Лъчезар Богданов: Ключовото в социалната сфера е политиката ...
- Г-н Богданов, в последна сметка - какъв е проектобюджетът - обществен или на растежа и развиването? От устатата на финансовия министър Асен Василев чухме и двете избрания. Едното обаче допуска преразпределяне на средства към уязвими групи, а другото - по-специални тласъци за вложения и различен метод към частния бранш?
- Няма несъгласие сред двете неща. Най-добрата средносрочна или дълготрайна политика е точно тази, която предизвиква по-висок стопански напредък и изисква повече вложения. По-високият стопански напредък, по-конкурентоспособната стопанска система дава опция за повече приходи, оттова идват по-голямото ползване и приходите в бюджета, които пък финансират обществените заплащания. Самият финансов министър Асен Василев, преди да показа рамката на бюджета, предизвести, че това няма да е новаторски бюджет, който да сменя доста съществено курса и да прави дълбоки промени. В бюджет 2022 значително се виждат рамки, които са заложени от предходни ръководства. Част от разноските в инфраструктурата, които предходната година бяха забавени или отсрочени, са трансферирани за тази година. Но в последна сметка няма огромна промяна на курса.
А въпросът за вложенията е в действителност значим. Според мен България изостава в финансовите разноски, най-много в усвояването на евросредствата. На процедура ние нямаме даже нови утвърдени оперативни стратегии, а програмният интервал стартира през 2021 година. Тоест, това е един голям капацитет, който се бави. Планът за възобновяване допускаше още през 2020 година да бъдат покрити разноски от него. Много европейски страни харчат от 2021 година, а ние към момента нямаме утвърден проект. А даже и да бъде утвърден бързо, една част от препоръчаните планове в него напълно не са в напреднала фаза. Което сигурно ще докара до още по-голямо закъснение и пропуснати изгоди. При толкоз доста капацитет за евросредства и План за възобновяване за какво не форсираме и не използваме тези запаси, които на процедура значат с непознати средства да изпълняваме национални разноски и да влагаме? Чисто на краткосрочно равнище колкото по-рано стартираме да ги харчим, толкоз повече тласъци ще имаме настоящо. Защото за всяко строителство трябват материали, труд, горива и така нататък
- Има ли нещо, което Ви смущава в проектобюджета?
- По отношение на макрорамката едно нещо е много притеснително. Защо залагаме такива бюджетни дефицити? Логиката на бюджетирането е - когато има някаква тежка рецесия, тогава да минеш на недостиг. Когато има напредък и възобновяване - свиваш недостига. Не го виждаме нито тази година, нито в прогнозата за 2023 година Според траекторията, която Министерство на финансите е начертало, наподобява, че и следващата година ще сме на недостиг от над 3 %. И това в случай, че в прогнозите няма нещо, което даже да загатва за някакъв потрес или рецесия.
Виждам също, че не престават някои много странни неща. Продължава се със същия типаж антикризисни ограничения, все едно е 2020 година и пандемията преди малко ни е връхлетяла. А към този момент ясно се вижда, че и в световната, и в европейската, и в българската стопанска система тече възобновяване. На процедура рецесията е завършила. Данните и инфлационният напън от последните месеци потвърждават даже, че има прегряване. Оттам идват и по-високите цени на тока и на газа, на суровините, металите, дървения материал и така нататък Всичко това се случва точно тъй като пораства потреблението. Ако погледнем показателя на международната търговия, ще се окаже, че той е на рекордни равнища въобще в историята си. Не просто световната стопанска система се е възстановила от 2020 година, а е най-голям в действително изражение. И в този подтекст е много необичайно, че в България някак по инерция продължаваме с тези антикризисни ограничения.
Енергийните субсидии са още един подобен образец. Властта неколкократно сподели, че това подкрепяне ще е краткотрайно, единствено за три-четири месеца. Но по метода, по който течаха договарянията сред държавното управление и бизнеса, наподобява сякаш това може да стане по-трайна политика.
- Как и по кое време, съгласно Вас, страната би трябвало да изтегли подпомагането?
- Бизнесът би трябвало малко по малко да привиква, че това са цените на силата. Те могат и да паднат, което най-вероятно ще се случи напролет. Но все пак, би трябвало да имаме структурни промени в този бранш и да се предизвиква най-малко част от бизнеса да мине на дълготрайни контракти. Само по този начин може да има предвидимост. Десет години бизнесът вярваше, че дълготрайните контракти дават високи цени, а в случай че излезеш на борсата „ ден напред “, можеш да плащаш по-малко. Сега се оказва, че е имало смисъл от такива по-дългосрочни контракти. Но няма по какъв начин стопанските консуматори да стигнат до подобен извод сами, в случай че страната стои постоянно зад тях и им дава сигнали: „ Ако стане скъпо, ще те компенсираме “.
Това в действителност не са бюджетни параметри, само че в случай че бюджетът подсигурява такива заплащания, все в един миг министърът на финансите би трябвало да тропне по масата и да каже на бизнесмените „ Намерете други решения! “.
Същото е с мярката 60/40 - тя изигра своята роля при започване на пандемията, когато в действителност имаше потрес. Тогава имаше смисъл от въвеждането на такава стратегия, която да държи заводите да не банкрутират и хората да не останат на улицата. Но сега картината е радикално друга. Сега 60/40 няма смисъл. Безработицата е под 5% и да вършим ограничения за отбрана на заетостта граничи с парадокса.
- Как новата власт ще подтиква напредък и развиване на стопанската система?
- Тяхната философия е, че няма потребност нещо съществено да се прави в данъчната сфера. А по отношение на разходната част те споделят: ще харчим повече, само че по-прозрачно, и оттова ще пристигна повече успеваемост. Което единствено по себе си не е неприятно, тъй като се запушват пробойните. С единица изхарчен милиард можем да построим повече пътища да вземем за пример.
Очевидно това обаче, което ръководещите са дали обещание, ще го забележим някъде юни месец. Асен Василев вярно означи, че няма време за две-три седмици да се пренапише всичко. През лятото би трябвало да дойдат новите неща, техните свежи хрумвания, и тогава да спрем или да редактираме старите политики. Аз персонално бих желал да видя какво ще вършат във връзка с нововъведенията, на привличането на непознати вложители. За всички тези неща новата власт сподели, че в този момент не работят и няма ясна стратегия и проект.
От години властта тръби, че насърчаваме вложенията. Но по какъв начин? Ако пристигна някой, му обещаваме, че няма да чака на опашки на гише? Или ще му пуснем вода и канализация до обекта за три месеца, вместо за шест? Което не е неприятно за някоя напълно дребна компания, само че Фолксваген, Майкрософт или Тесла, нагледно казано, няма да ги притеглим с това. Сигурно ще го одобряват за неуместно. Когато ухажваме някой да направи милиардна инвестиция в идващите години, би трябвало нов метод.
- Според мен би трябвало същото и за обществената политика, на която толкоз доста се залага
Да, да вземем за пример за помощите за отопление в този момент се споделя: Ще ги вдигнем с 10, 20 или 50 лв.. Ама отново на същите хора ли ще даваме? При състояние, че България съгласно Евростат е с най-голям дял на енергийно бедното население. В политиките на обществените има някакъв модел, който 15 години не е пипнат. Детските ги даваме на всеки по малко, хората с ниски приходи поемат към 29 милиона на година. Очевидно, щом става въпрос за обществен бюджет, той не става единствено посредством такава помощ, и то единствено за най-бедните. С други думи, в случай че вдигнеш с 10 или 20% размера на това, което даваш, променяш ли нещо? Това е въпросът за структурните промени.
Лъчезар Богданов е роден в София през 1976 година Учи в Софийската математическа гимназия и Университета за национално и международно стопанство. От 1996 година работи като откривател и икономист в Института за пазарна стопанска система, а в този момент е основен икономист.
Основните области на разбор, в които работи, са обществените финанси, макроикономическата политика, успеваемост на обществените сфери като обучение и опазване на здравето. Участник е в редица планове и начинания за възстановяване на бизнес средата посредством понижаване на административните бариери.
- Няма несъгласие сред двете неща. Най-добрата средносрочна или дълготрайна политика е точно тази, която предизвиква по-висок стопански напредък и изисква повече вложения. По-високият стопански напредък, по-конкурентоспособната стопанска система дава опция за повече приходи, оттова идват по-голямото ползване и приходите в бюджета, които пък финансират обществените заплащания. Самият финансов министър Асен Василев, преди да показа рамката на бюджета, предизвести, че това няма да е новаторски бюджет, който да сменя доста съществено курса и да прави дълбоки промени. В бюджет 2022 значително се виждат рамки, които са заложени от предходни ръководства. Част от разноските в инфраструктурата, които предходната година бяха забавени или отсрочени, са трансферирани за тази година. Но в последна сметка няма огромна промяна на курса.
А въпросът за вложенията е в действителност значим. Според мен България изостава в финансовите разноски, най-много в усвояването на евросредствата. На процедура ние нямаме даже нови утвърдени оперативни стратегии, а програмният интервал стартира през 2021 година. Тоест, това е един голям капацитет, който се бави. Планът за възобновяване допускаше още през 2020 година да бъдат покрити разноски от него. Много европейски страни харчат от 2021 година, а ние към момента нямаме утвърден проект. А даже и да бъде утвърден бързо, една част от препоръчаните планове в него напълно не са в напреднала фаза. Което сигурно ще докара до още по-голямо закъснение и пропуснати изгоди. При толкоз доста капацитет за евросредства и План за възобновяване за какво не форсираме и не използваме тези запаси, които на процедура значат с непознати средства да изпълняваме национални разноски и да влагаме? Чисто на краткосрочно равнище колкото по-рано стартираме да ги харчим, толкоз повече тласъци ще имаме настоящо. Защото за всяко строителство трябват материали, труд, горива и така нататък
- Има ли нещо, което Ви смущава в проектобюджета?
- По отношение на макрорамката едно нещо е много притеснително. Защо залагаме такива бюджетни дефицити? Логиката на бюджетирането е - когато има някаква тежка рецесия, тогава да минеш на недостиг. Когато има напредък и възобновяване - свиваш недостига. Не го виждаме нито тази година, нито в прогнозата за 2023 година Според траекторията, която Министерство на финансите е начертало, наподобява, че и следващата година ще сме на недостиг от над 3 %. И това в случай, че в прогнозите няма нещо, което даже да загатва за някакъв потрес или рецесия.
Виждам също, че не престават някои много странни неща. Продължава се със същия типаж антикризисни ограничения, все едно е 2020 година и пандемията преди малко ни е връхлетяла. А към този момент ясно се вижда, че и в световната, и в европейската, и в българската стопанска система тече възобновяване. На процедура рецесията е завършила. Данните и инфлационният напън от последните месеци потвърждават даже, че има прегряване. Оттам идват и по-високите цени на тока и на газа, на суровините, металите, дървения материал и така нататък Всичко това се случва точно тъй като пораства потреблението. Ако погледнем показателя на международната търговия, ще се окаже, че той е на рекордни равнища въобще в историята си. Не просто световната стопанска система се е възстановила от 2020 година, а е най-голям в действително изражение. И в този подтекст е много необичайно, че в България някак по инерция продължаваме с тези антикризисни ограничения.
Енергийните субсидии са още един подобен образец. Властта неколкократно сподели, че това подкрепяне ще е краткотрайно, единствено за три-четири месеца. Но по метода, по който течаха договарянията сред държавното управление и бизнеса, наподобява сякаш това може да стане по-трайна политика.
- Как и по кое време, съгласно Вас, страната би трябвало да изтегли подпомагането?
- Бизнесът би трябвало малко по малко да привиква, че това са цените на силата. Те могат и да паднат, което най-вероятно ще се случи напролет. Но все пак, би трябвало да имаме структурни промени в този бранш и да се предизвиква най-малко част от бизнеса да мине на дълготрайни контракти. Само по този начин може да има предвидимост. Десет години бизнесът вярваше, че дълготрайните контракти дават високи цени, а в случай че излезеш на борсата „ ден напред “, можеш да плащаш по-малко. Сега се оказва, че е имало смисъл от такива по-дългосрочни контракти. Но няма по какъв начин стопанските консуматори да стигнат до подобен извод сами, в случай че страната стои постоянно зад тях и им дава сигнали: „ Ако стане скъпо, ще те компенсираме “.
Това в действителност не са бюджетни параметри, само че в случай че бюджетът подсигурява такива заплащания, все в един миг министърът на финансите би трябвало да тропне по масата и да каже на бизнесмените „ Намерете други решения! “.
Същото е с мярката 60/40 - тя изигра своята роля при започване на пандемията, когато в действителност имаше потрес. Тогава имаше смисъл от въвеждането на такава стратегия, която да държи заводите да не банкрутират и хората да не останат на улицата. Но сега картината е радикално друга. Сега 60/40 няма смисъл. Безработицата е под 5% и да вършим ограничения за отбрана на заетостта граничи с парадокса.
- Как новата власт ще подтиква напредък и развиване на стопанската система?
- Тяхната философия е, че няма потребност нещо съществено да се прави в данъчната сфера. А по отношение на разходната част те споделят: ще харчим повече, само че по-прозрачно, и оттова ще пристигна повече успеваемост. Което единствено по себе си не е неприятно, тъй като се запушват пробойните. С единица изхарчен милиард можем да построим повече пътища да вземем за пример.
Очевидно това обаче, което ръководещите са дали обещание, ще го забележим някъде юни месец. Асен Василев вярно означи, че няма време за две-три седмици да се пренапише всичко. През лятото би трябвало да дойдат новите неща, техните свежи хрумвания, и тогава да спрем или да редактираме старите политики. Аз персонално бих желал да видя какво ще вършат във връзка с нововъведенията, на привличането на непознати вложители. За всички тези неща новата власт сподели, че в този момент не работят и няма ясна стратегия и проект.
От години властта тръби, че насърчаваме вложенията. Но по какъв начин? Ако пристигна някой, му обещаваме, че няма да чака на опашки на гише? Или ще му пуснем вода и канализация до обекта за три месеца, вместо за шест? Което не е неприятно за някоя напълно дребна компания, само че Фолксваген, Майкрософт или Тесла, нагледно казано, няма да ги притеглим с това. Сигурно ще го одобряват за неуместно. Когато ухажваме някой да направи милиардна инвестиция в идващите години, би трябвало нов метод.
- Според мен би трябвало същото и за обществената политика, на която толкоз доста се залага
Да, да вземем за пример за помощите за отопление в този момент се споделя: Ще ги вдигнем с 10, 20 или 50 лв.. Ама отново на същите хора ли ще даваме? При състояние, че България съгласно Евростат е с най-голям дял на енергийно бедното население. В политиките на обществените има някакъв модел, който 15 години не е пипнат. Детските ги даваме на всеки по малко, хората с ниски приходи поемат към 29 милиона на година. Очевидно, щом става въпрос за обществен бюджет, той не става единствено посредством такава помощ, и то единствено за най-бедните. С други думи, в случай че вдигнеш с 10 или 20% размера на това, което даваш, променяш ли нещо? Това е въпросът за структурните промени.
Лъчезар Богданов е роден в София през 1976 година Учи в Софийската математическа гимназия и Университета за национално и международно стопанство. От 1996 година работи като откривател и икономист в Института за пазарна стопанска система, а в този момент е основен икономист.
Основните области на разбор, в които работи, са обществените финанси, макроикономическата политика, успеваемост на обществените сфери като обучение и опазване на здравето. Участник е в редица планове и начинания за възстановяване на бизнес средата посредством понижаване на административните бариери.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ