Fuckup Nights е глобална поредица от събития, която празнува поемането

Fuckup Nights е световна поредност от събития, която чества поемането на риск и привества грешките, които позволяваме по пътя към растежa. Всеки месец в над 300 града по целия свят, няколко души се изправят пред аудитория, с цел да споделят самоуверено своите професионални " провали ", цената, която са платили за тях и уроците, които са научили.
Третото поред издание в София ще бъде на 13.10.2020 с начало 19:30ч.

Кирил Николов - Дизела, Богомила Трайкова и Христо Христозов на Fuckup Nights в София
Fuckup Nights е световна поредност от събития, която чества поемането на риск и привества грешките, които позволяваме по пътя към напредък...
Свилен Георгиев е основен редактор и издател на списание InGlobo и водещ на подкаста InСтории.
Той ще ни опише за бурната история с най-малко към този момент благополучен (и, уповавам се, далечен във времето) завършек на всичко, което InGlobo символизира. Една история за същински смисъл и нездрава отдаденост, за задоволство и блаженство, минала през две прекъсвания, две подновявания и самоуверен, и безконтролен скок в дълбоката вода на самостоятелната медия.
Нещо като обич по време на пандемия (без секса по Маркес), с помощта на която всяка огромна компликация тласка героите към сложни, само че сполучливи (дано) решения.

Димитър Коцев – Шошо е представител на биологичен тип, който населява граничните региони сред литературата и киното. Бил е забелязван и от двете страни на границата, само че на никое място не се е задържал прекомерно дълго, с цел да бъде питомен и присъединен към някоя колегия. Съюзът на Филмовите Дейци и Съюзът на Българските Писатели без значение един от различен са оповестили премия за неговото залавяне. Издирването продължава като в него се е присъединил и самият Шошо.
Успешни българи описват за " неуспехите " си на Fuckup Nights
Fuckup Nights, световна поредност от събития, която чества поемането на риск и приветства грешките, които позволяваме по пътя към напредък...
Правенето на филми е просто една поредност от провали. Всеки филм стартира от нулата и даже хора с голям опит могат да наподобяват, като първолаци. Шошо за филмa " Маймуна " със своите дребни и огромни неточности и " Най-вече историята на една маймун капуцин, който се оказва наш единствен късмет за работа - капризен, ленив и влюбен Тошко. Разбира се около него няколко други елементи, без да се отбивам прекалено много от маймунската тематика. А за край - промяната на истинското заглавие " Баща ми, майка ми, сестра ми " с " Маймуна " - в резултат на всички странни условия, в които снимахме този Тошко Африкански. "

Юлия Георгиева е ръководител на УС на Център за хуманни политики, съпредседател на надзорния съвет на Евразийската мрежа за понижаване на вредите от използването на опиати и дава отговор за „ Розовата къща “ - единственият нископрагов център за хора с увреждания в резултат на използването на опиати в България, който се грижи за хора, нормално изоставени от всички, единствено посредством набиране на дарения.
Бивш координатор Застъпничество във фондация „ Инициатива за здраве “ и със сериозен опит и изяви в интернационален проект в областта на наркополитиките и намаляването на вредите.
След 12 години цялостна персонална отдаденост на идеята за намаляването на вредите, Юлия се оказа на трудовата борса и ѝ се наложи да започва всичко изначало. Ще ни опише за пропадането в мрачните дълбини на цялостната професионална неустановеност и за липса на мъдрост и примирие, които в действителност я изправят на крайници още веднъж и още веднъж.