Франция се мята между за и против българите в Македония
https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/shte-probudyat-li-sartsata-ni-kambanite-na-ilinden.153909 )
В предишния четвъртък започнахме тематиката за Илинденско-Преображенското въстание, от което през 2023 година се навършват 120 години. Събратята ни от днешна Северна Македония не престават да си присвояват нашия ентусиазъм за счупване на веригите на турското иго, кичат си Гоце, Даме и Яне като значки на ревера, като са изличили издъно одринската част на въстанието. Излезлият наскоро впечатляващ алманах с документи за Франция и македонския въпрос на бележития историк-изворист Цочо Билярски, обаче, свидетелства и за още един факт – безскрупулната интервенция на европейските Велики сили в делата на Балканите и в частност в ориста на многострадална България, с която и тогава, и през днешния ден, считат, че могат да се разпореждат като с бащиния. Цочо Билярски е разгласил отчети на дипломатическите представители на Франция в Македония, свързани със случилото се там при започване на предишния век, както и български дипломатически документи за отношението на Франция по македонския въпрос.
Предлагаме ви и няколко страници от сборника с документи „ Тук се основава народът на бъдещето ” (Руски мемоари за българите и България – края на 19–ти – началото на 20-и век), те описват за нещо, което и до момента си остава съвсем незнайно у нас – в Илинденско-Преображенското въстание са взели участие и…руснаци, изумили българите със своята храброст. Потресаващ е разказът на Борис Леонидович Тагеев за зверствата на османлиите в Македонско и за героизма на българите. Пък и не е зле пръкналите се още веднъж в последно време у нас професионални русомразци да прочетат в спомените на съвременници на тези времена преинтересни свидетелства за неизлечимото русофилство на българските следосвобожденски „ русофоби ”…
„ Франция и македонският въпрос ”, алманах с документи, съставител Цочо В. Билярски, изд. „ Анико ” София, 2022 година
Френският дипломат във Виена Де Реверсо до министъра на външните работи Делкасе.
Виена, 16/29 декември 1902 година
Граф Голуховски в един диалог, който имах през вчерашния ден с него, показа с мен поверително усещанията си по въпроса за пътуването на граф Ламсдорф (1845 – 1907, външен министър на Русия ) в Белград и София. Той не се поколеба да изрази съжалението си, че съветският министър е сметнал за належащо да отиде в София, преди да пристигна във Виена. Това триумфално посещаване на представителя на великата страна - настойничка на България, не е от естество да омаловажи смисъла, към този момент пресилено, което си приписват българите, и да възпре техните национални искания. То не ще успее да обуздае и тяхното неспокойствие макар препоръките за предпазливост, които граф Ламсдорф им е дал. Значението на тези думи се намалява значително от моралния резултат на формалната задача, която той преди малко извършил и която потвърждава какво значение придават императорът и неговото държавно управление на България и нейните ползи. По този метод македонският въпрос се оказва подложен от Русия в полза на българите, които се считат индиректно окуражени към въстание, в случай че не получат непринудено от Турция и макар мирната интервенция на силите, промените, които те изискват. Това значи, добави граф Голуховски, да се върви срещу задачата, която си слагат Австрия и Русия със съглашението си от 1897 година, и да се затруднят моите разговори с граф Ламсдорф. Наистина ние не можем да го следваме върху тази рискова почва за опазване на статуквото и ние би трябвало безусловно да се покажем доста резервирани при избор на отстъпките, които следва да се желаят от Турция. Защото, колкото и необятни да са те, българите не ще се покажат задоволени, откакто знаят, че Русия няма да остави да ги избиват. Царското държавно управление, правилно е, би трябвало да държи сметка в политиката си за съветското мнение, както и за силата на панславянските комитети. Това точно изяснява отстъпката, която то направи в последно време, като натовари граф Ламсдорф да съобщи от името на царя добра дума на българите и на българските македонци. Но и императорът Франц Йосиф е задължен да не жертвува политиката и положението на Австрия в Изтока. Страхувам се затова, че посещението в София и мненията, които е разрешено да се създадат за него, могат да компрометират благотворния резултат на ограниченията, които сме призовани да обсъдим с граф Ламсдорф и да наложим на българите и в това време на Портата, и затова да навредим на омиротворяването, което ние преследваме на Балканите.
Трябва да прибавя, че добих същите усещания и от моите сътрудници, и от политическите персони, които имах случай да видя след съобщението за пътуването на съветския министър в София. Граф Калпист, който има същите усещания, няма да пропусне да му ги заяви още щом дойде във Виена.
DDF, serie II, t. 2, № 546. Освободителна битка …, с. 61-62.
Документи из „ Жълтата книга “ (1903-1905) :
Френският министър на външните работи Делкасе до дипломатическите представители в Цариград, Петербург, Лондон, Берлин, Рим, Атина, София, Белград и Букурещ
Париж, 3/16 февруари 1903 година
Гръцкият пълномощен министър уведоми моя отдел за две телеграми от своето държавно управление, изразяващи недоволство по отношение на раздвижването, породено от българските комитети в Македония. Гръцкото държавно управление, което прочее твърди, че гърците са по-многобройни от българите в Македония, изиска промени от административен характер и изрази предпочитание Великите сили да насочат укор по този мотив в София.
На господин Делиани бе отговорено, че ние не скъпим препоръките си за сдържаност нито в София, нито в Истанбул и че нашите старания имат за цел християните, сред които не желаеме да вършим разлика, да се възползуват от едно законосъобразно ръководство, тъй че тяхната орис да е по-поносима и да не вършат опити за протест.
Няколко дни преди тази постъпка на Делиани нашият представител в Атина ме уведоми, че гръцкото държавно управление се оплакало, че държавното управление на републиката не е отделило задоволително внимание на гръцкия детайл в региона на Македония в нашата неотдавна излязла „ Жълта книга “. Г-н д’Ормесон отговори на министъра на външните работи в сходство с моите възгледи, че ние не желаеме никакви привилегии за никого в Македония, а търпими условия за всички.
Считам за належащо да ви дава тези данни като информация.
Делкасе
DD. Affaires de Macedoine janvier-fevrier 1903, № 14. Освободителна битка …, с. 108-109.
Снимка: xnews.bg
Френският консул в Солун Стег до министъра на външните работи Делкасе
Солун, 17/30 април 1903 година
Експлозията, станала оня ден на борда на френския параход „ Гуадалкивир “ в пристанището на Солун, е била породена от механизъм, поставен в машинното поделение от един български бунтовник, арестуван преди малко, и тя съставлява част от един повсеместен проект за атентати от този жанр.
Вчера вечерта към осем часа са били взривени един склад за нефт и основният газопровод. Непосредствено по-късно след смрачаване са били хвърлени бомби в три кафенета, а в Отоманската банка една мина, ситуирана под постройката, е предизвикала страхотна експлозия, като част от банката се е срутила върху немския клуб, където са били ранени забележителен брой швейцарци, австрийци и немци, сред които и ръководещият консулството на Германия. Впоследствие са хвърлени огромен брой дребни бомби върху казармата и немското учебно заведение. Спокойствието е било възобновено към среднощ, полицията е била изцяло сюрпризирана.
Току-що приключих обиколката из града и в нашите заведения: един швейцарец, закрилян от Франция, е бил погубен при детонацията в Отоманската банка. Няма други жертви в нашата колония; няколко чужденци са убити и ранени. Бомбите са умъртвили един боец, един полицай и няколко пазачи. Няколко българи са били убити или хванати на местопрестъплението; осъществени са многочислени арести. Трима бегълци са избити в къщата на един французин в наличие на неговото семейство. Незабавно уведомих валията, който ми даде обещание да даде строги нареждания за избягването на кланета. Открити бяха големи количества бомби и динамит. Обиските и арестите не престават.
Пристигането на нови военни елементи разрешава да се разчита на възобновяване на сигурността. Имам сведения, че по молба на техните колонии, някои от моите сътрудници са ходатайствували за изпращането на военни кораби. Не научих за съществуването на безредици във вътрешността на страната.
Стег
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 10. Освободителна битка …, с. 140-141.
Френският дипломат в Цариград Констанс до министъра на външните работи Делкасе
Пера, 8/21 май 1903 година
[…] Но каквото и да е, събитията в Албания не усъвършенстваха сензитивно ситуацията на Македония; цялата област остава и през днешния ден жертва на същите безредици, както и преди акцията за Джаково и Ипек, и при все това изричам вярата, че огромната готовност, осъществявана от отоманското държавно управление, ще бъде задоволителна да ги задуши, аз не дръзвам да разгадавам твърдо на подобен резултат.
Националното възприятие в действителност е свръхвъзбудено измежду населението от българска националност, с цел да може враждебността му към турската власт да отстъпи пред едничкия боязън от въоръжени репресии. Трябва затова да чакаме продължаването на тази четническа война в селските региони, би трябвало да чакаме също да забележим в градовете атентати, сходни на тези в Солун. Без подозрение в своето отчаяние, огромен брой македонци към този момент нямат угризения в избора на средства и с цел да привлекат вниманието на Европа върху своите претенции, те не се стопират пред осъществяването на незаконни дейности против чужденци, рискувайки да навлекат всеобщо неодобрение за цялата българска националност.
От друга страна, македонското въстание има обилни запаси от сили, които могат да бъдат изтощени единствено в резултат на продължителна, сложна и кръвопролитна битка. Освен последователите, които комитетите са набрали на самата територия на Империята, въстанието непрестанно се подхранва в княжеството: то освен намира там леговище, само че и всекидневно черпи оттова поддръжка в пари, боеприпаси и хора. Миналата неделя да вземем за пример от Двореца ми оповестиха за влизането в Турция на много офицери от пловдивския гарнизон, които се включили към четите.
На митингите на Портата по този мотив княжеското правителство дава отговор, че то охранява границата допустимо най-добре, само че не е задължено да прави невъзможното; също така, прибавя то не без основание, в случай че въстаниците съумяват да минават и да прекарват оръжие, то виновността за това е на половина в турската власт, която също има за обвързване да охранява границата.
При това княжеското държавно управление, в случай че се съди по линията на поведение, която държи през последните години, е прекомерно благоразумно, с цел да допусне същата несъобразителност като Гърция през 1897 и да нападне турските сили, съсредоточени в Македония.
Единствената заплаха, заплашваща отоманското държавно управление, произлиза от неналичието на пари. Ще може ли то да поддържа дълго мобилизираните 200 000 души, понастоящем съсредоточени в Македония, имайки поради най-много, че тяхното изхранване ще бъде крайно обременително, тъй като надалеч в близост е унищожена цялата реколта, а четите (герилата) ще залавят, доколкото могат, всички пратки извън? Ако би трябвало да се прибегне към разпускането на една част от мобилизираните войски, какви евентуалности биха могли да произлязат?
Констанс
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 11. Освободителна битка …, с. 182-184.
№ 9.
Френският дипломат в Цариград Констанс до министър на външните работи Делкасе
Терапия, 9/22 август 1903 година
Въстаническите дейности, развили се преди няколко дни в Битолския вилает, надълбоко развълнуваха популацията на тази провинция и прекалено раздразниха мюсюлманите. Изплашени от превземането на прочут брой градчета и села, те се ужасяваха от боязън пред събития, които за благополучие предотврати бързото идване на сериозни военни подкрепления.
Многобройните батальони отблъснаха четите и овладяха още веднъж пунктовете, които те заемаха. Крушово и петте села, които се намират към това мюдюрство, паднаха в техни ръце. Същото важи и за прочут брой села на юг от Битоля и съгласно изказванията на Портата войсковите елементи били господари на Прилепската област и на целия регион сред градовете Костур, Лерин и езерата на северозапад от този град. Значителен брой въстанали българи били даже обкръжени от шест батальона на няколко километра от Лерин. Този успех на отоманските войски разрешава да се допуска, че известно успокоение ще смени интервала на безредици, прекаран преди малко. Това обаче не става и в случай че е правилно, че няколкостотин въстаници са сложили оръжие, то не по-малко несъмнено е, че четническите акции стават всеобщи и че те към този момент са се почувствували в Скопски и Одрински вилает. От няколко дни в Скопие царува огромно безпокойствие. Валията счете, че би трябвало да защищава джамиите с военни елементи. Съвсем неотдавна му бе позволено да призове и последните запаси от провинцията си и Портата му остави цялостна независимост да ги използува, както откри за подходящо.
В Одрински вилает, до неотдавна съвсем спокоен, също бе констатирана интензивност на четите. През нощта на 16 против 17, покрай Кулели Бургас, гара по линията Истанбул - Одрин многочислени изстрели са били разменени сред бойците, охраняващи линията, и революционерите. Освен това на идващия ден след идването на руската ескадра на котва, в залива на Иниада българи са нападнали и разрушили две гръцки села, намиращи се сред този залив и Лозенград, който също е бил атакуван, а конакът му - опожарен.
Ако се свържат тези дейности с другите атентати, осъществени от бунтовниците по железопътните линии Солун - Дедеагач, Солун - Битоля и Солун - Скопие, ще стигнем до извода, че придвижването на пасажери и войскови елементи, към този момент прекомерно затруднено, ще стане скоро безусловно невероятно.
Последните дни се видях няколко пъти с Негово Височество великия везир и министъра на външните работи. Привидно и двамата изцяло имат вяра в скорошното възобновяване на реда. След последното си посещаване при великия везир научих, че на 16-и Портата е дала разпореждане на одринския валия да активизира 32-та батальона илаве в Европейска Турция, несвикани до момента. Заповядано му е още да свика 16-те батальона редифи разполагаем в неговия вилает и четирите, оставащи,в Солунския. Двете дивизии илаве а Анкара и Кесарля също са получили заповед за подготвеност да тръгнат при първия сигнал. Мобилизирането на 84 батальона не свидетелствували за изключителното безпокойствие на отоманското правителство?
Консулското тяло в Европейска Турция - би трябвало да отбележа, че нашите сътрудници са минимум песимисти сред всички - не скрива своите опасения пред представителите на Силите в Истанбул и аз успях да установя същата угриженост у сътрудниците ми. Аз също не съм се освободил от опасения, както и те. Как се доставят четите? Как нараства непрекъснато броят на тези чети макар сериозните загуби, които те търпят? Как експлозивите, и по-специално динамитът, изобилствуват на всички места в страната? На всички тези въпроси, които си слагаме, не е допустимо да се отговори в случай че откажем да допуснем, че българското държавно управление демонстрира най-малкото известна немарливост при възпрепятствуването на преместването през нейните граници на оръжия и експлозиви.
Средствата, прилагани до през днешния ден от Великите сили за слагане завършек на македонските безредици, са явно неефикасни. Българите, не без съображение се оплакват от жестокостите, проявявани от имперските войски, и от произволите, на които те са изложени от страна на отоманските служители. За да бъдат те обезпечени против всяко принуждение, за отбраната на личността и парцела им, съветското и австро-унгарското държавно управление предложиха цяла редица промени. Считам, че Н. В. султанът е решен да ги приложи. Но закононарушенията, извършени от българите, варварските дейности на четите не са по-малко жестоки от тези, в които те упрекват мюсюлманите. Как тогава да се осъществят промени в една страна, в която навсякъде има най-страшни жестокости и на никое място - мир и успокоение? Намесата на всички Велики сили, в случай че тя се реализира, ще докара ли до стремежи резултат? Възможно е. Във всеки случай би трябвало да се признае, че досегашната интервенция не е дала предстоящите резултати.
Констанс
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 22. Освободителна битка …, с. 395-398
Нота на българския министър-председател и министър на външните работи и изповеданията ген. Рачо Петров до френския дипломатически сътрудник в София Бургарел.
София, 31 август / 13 септември 1903 година
Предвижданията на княжеското държавно управление, изложени в моята телеграма от 16/29 юни т.г., се удостоверяват точка по точка.
Имперското отоманско държавно управление цели, от една страна, систематично и безмилостно изтребването на българското население в европейските провинции на Турция; въпреки това, то продължава да мобилизира своята войска, с цел да бъде в положение да я концентрира допустимо най-бързо на българската граница, което разрешава да се допуска, че то има желанието да предприеме в удобен момент въоръжена акция срещу княжеството.
Княжеското държавно управление не може към този момент да остане безразлично при съществуването на сходна обстановка, която неизбежно заплашва да доведе до въоръжен спор сред Турция и България, в случай че Великите сили не накарат Високата врата да чуе препоръките им за здравомислие и сдържаност.
Българското държавно управление смята впрочем за собствен дълг да моли към възприятието за правдивост и човечност на Великите сили, умолявайки ги да спасят едно християнско население от цялостното изтребление, което го заплашва, и да интервенират пред имперското отоманско държавно управление, с цел да анулира заповедите си за готовност, както и ограниченията си за военна централизация, които не са оправдани от нищо, имайки поради правилното държание на княжеското държавно управление.
Моля Ви, господин дипломатически сътрудник, да предадете горното на правителството, при което сте упълномощен, като показвам вярата, че то ще оцени вашето деяние като ново доказателство за лоялното разположение на княжеското държавно управление и за твърдата решителност, която то постоянно е имало, да заобикаля всичко, което би могло да компрометира мира. Но в случай че и след тази крачка ние не получим уверения, способни да разпилян нашите опасения по отношение на това, което става понастоящем в Турция, ние ще бъдем принудени да вземем нужните ограничения, с цел да бъдем подготвени за всяка вероятност и да се предпазим от всяка изненада.
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 27, annexe. Освободителна битка …, с. 435-437.
№ 11.
Френският дипломатически сътрудник в София Бургарел до министъра на външните работи Делкасе
София, 10/23 септември 1903 година
По разпореждане на своето държавно управление отоманският имперски комисар е направил през вчерашния ден предложение за съглашение на българското правителство. Неговите основи са всеобща прошка и назначението на комисия, формирана на половина от отомански служители и на половина от македонски българи, посочени от Екзарха по волята на султана. Тази комисия ще има за цел да създаде план за промени, чиито основни положения ще бъдат: общинска автономност, допускане на християните в администрацията, независимост на учебните заведения и църквите и основаването на локална смесена полиция. Българското държавно управление, станало недоверчиво заради неуспеха на опитите за аналогични договаряния преди два месеца, изисква, преди да прегледа това предложение и като доказателство за искреността на отоманското държавно управление, да бъде комплициран завършек на кланетата, да бъдат репатрирани от Портата бегълците, потърсили леговище в България (техният брой доближава 12 000 единствено в Бургаска околия), да бъде прекъсната турската готовност и най-после да се пристъпи към дислокация на отоманските войскови елементи, съсредоточени на границата. Когато тези гаранции бъдат дадени, България от своя страна ще разпусне повика на запасняците.
Бургарел
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 30, annexe. Освободителна битка …, с. 463-464.
„ Тук се основава народът на бъдещето ” (Руски мемоари за българите и България – края на 19–ти – нач. на 20-и век), Изд. „ Синева ”, 2023 година
Из спомените на Борис Леонидович Тагеев ( 1871 – 1938 )
[…] Сега прекосяването на българската граница е безвредно за бежанците и те се транспортират на огромни тълпи към България. Всички градове са цялостни с македонци. В София имаше към този момент няколко представления в интерес на тези нещастници, провеждат се благотворителни вечери и концерти […] Австрийският император подарява 10 000 лв. за подкрепяне на бежанците, което дружно с великодушната помощ на съветския цар към този момент е почти огромна поддръжка - само че въпреки всичко тези средства надалеч не стигат даже за сносна прехрана на нещастниците.
Нужна е и друга помощ, помощ не с лепта на българите, а с мощната, мощна ръка на великия избавител на славянските нации, на цялото население на Македония, чието славянско население умира пред очите на целия свят, безучастен към клането на турския диктатор.
Сърцето кърви при типа на нещастните македонци, тъжно бродещи по улиците на градовете на България. Попитайте някой от тези сиромаси къде е татко ви, брат, сестра или жена ви и несъмнено ще получите подобен отговор: „ Майката е убита ” или „ Всички са убити ”.
Какво има още? Пиша, а тъкмо там с мен стаята седи моят другар и сподвижник поручик Каназиров, който с двамата си братя отбрани родното си гнездо, в този момент опожарената от турците Мехомия в Разлог, където имаше татко, майка и сестра преподавател.
Попитайте го какво се е случило с околните му? Той ще те огледа, ще махне с ръка и ястребовият взор на този македонски левент ще се покрие с влага.
„ Майката и бащата са остарели хора, те към този момент не се опасяват от гибелта, те я чакаха всяка минута “, отговори ми този самоуверен млад мъж, „ само че сестра ми, сестра... какво падна на нейната орис в ръцете на безмилостни фанатици!…
Не е ли страшна драма, страшна покруса, в тези елементарни думи, само че изпълнени с бездънен и съдбовен смисъл!
Възмутителното кръвопролитие на християните в Македония и героичната отбрана на потиснатото население от българите не може да не откри отзив в разнообразни кръгове на съветското общество в разнообразни елементи на Русия
Революционността на македонското придвижване, потушаването от съветската преса на събитията на Балканския полуостров, всичко това, несъмнено, оказа въздействие за това мрачното състояние на българите в Македония да не бъде показано в задоволително ярки цветове в Русия, която реагира в публичното си мнение не по този начин енергично на македонците, както преди време на сърбите и българите.
Освен това, с помощта на славянофобите, в Русия се носи най-възмутителен слух за някакви прословути „ неблагодарни дребни братя “.
„ За толкоз добрини ни се отплатиха с черна непризнателност “, непрекъснато чувате от руснака и в случай че го попитате на какво се е отразила тази непризнателност, той или няма да ви отговори, или споделя: „ в Стамболовско “. Каква илюзия, какво недоумение на логиката на психиката на българския народ.
И ще кажа, че русофоби измежду българите няма, всеки разпален стамболовец е русофил в душата си, той е единствено зложелател на актуалната ни външна политика. Изучавайки в този момент българския народ в България, и в Източна Румелия, както и в Македония, обхванат от пламъци и пушек, абсолютно стигнах до извода, че съветският човек е еднообразно непосредствен и на цанковист, и на стамболовец, и на народник, и единствено партията на социалистите, тази незначителна шепа най-вече съветски емигранти ни ненавижда тук, както ненавиждат целия свят, цялото човечество.
Въпреки това, макар такава визия за българите, измежду нашето общество имаше хора, които отидоха да оказват помощ на своите славянски братя […]
Миналата година известният съветски журналист Михаил Василиевич Юркевич, помощник на „ Санкт-Петербургски ведомости “ прочут участник в Сръбско-турската война от 1876 година, който от 24 години живее в София и се радва на всеобщо почитание, направи пътешестване с един пощальон в цяла Македония. Тогава, през юли тази година, славянофилът, създателят на брошурата „ Долу остарелите девизи “ и доста публикации по славянски въпроси, племенникът на известния странник Роман Григориевич Пржевалски, първо дойде в Македония, а по-късно, при идването в София се причислява към четата на полковник Янков и взе участие в кървава борба при Белица, в Разлог, и в доста борби с турците, популяризирал се категоричен самоуверен човек.
Пржевалски е последван от пенсионирания щабен капитан Пьотр Петрович Орловец, който също взе участие в отряда на Янков, а преди него пристигна 16-годишният Роман Топешко от Тифлис. Това момче със своята храброст изуми българите и одобри под свое командване 19 четника.
В началото на септември дойдох в София и се причислих към отряда на подполковник Николов, с който действах в Солунския вилает и основно в санджака Серес и участвах в няколко багра.
В деня на идването си в София се срещнах с различен съветски доброволец, ученик на юридическия факултет Сергей Владимирович Тур (за който към този момент споменахме по-горе), бил е част от четата на капитан Шипков. Сред четниците той беше запомнен и като човек, издържал твърдо всички компликации на акцията и аз съм уверен, че в случай че имаше късмет да се бие с турците, ние, руснаците, нямаше да се червим за този младеж.
Това са всички мои сънародници, които взеха присъединяване в македонското освободително придвижване и завоюваха любовта и дълбокото почитание на българите и възторжени мнения на българския и сръбския щемпел.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В предишния четвъртък започнахме тематиката за Илинденско-Преображенското въстание, от което през 2023 година се навършват 120 години. Събратята ни от днешна Северна Македония не престават да си присвояват нашия ентусиазъм за счупване на веригите на турското иго, кичат си Гоце, Даме и Яне като значки на ревера, като са изличили издъно одринската част на въстанието. Излезлият наскоро впечатляващ алманах с документи за Франция и македонския въпрос на бележития историк-изворист Цочо Билярски, обаче, свидетелства и за още един факт – безскрупулната интервенция на европейските Велики сили в делата на Балканите и в частност в ориста на многострадална България, с която и тогава, и през днешния ден, считат, че могат да се разпореждат като с бащиния. Цочо Билярски е разгласил отчети на дипломатическите представители на Франция в Македония, свързани със случилото се там при започване на предишния век, както и български дипломатически документи за отношението на Франция по македонския въпрос.
Предлагаме ви и няколко страници от сборника с документи „ Тук се основава народът на бъдещето ” (Руски мемоари за българите и България – края на 19–ти – началото на 20-и век), те описват за нещо, което и до момента си остава съвсем незнайно у нас – в Илинденско-Преображенското въстание са взели участие и…руснаци, изумили българите със своята храброст. Потресаващ е разказът на Борис Леонидович Тагеев за зверствата на османлиите в Македонско и за героизма на българите. Пък и не е зле пръкналите се още веднъж в последно време у нас професионални русомразци да прочетат в спомените на съвременници на тези времена преинтересни свидетелства за неизлечимото русофилство на българските следосвобожденски „ русофоби ”…
„ Франция и македонският въпрос ”, алманах с документи, съставител Цочо В. Билярски, изд. „ Анико ” София, 2022 година
Френският дипломат във Виена Де Реверсо до министъра на външните работи Делкасе.
Виена, 16/29 декември 1902 година
Граф Голуховски в един диалог, който имах през вчерашния ден с него, показа с мен поверително усещанията си по въпроса за пътуването на граф Ламсдорф (1845 – 1907, външен министър на Русия ) в Белград и София. Той не се поколеба да изрази съжалението си, че съветският министър е сметнал за належащо да отиде в София, преди да пристигна във Виена. Това триумфално посещаване на представителя на великата страна - настойничка на България, не е от естество да омаловажи смисъла, към този момент пресилено, което си приписват българите, и да възпре техните национални искания. То не ще успее да обуздае и тяхното неспокойствие макар препоръките за предпазливост, които граф Ламсдорф им е дал. Значението на тези думи се намалява значително от моралния резултат на формалната задача, която той преди малко извършил и която потвърждава какво значение придават императорът и неговото държавно управление на България и нейните ползи. По този метод македонският въпрос се оказва подложен от Русия в полза на българите, които се считат индиректно окуражени към въстание, в случай че не получат непринудено от Турция и макар мирната интервенция на силите, промените, които те изискват. Това значи, добави граф Голуховски, да се върви срещу задачата, която си слагат Австрия и Русия със съглашението си от 1897 година, и да се затруднят моите разговори с граф Ламсдорф. Наистина ние не можем да го следваме върху тази рискова почва за опазване на статуквото и ние би трябвало безусловно да се покажем доста резервирани при избор на отстъпките, които следва да се желаят от Турция. Защото, колкото и необятни да са те, българите не ще се покажат задоволени, откакто знаят, че Русия няма да остави да ги избиват. Царското държавно управление, правилно е, би трябвало да държи сметка в политиката си за съветското мнение, както и за силата на панславянските комитети. Това точно изяснява отстъпката, която то направи в последно време, като натовари граф Ламсдорф да съобщи от името на царя добра дума на българите и на българските македонци. Но и императорът Франц Йосиф е задължен да не жертвува политиката и положението на Австрия в Изтока. Страхувам се затова, че посещението в София и мненията, които е разрешено да се създадат за него, могат да компрометират благотворния резултат на ограниченията, които сме призовани да обсъдим с граф Ламсдорф и да наложим на българите и в това време на Портата, и затова да навредим на омиротворяването, което ние преследваме на Балканите.
Трябва да прибавя, че добих същите усещания и от моите сътрудници, и от политическите персони, които имах случай да видя след съобщението за пътуването на съветския министър в София. Граф Калпист, който има същите усещания, няма да пропусне да му ги заяви още щом дойде във Виена.
DDF, serie II, t. 2, № 546. Освободителна битка …, с. 61-62.
Документи из „ Жълтата книга “ (1903-1905) :
Френският министър на външните работи Делкасе до дипломатическите представители в Цариград, Петербург, Лондон, Берлин, Рим, Атина, София, Белград и Букурещ
Париж, 3/16 февруари 1903 година
Гръцкият пълномощен министър уведоми моя отдел за две телеграми от своето държавно управление, изразяващи недоволство по отношение на раздвижването, породено от българските комитети в Македония. Гръцкото държавно управление, което прочее твърди, че гърците са по-многобройни от българите в Македония, изиска промени от административен характер и изрази предпочитание Великите сили да насочат укор по този мотив в София.
На господин Делиани бе отговорено, че ние не скъпим препоръките си за сдържаност нито в София, нито в Истанбул и че нашите старания имат за цел християните, сред които не желаеме да вършим разлика, да се възползуват от едно законосъобразно ръководство, тъй че тяхната орис да е по-поносима и да не вършат опити за протест.
Няколко дни преди тази постъпка на Делиани нашият представител в Атина ме уведоми, че гръцкото държавно управление се оплакало, че държавното управление на републиката не е отделило задоволително внимание на гръцкия детайл в региона на Македония в нашата неотдавна излязла „ Жълта книга “. Г-н д’Ормесон отговори на министъра на външните работи в сходство с моите възгледи, че ние не желаеме никакви привилегии за никого в Македония, а търпими условия за всички.
Считам за належащо да ви дава тези данни като информация.
Делкасе
DD. Affaires de Macedoine janvier-fevrier 1903, № 14. Освободителна битка …, с. 108-109.
Снимка: xnews.bg
Френският консул в Солун Стег до министъра на външните работи Делкасе
Солун, 17/30 април 1903 година
Експлозията, станала оня ден на борда на френския параход „ Гуадалкивир “ в пристанището на Солун, е била породена от механизъм, поставен в машинното поделение от един български бунтовник, арестуван преди малко, и тя съставлява част от един повсеместен проект за атентати от този жанр.
Вчера вечерта към осем часа са били взривени един склад за нефт и основният газопровод. Непосредствено по-късно след смрачаване са били хвърлени бомби в три кафенета, а в Отоманската банка една мина, ситуирана под постройката, е предизвикала страхотна експлозия, като част от банката се е срутила върху немския клуб, където са били ранени забележителен брой швейцарци, австрийци и немци, сред които и ръководещият консулството на Германия. Впоследствие са хвърлени огромен брой дребни бомби върху казармата и немското учебно заведение. Спокойствието е било възобновено към среднощ, полицията е била изцяло сюрпризирана.
Току-що приключих обиколката из града и в нашите заведения: един швейцарец, закрилян от Франция, е бил погубен при детонацията в Отоманската банка. Няма други жертви в нашата колония; няколко чужденци са убити и ранени. Бомбите са умъртвили един боец, един полицай и няколко пазачи. Няколко българи са били убити или хванати на местопрестъплението; осъществени са многочислени арести. Трима бегълци са избити в къщата на един французин в наличие на неговото семейство. Незабавно уведомих валията, който ми даде обещание да даде строги нареждания за избягването на кланета. Открити бяха големи количества бомби и динамит. Обиските и арестите не престават.
Пристигането на нови военни елементи разрешава да се разчита на възобновяване на сигурността. Имам сведения, че по молба на техните колонии, някои от моите сътрудници са ходатайствували за изпращането на военни кораби. Не научих за съществуването на безредици във вътрешността на страната.
Стег
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 10. Освободителна битка …, с. 140-141.
Френският дипломат в Цариград Констанс до министъра на външните работи Делкасе
Пера, 8/21 май 1903 година
[…] Но каквото и да е, събитията в Албания не усъвършенстваха сензитивно ситуацията на Македония; цялата област остава и през днешния ден жертва на същите безредици, както и преди акцията за Джаково и Ипек, и при все това изричам вярата, че огромната готовност, осъществявана от отоманското държавно управление, ще бъде задоволителна да ги задуши, аз не дръзвам да разгадавам твърдо на подобен резултат.
Националното възприятие в действителност е свръхвъзбудено измежду населението от българска националност, с цел да може враждебността му към турската власт да отстъпи пред едничкия боязън от въоръжени репресии. Трябва затова да чакаме продължаването на тази четническа война в селските региони, би трябвало да чакаме също да забележим в градовете атентати, сходни на тези в Солун. Без подозрение в своето отчаяние, огромен брой македонци към този момент нямат угризения в избора на средства и с цел да привлекат вниманието на Европа върху своите претенции, те не се стопират пред осъществяването на незаконни дейности против чужденци, рискувайки да навлекат всеобщо неодобрение за цялата българска националност.
От друга страна, македонското въстание има обилни запаси от сили, които могат да бъдат изтощени единствено в резултат на продължителна, сложна и кръвопролитна битка. Освен последователите, които комитетите са набрали на самата територия на Империята, въстанието непрестанно се подхранва в княжеството: то освен намира там леговище, само че и всекидневно черпи оттова поддръжка в пари, боеприпаси и хора. Миналата неделя да вземем за пример от Двореца ми оповестиха за влизането в Турция на много офицери от пловдивския гарнизон, които се включили към четите.
На митингите на Портата по този мотив княжеското правителство дава отговор, че то охранява границата допустимо най-добре, само че не е задължено да прави невъзможното; също така, прибавя то не без основание, в случай че въстаниците съумяват да минават и да прекарват оръжие, то виновността за това е на половина в турската власт, която също има за обвързване да охранява границата.
При това княжеското държавно управление, в случай че се съди по линията на поведение, която държи през последните години, е прекомерно благоразумно, с цел да допусне същата несъобразителност като Гърция през 1897 и да нападне турските сили, съсредоточени в Македония.
Единствената заплаха, заплашваща отоманското държавно управление, произлиза от неналичието на пари. Ще може ли то да поддържа дълго мобилизираните 200 000 души, понастоящем съсредоточени в Македония, имайки поради най-много, че тяхното изхранване ще бъде крайно обременително, тъй като надалеч в близост е унищожена цялата реколта, а четите (герилата) ще залавят, доколкото могат, всички пратки извън? Ако би трябвало да се прибегне към разпускането на една част от мобилизираните войски, какви евентуалности биха могли да произлязат?
Констанс
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 11. Освободителна битка …, с. 182-184.
№ 9.
Френският дипломат в Цариград Констанс до министър на външните работи Делкасе
Терапия, 9/22 август 1903 година
Въстаническите дейности, развили се преди няколко дни в Битолския вилает, надълбоко развълнуваха популацията на тази провинция и прекалено раздразниха мюсюлманите. Изплашени от превземането на прочут брой градчета и села, те се ужасяваха от боязън пред събития, които за благополучие предотврати бързото идване на сериозни военни подкрепления.
Многобройните батальони отблъснаха четите и овладяха още веднъж пунктовете, които те заемаха. Крушово и петте села, които се намират към това мюдюрство, паднаха в техни ръце. Същото важи и за прочут брой села на юг от Битоля и съгласно изказванията на Портата войсковите елементи били господари на Прилепската област и на целия регион сред градовете Костур, Лерин и езерата на северозапад от този град. Значителен брой въстанали българи били даже обкръжени от шест батальона на няколко километра от Лерин. Този успех на отоманските войски разрешава да се допуска, че известно успокоение ще смени интервала на безредици, прекаран преди малко. Това обаче не става и в случай че е правилно, че няколкостотин въстаници са сложили оръжие, то не по-малко несъмнено е, че четническите акции стават всеобщи и че те към този момент са се почувствували в Скопски и Одрински вилает. От няколко дни в Скопие царува огромно безпокойствие. Валията счете, че би трябвало да защищава джамиите с военни елементи. Съвсем неотдавна му бе позволено да призове и последните запаси от провинцията си и Портата му остави цялостна независимост да ги използува, както откри за подходящо.
В Одрински вилает, до неотдавна съвсем спокоен, също бе констатирана интензивност на четите. През нощта на 16 против 17, покрай Кулели Бургас, гара по линията Истанбул - Одрин многочислени изстрели са били разменени сред бойците, охраняващи линията, и революционерите. Освен това на идващия ден след идването на руската ескадра на котва, в залива на Иниада българи са нападнали и разрушили две гръцки села, намиращи се сред този залив и Лозенград, който също е бил атакуван, а конакът му - опожарен.
Ако се свържат тези дейности с другите атентати, осъществени от бунтовниците по железопътните линии Солун - Дедеагач, Солун - Битоля и Солун - Скопие, ще стигнем до извода, че придвижването на пасажери и войскови елементи, към този момент прекомерно затруднено, ще стане скоро безусловно невероятно.
Последните дни се видях няколко пъти с Негово Височество великия везир и министъра на външните работи. Привидно и двамата изцяло имат вяра в скорошното възобновяване на реда. След последното си посещаване при великия везир научих, че на 16-и Портата е дала разпореждане на одринския валия да активизира 32-та батальона илаве в Европейска Турция, несвикани до момента. Заповядано му е още да свика 16-те батальона редифи разполагаем в неговия вилает и четирите, оставащи,в Солунския. Двете дивизии илаве а Анкара и Кесарля също са получили заповед за подготвеност да тръгнат при първия сигнал. Мобилизирането на 84 батальона не свидетелствували за изключителното безпокойствие на отоманското правителство?
Консулското тяло в Европейска Турция - би трябвало да отбележа, че нашите сътрудници са минимум песимисти сред всички - не скрива своите опасения пред представителите на Силите в Истанбул и аз успях да установя същата угриженост у сътрудниците ми. Аз също не съм се освободил от опасения, както и те. Как се доставят четите? Как нараства непрекъснато броят на тези чети макар сериозните загуби, които те търпят? Как експлозивите, и по-специално динамитът, изобилствуват на всички места в страната? На всички тези въпроси, които си слагаме, не е допустимо да се отговори в случай че откажем да допуснем, че българското държавно управление демонстрира най-малкото известна немарливост при възпрепятствуването на преместването през нейните граници на оръжия и експлозиви.
Средствата, прилагани до през днешния ден от Великите сили за слагане завършек на македонските безредици, са явно неефикасни. Българите, не без съображение се оплакват от жестокостите, проявявани от имперските войски, и от произволите, на които те са изложени от страна на отоманските служители. За да бъдат те обезпечени против всяко принуждение, за отбраната на личността и парцела им, съветското и австро-унгарското държавно управление предложиха цяла редица промени. Считам, че Н. В. султанът е решен да ги приложи. Но закононарушенията, извършени от българите, варварските дейности на четите не са по-малко жестоки от тези, в които те упрекват мюсюлманите. Как тогава да се осъществят промени в една страна, в която навсякъде има най-страшни жестокости и на никое място - мир и успокоение? Намесата на всички Велики сили, в случай че тя се реализира, ще докара ли до стремежи резултат? Възможно е. Във всеки случай би трябвало да се признае, че досегашната интервенция не е дала предстоящите резултати.
Констанс
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 22. Освободителна битка …, с. 395-398
Нота на българския министър-председател и министър на външните работи и изповеданията ген. Рачо Петров до френския дипломатически сътрудник в София Бургарел.
София, 31 август / 13 септември 1903 година
Предвижданията на княжеското държавно управление, изложени в моята телеграма от 16/29 юни т.г., се удостоверяват точка по точка.
Имперското отоманско държавно управление цели, от една страна, систематично и безмилостно изтребването на българското население в европейските провинции на Турция; въпреки това, то продължава да мобилизира своята войска, с цел да бъде в положение да я концентрира допустимо най-бързо на българската граница, което разрешава да се допуска, че то има желанието да предприеме в удобен момент въоръжена акция срещу княжеството.
Княжеското държавно управление не може към този момент да остане безразлично при съществуването на сходна обстановка, която неизбежно заплашва да доведе до въоръжен спор сред Турция и България, в случай че Великите сили не накарат Високата врата да чуе препоръките им за здравомислие и сдържаност.
Българското държавно управление смята впрочем за собствен дълг да моли към възприятието за правдивост и човечност на Великите сили, умолявайки ги да спасят едно християнско население от цялостното изтребление, което го заплашва, и да интервенират пред имперското отоманско държавно управление, с цел да анулира заповедите си за готовност, както и ограниченията си за военна централизация, които не са оправдани от нищо, имайки поради правилното държание на княжеското държавно управление.
Моля Ви, господин дипломатически сътрудник, да предадете горното на правителството, при което сте упълномощен, като показвам вярата, че то ще оцени вашето деяние като ново доказателство за лоялното разположение на княжеското държавно управление и за твърдата решителност, която то постоянно е имало, да заобикаля всичко, което би могло да компрометира мира. Но в случай че и след тази крачка ние не получим уверения, способни да разпилян нашите опасения по отношение на това, което става понастоящем в Турция, ние ще бъдем принудени да вземем нужните ограничения, с цел да бъдем подготвени за всяка вероятност и да се предпазим от всяка изненада.
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 27, annexe. Освободителна битка …, с. 435-437.
№ 11.
Френският дипломатически сътрудник в София Бургарел до министъра на външните работи Делкасе
София, 10/23 септември 1903 година
По разпореждане на своето държавно управление отоманският имперски комисар е направил през вчерашния ден предложение за съглашение на българското правителство. Неговите основи са всеобща прошка и назначението на комисия, формирана на половина от отомански служители и на половина от македонски българи, посочени от Екзарха по волята на султана. Тази комисия ще има за цел да създаде план за промени, чиито основни положения ще бъдат: общинска автономност, допускане на християните в администрацията, независимост на учебните заведения и църквите и основаването на локална смесена полиция. Българското държавно управление, станало недоверчиво заради неуспеха на опитите за аналогични договаряния преди два месеца, изисква, преди да прегледа това предложение и като доказателство за искреността на отоманското държавно управление, да бъде комплициран завършек на кланетата, да бъдат репатрирани от Портата бегълците, потърсили леговище в България (техният брой доближава 12 000 единствено в Бургаска околия), да бъде прекъсната турската готовност и най-после да се пристъпи към дислокация на отоманските войскови елементи, съсредоточени на границата. Когато тези гаранции бъдат дадени, България от своя страна ще разпусне повика на запасняците.
Бургарел
DD. AffairesdeMacedoine 1903-1905, № 30, annexe. Освободителна битка …, с. 463-464.
„ Тук се основава народът на бъдещето ” (Руски мемоари за българите и България – края на 19–ти – нач. на 20-и век), Изд. „ Синева ”, 2023 година
Из спомените на Борис Леонидович Тагеев ( 1871 – 1938 )
[…] Сега прекосяването на българската граница е безвредно за бежанците и те се транспортират на огромни тълпи към България. Всички градове са цялостни с македонци. В София имаше към този момент няколко представления в интерес на тези нещастници, провеждат се благотворителни вечери и концерти […] Австрийският император подарява 10 000 лв. за подкрепяне на бежанците, което дружно с великодушната помощ на съветския цар към този момент е почти огромна поддръжка - само че въпреки всичко тези средства надалеч не стигат даже за сносна прехрана на нещастниците.
Нужна е и друга помощ, помощ не с лепта на българите, а с мощната, мощна ръка на великия избавител на славянските нации, на цялото население на Македония, чието славянско население умира пред очите на целия свят, безучастен към клането на турския диктатор.
Сърцето кърви при типа на нещастните македонци, тъжно бродещи по улиците на градовете на България. Попитайте някой от тези сиромаси къде е татко ви, брат, сестра или жена ви и несъмнено ще получите подобен отговор: „ Майката е убита ” или „ Всички са убити ”.
Какво има още? Пиша, а тъкмо там с мен стаята седи моят другар и сподвижник поручик Каназиров, който с двамата си братя отбрани родното си гнездо, в този момент опожарената от турците Мехомия в Разлог, където имаше татко, майка и сестра преподавател.
Попитайте го какво се е случило с околните му? Той ще те огледа, ще махне с ръка и ястребовият взор на този македонски левент ще се покрие с влага.
„ Майката и бащата са остарели хора, те към този момент не се опасяват от гибелта, те я чакаха всяка минута “, отговори ми този самоуверен млад мъж, „ само че сестра ми, сестра... какво падна на нейната орис в ръцете на безмилостни фанатици!…
Не е ли страшна драма, страшна покруса, в тези елементарни думи, само че изпълнени с бездънен и съдбовен смисъл!
Възмутителното кръвопролитие на християните в Македония и героичната отбрана на потиснатото население от българите не може да не откри отзив в разнообразни кръгове на съветското общество в разнообразни елементи на Русия
Революционността на македонското придвижване, потушаването от съветската преса на събитията на Балканския полуостров, всичко това, несъмнено, оказа въздействие за това мрачното състояние на българите в Македония да не бъде показано в задоволително ярки цветове в Русия, която реагира в публичното си мнение не по този начин енергично на македонците, както преди време на сърбите и българите.
Освен това, с помощта на славянофобите, в Русия се носи най-възмутителен слух за някакви прословути „ неблагодарни дребни братя “.
„ За толкоз добрини ни се отплатиха с черна непризнателност “, непрекъснато чувате от руснака и в случай че го попитате на какво се е отразила тази непризнателност, той или няма да ви отговори, или споделя: „ в Стамболовско “. Каква илюзия, какво недоумение на логиката на психиката на българския народ.
И ще кажа, че русофоби измежду българите няма, всеки разпален стамболовец е русофил в душата си, той е единствено зложелател на актуалната ни външна политика. Изучавайки в този момент българския народ в България, и в Източна Румелия, както и в Македония, обхванат от пламъци и пушек, абсолютно стигнах до извода, че съветският човек е еднообразно непосредствен и на цанковист, и на стамболовец, и на народник, и единствено партията на социалистите, тази незначителна шепа най-вече съветски емигранти ни ненавижда тук, както ненавиждат целия свят, цялото човечество.
Въпреки това, макар такава визия за българите, измежду нашето общество имаше хора, които отидоха да оказват помощ на своите славянски братя […]
Миналата година известният съветски журналист Михаил Василиевич Юркевич, помощник на „ Санкт-Петербургски ведомости “ прочут участник в Сръбско-турската война от 1876 година, който от 24 години живее в София и се радва на всеобщо почитание, направи пътешестване с един пощальон в цяла Македония. Тогава, през юли тази година, славянофилът, създателят на брошурата „ Долу остарелите девизи “ и доста публикации по славянски въпроси, племенникът на известния странник Роман Григориевич Пржевалски, първо дойде в Македония, а по-късно, при идването в София се причислява към четата на полковник Янков и взе участие в кървава борба при Белица, в Разлог, и в доста борби с турците, популяризирал се категоричен самоуверен човек.
Пржевалски е последван от пенсионирания щабен капитан Пьотр Петрович Орловец, който също взе участие в отряда на Янков, а преди него пристигна 16-годишният Роман Топешко от Тифлис. Това момче със своята храброст изуми българите и одобри под свое командване 19 четника.
В началото на септември дойдох в София и се причислих към отряда на подполковник Николов, с който действах в Солунския вилает и основно в санджака Серес и участвах в няколко багра.
В деня на идването си в София се срещнах с различен съветски доброволец, ученик на юридическия факултет Сергей Владимирович Тур (за който към този момент споменахме по-горе), бил е част от четата на капитан Шипков. Сред четниците той беше запомнен и като човек, издържал твърдо всички компликации на акцията и аз съм уверен, че в случай че имаше късмет да се бие с турците, ние, руснаците, нямаше да се червим за този младеж.
Това са всички мои сънародници, които взеха присъединяване в македонското освободително придвижване и завоюваха любовта и дълбокото почитание на българите и възторжени мнения на българския и сръбския щемпел.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ