Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени

Графиня Мари дьо Тили произлиза от благороднически жанр, чиито корени се губят в междинните епохи. Родителите ѝ са били френски дипломати и тя взема решение да преподава протокол и етикет, откакто дълги години поучава приятелите си по какъв начин да се държат в обществото.

Дамата основава Ателието за изискани обноски и връзки French Touch и става прочут в целия свят учител по протокол и етикет. Мари дьо Тили от 15 години обикаля света като дипломат на Savoir Vivre (елегантен метод на живот – фр.). Изнася лекции във Франция и цяла Европа, само че също по този начин в Русия, Китай, Африка и Америка. Предпочитана частна преподавателка на съветските олигарси.

Графинята даде изявление особено за „ Покана за пътешестване “ със препоръки по какъв начин да се обличаме и по какъв начин да се държим по време на странствуване.

Графиньо Мари дьо Тили, съществува ли особено облекло за странствуване?
Обикновено пътувам с панталони, само че не избирам джинси. Трябва да са комфортни и да не се мачкат. А за горната част на тялото най-лесно да носите в чантата си тънка и лека жилетка от материал, който държи топло. Един кашмирен шал също ще свърши работа.

Четох в изявление на известна манекенка, която непрестанно пътува, че тя постоянно лети с облекло от три елементи, с цел да може в случай че е горещо да остане по панталон и топ, а в случай че е студено да се стопли със суитшърта.
Да, когато става дума за полети и аз залагам на трите елементи, само че и наложително нося в ръчния си багаж една публична рокля и две други. В случай, че ми изгубят куфара.

Разкажете, апелирам ви, за написаната от вас глава в книгата „ О-ла-ла – френско ентусиазъм за занимания и пътешествия “.
Американската фотографка и писателка Карън Алън ме помоли да опиша един собствен ден в Париж. Тя го прекара с мен, направи чудесни фотоси и доста се забавлявахме. После си отпътува за Орегон.

И какво правихте през този ден?
Каквото правя през всеки мой ден. Започвам го със закуска. Неизменно с кроасан. После играя гимнастика с треньор. След това давам отговор на имейлите си. След обяда – нормално с клиент или с другар, след това съм на голф. Доста добра състезателка съм, тъй като обичам провокациите. Но това се случва единствено в случай че нямам мастър-класове по Zoom или самостоятелни образования. Може да е по-уморително, само че аз избирам да се виждам с клиентите си очи в очи и по тази причина не спирам да пътувам, макар че пандемията понижи моята интензивност.

Много сте пътували и като щерка на посланик, и като преподавател. Коя е вашата обичана част от света?
Открих България и тя в действителност ме изненада доста прелестно. Имах опция да прегледам София и да посетя Пловдив, градове с антична история. Обичам Изтока, само че също по този начин боготворя Африка.

И харесвате Африка, поради горещината, поради природата или поради вашите студенти там?
Студентите ми от Африка са доста забавни персони и аз ги обичам. Горещината изрично не одобрявам, само че там се усещам добре.

Вие изнасяте мастър класовете си много постоянно в Русия и в някои от някогашните руски републики. Казахстан или Азербайджан?
МАРИ: Имам страхотни мемоари от Казахстан, само че когато става дума за преподаване избирам Азербайджан.

Отново ще попитам – поради хората или поради природата?
Заради природата, тъй като релефът на тази страна е вълнуващ. Казахстан е доста по-студен, само че хората са доста благи. Там през зимата е минус 40 градуса, а през лятото плюс 40. Азербайджан е по-близък до Франция като нрав. Може би по тази причина.

Разгледахте ли Френския квартал в Астана в Казахстан. Там си имат освен скулптура на военачалник дьо Гол, ами и дребна Айфелова кула.
Разбира се, че да. Невероятно е, само че стремежът да копират Франция ми идва прекомерно. Иначе Астана е вълнуващ актуален град.

Има ли страна, която мечтаете да посетите, само че още не сте имали такава опция?
Да, несъмнено. Южна Африка. Не знам за какво тя разсънва любознанието ми. Другата такава страна е Перу.

Пътешествията са приятни мотиви за фантазии, само че да се върнем на етикета при пътешестване. Има ли строги правила?
Понякога не е належащо да спазваш непоколебим етикет. Достатъчно е да правиш като другите. Случва се когато пътувам из Африка да съм заобиколена от дами с ревящи бебета, с кокошки в кошниците, които не съблюдават персоналното пространство. Тогава е доста мъчно да следваш какъвто и да било етикет. Но от време на време ти се пада страховит комшия по седалка в самолета и целият полет може да мине в забавен диалог с него. А в случай че е локален той може да ти помогне по-лесно да навлезеш в тамошната просвета.

А когато пристигнете – спазвате личните си правила или проучвате какви са локалните?
О, в никакъв случай не придавам разпоредбите от моята татковина. Възприемам тотално локалните. Знаете поговорката „ В непознат манастир със собствен правилник не се върви “.

А в случай че сте в Африка на посещаване при краля на племето и той ви предложи пиршество с червей или гъсеница?
Случвало ми се е. Не в Африка, а в Казахстан. Бях поканена в една юрта и ми предложиха прокиснало конско мляко.

Нарича се кумис – прабългарско пиво.
Беше в действителност извънредно. Аз пробвах единствено една глътчица. И в Африка, и в Азия опитвам по мъничко от всичко. Обаче почтено казано се озорвам с тези нови усети.

Но да бъдеш почтен, от време на време значи да не си общителен.
Аз не споделям чистата истина, не декларирам, че не одобрявам обещано ядене. Просто изяснявам, че е мъчно за една парижанка да промени усета си. И че ние поначало ядем доста малко.

Имате ли изпитан персонално съвет по какъв начин да оцелеем зад граница в случай че сме надалеч от Европа?
Аз обичам провокациите и имам спортен дух, тъй че поучавам да деянията здрава душeвност и да знаете тъкмо какво желаете да научите, да пробвате, да преживеете. Като в същото време спазвате локалните правила и закони и не обиждате домакините си.

Значи сте смела жена?
Определено, да. Защото не преставам да пътувам, даже във времена на пандемия. Сега всичко е елементарно достижимо със самолетите, само че постоянно остава едно чувство за премеждие надълбоко в мен когато потеглям на път. Понеже ми следва да открия нови места и хора. И удоволствието от изненадата заличава страховете. Затова споделям: пътуването е фантастично във всичките му проявления. Отворете съзнанието си за положителните срещи и изненади.

Какво ще пожелаете на слушателите на Покана за пътешестване?
Бях доста впечатлена от аудиторията, пред която поведох своите мастър-класове в България. Бих желала повече хора да схванат потребността от това, които преподавам – в основата му са уважението и необятно скроения разум. А на себе си поисквам скоро да се върна в България.

Снимка: