Грубо ли е политическо „пробуждане“ на Германия?
Германците от дълго време считат, че скучността на тяхната политика е добродетел , написа „ Politico “. Канцлерът Олаф Шолц – човек, който с нормалния си еднообразен метод на говорене си завоюва прозвището „ Шолцомат “ (съчетание от думите Шолц и автомат), беше определен на поста с негласното заричане немската политика също да бъде еднообразна и скучна . Той се представяше като поръчител за непоклатимост и като натурален правоприемник на предшественичката си Ангела Меркел , която управляваше Германия в продължение на 16 години, като осигуряваше баланс за страната във все по-нестабилните времена. Нещата обаче не се развиха по проект за Шолц. В момента немската политика е по-размирна и напрегната , от когато и да било в близкото минало, страната е разтърсена интензивно от митинги и стачки, икономическите проблеми назряват, а немската последна десница е във напредък.
Германците са склонни да гледат с смут на надълбоко поляризираната политика в Съединени американски щати . Ето за какво мнозина се обезпокоиха съществено, когато в отговор на неотдавнашните митинги на гневни фермери в цялата страна министърът на земеделието Джем Йоздемир заприказва за „ рисково “ разделяне сред градските и селските региони в немското общество, което има капацитета да сътвори „ условия като тези “ в Съединени американски щати.
„ Хората към този момент не беседват между тях. Те към този момент не си имат вяра и се упрекват взаимно за всички несгоди на света. Целта ни би трябвало да бъде да запазим страната си единна “, съобщи още министърът.
Новият пейзаж на раздори в Германия придобива своя образ във време на възходяща световна неустойчивост и вероятността за второ президентство на Доналд Тръмп в Съединени американски щати, което може коренно да промени структурата на сигурността, от която зависи Европа. Предвид войната в Украйна и опасенията от спор с Китай за Тайван, Европейски Съюз евентуално ще има взе по-отчаяна потребност от водачеството на Германия, повече, в сравнение с в който и да е миг след Студената война насам. С други думи – в този момент е неприятен миг немската политика да стане нефункционална .
„ Пробуждането “
Въпреки че по време на дългогодишния мандат на Меркел Германия претърпя своите разтърсвания , да вземем за пример бежанската рецесия и дълговата рецесия в еврозоната, нейното ръководство беше построено въз основата на прагматичен центризъм и политически консенсус , въпреки че мнозина в този момент виждат в нейната непримиримост маска, прикриваща блаженство.
Под управлението на Меркел, когато Съединени американски щати подсигуряваха защитата на Германия, страната съумя да резервира сигурността си, без да бъде призована към съществени жертви. Евтината електрическа енергия от Русия и необременената международна търговия спомогнаха за поддържането на конкурентоспособността на немската промишленост, и макар раждането на крайнодясната партия „ Алтернатива за Германия “ през 2013 година – тогава като антиевропейска партия, концепцията, че тя може да стане толкоз известна, че да се бори за властта, изглеждаше далечна . Сега немските жители се пробуждат жестоко от тези неосъществени фантазии.
Лидерите на страната се притесняват , че вероятността за втори мандат на Доналд Тръмп на президентския пост в Съединени американски щати може да остави Европа без американска отбрана , а Германия да остане най-големият боен покровител на Украйна. Експортно насочената немска стопанска система, наранена от високите цени на силата след нашествието на Русия в Украйна и от безбройните разстройства в международната търговия, беше най-зле представящата се огромна стопанска система в света през миналата година, която не показваше ясни признаци за възобновяване. Понастоящем наподобява, че нацията е обречена на първата си двугодишна криза от началото на 2000 година насам.
Икономическите усложнения на Германия се усложниха и от поредност стачки на машинистите на влакове с искане за по-кратко работно време, в това число най-дългата до момента шестдневна стачка, която спря активността на редица пътнически и товарни влакове, като в допълнение наруши веригите за доставки. Говорител на немския държавен железопътен оператор дефинира тези протестни дейности като „ стачка против немската стопанска система “.
В същото време доверието измежду обществото в способността на главните партии да се оправят с големите проблеми на страната понижава . Лявото държавно управление на тристранната коалиция в Германия, което е обхванато от несъгласия и бюджетна рецесия , е едно от най-непопулярните в следвоенната история на страната, тъкмо както Шолц е един канцлерите с най-ниска поддръжка. Проучванията демонстрират, че в последно време доверието на популацията в политическите институции внезапно спада . Според неотдавнашно изследване единствено 13% от германците към този момент имат доверие на политическите партии.
