 публично регистрирани българи в страната, до урните са отишли едвам 17 500 души. Подобна е обстановката във всички останали страни, в които имаше секции. В страни като Австралия гласовете мъчно доближават даже 1000, а върхът на всички времена в Съединени американски щати бе доближат преди две години и бе в действителност... едвам малко над 10 000.
При толкоз дребен % гласуващи - този път към 10% от ромите и под 5% от емигрантите, резултатите от вота не могат да ни кажат безусловно нищо за настроенията на диаспората.
Това, което обаче се следи като устойчива наклонност още от 90-те години насам е, че огромните казионни партии нямат поддръжката на емигрантите. Естествено, като се изключи Движение за права и свободи, само че вотът за Движение за права и свободи се подчинява на напълно разнообразни правила.
През годините, в които Българска социалистическа партия бе ръководеща или съществена съпротива, в чужбина за нея гласоподаваха единици. Същата орис сполетя и ГЕРБ – след в началото голямата поддръжка и от диаспората, за партията на Бойко Борисов на последните няколко вота – още преди появяването на Политическа партия, гласоподават пренебрежимо малко хора. Единствените, които могат в действителност да се надяват на гласовете от чужбина, са демократичните обединения – диаспората нормално им даваше оня %, който не им стигаше за влизане в Народното събрание, както и новоизгрелите звезди на политическия хоризонт.
Преди две години това бе Има Такъв Народ, в този момент е „ Възраждане “. Също по този начин през годините от чужбина гласове получаваха и най-различни екзотични обединения, постоянно с много крайнодесен уклон. Но даже и при тези партийни играчи, които печелят утвърждението на емиграцията, гласовете от чужбина в действителност си остават нищожно малко.
И все пак недоумението от резултатите в чужбина постоянно е огромно.
Особено в този момент, когато на второ място се оказа „ Възраждане “. Ако за Има Такъв Народ въпреки всичко имаше пояснения от рода на „ Слави всички го гледат по малкия екран и му слушат музиката “, то в този момент триумфът на Костадин Костадинов като че ли изненада всички.
Но не диаспората е тази, която е в основата на възхода му. В последна сметка за партията му са дали своят вот 18% в Париж и 17% във Варна.
Защо обаче хора, които живеят в Европейски Съюз и печелят парите си в евро, биха дали своят вот за партия която е против еврото и Европейски Съюз?
На този въпрос има най-различни отговори и всички те ще са правилни.
В чужбина една огромна група от емигрантите са хора, които са напуснали България заради беднотия. Те идва от небогати райони, в които няма никакъв занаят, дискриминирани са или зависят напълно, даже физически, от волята на локалния феодал. Често тези хора отиват в чужбина не самоиницативно, а при свои съселяни или съграждани, които „ са им намерили работа “. Зад граница обаче те попадат още веднъж в същата скица – зависят напълно от някой, който им заплаща унизително малко и ги държи при безчовечен условия за живот, или постоянно даже въобще не им заплаща най-после. По-оправните от тях съумяват след година-две, към този момент опознали новата страна, да се измъкнат от тази скица и да стартират независим живот без опеката на своите познати. В последна сметка изводът за всички от тези групи е, че капитализмът е новото иго и те не могат да се измъкнат от него на никое място по света. Появата на партия, която високо изговаря тези заключения и дава обещание да в профил „ неприятните вложители “ и да им върне справедливостта, да отвори още веднъж родината за тях и да накаже измамниците, ги въодушевява. Логично тя е доста примамлива.
Емигрантите постоянно са видели по какъв начин действа страната, в която живеят и им се желае да видят същото и в родината си. Тези, които са емигрирали сами и без опеката на първата група, имат начални към пет години, които са мното сложни – учат език, ориентират се в новата среда, намират нови контакти, научават локалните закони и порядки. За този вид емигранти разхищаването на обществени средства, забележимото грабене, неспазване на закони и правила в ущърб на елементарния трудещ се в България, са забележими и възмутителни. Това, да вземем за пример, бе претекстът на множеството, дали своят вот за Има Такъв Народ и против ГЕРБ преди две години. Често техният избор е углавен за до момента управлявалите. От това завоюва този път „ Възраждане “.
„ Гневният жител “. Това е най-мащабното пояснение на вота за Костадин Костадинов освен в чужбина, само че и в България. И той надалеч не е специфичност на „ Възраждане “. „ Гневният жител “ е термин, който бе въведен от немския публицист Дирк Курбрювайтв негов коментар в списание „ Шпигел “ през 2010 година.
В него „ гневният жител “ е разказан като човек от буржоазна среда, който е " скъсал с буржоазната традиция " и се е отказал от преданост към политиката. Групата хора, която той разказва, е най-вече по-възрастна и богата консервативна група хора, които се обръщат с " гняв " и " отвращение " против политическите решения, възприемани като случайни, и се характеризират с непрекъсната воля за митинг.
В публикацията си Курбрювайт вкарва термина " ядосания жител " по отношение на настоящите по това време диспути за жп гара в Щутгарт, в която потънаха доста публични средства без забележим резултат. „ Гневният жител “ е състоятелен реакционер, който " към този момент не е млад ", преди е бил спокоен и " подкрепящ страната ", а в този момент е " надълбоко засегнат от политиците ". Той скъсва " с буржоазната традиция да търси политическия център и да заобикаля всякакво радикализиране. Поведението на „ гневния жител “, споделя Курбрювайт, е опозиция против промяната; той не желае да е жител на света, желае да резервира това, което има, даже за сметка на положителното бъдеще на страната.
" Гневните жители " са елементарни хора, дали своят вот за елементарни партии до неотдавна. Тях към този момент ги води гола гняв, те могат да реват и ненавиждат. Загубили са главният симптом на междинната класа - " успокоение пред лицето на компликациите ". Ревността към други хора, етноси, групи от хора, религии за тях към този момент не е непристойно държание. Съществуващото би трябвало да остане, тъй като е познато и може да бъде овладяно, без да се учи. Ето за какво " жителят на страха " " елементарно би се трансформирал в жител на гнева, който се обръща против всеки, който живее по друг метод, наподобява по друг метод, има вяра по друг метод ", написа журналистът.
Каква по-добра среда за раждането на цяла каста гневни жители от тази в България – страна, която в границите на 16 години след присъединението си към Европейски Съюз, претърпя голяма промяна, одобри нови закони, нови порядки, нови полезности, отвори пазара си за чужденци, границите си за свои и непознати жители и с изключение на огромните парични потоци и свободата да пътува, се оказа заставен също по този начин да се конкурира с по-силен бизнес, да приема по-слаби чужденци и да пази ползите си непрестанно, само че по този начин, че да не вреди на непознатите?
" Гневният български жител " може да се откри както в чужбина, по този начин и в България. Не инцидентно той е просветен и в действителност с не малко благоприятни условия.
" Гневните жители " се характеризират с енергично съмнение към парламентаризма и демократичните институции, те не желаят да се занимават с низините на политическите партии, а по-скоро да съкратят процеса на взимане на решения до референдуми. Не желаят държавни управления, които разчитат на дискретна връзка, а упорстват за строго налагане на взетите решения от една партия и един водач. Малцинствата съгласно тях са ненужно защитавани от страната и това би трябвало да спре – без значение дали става дума за мигранти, дами жертви на принуждение, хомосексуални.
Всичко това са дефиниции, които са написани за определянето на немския „ ядосан жител “, само че те напълно съответстват с облика на българския подобен. Или на американския, поведен от Тръмп. Или на английския, дал своя вот за " Брекзит ".
Българският бежанец има и още аргументи за гласоподава за Костадин Костадинов. Дълго подценяваният от останалите партии политик още преди десетина години обиколи огромна част от българските учебни заведения в Европа, подарявайки им написания от него учебник по история. Не малко учебни заведения взеха пособието без никакви забележки, доста го канеха на срещи с възпитаници и родители. Неотдавна в изявление за в. „ Сега “ младата журналистка Флора Стратиева, която влезе в пряк спор с Костадинов, уточни, че той има извънредно мощно наличие в " ТикТок ". „ Ако напиша негативен коментар за него там, получавам по 200-300 отрицателни мнения от деца на 13-14 години, които го считат за воин “, сподели тя. Костадинов от дълго време е почнал своя поход в политиката и от години работи за построяването на собствен личен електорат. Днешните 14-годишни, които го познават от " ТикТок ", ще гласоподават евентуално за него след 4 години. Друг политик въобще не им обръща внимание, малолетните не са забавен таргет за останалите партии. Те рядко митарстват из българските учебни заведения или културни организации на диаспората. Сами са отворили огромен празен ход, в който пламенно се настани Костадинов и в този момент към този момент жъне плодовете на своята активност и на високомерието на останалите политически партии.
За тях и за гласоподавателите обаче едно нещо би трябвало да е ясно – Костадинов не е новият Волен, който ще обере краткотрайно недоволството. Лидерът на „ Възраждане “ добре приготви почвата за появята си и в този момент ще пораства и ще укрепва. Той е пристигнал, с цел да остане.
Още по темата
От 30 години гласовете на диаспората будят мощни страсти, боязън, вяра и обезсърчение. Те са и нормалният обвинен за какво нещата в родината не вървят, политиците си играят с тях и насторенията против емигрантите по свое убеждение. По същия метод се злоупотребява и с гласовете на ромите – те са един несекващ контейнер, от който позакъсали партии черпят мандати за депутатите си. Разликата обаче е, че до момента в който емигрантите – без значение от какъв етнос, губят от ден на ден интерес към изборите в България, интензивността при ромите се усилва.
На изборите през 2014 година Движение за права и свободи беше най-предпочетената партия от страна на ромската общественост, а през 2017 година “Галъп интернешънъл ” сподели, че Движението е изместено от ГЕРБ, следвана от Българска социалистическа партия и чак по-късно от Движение за права и свободи. На изборите на 2 април към този момент данните сочат, че интензивността измежду ромите този път е била доста ниска. Не е ясно дали това е разследване от машинния избор на предходните избори, дали е имало по-малко купени измежду тях гласове или разочарованието от политическата класа и измежду тази общественост е достигнало своите върхове.
След ромите другото " страшилище ", с което българите в България обичат да се плашат и да стоварват върху му виновността за своите несгоди, са българите в чужбина. А от гласуващите зад граница този път са пристигнали малко под 170 000 гласа. В Германия от над 300 000 публично регистрирани българи в страната, до урните са отишли едвам 17 500 души. Подобна е обстановката във всички останали страни, в които имаше секции. В страни като Австралия гласовете мъчно доближават даже 1000, а върхът на всички времена в Съединени американски щати бе доближат преди две години и бе в действителност... едвам малко над 10 000.
При толкоз дребен % гласуващи - този път към 10% от ромите и под 5% от емигрантите, резултатите от вота не могат да ни кажат безусловно нищо за настроенията на диаспората.
Това, което обаче се следи като устойчива наклонност още от 90-те години насам е, че огромните казионни партии нямат поддръжката на емигрантите. Естествено, като се изключи Движение за права и свободи, само че вотът за Движение за права и свободи се подчинява на напълно разнообразни правила.
През годините, в които Българска социалистическа партия бе ръководеща или съществена съпротива, в чужбина за нея гласоподаваха единици. Същата орис сполетя и ГЕРБ – след в началото голямата поддръжка и от диаспората, за партията на Бойко Борисов на последните няколко вота – още преди появяването на Политическа партия, гласоподават пренебрежимо малко хора. Единствените, които могат в действителност да се надяват на гласовете от чужбина, са демократичните обединения – диаспората нормално им даваше оня %, който не им стигаше за влизане в Народното събрание, както и новоизгрелите звезди на политическия хоризонт.
Преди две години това бе Има Такъв Народ, в този момент е „ Възраждане “. Също по този начин през годините от чужбина гласове получаваха и най-различни екзотични обединения, постоянно с много крайнодесен уклон. Но даже и при тези партийни играчи, които печелят утвърждението на емиграцията, гласовете от чужбина в действителност си остават нищожно малко.
И все пак недоумението от резултатите в чужбина постоянно е огромно.
Особено в този момент, когато на второ място се оказа „ Възраждане “. Ако за Има Такъв Народ въпреки всичко имаше пояснения от рода на „ Слави всички го гледат по малкия екран и му слушат музиката “, то в този момент триумфът на Костадин Костадинов като че ли изненада всички.
Но не диаспората е тази, която е в основата на възхода му. В последна сметка за партията му са дали своят вот 18% в Париж и 17% във Варна.
Защо обаче хора, които живеят в Европейски Съюз и печелят парите си в евро, биха дали своят вот за партия която е против еврото и Европейски Съюз?
На този въпрос има най-различни отговори и всички те ще са правилни.
В чужбина една огромна група от емигрантите са хора, които са напуснали България заради беднотия. Те идва от небогати райони, в които няма никакъв занаят, дискриминирани са или зависят напълно, даже физически, от волята на локалния феодал. Често тези хора отиват в чужбина не самоиницативно, а при свои съселяни или съграждани, които „ са им намерили работа “. Зад граница обаче те попадат още веднъж в същата скица – зависят напълно от някой, който им заплаща унизително малко и ги държи при безчовечен условия за живот, или постоянно даже въобще не им заплаща най-после. По-оправните от тях съумяват след година-две, към този момент опознали новата страна, да се измъкнат от тази скица и да стартират независим живот без опеката на своите познати. В последна сметка изводът за всички от тези групи е, че капитализмът е новото иго и те не могат да се измъкнат от него на никое място по света. Появата на партия, която високо изговаря тези заключения и дава обещание да в профил „ неприятните вложители “ и да им върне справедливостта, да отвори още веднъж родината за тях и да накаже измамниците, ги въодушевява. Логично тя е доста примамлива.
Емигрантите постоянно са видели по какъв начин действа страната, в която живеят и им се желае да видят същото и в родината си. Тези, които са емигрирали сами и без опеката на първата група, имат начални към пет години, които са мното сложни – учат език, ориентират се в новата среда, намират нови контакти, научават локалните закони и порядки. За този вид емигранти разхищаването на обществени средства, забележимото грабене, неспазване на закони и правила в ущърб на елементарния трудещ се в България, са забележими и възмутителни. Това, да вземем за пример, бе претекстът на множеството, дали своят вот за Има Такъв Народ и против ГЕРБ преди две години. Често техният избор е углавен за до момента управлявалите. От това завоюва този път „ Възраждане “.
„ Гневният жител “. Това е най-мащабното пояснение на вота за Костадин Костадинов освен в чужбина, само че и в България. И той надалеч не е специфичност на „ Възраждане “. „ Гневният жител “ е термин, който бе въведен от немския публицист Дирк Курбрювайтв негов коментар в списание „ Шпигел “ през 2010 година.
В него „ гневният жител “ е разказан като човек от буржоазна среда, който е " скъсал с буржоазната традиция " и се е отказал от преданост към политиката. Групата хора, която той разказва, е най-вече по-възрастна и богата консервативна група хора, които се обръщат с " гняв " и " отвращение " против политическите решения, възприемани като случайни, и се характеризират с непрекъсната воля за митинг.
В публикацията си Курбрювайт вкарва термина " ядосания жител " по отношение на настоящите по това време диспути за жп гара в Щутгарт, в която потънаха доста публични средства без забележим резултат. „ Гневният жител “ е състоятелен реакционер, който " към този момент не е млад ", преди е бил спокоен и " подкрепящ страната ", а в този момент е " надълбоко засегнат от политиците ". Той скъсва " с буржоазната традиция да търси политическия център и да заобикаля всякакво радикализиране. Поведението на „ гневния жител “, споделя Курбрювайт, е опозиция против промяната; той не желае да е жител на света, желае да резервира това, което има, даже за сметка на положителното бъдеще на страната.
" Гневните жители " са елементарни хора, дали своят вот за елементарни партии до неотдавна. Тях към този момент ги води гола гняв, те могат да реват и ненавиждат. Загубили са главният симптом на междинната класа - " успокоение пред лицето на компликациите ". Ревността към други хора, етноси, групи от хора, религии за тях към този момент не е непристойно държание. Съществуващото би трябвало да остане, тъй като е познато и може да бъде овладяно, без да се учи. Ето за какво " жителят на страха " " елементарно би се трансформирал в жител на гнева, който се обръща против всеки, който живее по друг метод, наподобява по друг метод, има вяра по друг метод ", написа журналистът.
Каква по-добра среда за раждането на цяла каста гневни жители от тази в България – страна, която в границите на 16 години след присъединението си към Европейски Съюз, претърпя голяма промяна, одобри нови закони, нови порядки, нови полезности, отвори пазара си за чужденци, границите си за свои и непознати жители и с изключение на огромните парични потоци и свободата да пътува, се оказа заставен също по този начин да се конкурира с по-силен бизнес, да приема по-слаби чужденци и да пази ползите си непрестанно, само че по този начин, че да не вреди на непознатите?
" Гневният български жител " може да се откри както в чужбина, по този начин и в България. Не инцидентно той е просветен и в действителност с не малко благоприятни условия.
" Гневните жители " се характеризират с енергично съмнение към парламентаризма и демократичните институции, те не желаят да се занимават с низините на политическите партии, а по-скоро да съкратят процеса на взимане на решения до референдуми. Не желаят държавни управления, които разчитат на дискретна връзка, а упорстват за строго налагане на взетите решения от една партия и един водач. Малцинствата съгласно тях са ненужно защитавани от страната и това би трябвало да спре – без значение дали става дума за мигранти, дами жертви на принуждение, хомосексуални.
Всичко това са дефиниции, които са написани за определянето на немския „ ядосан жител “, само че те напълно съответстват с облика на българския подобен. Или на американския, поведен от Тръмп. Или на английския, дал своя вот за " Брекзит ".
Българският бежанец има и още аргументи за гласоподава за Костадин Костадинов. Дълго подценяваният от останалите партии политик още преди десетина години обиколи огромна част от българските учебни заведения в Европа, подарявайки им написания от него учебник по история. Не малко учебни заведения взеха пособието без никакви забележки, доста го канеха на срещи с възпитаници и родители. Неотдавна в изявление за в. „ Сега “ младата журналистка Флора Стратиева, която влезе в пряк спор с Костадинов, уточни, че той има извънредно мощно наличие в " ТикТок ". „ Ако напиша негативен коментар за него там, получавам по 200-300 отрицателни мнения от деца на 13-14 години, които го считат за воин “, сподели тя. Костадинов от дълго време е почнал своя поход в политиката и от години работи за построяването на собствен личен електорат. Днешните 14-годишни, които го познават от " ТикТок ", ще гласоподават евентуално за него след 4 години. Друг политик въобще не им обръща внимание, малолетните не са забавен таргет за останалите партии. Те рядко митарстват из българските учебни заведения или културни организации на диаспората. Сами са отворили огромен празен ход, в който пламенно се настани Костадинов и в този момент към този момент жъне плодовете на своята активност и на високомерието на останалите политически партии.
За тях и за гласоподавателите обаче едно нещо би трябвало да е ясно – Костадинов не е новият Волен, който ще обере краткотрайно недоволството. Лидерът на „ Възраждане “ добре приготви почвата за появята си и в този момент ще пораства и ще укрепва. Той е пристигнал, с цел да остане.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ