Седем братя, излетели като жерави към гибелта и славата
https://www.youtube.com/watch?v=OU-XkedG6wE
Но не всички знаят, че мотивът за основаването й е голямата покруса, застигнала едно многолюдно семейство в осетинско селце. И седемте му сина умират в боеве с немските окупатори. Майката и бащата не устоят на поредицата траурни новини, сърцата им се пръсват –на майката след третото, а на бащата, още когато съзира към дома му да идват неговите съселяни, облечени в черно по отколешна традиция, с цел да му донесат седмото траурно известие.
До през днешния ден в Русия не избледнява споменът за седемте синове на Асахмет и Тасо Газданови от село Дзуарикау в Северна Осетия, които изхвърчат от родното гнездо, когато Германия атакува Съветския съюз. За да защитят родината си. И единствено скръбните новини за гибелта им една след друга дохвърчат назад.
Доскоро си мислех, че надали по време на Великата отечествена война в Съветския съюз е имало по-голяма покруса от тази на шлосера Пьотр Алексеевич Гончаров от Сталинград - фашистите унищожават дома му, цялото му семейство, и четиримата му сина. Единственото оживяло, което открива в пепелището на дома си, е остарялата ютия.
А в дните към празника на Победата отново ме жегна споменът за нещастието на майката героиня Съба Енева от с. Коевци, Сухиндолско. Две от децата й - Параскева и Николай, умират в Балванската борба, а Владимир и Стефан са екзекутирани от „ демократичната ” фашистка власт. Неописуема е драмата на баба Съба и нейния внук Петър. Но за нея различен път. Ето какво споделя тя през 1958 година пред Пенчо Пенчев и учениците му от Трявна, обявата е в Ретро бг: „ Много тъга съм претърпяла, доста безсънни нощи съм прекарала. Животът ми бе доста тежък. Ако бях река - щях да пресъхна, в случай че бях дърво - щях да изсъхна, в случай че бях камък - щях да се пръсна. От сълзите, които съм проляла, поток би потекъл. Четири деца дадох в битката срещу фашизма, още четири в случай че имах, и тях щях да ги пратя да водят война за свободата и щастието на Родината ” .
Нека замълчим! Независимо от пристрастията ни! Дори днешните ни сервилни русофоби да поутихнат с обичаните си „ атлантически полезности “, когато приказват жестоките безчовечен обстоятелства.
И през днешния ден летят в небето жерави, гласът им ни кара да замлъкнем.
А който има здрави нерви, може да продължи четенето за нещастието в далечната и близка Северна Осетия
Как седем братя Газданови застанаха като щит на пътя на безжалостния зложелател!
В Северна Осетия край село Дзуарикау до планинската река стои канара фундамент. До нея се е притиснала жена, склонила скръбно глава. Това е мама Тасо. А над нея в свободен полет са застинали седем бели жерава. Това са синовете на Тасо. Седем братя, които по време на Великата отечествена война отиват на фронта. Обратно не се връща никой.
В село Дзуарикау, което в превод значи „ обител на светеца “, у елементарните осетински селяни Асахмет и Тасо Газданови се родиха седем момчета. В далечното изолирано село нямаше несъмнено никакъв родилен дом, и по тази причина Тасо – снажна и доста красива жена, по време на родилните схваткиотиваше в яхъра със своята балдъза, а сетне изнасяше детето, увито в жестоко платно. Щастието на родителите нямаше граници, а и всичките синове растяха като избраници: високи, широкоплещести и мъжествени. Асахмет и Тасо възпитаваха децата в сходство с националните обичаи. Учеха ги да почитат по-възрастните, да пазят достолепието си, да почитат дамите и гостите да одобряват с почести.
Щяха да си живеят и да се радват на щастието си, само че в просторите на Съветския съюз пристигна голямо злощастие – Великата отечествена война. Шестима от братята, разбирайки какво се е случило, си събраха багажа и отпътуваха на фронта, а след няколко дни след тях избяга и най-малкия брат Хасанбек. Той одеве бе приключил учебно заведение и отпътува необут, без даже да знае пътя до града, след по-големите. Майката се опитваше да задържи Хасанбек, та той още и не трябваше да служи (беше единствено на 17 години), само че хайманата, пораснал ненадейно, й сподели такива думи: „ Всичките мои братя водят война, пазят Родината, не мога аз да си седнал съм вкъщи. “ Във военкомата, с цел да го вземат в армията, той си приписа още една година.
Стана по този начин, че пръв почина точно Хасанбек. През септември 1941 година при защитата на село Тимошевка вУкрайна руските войски мъчно сдържаха ордите на фашистите и понасяха огромни загуби. След като немците превзеха Тимошевка, локалните поданици погребаха починалите бойци от Червената войска напряко в ямите от снарядите. Така и не откриха тялото на Хасанбек, той изчезна безследно.
Втори, защитавайки пътя към Москва, падна със гибелта на храбрите двадесет и осем годишният редови войник Махарбек. Той беше четвъртият наследник в фамилията на Газданови и от дете се отличаваше с педагогичен гений. В учебно заведение той постоянно бързаше да помогне на своите съученици в решаването на сложна задача. Особено се грижеше за децата, които изоставаха в някой от предметите. Никой в селото не се изненада, когато след учебното заведение той отиде да учи в Северо-Осетинския педагогичен институт, а по-късно се върна в родното си село, където преподаваше осетински език и литература.
Братът Хаджисмел беше роден актьор Той свиреше добре на цигулка притежаваше отличен музикален слух и най-добре от цялото село пееше национални осетински песни. Благодарение на него огромната къща на Газдановистанапритегателно място за всички поданици на селото. Именно тук съселяните отбелязваха своите празници, а танците продължаваха цяла нощ. Пък и музиката се лееше из просторите на Куратинското дефиле чак до сутринта.
Хаджисмел, с другия брат Магомед водиха война като редови войници в Крим. Те се срещнаха в Севастопол. Братята починаха по време на третия взлом на този град цитадела. Заедно с тях воюваше още един червеноармеец, който видя гибелта на Хаджисмел. Той съумял да изкопае гроб и да погребе своя приятел, въпреки времето да е било малко: в близост царяла суматоха, руските войски отстъпвали, под натиска на съперника. Пак там в един от фортовете умрял и Магомед. Немците употребявали авиация и обсадна артилерия огромен диаметър, с цел да унищожат нашите укрепления. Земята в Севастопол била безусловно преорана от осколките. Магомед липсващ безследно, по този начин и не намерили тялото му. Признаха го за умрял към този момент по-късно, през 43- та.
Магомед Асахметович беше най-големият наследник. За разлика от братята си, той-беше най-сериозният в рода. Ролята на първи наследник го задължаваше да поставя грижи и да опекунства над другите си братя. Бидейки по рождение водач, той още преди войната пръв влезе в комсомола и оглави младежкото придвижване в селото. Той стана образец освен за своите братя, само че и за всички свои връстници. Магомед се изучи за тракторист, щом в селото се появи първият трактор, всички поданици излязоха да видят по какъв начин той ще оседлае този стоманен кон.
Когато мама Тасо изпрати своите деца на фронтовете на Великата отечествена война, тя всеки ден излизаше на пътя в очакване на пощальона. Тя чакаше писма от своите деца, само че идваха единствено траурни вести. След третото нейното сърце не устоя и тя умря. Тежката щафета пое върху себе си бащата Асахмет.
В същата 1942 година той получи уведомление за гибелта на сина Дзарахмет. Дзарахмет беше ловък ездач. Стоейки върху коня, той подхвърляше копейка, премяташе се, а след това изкусно улавяше монетката. Конете бяха смисъл на живота му, а те го слушаха категорично. Не е чудно, че попадна в кавалерията. Минавайки преподготовка, през 1942-ра той се върна незадълго в отпуск, само че когато врагът стартира да се придвижва през Кубан към Кавказ, той се насочи към Новоросийск.
Хитлеровото командване реши да завладее този град и по-късно да настъпи по крайбрежието на Черно море в посока към Батуми. За осъществяване на тази задача в пердах влезе 17-а немска полева войска. Именно в боевете край Новоросийск почина джигитът Дзарахмет. Преди гибелта си той съумя да изпрати писмо до у дома с молба да му напишат какво дете му се е родило. Работата е там, че на фронта го изпрати бременната му жена и Дзарахмет е единственият от братята, който съумя да остави поколение. Роди му се щерка, само че боецът не съумя да научи това. Сърцето му престана да тупти на 24 септември 1942 година.
Дзарахмет Газданов бе заровен дружно с 800 бойци в братска могила на градското гробище в Новоросийск, където той е маркиран под номер 87.
За малко войната пристигна и в родното село на братята, които се опитваха да спрат врага надалеч от него. През ноември 42-ра врагът окупира Дзуарикау,но останав тези места не за дълго. Само след месец, през декември, Чéрвената войска гопрогони от тези места и го погна нататък. Отивайки си, немците взривиха огромната къща на Газданови.
Неуморно се би с фашистите Газданов Созирко Асахметович – най-веселият и проницателен от братята. В селото го обичаха за това, че той пътьом измисляше смешки и радостни разкази, над които се смееха даже строгите старейшини. След довеждане докрай на учебното заведение постъпи в хранителния колеж и работеше като пивовар в град Орджоникидзе, през днешния ден Владикавказ. Созирко почина по време на Киевската настъпателна интервенция 1943 година.
Когато в районния център получиха шестото траурно уведомление, нервите на локалния куриер не устояха. Той изрично отхвърли да го връчи на бащата Асахмет. Тогава старейшините поеха върху себе си тази роля. Целите в черно те пристигнаха в дома на Газданови. Досега Асахмет устоя единствено поради мисълта, че има жив още един наследник – Шамил. Но когато след година той още веднъж видя старците в черни облекла, сърцето му спря вечно. В този миг той държеше на ръце своята внучка Мила.
Шамил Газданов мина съвсем цялата война. Той растеше мощен, спортуваше и от самото си детство мечтаеше за кариерата на боен. През 1937 година, постави ослепително изпитите ипостъпи във военното артилерийско учебно заведение. След началото на Великата отечествена война му дадоха опция да си доучи и го пратиха на фронта едвам през август 42-ра година. Шамил служеше във втора гвардейска стрелкова дивизия като пълководец на взвода със 76 мм оръдия, а по-късно стана пълководец на минометна рота.
През юни 1943 година в боевете за 71,0 нагорнище другарят Газданов персонално унищожи войнишко отделение на съперника, един бдителен пункт, и разруши 4 дзота. На дванадесети септември в боевете за освобождение на речните низини в Кубан Шамил още веднъж прояви извънредно геройство и храброст, а взводът под негово командване потуши огъня в осем огневи точки на съперника, обстрелвайки ги от близко. На 22-ри в багра за нагорнище 188,7, изтиквайки оръдието на открита позиция, Шамил поведе пердах с съперника под минометен и картечен обстрел. Той персонално съумя да унищожи минометния център и наблюдателния пункт.
През април 1944 година в боевете за колхоза «Большевик» ротата на другаря Газданов, поддържайки настъплението на стрелците, потуши огъня на минометите на съперника, унищожи три тежки картечници, едно противотанково оръдие и към 20 бойци и офицери на съперника.
За военни заслуги Шамил Газданов бе награден с четири ордена, само че напълно за малко той не дослужи до успеха. Шамил бе погубен в пердах на 23 ноември 1944 година.
Историята на семейство Газданови потриса със своята трагичност и всеотдайност. Седем братя с толкоз разнообразни желания и характери в сложен за страната час като един застанаха като щит на пътя на безжалостния зложелател. Само с помощта на такива хора ние в този момент живеем на този свят. Да не приказваме за това какво трябваше да преживеят техните родители.
В чест на това трагично събитие локалният обком реши да бъде подложен монумент на героите край родното село на Газданови, само че десетки ескизи на разнообразни скулптори не трогнаха сърцето на съселяните им, до момента в който един път не чуха по всесъюзното радио песента по стихове на Расул Гамзатов «Жерави». Тази ария въодушеви локалния ваятел Сергей Санакоев, който реши да изобрази братята като летящи жерави.
Летящите жерави…
В Дзуарикау през 1975 година е повдигнат монумент на братя Газданови, основан от скулптора Сергей Санакоев. В него е фигурата на скърбящата майка -Тасо Газданова, и седем лебеда.На съвещание на публичния съвет по културното завещание към Комитета на републиката по културното завещание е признато решение паметникът да бъде включен в листата на главните военни обекти на националното културно завещание.
…В Дзуарикау със силите на локалните поданици през 1970-те години в селското учебно заведение е учреден незначителен музей, където се пазят седемте черни кавказки облекла на братята и техни фотоси.
На името на братята Газданови са посочени улици в Дзуарикау и във Владикавказ.
Има осетински танц «Седем косачи “, символизиращ седемте братя Газданови.
През 2018 година Заур Кундухов написа стихотворение «Падналите герои », а Казбек Рубаев през 2019 година с китара извърши песента «Братя Газданови».
…През 2021 година бе премиерата на документалния филм „ Братя Газданови. Седемте безсмъртници “.
Внучката Мила Газданова:
„ Само двама от седемте братя Газданови съумяха да основат фамилии преди войната. Един от тях е моят татко – Дзарахмет Газданов, който даже не ме видя и не е знаел, че съм се родила “.
Къщата на Газданови е била една от най-големите в селото. Затова по време на настъплението са я заели немците, с цел да разположат в нея щаба си. Малката Мила, нейната майка, баба й и дядо й са били натикани в землянка. При отстъплението си фашистите унищожават къщата до основи “
„ Баба Тасо всеки ден излизаше на улицата, гледаше в далечината не се ли връща от фронта някой от синовете й. През деня се молеше на слънцето, нощем – на луната: в случай че видите, в случай че огреете моите момчета, направете по този начин, че те да се върнат. Когато последният от братята напусна дома, майка им стартира да пости […]. Всеки ден от седмицата посвещаваше на седемте си сина “, споделя Мила.
«Когато пристигнаха хората в черно, дядо ми очевидно незабавно разбра, че те идват при него с неприятна новина. Разказват, че той ме прегърнал мощно и споделил: край, в този момент моят дом опустя. В тази минута сърцето му престана да бие “.
В знак на тъга тогава цялото село се облякло в черни облекла.
Пратката от Латвия…
«След филма«Братя Газданови - Седемте безсмъртници», за моя татко и неговите братя, с мен се свърза жителката на Латвия Татяна. Тя не назова семейството си. През сълзи сподели, че моят чичо е защитавал нейното село и тя е признателна на всички бойци, които са се борили с фашизма на латвийска земя “, описа Мила Газданова… По думите й жителката на Латвия със фамилията си на всеки 9 май носи цветя на Мемориала на падналите воини от съветско-литовската дивизия и ги слага под изгравираната фамилия на лейтенант Шамил Газданов. Идеята да изпрати в родината на боеца шепа пръст от мемориала се е родила у самата Татяна. Пликът с невероятното и скъпо за роднините на убития червеноармеец наличие е бил доставен от Латвия за половин година.
„ Представям си по какъв начин са се изумили на плика при инспекциите на граничните пунктове, вероятно по тази причина той по този начин дълго пътува до получатела. Ние в този момент още веднъж ставаме очевидци на развихрянето на фашизма и това събитие е знак, че паметта за тези, които в годините на войната можаха да го смажат, ще живее постоянно във всички кътчета на земята “.
След приемането на пратката от Латвия Мила Газданова я занесла в село Дзуарикау... Тя изсипала пръстта в подножието на паметника на седемте братя Газданови. И сподели: «След пътуването до Дзуарикау позвъних в Латвия на Татяна.Тя още веднъж се просълзи, зарадва се и сподели, че „ най-накрая братята се срещнаха “. Това е доста значимо и прочувствено събитие за всички нас. Убедени сме, че потомците на спечелилите и този път ще донесат мир на земята “.
Потомците
Потомците на Дзарахмат постоянно се събират дружно – още веднъж да прегледат фотосите. Пазят всичко, което е останало от братята – писма, грамоти за награди,изрезки от вестници.
Жана Кудзиева, внучка на Дзарахмат Газданов, споделя: „ В Съветския съюз е имало 9 братя Иванови и 7 братя Газданови, които са отишли на война и не са се върнали “….
Дзарахмат Газданов има шестима внука и тридесет правнуци…
Днес викът на жеравите продължава да приканва всички нас, живеещите на земята, към мир, приятелство и към единство!
Превод от съветски Велиана Христова
Още публикации от Христо Георгиев07.05.2024Христо Георгиев52125Немски военачалник: Загубихме войната, тъй като я започнахме
Милиони са вероятно изписаните страници за Втората международна война (ВСВ), които изнасят безспорни обстоятелства и добросъвестни научни разбори. Няма никакво подозрение, че една от задачите им е била в никакъв случай повече да не се повторят тези страшни дни и нощи от края на 30-те доникъде на 40-те...
26.04.2024Христо Георгиев32486С проф. Асен Златаров из Ленинград и Москва
Идеята ми за днешната обява, беше да разгледате прославените по целия свят културни забележителности на Ленинград (Санкт Петербург) и Москва през очите на изтъкнатия академик, знаменит химик и културен деятел проф. Асен Златаров (1885 – 1936). Както ще се убедите, през днешния ден, в...
17.04.2024Христо Георгиев32574Рузвелт, март 1943 година: Ние ще осъдим българските хитлеристи сурово
Цензурата в България още веднъж изригна. Този път не разрешиха провеждането на конференция, отдадена на нестихващата към този момент близо 90 години словесна канонада към нещастието на българските евреи. Сменят се единствено основните настоящи лица, противоположните тези си остават непокътнати. И все...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31045 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед34862Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед50388Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед20403Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17411Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78138Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77195„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76920В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избори Източник: pogled.info
Но не всички знаят, че мотивът за основаването й е голямата покруса, застигнала едно многолюдно семейство в осетинско селце. И седемте му сина умират в боеве с немските окупатори. Майката и бащата не устоят на поредицата траурни новини, сърцата им се пръсват –на майката след третото, а на бащата, още когато съзира към дома му да идват неговите съселяни, облечени в черно по отколешна традиция, с цел да му донесат седмото траурно известие.
До през днешния ден в Русия не избледнява споменът за седемте синове на Асахмет и Тасо Газданови от село Дзуарикау в Северна Осетия, които изхвърчат от родното гнездо, когато Германия атакува Съветския съюз. За да защитят родината си. И единствено скръбните новини за гибелта им една след друга дохвърчат назад.
Доскоро си мислех, че надали по време на Великата отечествена война в Съветския съюз е имало по-голяма покруса от тази на шлосера Пьотр Алексеевич Гончаров от Сталинград - фашистите унищожават дома му, цялото му семейство, и четиримата му сина. Единственото оживяло, което открива в пепелището на дома си, е остарялата ютия.
А в дните към празника на Победата отново ме жегна споменът за нещастието на майката героиня Съба Енева от с. Коевци, Сухиндолско. Две от децата й - Параскева и Николай, умират в Балванската борба, а Владимир и Стефан са екзекутирани от „ демократичната ” фашистка власт. Неописуема е драмата на баба Съба и нейния внук Петър. Но за нея различен път. Ето какво споделя тя през 1958 година пред Пенчо Пенчев и учениците му от Трявна, обявата е в Ретро бг: „ Много тъга съм претърпяла, доста безсънни нощи съм прекарала. Животът ми бе доста тежък. Ако бях река - щях да пресъхна, в случай че бях дърво - щях да изсъхна, в случай че бях камък - щях да се пръсна. От сълзите, които съм проляла, поток би потекъл. Четири деца дадох в битката срещу фашизма, още четири в случай че имах, и тях щях да ги пратя да водят война за свободата и щастието на Родината ” .
Нека замълчим! Независимо от пристрастията ни! Дори днешните ни сервилни русофоби да поутихнат с обичаните си „ атлантически полезности “, когато приказват жестоките безчовечен обстоятелства.
И през днешния ден летят в небето жерави, гласът им ни кара да замлъкнем.
А който има здрави нерви, може да продължи четенето за нещастието в далечната и близка Северна Осетия
Как седем братя Газданови застанаха като щит на пътя на безжалостния зложелател!
В Северна Осетия край село Дзуарикау до планинската река стои канара фундамент. До нея се е притиснала жена, склонила скръбно глава. Това е мама Тасо. А над нея в свободен полет са застинали седем бели жерава. Това са синовете на Тасо. Седем братя, които по време на Великата отечествена война отиват на фронта. Обратно не се връща никой.
В село Дзуарикау, което в превод значи „ обител на светеца “, у елементарните осетински селяни Асахмет и Тасо Газданови се родиха седем момчета. В далечното изолирано село нямаше несъмнено никакъв родилен дом, и по тази причина Тасо – снажна и доста красива жена, по време на родилните схваткиотиваше в яхъра със своята балдъза, а сетне изнасяше детето, увито в жестоко платно. Щастието на родителите нямаше граници, а и всичките синове растяха като избраници: високи, широкоплещести и мъжествени. Асахмет и Тасо възпитаваха децата в сходство с националните обичаи. Учеха ги да почитат по-възрастните, да пазят достолепието си, да почитат дамите и гостите да одобряват с почести.
Щяха да си живеят и да се радват на щастието си, само че в просторите на Съветския съюз пристигна голямо злощастие – Великата отечествена война. Шестима от братята, разбирайки какво се е случило, си събраха багажа и отпътуваха на фронта, а след няколко дни след тях избяга и най-малкия брат Хасанбек. Той одеве бе приключил учебно заведение и отпътува необут, без даже да знае пътя до града, след по-големите. Майката се опитваше да задържи Хасанбек, та той още и не трябваше да служи (беше единствено на 17 години), само че хайманата, пораснал ненадейно, й сподели такива думи: „ Всичките мои братя водят война, пазят Родината, не мога аз да си седнал съм вкъщи. “ Във военкомата, с цел да го вземат в армията, той си приписа още една година.
Стана по този начин, че пръв почина точно Хасанбек. През септември 1941 година при защитата на село Тимошевка вУкрайна руските войски мъчно сдържаха ордите на фашистите и понасяха огромни загуби. След като немците превзеха Тимошевка, локалните поданици погребаха починалите бойци от Червената войска напряко в ямите от снарядите. Така и не откриха тялото на Хасанбек, той изчезна безследно.
Втори, защитавайки пътя към Москва, падна със гибелта на храбрите двадесет и осем годишният редови войник Махарбек. Той беше четвъртият наследник в фамилията на Газданови и от дете се отличаваше с педагогичен гений. В учебно заведение той постоянно бързаше да помогне на своите съученици в решаването на сложна задача. Особено се грижеше за децата, които изоставаха в някой от предметите. Никой в селото не се изненада, когато след учебното заведение той отиде да учи в Северо-Осетинския педагогичен институт, а по-късно се върна в родното си село, където преподаваше осетински език и литература.
Братът Хаджисмел беше роден актьор Той свиреше добре на цигулка притежаваше отличен музикален слух и най-добре от цялото село пееше национални осетински песни. Благодарение на него огромната къща на Газдановистанапритегателно място за всички поданици на селото. Именно тук съселяните отбелязваха своите празници, а танците продължаваха цяла нощ. Пък и музиката се лееше из просторите на Куратинското дефиле чак до сутринта.
Хаджисмел, с другия брат Магомед водиха война като редови войници в Крим. Те се срещнаха в Севастопол. Братята починаха по време на третия взлом на този град цитадела. Заедно с тях воюваше още един червеноармеец, който видя гибелта на Хаджисмел. Той съумял да изкопае гроб и да погребе своя приятел, въпреки времето да е било малко: в близост царяла суматоха, руските войски отстъпвали, под натиска на съперника. Пак там в един от фортовете умрял и Магомед. Немците употребявали авиация и обсадна артилерия огромен диаметър, с цел да унищожат нашите укрепления. Земята в Севастопол била безусловно преорана от осколките. Магомед липсващ безследно, по този начин и не намерили тялото му. Признаха го за умрял към този момент по-късно, през 43- та.
Магомед Асахметович беше най-големият наследник. За разлика от братята си, той-беше най-сериозният в рода. Ролята на първи наследник го задължаваше да поставя грижи и да опекунства над другите си братя. Бидейки по рождение водач, той още преди войната пръв влезе в комсомола и оглави младежкото придвижване в селото. Той стана образец освен за своите братя, само че и за всички свои връстници. Магомед се изучи за тракторист, щом в селото се появи първият трактор, всички поданици излязоха да видят по какъв начин той ще оседлае този стоманен кон.
Когато мама Тасо изпрати своите деца на фронтовете на Великата отечествена война, тя всеки ден излизаше на пътя в очакване на пощальона. Тя чакаше писма от своите деца, само че идваха единствено траурни вести. След третото нейното сърце не устоя и тя умря. Тежката щафета пое върху себе си бащата Асахмет.
В същата 1942 година той получи уведомление за гибелта на сина Дзарахмет. Дзарахмет беше ловък ездач. Стоейки върху коня, той подхвърляше копейка, премяташе се, а след това изкусно улавяше монетката. Конете бяха смисъл на живота му, а те го слушаха категорично. Не е чудно, че попадна в кавалерията. Минавайки преподготовка, през 1942-ра той се върна незадълго в отпуск, само че когато врагът стартира да се придвижва през Кубан към Кавказ, той се насочи към Новоросийск.
Хитлеровото командване реши да завладее този град и по-късно да настъпи по крайбрежието на Черно море в посока към Батуми. За осъществяване на тази задача в пердах влезе 17-а немска полева войска. Именно в боевете край Новоросийск почина джигитът Дзарахмет. Преди гибелта си той съумя да изпрати писмо до у дома с молба да му напишат какво дете му се е родило. Работата е там, че на фронта го изпрати бременната му жена и Дзарахмет е единственият от братята, който съумя да остави поколение. Роди му се щерка, само че боецът не съумя да научи това. Сърцето му престана да тупти на 24 септември 1942 година.
Дзарахмет Газданов бе заровен дружно с 800 бойци в братска могила на градското гробище в Новоросийск, където той е маркиран под номер 87.
За малко войната пристигна и в родното село на братята, които се опитваха да спрат врага надалеч от него. През ноември 42-ра врагът окупира Дзуарикау,но останав тези места не за дълго. Само след месец, през декември, Чéрвената войска гопрогони от тези места и го погна нататък. Отивайки си, немците взривиха огромната къща на Газданови.
Неуморно се би с фашистите Газданов Созирко Асахметович – най-веселият и проницателен от братята. В селото го обичаха за това, че той пътьом измисляше смешки и радостни разкази, над които се смееха даже строгите старейшини. След довеждане докрай на учебното заведение постъпи в хранителния колеж и работеше като пивовар в град Орджоникидзе, през днешния ден Владикавказ. Созирко почина по време на Киевската настъпателна интервенция 1943 година.
Когато в районния център получиха шестото траурно уведомление, нервите на локалния куриер не устояха. Той изрично отхвърли да го връчи на бащата Асахмет. Тогава старейшините поеха върху себе си тази роля. Целите в черно те пристигнаха в дома на Газданови. Досега Асахмет устоя единствено поради мисълта, че има жив още един наследник – Шамил. Но когато след година той още веднъж видя старците в черни облекла, сърцето му спря вечно. В този миг той държеше на ръце своята внучка Мила.
Шамил Газданов мина съвсем цялата война. Той растеше мощен, спортуваше и от самото си детство мечтаеше за кариерата на боен. През 1937 година, постави ослепително изпитите ипостъпи във военното артилерийско учебно заведение. След началото на Великата отечествена война му дадоха опция да си доучи и го пратиха на фронта едвам през август 42-ра година. Шамил служеше във втора гвардейска стрелкова дивизия като пълководец на взвода със 76 мм оръдия, а по-късно стана пълководец на минометна рота.
През юни 1943 година в боевете за 71,0 нагорнище другарят Газданов персонално унищожи войнишко отделение на съперника, един бдителен пункт, и разруши 4 дзота. На дванадесети септември в боевете за освобождение на речните низини в Кубан Шамил още веднъж прояви извънредно геройство и храброст, а взводът под негово командване потуши огъня в осем огневи точки на съперника, обстрелвайки ги от близко. На 22-ри в багра за нагорнище 188,7, изтиквайки оръдието на открита позиция, Шамил поведе пердах с съперника под минометен и картечен обстрел. Той персонално съумя да унищожи минометния център и наблюдателния пункт.
През април 1944 година в боевете за колхоза «Большевик» ротата на другаря Газданов, поддържайки настъплението на стрелците, потуши огъня на минометите на съперника, унищожи три тежки картечници, едно противотанково оръдие и към 20 бойци и офицери на съперника.
За военни заслуги Шамил Газданов бе награден с четири ордена, само че напълно за малко той не дослужи до успеха. Шамил бе погубен в пердах на 23 ноември 1944 година.
Историята на семейство Газданови потриса със своята трагичност и всеотдайност. Седем братя с толкоз разнообразни желания и характери в сложен за страната час като един застанаха като щит на пътя на безжалостния зложелател. Само с помощта на такива хора ние в този момент живеем на този свят. Да не приказваме за това какво трябваше да преживеят техните родители.
В чест на това трагично събитие локалният обком реши да бъде подложен монумент на героите край родното село на Газданови, само че десетки ескизи на разнообразни скулптори не трогнаха сърцето на съселяните им, до момента в който един път не чуха по всесъюзното радио песента по стихове на Расул Гамзатов «Жерави». Тази ария въодушеви локалния ваятел Сергей Санакоев, който реши да изобрази братята като летящи жерави.
Летящите жерави…
В Дзуарикау през 1975 година е повдигнат монумент на братя Газданови, основан от скулптора Сергей Санакоев. В него е фигурата на скърбящата майка -Тасо Газданова, и седем лебеда.На съвещание на публичния съвет по културното завещание към Комитета на републиката по културното завещание е признато решение паметникът да бъде включен в листата на главните военни обекти на националното културно завещание.
…В Дзуарикау със силите на локалните поданици през 1970-те години в селското учебно заведение е учреден незначителен музей, където се пазят седемте черни кавказки облекла на братята и техни фотоси.
На името на братята Газданови са посочени улици в Дзуарикау и във Владикавказ.
Има осетински танц «Седем косачи “, символизиращ седемте братя Газданови.
През 2018 година Заур Кундухов написа стихотворение «Падналите герои », а Казбек Рубаев през 2019 година с китара извърши песента «Братя Газданови».
…През 2021 година бе премиерата на документалния филм „ Братя Газданови. Седемте безсмъртници “.
Внучката Мила Газданова:
„ Само двама от седемте братя Газданови съумяха да основат фамилии преди войната. Един от тях е моят татко – Дзарахмет Газданов, който даже не ме видя и не е знаел, че съм се родила “.
Къщата на Газданови е била една от най-големите в селото. Затова по време на настъплението са я заели немците, с цел да разположат в нея щаба си. Малката Мила, нейната майка, баба й и дядо й са били натикани в землянка. При отстъплението си фашистите унищожават къщата до основи “
„ Баба Тасо всеки ден излизаше на улицата, гледаше в далечината не се ли връща от фронта някой от синовете й. През деня се молеше на слънцето, нощем – на луната: в случай че видите, в случай че огреете моите момчета, направете по този начин, че те да се върнат. Когато последният от братята напусна дома, майка им стартира да пости […]. Всеки ден от седмицата посвещаваше на седемте си сина “, споделя Мила.
«Когато пристигнаха хората в черно, дядо ми очевидно незабавно разбра, че те идват при него с неприятна новина. Разказват, че той ме прегърнал мощно и споделил: край, в този момент моят дом опустя. В тази минута сърцето му престана да бие “.
В знак на тъга тогава цялото село се облякло в черни облекла.
Пратката от Латвия…
«След филма«Братя Газданови - Седемте безсмъртници», за моя татко и неговите братя, с мен се свърза жителката на Латвия Татяна. Тя не назова семейството си. През сълзи сподели, че моят чичо е защитавал нейното село и тя е признателна на всички бойци, които са се борили с фашизма на латвийска земя “, описа Мила Газданова… По думите й жителката на Латвия със фамилията си на всеки 9 май носи цветя на Мемориала на падналите воини от съветско-литовската дивизия и ги слага под изгравираната фамилия на лейтенант Шамил Газданов. Идеята да изпрати в родината на боеца шепа пръст от мемориала се е родила у самата Татяна. Пликът с невероятното и скъпо за роднините на убития червеноармеец наличие е бил доставен от Латвия за половин година.
„ Представям си по какъв начин са се изумили на плика при инспекциите на граничните пунктове, вероятно по тази причина той по този начин дълго пътува до получатела. Ние в този момент още веднъж ставаме очевидци на развихрянето на фашизма и това събитие е знак, че паметта за тези, които в годините на войната можаха да го смажат, ще живее постоянно във всички кътчета на земята “.
След приемането на пратката от Латвия Мила Газданова я занесла в село Дзуарикау... Тя изсипала пръстта в подножието на паметника на седемте братя Газданови. И сподели: «След пътуването до Дзуарикау позвъних в Латвия на Татяна.Тя още веднъж се просълзи, зарадва се и сподели, че „ най-накрая братята се срещнаха “. Това е доста значимо и прочувствено събитие за всички нас. Убедени сме, че потомците на спечелилите и този път ще донесат мир на земята “.
Потомците
Потомците на Дзарахмат постоянно се събират дружно – още веднъж да прегледат фотосите. Пазят всичко, което е останало от братята – писма, грамоти за награди,изрезки от вестници.
Жана Кудзиева, внучка на Дзарахмат Газданов, споделя: „ В Съветския съюз е имало 9 братя Иванови и 7 братя Газданови, които са отишли на война и не са се върнали “….
Дзарахмат Газданов има шестима внука и тридесет правнуци…
Днес викът на жеравите продължава да приканва всички нас, живеещите на земята, към мир, приятелство и към единство!
Превод от съветски Велиана Христова
Още публикации от Христо Георгиев07.05.2024Христо Георгиев52125Немски военачалник: Загубихме войната, тъй като я започнахме
Милиони са вероятно изписаните страници за Втората международна война (ВСВ), които изнасят безспорни обстоятелства и добросъвестни научни разбори. Няма никакво подозрение, че една от задачите им е била в никакъв случай повече да не се повторят тези страшни дни и нощи от края на 30-те доникъде на 40-те...
26.04.2024Христо Георгиев32486С проф. Асен Златаров из Ленинград и Москва
Идеята ми за днешната обява, беше да разгледате прославените по целия свят културни забележителности на Ленинград (Санкт Петербург) и Москва през очите на изтъкнатия академик, знаменит химик и културен деятел проф. Асен Златаров (1885 – 1936). Както ще се убедите, през днешния ден, в...
17.04.2024Христо Георгиев32574Рузвелт, март 1943 година: Ние ще осъдим българските хитлеристи сурово
Цензурата в България още веднъж изригна. Този път не разрешиха провеждането на конференция, отдадена на нестихващата към този момент близо 90 години словесна канонада към нещастието на българските евреи. Сменят се единствено основните настоящи лица, противоположните тези си остават непокътнати. И все...
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед31045 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед34862Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед50388Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед20403Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17411Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78138Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77195„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76920В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избори Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ