Тодор Панов е един от основоположниците на социологията и военната

Тодор Панов е един от основоположниците на социологията и военната логика на психиката в България. Той блестящо рисува характера на нашия народ, манталитета и душевността му. Автор е на първата в българската психическа просвета книга " Психология на българския народ " (1914), определени фрагменти от която споделяме с вас.

Българинът по своя темперамент и пристрастености, по проявяваните в попрището на живота трендове и своите умствени особености е краен индивидуалист. Личното съзнание у него е достигнало до оптималното свое развиване и с течение на вековете това качество дотам се е вкоренило у него, че за проявлението му в този момент той не прави никакви старания. По тая причина българинът рядко може, па и не би желал, да се подчинява комуто и да било; неговото мощно развито интелектуално съзнание не може да се сдобри с каквато и да било деспотическа власт. Българинът самичък не е тиранин за никого, дори и за дамата и децата си, само че и не обича тиранията над себе си, без значение от това, дали тя е политическа или духовна. Българинът, без подозрение, е интелигентен, систематичен, внимателен, а от време на време до известна степен и подъл. Но точно облягайки се на своята ловкост и на своя здрав разум, той прекомерно постоянно не може да планува и най-простите неща и остава измамен за огромно свое удивление и за учудването на другите. Като човек с здравомислещ и рационалистически разум, той рядко се вълнува, когато му предизвикват зло и рядко може надълбоко да се трогне при типа на стореното му добро; нито злото, нито положителното, обаче, той не помни, а това е точно и скъпото у него.

При преследването на известна цел, той е търпеливо неотстъпчив, а най-важното, несполуките не го отчайват, не убиват духа му. За злощастие, обаче, българската воловска упоритост не е систематична, лишена е от рационална плановост. Тая упоритост у жителите на някои области, да вземем за пример, у софийските шопи, доближава до феноменална непримиримост, наречена с хубавата турска дума “инат ”. Но някои създатели напълно безпричинно виждат в това проявяване на шопския дебелоглав неговата некултурност и извънредно скудоумие; нам се коства, наобратно, че не може да се упреква шопът в умствена тъпотия. Той е рационален и в своята разумност е безпределно остроумен и предвидлив. А повода на неговия свръхестествен дебелоглав прекомерно постоянно е от желанието да не се остави да бъде лъган, с която цел от време на време е подготвен да прави, от точка зрение на логиката, неуместни действия.

Въобще българинът не е податлив към каквито и да било сърдечни и откровени душевни излияния и към откровеничене. Своите интимни, скрити мисли, стремежи, стремления и дейности той рядко открива дори на своите най-близки хора. И наслада, и тъга той постоянно претърпява самичък и в тая му извънредно целомъдрена въздържаност има известна доза подозрителна мнителност към другите, частично мощ на духа на интелектуалното схващане да придвижва всичко уединено, па в случай че щете и частично срамежливо непорочие, което не разрешава никому да прониква в скритите кътчета на неговата душа.

Българинът е непрекъснато невъзмутим. Той рядко се вълнува, рядко се не помни от мощни страсти. Явления, които у всекиго другиго биха провокирали мощно възбуждение, него като че прекомерно едва засягат, тъй като той умее да се сдържа, да не демонстрира своето вълнение; ето тук частично се крие и повода, за гдето българската навалица е така спокойна, рационална и напълно неекспанзивна и за дето, дори под въздействието на тълпийната логика на психиката, българинът не губи напълно своето хладнокръвие.

По природа неекспанзивен и не податлив към интимничане, българинът се отнася с пренебрежение, недоверчиво, счита го за комедиантство, когато види тия качества у чуждестранеца; те пораждат у него съмнение, което скоро се трансформира в цялостна убеденост, какво всичко това иностранецът прави с някаква скрита цел.

Българинът селяндур рядко дава безапелационна дума и заричане, защото е прекалено много подозрителен и прекалено много би трябвало да мисли, до момента в който си обясни всичките изгоди и неизгоди, които могат да последват от това; един път обещае ли, обаче, безусловно извършва дадената дума. Що се касае до болшинството от българската интелигенция, изключително патентованата паплач, за нея дадената дума нищо не значи; тя дава обещание единствено с цел да може по-лесно да излъже.

Българинът не се самоунижава пред никого; той постоянно се държи просто, само че с цялостно схващане за личното си достолепие. При това никакви “салонни ” обноски няма у него. Обноските му са груби, примитивни, а от време на време дори и шокиращи по своята форма. Но още по-важно е събитието, че българските интелигенти, дори и ония, които са бивали зад граница, не се отличават с изключително великолепие в маниерите. Понякога дами и господа, облечени по “последната мода ”, са способни на такива действия, които не могат да не шокират възпитания човек.

Нито в публичната, нито в политическата, нито в частната или комерсиалната си предприемчивост българинът демонстрира умишлено творчество. Той в никакъв случай не се взема решение на риск. Няма у него оная висша самодейност и креативна деятелност, които са могъщият фактор, що движи културата напред.

Българинът не е пустославен и самохвалко; в противен случай, той инстинктивно се старае съвсем постоянно да бъде в сянка и да не бъде забелязван. Резултат от това е надълбоко вкорененото изключително у българската интелигенция негативно качество да порицава, злобно да подлага на критика всичко, безусловно всичко свое и да го слага по-долу от всичко непознато.

Българинът е удобен и материалист до мозъка на костите си. У него персоналните ползи преобладават безусловно над всичко в живота. Неговият Бог и най-висш блян в живота е личният му интерес и в тоя смисъл той не познава безусловно никакъв идеализъм.
Обикновено някои вършат една прекомерно огромна неточност, като приписват на целия български народ несимпатичните черти лакомия и недодялан нарцисизъм. Те по-скоро може да се приписват на обособени хора и изключително на патентованата паплач, в сравнение с народа-цървулан, който фактически е удобен, материалист е, само че във всичко това знае мярка, която прави от време на време тези черти на характера му дори симпатични, тъй като той изпъква пред нас като една здрава, трезвена маса, която с почитание и рационално се отнася към резултатите от своя труд. Същото, обаче, както споменахме, не може да се каже и за българската патентована паплач, която постоянно слага своята персонална изгода нагоре и от чест, и достолепие, и хрумвания, и татковина. За да получи някаква материална полза, тя е подготвена да пълзи пред който щете, подготвена е каквито щете взаимни отстъпки да прави със съвестта си, да се унижава, да нископоклонничи, да понася всевъзможни оскърбления. Там, гдето подозира, че съществуват подводни камъни, гдето може да си повреди, тя избира благоразумното безмълвие като най-вярна тактичност и в никакъв случай, когато чака материални облаги от някое видно или авторитетно лице, не изрича мнението си за него. Своите хрумвания тя нагодява към своите материалистически изгоди. Никакви егоистически действия, колкото и отвратителни да бъдат те по своето проявяване, не й се костват чудовищни, неоправдателни, задоволително е зад тях да се съзира вероятността на някаква полза. Не рядко интелигентът от сганта се оженва, взема зестра, с която оформя образованието си, подрежда си работите и когато се почувства изцяло независим в материално отношение, или стартира прекомерно неприятно да се носи с жена си, или просто се разделя с нея. За парички тия хора са подготвени на всевъзможни взаимни отстъпки. Те търпят измежду себе си персони напълно паднали, безнравствени и компрометирани и с това един тип глобяват техните кални действия. И най-възвишените си хрумвания патентованата паплач трансформира на оръдие, на прикритие за егоизма и употребата си. За тая категория хора моралното огорчение рядко има значение, стига то да се изкупува с някаква материална полза.

Българинът, изключително българинът от града, е партизанин до мозъка на костите си, от време на време буен, вманиачен партизанин, който напълно умишлено е подготвен да принесе в жертва на партията си и своята чест, и истината, и ползите на народа, и родината си дори. Гдето има двама българи, там безусловно има три партии. И рядко може да срещнете в обществото, в салоните, в обществените места свободен диалог за просвета, белетристика, изкуство, музика и така нататък Обикновените тематики за диалог за партиите, партизанството, политиката; те са единствените, при които българинът се оживява, въодушевява се и откровено взема присъединяване в диалога с неспокойствие, жестикулации и висок глас.

Българинът е злорад и от време на време завистта му става причина за действия, които не хармонизират с неговия изобщо търпелив темперамент. От злоба, изключително българският интелигент, е подготвен да извърши по отношение на своя съгражданин или непознат човек всевъзможни гадости и извънредно отвратителни, гнусни интриги; изключително в случаите, когато лицето е съперник или неговият веществен триумф индиректно може да му повреди, българският интелигент не знае пощада; тогава той е подготвен да интригува, да клюки, да оплюва, да каля.

Чувството за родината у българина е извънредно едва развито. Но това не значи още, че той не обича родината си; в противен случай, той я обича с някаква дълбока, целомъдрена обич, само че заради липса на културност и развито съзнание, той не умее, не знае по какъв начин да изрази тая обич. Това възприятие съществува у него, той неясно го осъзнава, само че то не е още завършено, не е приело действителна, ясно съзнавана и релефно обрисувана форма за изявление. У интелигенцията то в действителност е напълно извратено, обърнато е в средство за измама, за постигане на персонални или партийни цели. А в случай че се вземе под внимание формата, в която то се показва у патентованата паплач, самоуверено може да се твърди, че у нея няма никакво възприятие към родината, на която тя гледа като на сцена за извличане на персонални материални богатства.

Българинът е във висша степен търпелив към иностранците и изобщо към представителите на непознатите националности; няма у него ни национална, ни религиозна злоба към която и да било непозната нация. Тая приемливост дори от време на време доближава до престъпност от точка зрение на българските национални и политически ползи. През всичкото време на бойното поле туземното гръцко и арменско население експлоатираше най-безбожно българските бойци под благосклонното застъпничество на българските управляващи. Гърци, живущи в България, български жители и спечелили тук своите благосъстояния, през време на войната отидоха в Гърция, биха се дружно с гръцката войска против българите и след войната отново се върнаха в България да не престават прекъснатата си търговия. Под носа на българската полиция цяла София е наводнена с чуждестранни шпиони и пропагандатори. В тоя миг, когато всичкото българско население в Македония стене под гръцкото робство, българските управляващи одобряват гръцките бежанци от турска Тракия и така нататък

Само в един случай българинът демонстрира непоносимост към иностранците – когато те оспорват материалните му изгоди или в случай че не може да се конкурира с тях умствено. На тая почва точно посредством подземни интриги са биле изгонени от България професор Иречек и така нататък, все пак, че заслугите на професор Иречека пред България са грамадни и че той би принесъл на страната неоценима изгода, би бил горделивост за нашия млад университет, както в този момент е горделивост за остарелия виенски университет. Интригите, дребнавите оскърбления на разните интелигентни заинтригувани нищожества принудиха мастития академик да си отиде от страната ни.

Илюстрации ~ Илия Бешков - gorskigorentrumbesh.wordpress.com