Герасим Георгиев - Геро, който води с Димитър Рачков шоуто

Герасим Георгиев - Геро, който води с Димитър Рачков шоуто за фалшификати „ Като две капки вода ”, през днешния ден е измежду най-търсените в гилдията и надали може да се оплаче от липса на задължения, надлежно и от положително възнаграждение. Докато си извоюва този статут обаче, русенецът е трябвало да преодолее много трудности и да изтърпи не малко неволи, измежду които и тази да работи цели 4 години за шокиращите 90 лв. на месец. Интересното е, че се наложило Геро да избута този интервал, откакто първо постигнал главозамайващ триумф още като студент в НАТФИЗ.
 

Знаейки добре дългия и сложен път, който е минал, с цел да се подреди до известните и обичани артисти, Геро надали може всякога да подмине с безразличие сериозни и язвителни мнения, постоянно подсказващи и откровена злоба. Като да вземем за пример, когато се употребява определението „ мечки ” за известни артисти, тъй като известността им от тв екрана притегля аудитория и в театралните спектакли, в които вземат участие, и тематиката се обвърже с парите, които печелят.

„ Е, да, де, само че аз съм си го извоювал това. Не съм от НАТФИЗ - напряко на алените столове в Народния спектакъл. Така че съм си го измъчен и минал този бодлив път и съм си платил лептата, която би трябвало да дадеш ”, споделя е Геро и прибавя, че в действителност театърът е всеотдайност. Вече  25 години той не е слизал от театралнта сцена. Играл е в над 50 спектакъла, в които има почти 20 основни функции. Така че, не се е появил на тв екрана, без преди този момент да е натрупвал стабилен опит, който в тази ситуация включва много компликации и спънки, с които трябвало да се оправи.

Пътят на Геро в специалността стартира още от детската градина. Актьорът, който на 10 юли ще чества 49-тия си рожден ден, от дребен бил артистичен, тъй че когато се появила опция за изява, с наслада се присъединил. Първото му излизане на сцена е на празник на детските градини в Културния дом в Русе. Децата трябвало да пеят песни. Тези от детската градина, която дребният Геро посещавал, щели да изпълнят „ Вълкът и седемте козлета ” на Развигор Попов и Мими Иванова. Геро щял да пее куплета на вълка. В деня на събитието бъдещият артист по този начин се тормозил, като видял тъмната сцена и големите микрофони по средата й, че се наложило с майка му да се връщат у дома с такси, с цел да си смени панталоните. Причината – напишкал се от боязън. Затова пък след това се показал ослепително. Даже с другарчетата му от детската градина спечелили първо място.

С времето страхът от сцената последователно се трансформирал в любознание. Първо обаче Геро се ориентирал към националните танци. Баща му го записал в школа, в която бъдещият артист играл 13 години. Танците толкоз му били на сърце, че когато след гимназията мислел къде и какво да учи, имало миг, въпреки и къс, в който се поколебал дали да не кандидатства за хорегораф в АМТИИ-Пловдив. В последна сметка избрал НАТФИЗ, защото усещал актьорството като свое предопределение още от 8 клас. Тогава съученичка го поканила да погледа подготовките в театралната школа на Любо Фърков, която посещавала. Геро отишъл, станало му забавно и се записал. Харесало му, почнал да работи старателно и да взе участие с школата в разнообразни събития. Малко преди да стартира да се приготвя за изпитите в НАТФИЗ, Геро сбъднал огромна своя фантазия. Запознал се с именития Георги Георгиев-Гец.

Младият предстоящ актьор бил показан на кумира си след негово зрелище в Русе. Гец бил кум на семейство, приятелско на това на Геро. Така че когато отишли да гледат театър с присъединяване на звездата на родните кино, телевизия и спектакъл, и знаейки фантазията на младежа да стане артист, мъжът, на който Гец кумувал преди време, незабавно предложил да ги запознае. Това станало след края на представлението. Развълнуван и обезпокоен, Геро зачакал появяването на огромния артист. След минути Гец излязал от гримьорните с очевидно изтощен тип. „ Гец, да те срещна ”, декларирал усмихнат мъжът, на който артистът бил кум, и побутнал младия Геро напред. Веднага след представянето, последвал въпрос: „ Той желае да става актьор. Тъй като го гледаш, става ли за тая работа? ”.

Гец реагирал с възприятие за комизъм, а след това предложил на младия Геро да запише телефона му и преди изпитите да се обади, с цел да чуе материалите му. Няколко седмици по-късно кандидат-актьорът към този момент бил в София и се суетял пред махленски телефон. Мислел, че Георги Георгиев-Гец може да не го помни. Затова Геро решил да се обади, само че като чуе три пъти сигнала, да затвори. Набрал номера и зачакал. Гец вдигнал незабавно, още след първия сигнал. Геро небрежно смотолевил кой е и защо се обажда, при което кумирът му освен си спомнил, само че и споделил, че очаквал да позвъняването му. Поканил го на идващия ден в 18 часа в дома си, с цел да чуе материалите му.

Сърцето на Геро подскачало бурно, когато в уреченото време зачакал, стиснал чантата с материалите си, пред блока, в който легендата живеел. Тъкмо мислел, че огромният артист може да е не запомнил, че ще му гостува, когато чул гласа му зад себе си: „ По-бързо! Ето момчето стои и ни чака ”. Геро видял Гец и жена му да се задават с две торби кайсии. Без да губят време, щом влезнали в дома на Гец, кандидат-актьорът почнал плануваното си показване пред изпитната комисия в НАТФИЗ. Гец доста се смял. По едно време извикал и жена си и тя да се посмее. Тя се появила с паница с кайсии и подканила младежа да си вземе. Геро първо свенливо отказал, само че откакто домакините настояли, си взел кайсийка-две и отново подхванал материалите си.

„ Добър си, моето момче! Направо умерено отивай да аплайваш ”, заръчал Гец най-после. Преди Геро да си тръгне, огромният артист се поинтересувал по какъв начин е цялото му име: „ Как ти викат на малко? А! Трябва да се различаваш. Виж Георги има доста, само че Гец-а е един. Ти ще си Герасим Георгиев-Геро. Сложи това конкретизиране, да знаят ”, заръчал той. Когато Геро бил признат в НАТФИЗ, незабавно му се обадил, както заречен. Като споделил положителната вест, Гец изревал в слушалката: „ Урааа! ”. „ Никога няма да не помни положителното, което ми направи, куража, който даде на един комплициран юноша, какъвто бях тогава ”, просълзява се през днешния ден комика.

Герасим Георгиев-Геро е приключил НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова през 1999 година Получил първия си огромен късмет още като студент във втори курс. Помогнал му Жоро Стоилов, който направил частната театрална къща „ Мелпомена ”. Геро работел по снимачни обекти, измежду които и този на предаването „ Монополи ” по Българска национална телевизия. Бързо направил усещане и го поканили за трети водещ в предаването, след това станал втори по предложение на Жоро Стоилов. Така че малко преди да приключи НАТФИЗ, към този момент бил познато лице от малкия екран, играел в зрелище в Народния спектакъл, както и в друго в спектакъл „ Българска войска ”.

Мислел, че шансът му ще продължи и след дипломирането. Само че очакванията му бързо били разрушени, както на доста негови състуденти. „ Тогава си спомних тая имитация от кино лентата на Рангел Вълчанов: „ А в този момент накъде? ”. Защото излязохме на тротоара на „ Раковска ” и – нищо, но нищо. Никой не се интересува от теб, никой не те желае на никое място ”, казвал е Геро.

Предаването „ Монополи ” било спряно месеци по-рано. Приключили и уговорките му към представленията. Кризата била огромна. Никой спектакъл не взимал артисти. Така че Геро нямал различен избор, с изключение на да се прибере в родния си град Русе.

„ Имах едни шест месеца на нечовечен блокаж ”, признава той. Приятел му подал ръка. Предложил му вид да се върне в София. Геро приел, въпреки че пристигнал не като артист, а като барман в заведение, което въпросният другар стопанисвал с брат си. Оказало се, че не сбъркал, тъй като няколко дни, откакто отново живеел в София, се появила опция да замести сътрудник в представлението „ Буре с барут ”, което студенти на Стефан Данаилов поставяли в НАТФИЗ. Геро не получил хонорар, само че насладата, че отново е на сцена, била огромна. След още две участия в постановки, както се случва в актьорската специалност, русенецът бил поканен да играе в Габровския спектакъл Маргариди от „ Криворазбраната цивилизация ” – една от емблематичните функции на Георги Калоянчев.

Това е интервалът, в който Геро хем е благополучен, тъй като е на сцена, хем едвам свързва двата края с извънредно ниската си заплата. Като получел 90-те лв., парите незабавно заминавали по систематизиране. Лев не можел да задържи от нея. Затова пък не падал духом, тъй като се занимавал с спектакъл, развивал се. След 4 години в Габрово, Геро играл в театрите в Русе, в Кърджали, в Смолян. За малко работел в утринния блок на МСАТ, до момента в който един ден схванал, че Къци Вапцаров правел кастинг в Би Ти Ви за водещ на предаване. С продуцента се познавали от времето, когато Геро бил лице на предаването „ Монополи ” на Българска национална телевизия. Тогава Къци му предложил да води „ Кой е по-по-най ”, само че по това време, 1996-1997 година, Геро бил млад, некомпетентен и несъмнено по тази причина си бил повярвал. Казал си, че към този момент снима в малкия екран и елементарно отказал предлагането. Както към този момент стана ясно, скоро по-късно получил значим житейски урок да не се главозамайва от известността и да постоянно да е крепко стъпил на земята.

„ Отидох на кастинга и Къци Вапцаров още като ме видя, скочи: „ Ти ли си? ”. Казах: „ Аз съм ”, и край, кастингът завърши. Бам, бам, бам-и там 4 години с него ”, спомня си Герасим Георгиев. Става дума за предаването „ Горчиво ”, около което артистът става много прочут. След това пътят му малкия екран минава през предаванията на продуцентите Халваджиян за Нова тв – „ Господари на ефира ”, „ Пълна лудница ”, „ Маскираният артист ”, „ Като две капки вода ”. Той е прочут от сериалите „ Полицаите от края на града ” и „ Седем часа разлика ”, както и от редица филми, измежду които „ Летовници ”, „ Посоки ”, „ В кръг ”, „ Възвишение ”, „ Голата истина за група Жигули ”.

В театъра на Геро също му потръгва . Играе в Сатиричния, в Малък градски спектакъл „ Зад канала ”, след това се изявява и в Театър 199. Покрай изявите си на театрална сцена, има опцията да се срещне с доста свои обичани сътрудници. Сред тях са Калоянчев, с който се сближили около партньорството си в зрелище. Сред известните функции на Геро в театъра са Бай Ганьо в представлението „ Господин Балкански ”, както и в постановките „ Швейк ”, „ Семеен албум ”, „ Улицата ”, „ Пияните ”, „ Сирано дьо Бержерак ”. За изявите си в театъра има „ Аскеер ” за най-хубава мъжка роля, „ Златен Кукерикон ”, „ Любимец 13 ”, както и много номанации, измежду които и такава за наградата „ Икар ”.

Днес Геро може да избира представленията, в които да играе. От Малин Кръстев, който пък го знае от Руси Чанев, русенецът знае, че артистът би трябвало да се учи да отхвърля, не може да е всеяден. Защото приемаш ли всевъзможни функции, художественият миг в изкуството стартира да се губи.

„ Но въпреки това, с цел да се докажеш, да станеш някакъв фактор в специалността, би трябвало да залееш театъра с материал, с цел да те видят. Чак тогава към този момент можеш да избираш. Мисля, че аз си извоювах това право ”, споделя е Геро. В персонален проект той е щастливо женен. Със брачната половинка му – спортната журналистка Цвета Гагарова, имат щерка Йохана.