Истинската ни същност: реалност или илюзия
“Хамлет ” постоянно се приема като умен съвет, достигнал до нас от Елизабетинска Англия в творбата на великия драматург Шекспир.
Но какво в действителност съставлява тази същинска същина, на която би трябвало да бъдем правилни?
Идеята, че надълбоко във всеки един човек се намира достоверно и неприкосновено ядро, което не може да бъде променено нито от времето, нито от прекарванията, не е нова или новаторска. За всеки въодушевен хуманист, който ни приканва да се отърсим от общественото кондициониране и да намерим същинската си същина, скрита под пластове предразсъдъци, образование и обичаи, може да намерим и по един неудовлетворен мъдрец, твърдящ, че всичко е заблуда. Жан-Пол Сартр написа, че не има същинска същина, а неговата персона съставлява “пуст замък от огледала ”.
Без значение дали концепцията за достоверното и неприкосновено ядро е реалност или небивалица, доста хора имат вяра в нея. Тези убеждения са изследвани и оценени от редица обществени психолози и пробни философи. Техните изследвания дават отговор на въпроса за какво концепцията за същинската същина е значима, без значение от това, дали е годна или не.
Вярата в същинската същина
Хората не просто развиват чувство за разликата сред Аз-а и заобикалящия ги свят (останалите) – ние също по този начин интензивно разграничаваме аспектите на личността ни, които са съществени, и тези, които са периферни.
По-централните детайли на същността ни се одобряват за доста непрекъснати, достоверни, непроменливи и присъщи. Тези аспекти се одобряват за най-силно определящи Аз-а – те сформират нашата идентичност.
Предишни проучвания за същинската същина откриват, че тези съществени детайли на личността нормално произлизат от моралните правила. Това включва нашите полезности и добродетели доста по-често в сравнение с когнитивните умения, личностните черти или физическите характерности.
Истинската същина е положителната същина.
Изгубване на същинската същина
Както споменахме при започване на публикацията, достоверното ядро на Аз-а е неприкосновенo – тогава допустимо ли е да изгубим това, което постоянно е било част от нас? Интересна проява за постоянството на същинската същина съставлява изследване от 2015 година, което проучва усещанията на членовете на фамилии по отношение на техни родственици, страдащи от три невродегенеративни болести: болест на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза и фронтотемпоралната деменция.
Първите две положения водят до обилни увреждания на паметта и компликации при извършаването на избрани действия. При фронтотемпоралната деменция обаче се следи обществено недопустимо държание, загуба на задръжки и понижена емпатия – аспекти от държанието, свързани с моралните правила. Болногледачите на пациентите с фронтотемпоралната деменция доста по-често признават, че техния родственик, измъчен от невродегенеративното заболяване, се е трансформирал значително, като че ли се е трансформирал в различен човек.
Идентичността наподобява доста по-изменена, когато са наранени моралните полезности, в сравнение с при увреждания на паметта или придвижванията. Предполагаемата загуба на същинската същина при пациентите с фронтотемпоралната деменция в резултат на моралния недостиг постоянно доста утежнява взаимоотношенията сред болногледач и техния болен родственик.
Автентичното Аз е положителното Аз
Хората възприемат достоверното си Аз като изначално положително. Те считат, че същински им същности са в естеството си формирани от позитивни черти, даже и в случай че самите човеци имат недостатъци и пороци.
По думите на един огромен зелен мъдрец (Шрек): “Лукът има пластове. Чудовищата имат пластове. ”
Разбирането, че под всичките пластове на предубеждения, дефекти и неточности в действителност се намира една по-добра същност, е широкоразпространено поверие още преди основаването на анимацията “Шрек ”. Независимо от националността, културата или философия за живота хората имат склонността да одобряват, че достоверното Аз е изначално положително. Всички от австралийци, американци, колумбийци, сингапурци до руснаци имат вяра в позитивната същинска същина.
Отриването на същинската същина
Една от последствията от упованието, че достоверното Аз е изконно положително, е методът, по който възприемаме измененията в държанието на другите. Предишни проучвания демонстрират, че когато останалите променят държанието си в позитивна посока, ние сме склонни да имаме вяра, че това е същинската им същина. От друга страна, отрицателната смяна се приема за развращаване или замаскиране на достоверното Аз.
В природата на гъсениците е да се трансфорат в пеперуди, а не противоположното.
Истинската същина може да наподобява като неразбираемо и ненадеждно разбиране, само че то в действителност има доста значими последствия. Вярата, че надълбоко в себе си сме изначално положителни, съставлява самобитна котва, която стабилизира нашата идентичност и самочувствие.
Също по този начин, поддържането на схващането, че останалите имат позитивни същински същности, е извънредно значима основа за построяването на доверието в другите.
Философите ще се усъмнят в концепцията за достоверно Аз, само че даже понятието да е заблуда, то най-малко е потребна заблуда.
По публикацията работи: Нора Маркова
Инфо: https://psychology.framar.bg
