Ото фон Бисмарк успя да победи социалистите в тяхната игра
Годината е 1881 година и немският канцлер Ото декор Бисмарк има сериозен проблем със социалистите. Той приема Антисоциалистическия закон през 1878 година, който не разрешава социалдемократическите събрания, сдружения и вестници, само че не може да отстрани партията напряко от Райхстага – социалистите имат прекалено много гласоподаватели.
Политическият климат на епохата е резултат от обединяването на Германия – интервал който продължава през 19 век и приключва през 1871 година, когато 26 дребни страни, княжества, херцогства и територии се сплотяват в Германската империя. Но с помощта на конституцията на страната, Бисмарк не би трябвало да се тревожи, с цел да угоди на популацията, тъй като канцлерството му се утвърждава само от Вилхелм I. С влошаващата се европейската стопанска система, съвсем сполучлив опит за нападение над кайзера и кратковременно, само че кърваво социалистическо въстание във Франция, Бисмарк е решен да удари партията, която вижда като заплаха.
Бисмарк не се интересува по какъв начин се назовава програмата – Закон за здравното обезпечаване (Krankenversicherungsgesetz) – или по какъв начин е разказана, стига жителите да знаят, че страната – неговата страна – измисля концепцията. „ Наричайте го социализъм или каквото ви харесва “, споделя Бисмарк по време на дебатите за обществената политика и бюджета на Райхстага за 1881 година, „ за мен е все едно “.
С приемането на Закона за здравното обезпечаване през 1883 година, Бисмарк трансформира Германия в обществена страна – всичко, с цел да укроти социалистите. Сега и работодатели, и чиновници вършат влогове в осигурителни фондове, а немското държавно управление следи за записването на служащите, като съпоставя трудовите контракти със описите във фондовете, заплашвайки работодателите на неосигурените служащи с санкции.
През идващите няколко десетилетия първичният закон ще бъде уголемен със застраховка против злополуки през 1884 година, застраховка за неработоспособност през 1889 година и застраховка за безработица през 1927 година – и не след дълго останалата част от Европа стартира да се среща с програмата на Германия. Освен Англия, която потегля в друга посока – законите й за опазване на здравето плануват лекуването да се финансира от държавното управление посредством налози.
Наличието на по-големи капитали в гъсто обитаемоте градове улеснява логистично организирането на болнични каси. Земеделските стопани и други служащи като домашната прислуга постоянно получават заплащане под формата на стоките, които създават, или под формата на стая и легло, а не с пари в брой, което прави заплащането на здравен фонд доста по-сложно.
Тези трудности по пътя на универсалното опазване на здравето остават нерешени от закона на Бисмарк. Всеки, който завоюва прехраната си с обезщетение в натура (като земеделските производители), не се изисква да се причислява към застрахователна група. Но до момента в който популацията пораства в градовете, покритието също се усилва. През 1885 година са записани 4,3 милиона немци, а през 1913 година този брой към този момент е 13,6 милиона. И това пристигна с редица изненадващи последици.
През 19 век Германия е един от най-големите експортьори на работна ръка в Европа като повече от 1 милион напущат страната единствено сред 1851 и 1860 година. Повечето отиват в Съединени американски щати. Ефектите на индустриализацията и войната против Франция основават нова сензитивност към последствията от миграцията, както в икономическо, по този начин и във военно отношение. Осигурявайки на служащите здравни осигуровки – нещо, което не могат да намерят на никое място другаде – Германия става по-привлекателна за своите жители. Така емиграцията понижава фрапантно през годините преди Първата международна война, частично тъй като служащите могат да си вземат болнични дни, в случай че останат в Германия.
Междувременно Съединените щати стартира да провеждат фондове едвам през 70-те години на 19 век, а компенсацията за служащите при работни катастрофи е лимитирана преди Първата международна война. Чак със Закона за общественото обезпечаване през 1935 година федералното държавно управление се включва по логичен метод и даже тогава множеството здравни осигуровки са основани на претовареност, не за разлика от системата на Бисмарк, само че без държавни мандати. Нивото на отбрана на американските служащи от главните закани е доста ниско преди Голямата меланхолия и съвсем не съществува преди Първата международна война. За разлика от това, множеството немски служащи са подсигурени от механизмите за обществено си обезпечаване до 1913 година
Всичко на всичко, системата на Бисмарк има страховит триумф – с изключение на в едно отношение. Целта му да задържи Социалдемократическата партия отвън властта изцяло се проваля. Гласовете за нея се усилват и до 1912 година те са най-голямата партия в Райхстага. Може би за благополучие на Бисмарк, него към този момент го няма, с цел да види възхода им. Той умира през 1898 година
А това, че Бисмарк въобще съумява да сътвори системата, е с помощта на поредност от малко евентуални събития. Той остава на власт задоволително дълго, с цел да успее да откри закона, единствено поради дълголетието на Вилхелм I – който оцелява при голям брой опити за ликвидиране и доживява 90-годишна възраст в интервал, когато продължителността на живота е била към 40. Ако кайзерът беше починал по-рано, наследникът му незабавно би заменил Бисмарк, евентуално с по-малко закостенял канцлер и кой знае какво би станало със закона за опазването на здравето.
