Слънчевата Йоана, която прави единствените български бижута от пясък
Баш баш майсторите е поредност, която споделя за хора с разнообразни ползи и специалности, обединени от желанието да работят и с ръцете си. Всички тези, чийто образец незабелязано употребяваме като извор на ентусиазъм.
Едва ли има чувство, което може да се съпостави с това да заровиш крайници в топлия пясък в първия ден, в който си дошъл на морския бряг. Пясъкът ти носи заричане за благополучие, както и " фантазии за пътешествия и мемоари за прекарвания ", както споделя Йоана Данова.
Йоли или Яши, както се обръщат към нея много хора, е основател на единствения български бранд за бижута от пясък Yashi. И всяко едно от творенията й споделя история.
Yashi значи " пясък " на африканския език хауса, както и " палма " на японски, а на пунджаби диалект е еквивалентът на пловдивското бичене на айляк, разяснява ни Йоана. Самата тя е същинско олицетворение на бижутата си - жизнерадостна, положителна и креативен отнесена. " Неофициалният ми прякор е Жената Мотка. Движа се постепенно, славно и виждам да съм " над нещата. "
С бижута стартира да се занимава от осемгодишна, когато прави първото си колие от яркозелени стъклени мъниста. Макар да приключва компетентност " интериорен дизайн " в Нов български университет, Йоли продължава бижутерските си занимания и скоро става част от креативния колектив на " Галерия 15 ". През 2020 година пък кара двуседмичен курс за култивиране на сребро. " Прибрах се в София с изпочупени нокти, съвсем всеки пръст с по няколко дребни, само че досадни ранички, и една шепа бижута, направени напълно от мен. "
Yashi Jewelry обаче се появява малко по-рано - през 2016 година, когато стартират първите й опити с епоксидна смола. " Всичко стартира с едно позвъняване по телефона и почтения въпрос: " Искаш ли да си вземем една смола на партия " и да пробваме всякакви неща? " Веднага се съгласих, въпреки и да нямах концепция какво ще върша с моята половина от смолата. Започнах да мисля какво да " смолизирам " и, след известно чудене, се сетих за сбирката ми пясъци, която до тогава се състоеше от шест-седем пясъка от няколко български плажа. Да кажа, че бях очарована от финалния резултат ще е извънредно незадоволително. "
Първото украшение, което Йоли прави, е кръговиден медальон с пясък от Бургас. " Пясъкът от там е страховит - черен с бели песъчинки, който става още по-интересен, когато се залее със смолата. " Работила е обаче и с надалеч по-необичайни материали като жлъчни камъни да вземем за пример. Гордее се и с изработването на брачни халки с пясък от мястото на годежа на двойката. Но постоянно е щастлива, когато бижутата й носят наслада.
Няма по какъв начин да е по-радостна и тъкмо в този момент, през май, тъй като открива новото ателие-шоурум на Yashi Jewelry. Мястото се намира в центъра на София и, с изключение на ателие за разработване на бижута, ще бъде и място, на което всеки може да види творенията на Йона, да прегледа пясъците в сбирката й, да си подари ново странствуване, или да запечата спомен от обичано премеждие.
Какво е характерното за пясъка като материал за бижута? Защо не сте се е захванала с камъни да вземем за пример?
Реално пясъкът е доста, доста дребен камък, мида или рапан. Специфичното е, че се нуждае от спояващ сътрудник или нещо, което да го държи на място. За момента работя единствено с епоксидна смола, имам концепция за стъкло, само че има време за нея. Не мисля, че бих минала към полускъпоценни камъни - те имат друга концепция, обвързвана със зодии, сили и по този начин нататък, а не това е основата на моите бижута. Мисля, че пясъците носят в себе си фантазии за пътешествия и мемоари за прекарвания. Всеки пясък в моята сбирка е пристигнал от нечие странствуване и си носи своето премеждие.
Как протича процесът по направата на украшение от пясък и сребро? Какви са стадиите и какъв брой време лишава направата на едно украшение?
Все още съм дилетант в работата със сребро и има единствено два авторски модела, като работя сега по трети. Всичко стартира с едни формички, които сама си направих от остарели детайли за бижута, и с тяхна помощ вземам решение какъв ще е крайният тип. После стартира огромното рязане, прегъване, пилене и запояване, последвано от още рязане, пилене с по-фини шкурки и гланциране.
Накрая поставям окачването, както се показва една сътрудник - всички халкички и свързващи детайли. Всяко украшение го пущам да се извърти в барабана, където стотици игли и топчета не престават полиращия развой и в допълнение закаляват детайла. Последен е полирмоторът, с който бижуто придобива страховит искра.
В взаимозависимост от модела, направата може да отнеме от 60-70 минути до четири-пет часа. И това е единствено за сребърната част - смолата е вторият стадий. Там работя по няколко неща по едно и също време, тъй като естеството на работата го разрешава.
Избирам пясъците, с които ще работя, класифицирам бижутата за смолизиране, замесвам смолата, пущам я в машината за обезбалончване (моя си дума, само че сносно изяснява работата на самата машина) и обливам цялата партида. След 24 часа смолата се е втвърдила и бижутата са подготвени за втория пласт, който прави пясъка да наподобява под вода или под стъкло.
Има ли някакви характерни принадлежности, които употребявате?
Да, дори много. Само пилите и клещите ми са над 20 броя разнообразни. Дори масата, на която създавам сребърните бижута, е специфична и направена по поръчка.
С какъв брой типа пясъци разполагате и по какъв начин се снабдявате с тях?
Официално в сбирката имам 174 задгранични пясъка плюс 44 български, което прави обща численост 218. Неофициално са към 250, тъй като имам пясъци, които към момента не са минали почистването и не са добавени в листата. Всяка седмица получавам нови пясъци и мъчно проследявам какъв брой тъкмо са. Последните, които получих, са от Малайзия, Доминикана и Ключкия водопад край Петрич.
Когато пътуваш някъде - без значение дали е Бургас, или Бали, ми драсваш едно известие на страницата на бижутата в някоя от обществените мрежи и споделяш къде си. Ако си на място, от което нямам пясък и е разрешено да се взима от там (има места, от които е строго неразрешено да се взима пясък и санкциите са много солени), ми грабваш две шепи и по-късно получаваш подарък със спомените, които самичък си събрал. Мисля, че имам някъде към десетина пясъка, които са си от мои пътувания - останалите са все от клиенти, сътрудници, другари или хора, които просто се кефят на концепцията.
Кои са най-интересните места, от които имате пясък, и кой е вашият обичан от всички тях?
Повечето хора намират за по-интригуващи пясъците, които са от по-далечни места или от такива, на които не чакат да има пясък. Дечурлигата са запленени главно от пустинните пясъци. Забелязвам, че доста хора се захласват по черните или искрящо белите пясъци.
Моят обичан не е един - одобрявам доста пясъците от Малдивите, тъй като са бели и по-едри - по този начин се вижда всяка песъчинка. Друг обичан ми е един черен пясък от Бали, който свети като нощно небе. Него си го взех сама от едно пътешестване с майка ми тъй че има и добавена стойност. Имам един австралийски, който също е в топ обичани пясъци - той пък е пурпурен. Много си одобрявам и сивия пясък от Норвегия, както и пясъка от Охридското езеро.
А от кое място бихте желала да имате пясък?
От Луната! Шегувам се, несъмнено, само че в случай че имате прочут... Има един японски пясък, на който всяка песъчинка е във формата на дребни звездички - това в действителност са дребни скелети на праисторически животни. Попадала съм на хора в интернет, които го продават, само че някак ми се желае сама да си го " набера ".
Ателието на Yashi Jewelry е на бул. " Евлоги и Христо Георгиев " 24. Откриването е този уикенд - 11 и 12 май.
Едва ли има чувство, което може да се съпостави с това да заровиш крайници в топлия пясък в първия ден, в който си дошъл на морския бряг. Пясъкът ти носи заричане за благополучие, както и " фантазии за пътешествия и мемоари за прекарвания ", както споделя Йоана Данова.
Йоли или Яши, както се обръщат към нея много хора, е основател на единствения български бранд за бижута от пясък Yashi. И всяко едно от творенията й споделя история.
Yashi значи " пясък " на африканския език хауса, както и " палма " на японски, а на пунджаби диалект е еквивалентът на пловдивското бичене на айляк, разяснява ни Йоана. Самата тя е същинско олицетворение на бижутата си - жизнерадостна, положителна и креативен отнесена. " Неофициалният ми прякор е Жената Мотка. Движа се постепенно, славно и виждам да съм " над нещата. "
С бижута стартира да се занимава от осемгодишна, когато прави първото си колие от яркозелени стъклени мъниста. Макар да приключва компетентност " интериорен дизайн " в Нов български университет, Йоли продължава бижутерските си занимания и скоро става част от креативния колектив на " Галерия 15 ". През 2020 година пък кара двуседмичен курс за култивиране на сребро. " Прибрах се в София с изпочупени нокти, съвсем всеки пръст с по няколко дребни, само че досадни ранички, и една шепа бижута, направени напълно от мен. "
Yashi Jewelry обаче се появява малко по-рано - през 2016 година, когато стартират първите й опити с епоксидна смола. " Всичко стартира с едно позвъняване по телефона и почтения въпрос: " Искаш ли да си вземем една смола на партия " и да пробваме всякакви неща? " Веднага се съгласих, въпреки и да нямах концепция какво ще върша с моята половина от смолата. Започнах да мисля какво да " смолизирам " и, след известно чудене, се сетих за сбирката ми пясъци, която до тогава се състоеше от шест-седем пясъка от няколко български плажа. Да кажа, че бях очарована от финалния резултат ще е извънредно незадоволително. "
Първото украшение, което Йоли прави, е кръговиден медальон с пясък от Бургас. " Пясъкът от там е страховит - черен с бели песъчинки, който става още по-интересен, когато се залее със смолата. " Работила е обаче и с надалеч по-необичайни материали като жлъчни камъни да вземем за пример. Гордее се и с изработването на брачни халки с пясък от мястото на годежа на двойката. Но постоянно е щастлива, когато бижутата й носят наслада.
Няма по какъв начин да е по-радостна и тъкмо в този момент, през май, тъй като открива новото ателие-шоурум на Yashi Jewelry. Мястото се намира в центъра на София и, с изключение на ателие за разработване на бижута, ще бъде и място, на което всеки може да види творенията на Йона, да прегледа пясъците в сбирката й, да си подари ново странствуване, или да запечата спомен от обичано премеждие.
Какво е характерното за пясъка като материал за бижута? Защо не сте се е захванала с камъни да вземем за пример?
Реално пясъкът е доста, доста дребен камък, мида или рапан. Специфичното е, че се нуждае от спояващ сътрудник или нещо, което да го държи на място. За момента работя единствено с епоксидна смола, имам концепция за стъкло, само че има време за нея. Не мисля, че бих минала към полускъпоценни камъни - те имат друга концепция, обвързвана със зодии, сили и по този начин нататък, а не това е основата на моите бижута. Мисля, че пясъците носят в себе си фантазии за пътешествия и мемоари за прекарвания. Всеки пясък в моята сбирка е пристигнал от нечие странствуване и си носи своето премеждие.
Как протича процесът по направата на украшение от пясък и сребро? Какви са стадиите и какъв брой време лишава направата на едно украшение?
Все още съм дилетант в работата със сребро и има единствено два авторски модела, като работя сега по трети. Всичко стартира с едни формички, които сама си направих от остарели детайли за бижута, и с тяхна помощ вземам решение какъв ще е крайният тип. После стартира огромното рязане, прегъване, пилене и запояване, последвано от още рязане, пилене с по-фини шкурки и гланциране.
Накрая поставям окачването, както се показва една сътрудник - всички халкички и свързващи детайли. Всяко украшение го пущам да се извърти в барабана, където стотици игли и топчета не престават полиращия развой и в допълнение закаляват детайла. Последен е полирмоторът, с който бижуто придобива страховит искра.
В взаимозависимост от модела, направата може да отнеме от 60-70 минути до четири-пет часа. И това е единствено за сребърната част - смолата е вторият стадий. Там работя по няколко неща по едно и също време, тъй като естеството на работата го разрешава.
Избирам пясъците, с които ще работя, класифицирам бижутата за смолизиране, замесвам смолата, пущам я в машината за обезбалончване (моя си дума, само че сносно изяснява работата на самата машина) и обливам цялата партида. След 24 часа смолата се е втвърдила и бижутата са подготвени за втория пласт, който прави пясъка да наподобява под вода или под стъкло.
Има ли някакви характерни принадлежности, които употребявате?
Да, дори много. Само пилите и клещите ми са над 20 броя разнообразни. Дори масата, на която създавам сребърните бижута, е специфична и направена по поръчка.
С какъв брой типа пясъци разполагате и по какъв начин се снабдявате с тях?
Официално в сбирката имам 174 задгранични пясъка плюс 44 български, което прави обща численост 218. Неофициално са към 250, тъй като имам пясъци, които към момента не са минали почистването и не са добавени в листата. Всяка седмица получавам нови пясъци и мъчно проследявам какъв брой тъкмо са. Последните, които получих, са от Малайзия, Доминикана и Ключкия водопад край Петрич.
Когато пътуваш някъде - без значение дали е Бургас, или Бали, ми драсваш едно известие на страницата на бижутата в някоя от обществените мрежи и споделяш къде си. Ако си на място, от което нямам пясък и е разрешено да се взима от там (има места, от които е строго неразрешено да се взима пясък и санкциите са много солени), ми грабваш две шепи и по-късно получаваш подарък със спомените, които самичък си събрал. Мисля, че имам някъде към десетина пясъка, които са си от мои пътувания - останалите са все от клиенти, сътрудници, другари или хора, които просто се кефят на концепцията.
Кои са най-интересните места, от които имате пясък, и кой е вашият обичан от всички тях?
Повечето хора намират за по-интригуващи пясъците, които са от по-далечни места или от такива, на които не чакат да има пясък. Дечурлигата са запленени главно от пустинните пясъци. Забелязвам, че доста хора се захласват по черните или искрящо белите пясъци.
Моят обичан не е един - одобрявам доста пясъците от Малдивите, тъй като са бели и по-едри - по този начин се вижда всяка песъчинка. Друг обичан ми е един черен пясък от Бали, който свети като нощно небе. Него си го взех сама от едно пътешестване с майка ми тъй че има и добавена стойност. Имам един австралийски, който също е в топ обичани пясъци - той пък е пурпурен. Много си одобрявам и сивия пясък от Норвегия, както и пясъка от Охридското езеро.
А от кое място бихте желала да имате пясък?
От Луната! Шегувам се, несъмнено, само че в случай че имате прочут... Има един японски пясък, на който всяка песъчинка е във формата на дребни звездички - това в действителност са дребни скелети на праисторически животни. Попадала съм на хора в интернет, които го продават, само че някак ми се желае сама да си го " набера ".
Ателието на Yashi Jewelry е на бул. " Евлоги и Христо Георгиев " 24. Откриването е този уикенд - 11 и 12 май.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ