Трябва ли хартиената индустрия да намали потреблението на вода?
Хартията постоянно се преглежда като зелена опция на пластмасата, само че промишлеността, която я създава, употребява големи количества вода, написа BBC. Компаниите в бранша на целулозата и хартията споделят, че възприемат нови технологии, с цел да понижат количеството вода, от което се нуждаят, само че защото нашият климат се трансформира, движат ли се измененията задоволително бързо?
Една от най-големите заводи за целулоза в света неотдавна стартира работа в Уругвай, оборудването UPM Paso de Los Toros е в центъра на страната. Това се случи тъкмо когато нацията страдаше от най-лошата си суша, което провокира спор за потреблението на вода.
Столицата на Уругвай, Монтевидео, даже остана без прясна питейна вода тази година след рекордно ниски равнища на превалявания. В продължение на няколко месеца управляващите трябваше да вземат доставки от речен естуар, където морската вода се смесва с прясна, което прави чешмяната вода леко солена. Протестиращите, удрящи празни пластмасови бутилки, излязоха по улиците, оплаквайки се, че мелниците за целулоза и горският бранш, който ги доставя, употребяват големи количества вода.
Вярно е, че имаше суша, само че тази рецесия е породена от нашия стопански модел “, сподели Изабел Фигари, една от протестиращите. „ Днес заводите за целулоза имат вода, а ние, хората, нямаме. “
Заводите за целулоза в Уругвай трансформират евкалипт и борова дървесина в целулоза, която по-късно се изнася за произвеждане на хартия в чужбина.
Новото оборудване в Пасо де лос Торос се ръководи от финландската компания UPM. Когато работи на цялостен потенциал, ще създава 2.1 милиона тона целулоза годишно, удвоявайки общото произвеждане на Уругвай. Това би трябвало да накара страната да се измести от 12-то на 11-то място по величина измежду производителите в света, изпреварвайки Чили. Съединени американски щати са най-големият производител, следвани от Бразилия.
В новата мелница на UPM дървесината се нарязва, след което се вари с натриев хидроксид и натриев сулфид при високо налягане. Това разтваря лигнина в дървото, оставяйки целулозни нишки. След това целулозата се избелва благодарение на хлорен диоксид и водороден пероксид. Процесът изисква доста вода. Мелницата употребява 129 милиона литра вода дневно от локалната река Рио Негро. След това отпадъчните води се пречистват и изпомпват назад в реката.
UPM ръководи друга фабрика за целулоза, Fray Bentos, в югозападен Уругвай. Компанията показва, че и двете ѝ уреди са на няколкостотин километра от Монтевидео, в региони, където няма дефицит на вода, тъй че не могат да носят отговорност за дефицита на вода в столицата.
За да понижи количеството вода, което употребява, компанията споделя, че ползва най-новата технология за преработване. Например, когато дървесният чипс се вари в мелницата Paso de Los Toros, водната пара се кондензира и се употребява още веднъж. След като целулозата е пулпирана, водата се извлича и по-късно се употребява в последващия развой на избелване. Като цяло водата се рециклира 100 пъти, преди да бъде пречистена и изхвърлена в реката.
Това е област на непрекъсната работа и развиване “, споделя Маркос Батегаззоре, вицепрезидент на интервенциите на UPM в Уругвай. „ Ние намалихме количеството вода, което взимаме от река Уругвай във Fray Bentos с съвсем 25%, и също по този начин внедрихме тези водоспестяващи технологии в нашия нов цех в Paso de Los Toros. “
„ С развиването на технологията ще има повече благоприятни условия за възстановяване на равнищата на преработване в мелниците. “
Еколозите в Уругвай обаче са загрижени освен за потреблението на вода от заводите за целулоза. Те също по този начин се притесняват, че отпадъчните води, макар че са пречистени, към момента могат да замърсят реките. Д-р Диана Мигес е старши академик в Latitud, уругвайска изследователска група. Нейната докторска степен преглежда дали отпадъчните води от мелницата Fray Bentos въздействат на хормоните на рибите в прилежащата река Уругвай.
Тя разкрила, че когато дребните, отглеждани в нейната лаборатория, са били изложени на отпадъчни води от завода за целулоза, те създават половината от броя на яйцата спрямо контролната група. Нейният екип изследва също 1000 локални риби, взети от река Уругвай, и открива, че мъжките риби, уловени надолу по течението от фабриката за целулоза, имат разлики от елементарните.
Батегаззоре от UPM споделя, че компанията има „ доста, доста непоколебим проект за мониторинг, който включва следене на биотата в реката на годишна база с локални и интернационалните учени “. Той прибавя: „ Това е общоприетият метод за наблюдаване и той стартира две години преди мелницата да проработи, тъй че това е доста надеждна базова линия. Целият този мониторинг разкри, че няма смяна в рибната популация в речния басейн. "
UPM прибавя, че излъчванията от нейното оборудване Fray Bentos следват стандартите на Европейската комисия за „ най-хубавите налични техники “. Междувременно, в новия цех в Пасо де Лос Торос, резултатите от мониторинга на водата се качват в действително време на уеб страницата на уругвайските екологични управляващи, с цел да може обществеността да ги види.
Но опасенията по отношение на замърсяването набъбнаха след приключването на натриев хидроксид от завода в Пасо де лос Торос през август. Мъртви риби и растения са открити в близкия поток и лагуна, съгласно инспекторите на уругвайското Министерство на околната среда. UPM споделя, че са разкрили веществото в поле граничещо с обекта, и подхваща незабавни коригиращи ограничения и осведоми екологичните органи.
Но освен потреблението на вода от мелниците е под лупа. Повече от 1.2 милиона хектара в Уругвай са засадени с евкалиптови или борови дървета за преобразяване в хартиена маса.
Хуан де Андрес има дребна плантация за добитък в департамент Серо Ларго в източната част на Уругвай. Той счита, че гъсто засадените евкалиптови плантации, които изсмукват доста вода от почвата, изсушават близката му земя.
Когато растях, вземахме вода от бунар “, споделя той. „ Бихме вземали 300 или 400 литра всеки ден. Сега не мисля, че можем да получим 400 литра на седмица. С толкоз доста насаждения има невероятна конкуренция за вода. “
Министърът на промишлеността на Уругвай Омар Паганини споделя, че след 30 години евкалиптови насаждения няма доказателства, че те понижават равнището на водата в страната. За разлика от някои елементи на света, където евкалиптовите плантации заменят естествените гори, в Уругвай те се отглеждат върху пасища. Повечето специалисти в Уругвай - в това число UPM - са съгласни, че евкалиптовите плантации в действителност употребяват повече вода, в сравнение с естествените пасища. Ключовият фактор е дали има задоволително дъжд за попълване на локалните водоизточници.
Даниел Панарио е шеф на Института по екология към Университета на републиката на Уругвай. Той споделя, че в дъждовния субтропичен север на Уругвай дървесните насаждения не понижават локалните водни равнища, само че в останалата част на страната, където има по-малко дъжд, те постоянно го вършат.
Но където и да се намират, споделя той, монокултурите разграждат почвата и понижават биоразнообразието. „ Евкалиптът и боровете генерират необратими промени във физико-химичните свойства на почвата. Почвата става кисела доста бързо “, споделя той.
Една от най-големите заводи за целулоза в света неотдавна стартира работа в Уругвай, оборудването UPM Paso de Los Toros е в центъра на страната. Това се случи тъкмо когато нацията страдаше от най-лошата си суша, което провокира спор за потреблението на вода.
Столицата на Уругвай, Монтевидео, даже остана без прясна питейна вода тази година след рекордно ниски равнища на превалявания. В продължение на няколко месеца управляващите трябваше да вземат доставки от речен естуар, където морската вода се смесва с прясна, което прави чешмяната вода леко солена. Протестиращите, удрящи празни пластмасови бутилки, излязоха по улиците, оплаквайки се, че мелниците за целулоза и горският бранш, който ги доставя, употребяват големи количества вода.
Вярно е, че имаше суша, само че тази рецесия е породена от нашия стопански модел “, сподели Изабел Фигари, една от протестиращите. „ Днес заводите за целулоза имат вода, а ние, хората, нямаме. “
Заводите за целулоза в Уругвай трансформират евкалипт и борова дървесина в целулоза, която по-късно се изнася за произвеждане на хартия в чужбина.
Новото оборудване в Пасо де лос Торос се ръководи от финландската компания UPM. Когато работи на цялостен потенциал, ще създава 2.1 милиона тона целулоза годишно, удвоявайки общото произвеждане на Уругвай. Това би трябвало да накара страната да се измести от 12-то на 11-то място по величина измежду производителите в света, изпреварвайки Чили. Съединени американски щати са най-големият производител, следвани от Бразилия.
В новата мелница на UPM дървесината се нарязва, след което се вари с натриев хидроксид и натриев сулфид при високо налягане. Това разтваря лигнина в дървото, оставяйки целулозни нишки. След това целулозата се избелва благодарение на хлорен диоксид и водороден пероксид. Процесът изисква доста вода. Мелницата употребява 129 милиона литра вода дневно от локалната река Рио Негро. След това отпадъчните води се пречистват и изпомпват назад в реката.
UPM ръководи друга фабрика за целулоза, Fray Bentos, в югозападен Уругвай. Компанията показва, че и двете ѝ уреди са на няколкостотин километра от Монтевидео, в региони, където няма дефицит на вода, тъй че не могат да носят отговорност за дефицита на вода в столицата.
За да понижи количеството вода, което употребява, компанията споделя, че ползва най-новата технология за преработване. Например, когато дървесният чипс се вари в мелницата Paso de Los Toros, водната пара се кондензира и се употребява още веднъж. След като целулозата е пулпирана, водата се извлича и по-късно се употребява в последващия развой на избелване. Като цяло водата се рециклира 100 пъти, преди да бъде пречистена и изхвърлена в реката.
Това е област на непрекъсната работа и развиване “, споделя Маркос Батегаззоре, вицепрезидент на интервенциите на UPM в Уругвай. „ Ние намалихме количеството вода, което взимаме от река Уругвай във Fray Bentos с съвсем 25%, и също по този начин внедрихме тези водоспестяващи технологии в нашия нов цех в Paso de Los Toros. “
„ С развиването на технологията ще има повече благоприятни условия за възстановяване на равнищата на преработване в мелниците. “
Еколозите в Уругвай обаче са загрижени освен за потреблението на вода от заводите за целулоза. Те също по този начин се притесняват, че отпадъчните води, макар че са пречистени, към момента могат да замърсят реките. Д-р Диана Мигес е старши академик в Latitud, уругвайска изследователска група. Нейната докторска степен преглежда дали отпадъчните води от мелницата Fray Bentos въздействат на хормоните на рибите в прилежащата река Уругвай.
Тя разкрила, че когато дребните, отглеждани в нейната лаборатория, са били изложени на отпадъчни води от завода за целулоза, те създават половината от броя на яйцата спрямо контролната група. Нейният екип изследва също 1000 локални риби, взети от река Уругвай, и открива, че мъжките риби, уловени надолу по течението от фабриката за целулоза, имат разлики от елементарните.
Батегаззоре от UPM споделя, че компанията има „ доста, доста непоколебим проект за мониторинг, който включва следене на биотата в реката на годишна база с локални и интернационалните учени “. Той прибавя: „ Това е общоприетият метод за наблюдаване и той стартира две години преди мелницата да проработи, тъй че това е доста надеждна базова линия. Целият този мониторинг разкри, че няма смяна в рибната популация в речния басейн. "
UPM прибавя, че излъчванията от нейното оборудване Fray Bentos следват стандартите на Европейската комисия за „ най-хубавите налични техники “. Междувременно, в новия цех в Пасо де Лос Торос, резултатите от мониторинга на водата се качват в действително време на уеб страницата на уругвайските екологични управляващи, с цел да може обществеността да ги види.
Но опасенията по отношение на замърсяването набъбнаха след приключването на натриев хидроксид от завода в Пасо де лос Торос през август. Мъртви риби и растения са открити в близкия поток и лагуна, съгласно инспекторите на уругвайското Министерство на околната среда. UPM споделя, че са разкрили веществото в поле граничещо с обекта, и подхваща незабавни коригиращи ограничения и осведоми екологичните органи.
Но освен потреблението на вода от мелниците е под лупа. Повече от 1.2 милиона хектара в Уругвай са засадени с евкалиптови или борови дървета за преобразяване в хартиена маса.
Хуан де Андрес има дребна плантация за добитък в департамент Серо Ларго в източната част на Уругвай. Той счита, че гъсто засадените евкалиптови плантации, които изсмукват доста вода от почвата, изсушават близката му земя.
Когато растях, вземахме вода от бунар “, споделя той. „ Бихме вземали 300 или 400 литра всеки ден. Сега не мисля, че можем да получим 400 литра на седмица. С толкоз доста насаждения има невероятна конкуренция за вода. “
Министърът на промишлеността на Уругвай Омар Паганини споделя, че след 30 години евкалиптови насаждения няма доказателства, че те понижават равнището на водата в страната. За разлика от някои елементи на света, където евкалиптовите плантации заменят естествените гори, в Уругвай те се отглеждат върху пасища. Повечето специалисти в Уругвай - в това число UPM - са съгласни, че евкалиптовите плантации в действителност употребяват повече вода, в сравнение с естествените пасища. Ключовият фактор е дали има задоволително дъжд за попълване на локалните водоизточници.
Даниел Панарио е шеф на Института по екология към Университета на републиката на Уругвай. Той споделя, че в дъждовния субтропичен север на Уругвай дървесните насаждения не понижават локалните водни равнища, само че в останалата част на страната, където има по-малко дъжд, те постоянно го вършат.
Но където и да се намират, споделя той, монокултурите разграждат почвата и понижават биоразнообразието. „ Евкалиптът и боровете генерират необратими промени във физико-химичните свойства на почвата. Почвата става кисела доста бързо “, споделя той.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ