ГЕРБ се срещна с ръководствата на Върховния касационен съд (ВКС)

ГЕРБ се срещна с управленията на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). От страна на ГЕРБ участваха ръководителят на парламентарната група на партията Десислава Атанасова, заместник-председателите Томислав Дончев и Даниел Митов, заместник-председателят на Народното събрание Росен Желязков, както и депутатите Тома Биков, Радомир Чолаков, Екатерина Захариева и Рая Назарян.

От страна на Върховен касационен съд участваха Галина Захарова и нейните заместници Мими Фурнаджиева, Евгений Стайков и Лада Паунова. Георги Чолаков бе представител на Върховен административен съд.

Атанасова изясни, че ГЕРБ желаят съответен и градивен диалог по тази причина по какъв начин париите като част от законодателния орган на България избират правосъдната промяна да се извърши. Темата за промяна в правосъдната система се употребява като етикет на другите политически послания. Това е и мотивът коалиция ГЕРБ-СДС да изискат спор, като ще продължат напъните за диалози.

Тя изиска да се разиска визията на Върховен касационен съд и Върховен административен съд във връзка с изтеклите мандати във Висш съдебен съвет и тяхното безусловно и краткотрайно попълване в границите на 48-ото Народно заседание.

Заместник-председателят на 48-ото Народно заседание Росен Желязков настоя да се откри общият знаменател сред трите управляващи в България. Повдигната тематика за избора за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота е доста значителен въпрос, тъй като Народно събрание дължи това държание и този резултат. Второ - Конституцията е задала едно друго от елементарното болшинство за този тип решение, което е отговорност към съответния парламент, изясни Желязков.

Бившият вицепремиер и външен министър Екатерина Захариева добави, че за ГЕРБ е значимо да чуват и мненията на съдиите. Захариева не желае парламентарната квота във Висш съдебен съвет да се назовава политическа, а социална.

Депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков добави, че ГЕРБ желаят да покажат нов метод на законодателство , което се приема с консенсус. Закон, който е признат с нормално болшинство, не е сполучлив. Законодателният развой би трябвало да притегли научната експертиза, тъй като ще е добре депутатите да чуят теоретичните благоприятни условия. Много по-важно ще е и кое практическо може да бъде изпълнено, изясни Чолаков.

По думите му ГЕРБ доста биха се радвали съдиите да им подсказват кое е вярно, а не да се спъват от дребните камъчета в обувката.

Председателят на Върховен касационен съд Галина Захарова благодари на ГЕРБ за поканата за диалог и съобщи, че професионалното мнение на съдиите доста постоянно се подценява. Захарова изясни какво схващат съдиите под понятието правосъдна промяна. В главната си линия промяната е обвързвана с отстояването на правата, ползите на жителите и върховенството на правото. Всичко, което съдиите вършат, се свеждат до това да обезпечат качествено правосъдие. Самата промяна е един многопластов проблем. В една част от промяната съдиите могат да вземат участие интензивно, само че друга част от промяната е политическа задача, с която магистратите не се занимават и остават настрани.

Какво могат да създадат магистратите, с цел да обезпечат осъществяването на главната цел - качествено правосъдие? Съдиите би трябвало да преглеждат правораздаването и съдилищата от конституционна позиция. Захарова обаче посочи, че съдиите и магистратите могат да бъдат потребни единствено на експертно равнище.

Според Захарова несъмнено е назряло времето, когато въпросът за конституирането, съставът и функционалностите във Висш съдебен съвет би трябвало да станат предмет на сериозен и съответен спор. Този спор включва и конституционни промени, за които Захарова би предпочела да не се приказва в конкретика. Общото мнение на магистратите в България е, че Законът за правосъдната власт е един артикул, който се нуждае от доста сериозен ремонт във всички му елементи, посочи шефът на Върховен касационен съд. Той добави, че множеството промени в закона, го прави вътрешно спорен.

Захарова разяснява още, че в никакъв случай не е имало миг, в който Висш съдебен съвет да действа с изминал мандат за неопределен срок. Безспорно би трябвало да бъдат определени членове от парламентарната квота във Висш съдебен съвет, акцентира тя, съгласно която не е оправдано да се изключват магистрати от органа, който е предназначен да ръководи правосъдната власт. В незабавен порядък би трябвало да се позволи по какъв начин ще действа Висш съдебен съвет при актуалната обстановката. Значи ли това, че професионалната квота във Висш съдебен съвет може да встъпи и да подмени до известна степен състава на Висш съдебен съвет, запита Захарова.

По отношение на законопроекта за КПКОНПИ на Политическа партия и Министерски съвет, Захарова означи, че по-сериозните проблеми биха зародили с оглед събитието за въвеждане на нови преследващи обвинявания. Българските жители би трябвало да знаят защо ги упрекват, уточни тя.

Председателят на Върховен административен съд Георги Чолаков също е задоволен от поканата, тъй като за първи път съдиите вършат среща с париите в Народното събрание. Съдиите участват и от почитание към законодателната власт, тъй като са виновни по тази причина какво прави страната. Трябва да има избор по допустимо най-бързия метод на членове от парламентарната квота за Висш съдебен съвет , настоя Чолаков.

Той прикани депутатите да стартират по най-бързия метод процедурата по желание за членове на Висш съдебен съвет. За попълването на съдийската гилдия във Висш съдебен съвет е редно да бъдат определени единствено съдии, по мнението на Чолаков. Иначе той постоянно е желал да има взаимоотношение сред съдилищата и Народното събрание.