Русенският митрополит: Руската църква в София е българска собственост и трябва да бъде отключена
Храм " Св. Николай Мирликийски " в София, прочут като Руската черква, е благосъстоятелност на Българската православна черква (БПЦ). Считаме, че заключването му от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди храмът да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него. Това пише Русенският митрополит Наум във фейсбук страницата си.
Негово Високопреосвещенство споделя и историята на храма. Той е издигнат с благословението на Светия синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
" Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Светия синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи поради схизмата, в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи ", споделя Русенският митрополит Наум.
По думите му с лед 1917 година храм " Св. Николай " е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, начело с архиепископ Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна я предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит.
Храмът е мощно развален през 1944 година, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
" Съгласно решение на Светия синод на Руската православна черква (РПЦ) от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква. Отново по решение на РПЦ през ноември 1953 година в някогашната легационна черква " Св. Николай " в София е намерено подворие с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител ", осведоми Русенският митрополит Наум.
През 1977 година в храма са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на църквата.
" През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен ", изяснява в позицията си Русенският митрополит Наум.
Прочетете още
Негово Високопреосвещенство споделя и историята на храма. Той е издигнат с благословението на Светия синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. " Раковски " и ул. " Московска ".
" Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Светия синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи поради схизмата, в която БПЦ се е намирала. Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи ", споделя Русенският митрополит Наум.
По думите му с лед 1917 година храм " Св. Николай " е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, начело с архиепископ Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна я предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит.
Храмът е мощно развален през 1944 година, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии. Заедно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война.
" Съгласно решение на Светия синод на Руската православна черква (РПЦ) от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква. Отново по решение на РПЦ през ноември 1953 година в някогашната легационна черква " Св. Николай " в София е намерено подворие с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител ", осведоми Русенският митрополит Наум.
През 1977 година в храма са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на църквата.
" През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието, че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен ", изяснява в позицията си Русенският митрополит Наум.
Прочетете още
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ