Христос воскресе! Днес повече от всякога имаме нуждата да знаем, че злото няма последната дума
Христос воскресе! Воистину воскресе! Този привет е знак за Възкресение Христово - най-големият празник през годината, обратно на традицията в наше време по-тържествено да се означават коледните празници. Това е по този начин, тъй като всички хора се раждат, само че единствено един - Исус Христос възкръсва от мъртвите.
И тази година, в едни неспокойни времена още веднъж честваме Възкресението. Светът е гладен за правдивост, за състрадание, за амнистия, за обич. Всички тези полезности се намират във Възкръсналия Христос.
Евангелието споделя, че " в първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още мрачно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба ".
Преди вярата е сърцето. То работи и при неналичието на религия, т.е. когато е мрачно. Това е шестото възприятие, което ни води към това, което търсим. Но сърцето, единствено по себе си, е некомпетентно да разбере. Нуждае се от светлината, нуждае се от вярата.
" Тогава излезе Петър и другият възпитаник, и потеглиха за гроба " - продължава евангелският роман. " И двамата тичаха наедно; само че другият възпитаник се затече по-бързо от Петра и пръв пристигна на гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; но не влезе е гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба. Тогава влезе и другият възпитаник, който пръв беше пристигнал на гроба, и видя, и повярва. "
Вярата във Възкресението и в положителното, в пожеланията за ярко бъдеще, цялостно със здраве и благополучие ни изпълват, когато се събираме със фамилиите си към празничната софра.
Там участват боядисаните яйца, знак на гроба, чиято черупка се чупи, с цел да излезе оттова Спасителят. Първото боядисано яйце е алено като кръвта, пролята от Христа на кръста. Ядат се и козунаците, знак на тялото на Исус, жертвано за всеки един от нас.
Възкресението на Божия наследник демонстрира, че злото няма последната дума, че оттатък гибелта идва едно ново начало, че положителното, въпреки и видимо победено възкръсва от пепелта.
Възкресението е акт, който е мъчно понятен по разумен метод. Тогава осъзнаваме, че сме обичани и не сме плод на случайността, че гибелта не е нашата последна орис. Там, където хората подаряват амнистия, където има благосклонност, където прощаваме и където обичаме. Там и през днешния ден участва Възкресението на Христа.
И тази година, в едни неспокойни времена още веднъж честваме Възкресението. Светът е гладен за правдивост, за състрадание, за амнистия, за обич. Всички тези полезности се намират във Възкръсналия Христос.
Евангелието споделя, че " в първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още мрачно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба ".
Преди вярата е сърцето. То работи и при неналичието на религия, т.е. когато е мрачно. Това е шестото възприятие, което ни води към това, което търсим. Но сърцето, единствено по себе си, е некомпетентно да разбере. Нуждае се от светлината, нуждае се от вярата.
" Тогава излезе Петър и другият възпитаник, и потеглиха за гроба " - продължава евангелският роман. " И двамата тичаха наедно; само че другият възпитаник се затече по-бързо от Петра и пръв пристигна на гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят; но не влезе е гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба. Тогава влезе и другият възпитаник, който пръв беше пристигнал на гроба, и видя, и повярва. "
Вярата във Възкресението и в положителното, в пожеланията за ярко бъдеще, цялостно със здраве и благополучие ни изпълват, когато се събираме със фамилиите си към празничната софра.
Там участват боядисаните яйца, знак на гроба, чиято черупка се чупи, с цел да излезе оттова Спасителят. Първото боядисано яйце е алено като кръвта, пролята от Христа на кръста. Ядат се и козунаците, знак на тялото на Исус, жертвано за всеки един от нас.
Възкресението на Божия наследник демонстрира, че злото няма последната дума, че оттатък гибелта идва едно ново начало, че положителното, въпреки и видимо победено възкръсва от пепелта.
Възкресението е акт, който е мъчно понятен по разумен метод. Тогава осъзнаваме, че сме обичани и не сме плод на случайността, че гибелта не е нашата последна орис. Там, където хората подаряват амнистия, където има благосклонност, където прощаваме и където обичаме. Там и през днешния ден участва Възкресението на Христа.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ