Дивото зове! Българин покори Амазония!
Филип Лхамсурен е третият в света странник, който без непозната помощ покори самичък Амазонската джунгла. Премина над 5000 километра с кану, велосипед и пешком. Скитник по душа, буен приключенец, публицист и татко, той странства по „ забравените пътища “.
“Някои хора са направени за сложния, други за междинния, трети за лесния път. Ако ти се случват най-големите компликации и проблеми, те ти се случват, тъй като можеш да минеш през тях “, показа приключенецът Филип, предава Нова тв.
Първото огромно пътешестване на Филип стартира със завръщане към корените му в Монголия, където е родена майка му.
“Чувствам голяма празнота, която в никакъв случай няма да се запълни – на майка ми. Тя доста обичаше природата, тя ме научи на природата, на любовта, на дисциплината. И когато съм в града, постоянно нещо ме тегли към природата “, сподели още Филип.
Детските си години претърпява в бежански лагер, по-късно се образова се във Френския задграничен легион. И до през днешния ден записва спомените си във военни бележници. Независимо дали върви пеш, със остаряла лодка, кон или на гърба на камила, измежду планините, мълчанието и лагерния огън се ражда концепцията му за експедиции, задвижвани единствено от човешкия дух. Търсенето на границите на мозъка и тялото водят Филип в едни от най-отдалечени кътчета по света от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония.
“Опитвам се да върша моите експедиции не повече от 6 месеца, тъй като другояче губиш контакт към хората, които обичаш, приятелите. Никой не може да те чака, това е огромно тестване или непрекъснато да те поддържат, тъй като ти си измислил нещо супер “, добави пътешественикът.
Опит за нападение осуетява проектите на Филип да покори дивата Амазония още преди 3 години. Но отново се връща там, където рискове дебнат на всяка крачка. Признава, че пада духом, крадат лодката му и остава без пари. И взема решение да спре приключението си, трансформирало се в призрачен сън. Но когато си мислиш, че ти се случва най-лошото може би ти се случва най-хубавото. И всичко стартира изначало, зад тила му е правилният другар Румен, които от 20 години живее в Амазония. 5 месеца по-късно, след повече от 5000 км от Тихия до Атлантическия океан Филип прегърна Амазония. И тя прегърна него.
Въпреки че живее на ръба, Филип в никакъв случай не би рискувал прекомерно, в случай че това ще му коства живота и завръщането при фамилията си. Защото фамилията е тази невидима за окото, само че осезаема за сърцето поддръжка, когато човек върви по забравените от Бога и индивида пътища.
“Някои хора са направени за сложния, други за междинния, трети за лесния път. Ако ти се случват най-големите компликации и проблеми, те ти се случват, тъй като можеш да минеш през тях “, показа приключенецът Филип, предава Нова тв.
Първото огромно пътешестване на Филип стартира със завръщане към корените му в Монголия, където е родена майка му.
“Чувствам голяма празнота, която в никакъв случай няма да се запълни – на майка ми. Тя доста обичаше природата, тя ме научи на природата, на любовта, на дисциплината. И когато съм в града, постоянно нещо ме тегли към природата “, сподели още Филип.
Детските си години претърпява в бежански лагер, по-късно се образова се във Френския задграничен легион. И до през днешния ден записва спомените си във военни бележници. Независимо дали върви пеш, със остаряла лодка, кон или на гърба на камила, измежду планините, мълчанието и лагерния огън се ражда концепцията му за експедиции, задвижвани единствено от човешкия дух. Търсенето на границите на мозъка и тялото водят Филип в едни от най-отдалечени кътчета по света от Чечения и пустините на Азия до джунглите на Амазония.
“Опитвам се да върша моите експедиции не повече от 6 месеца, тъй като другояче губиш контакт към хората, които обичаш, приятелите. Никой не може да те чака, това е огромно тестване или непрекъснато да те поддържат, тъй като ти си измислил нещо супер “, добави пътешественикът.
Опит за нападение осуетява проектите на Филип да покори дивата Амазония още преди 3 години. Но отново се връща там, където рискове дебнат на всяка крачка. Признава, че пада духом, крадат лодката му и остава без пари. И взема решение да спре приключението си, трансформирало се в призрачен сън. Но когато си мислиш, че ти се случва най-лошото може би ти се случва най-хубавото. И всичко стартира изначало, зад тила му е правилният другар Румен, които от 20 години живее в Амазония. 5 месеца по-късно, след повече от 5000 км от Тихия до Атлантическия океан Филип прегърна Амазония. И тя прегърна него.
Въпреки че живее на ръба, Филип в никакъв случай не би рискувал прекомерно, в случай че това ще му коства живота и завръщането при фамилията си. Защото фамилията е тази невидима за окото, само че осезаема за сърцето поддръжка, когато човек върви по забравените от Бога и индивида пътища.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ