Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците
I. Общи положения
Чл. 1. Всички работоспособни български жители от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за дамите 45 години, които са се отдали на бездействие, празноскитане или прекарват огромна част от времето си в питейни заведения, кафенета, питейни заведения, сладкарници и други сходни, се мобилизират за наложителен публичен труд.
Чл. 2. Трудовото активизиране цели да приучи мобилизираните на полезен труд, да развие у тях обич към публичната работа, да отстрани лошите им навици и в същото време да използува физическата им сила и умствените им качества за покачване производството и благоустройството на страната.
Чл. 3. Трудът на мобилизираните се използува за общополезни мероприятия като: изработка на пътища, жп линии, канали, язовири, постройки, укрепване пороища, промяна на реки, залесяване, култивиране на държавни или обществени стопанства, работене в мини, кариери, заводи, работилници и други сходни съгласно пола и възрастта на активизирания.
Чл. 4. Срокът за трудово активизиране на сегашния закон е до 6 месеца и не се смята като трудова или военна работа. Лица, коитослед освобождението им в продължение на 6 месеца не са почнали никаква обществено-полезна работа, могат да бъдат още веднъж мобилизирани.
Чл. 5. Освобождават се от трудово активизиране:
а) болните или неспособни за физически или мисловен труд, което ще се констатира от специфична здравна комисия, назначена от министъра на вътрешните работи;
б) повикване във войската или трудовите елементи 10 дни преди явяването им в казармата, а трудово мобилизираните се освобождават 20 дни преди постъпването им на военна работа.
II. Организация
Чл. 6. При Министерството на вътрешните работи се учредява специална служба, която има за задача използването на сегашния закон.
Чл. 7. Трудовото активизиране се прави със заповед на министъра на вътрешните работи или натоварено от него лице. Органите на администрацията, милицията и селските общински препоръки откриват списъка на лицата, избрани в член 1, и го показват в стимулиран отчет за всяко лице по настрана на министъра на вътрешните работи.
Заповедта за активизиране предстои на обжалване пред специфична комисия, назначена от министъра на вътрешните работи в 7-дневен период от връчването й.
Чл. 8. Трудово мобилизираните се провеждат в работни групи отделно мъжете от дамите, които се изпращат на работа в местата и на обектите, определени от министъра на вътрешните работи.
Младежите от 16 до 20 години се провеждат в обособени групи и се поставят при особени условия за образование, култура и труд.
Чл. 9. С цел да се приготвят и превъзпитат мобилизираните може да се откриват механически или занаятчийски работилници, образцови стопанства или да се използуват съществуващите такива. Наред с това се вземат подходящи мерки за редовно просвещение и превъзпитание на мобилизираните в прогресивно либерален дух.
Чл. 10. Работните групи, работилниците и стопанствата имат свои ръководства с необходимия личен състав, избран от съответните щатове.
(По Държавен вестник, № 198, 30 август 1948 г.)
Коментар: Законопроектът е импортиран в XXVI нормално национално заседание от министъра на вътрешните работи Антон Югов. Той твърди народните представители, че сходна готовност ще има мощно възпитателно влияние и че тя не е наказателна мярка, а осъществяване на " обикновен цивилен дълг ". Парламентарните групи на отечественофронтовските партии показват цялостна поддръжка за закона. И този път митингът на опозицията (макар и извънпарламентарен) против погазването на правата и свободите на човешката персона не е чут. Откриват се благоприятни условия за нови произволи, издевателства и човешко огорчение. Идеята за казармен комунизъм намира нова практическа реализация.
* От " Народна народна власт или тирания. Христоматия по история на България 1944-1948 "
