От архивите на Скотланд Ярд: Призрачно видение и обезглавена жена, витаят около мистериозна смърт от преди 72 години, която все още е загадка
Фермерът Чарлз Уолтън бил погубен с секира и прикрепен в земята с вила на място, обвързвано с антични келтски ритуали. Това дело и до ден сегашен се съхранява в архивите на Скотланд Ярд измежду най-загадъчните неразкрити каузи за убийства. Нито привлечените многочислени полицейски отряди, нито най-опитните детективи, нито всички вероятни специалисти, включително и екстрасенси, не помогнали да се повдигне завесата над тайната, забулила тази мрачна тайнственост.
В една зимна вечер на 1945 година жителите на британския град Куинтън били потресени от зверско ликвидиране на техен съгражданин, което нарушило за дълго патриархалния покой на този край.
Пристигналите на мястото на нещастието служители на реда установили гибелта на пострадалия, породена от голям брой контузни рани, нанесени по тялото на жертвата с вила и топор. Баналното на пръв взор закононарушение се оказало злокобно ритуално жертвоприношение, останало неразкрито.
Населението на Долен Куинтън познавало добре убития мъж. Не може да се каже, че имало доста съкрушени от неговата кончина. Възрастният фермер Чарлз Уолтън не се употребил с положително име. Уединен и неразговорлив, той живеел в прихлупена сламена хижа дружно с племенничката си Едит, занимавал се със селско стопанство и постоянно се хващал да посвърши нещо за една отплата в близките парцели. Много от хората го считали за медиум, екстрасенс или напряко вещер. Имало премного мотиви да считат по този начин. Старецът шокирал порядъчните и много суеверни свои съграждани с това, че в качеството на домашни любимци развъждал големи отровни жаби. Това били популярните тръстикови жаби, които се отличават от елементарните с това, че не подскачат, а бягат като кучета. Носели се клюки, че даже птиците слушат Уолтън и могат да правят полети по негови инструкции. В двора му постоянно имало доста разнообразни животни, само че - което било най-странното - той се боял под паника от кучета.
Още в младостта си Уолтън се интересувал от антични вълшебен култове, изключително от обредите на келтските жреци друиди. Тогава се случило нещо, което предопределило неговото отношение към представителите на кучешкия жанр.
Недалеч от бърлогата на Уолтън се намирало нагорнище, което било известно с наименованието Меон. Местните хора се страхували от него и гледали да го заобикалят. Една вечер Уолтън се разхождал наоколо и видял нещо, което се запечатало в паметта му за цялостен живот. По скатовете на хълма се носело куче, черно като нощта, с блестящо горящи очи. Ужасен, Уолтън търтил да бяга. Но любознанието победило и още идната нощ се завъртял още веднъж край злокобното място. Общо три пъти видението се появило пред него, като тази история приключила доста неприятно - на третата нощ кучето се преобразило в фантом на жена без глава, а на идващия ден умряла сестрата на Уолтън.
От този миг Уолтън се затворил в себе си и се заел с възпитанието на осиротялата си племенничка Едит. В началото го съжалявали и го наемали да посвърши нещо, само че толкоз почнал да злоупотребява с алкохола, че всички съседи вдигнали от него ръце.
Тук следва малко отклоняване, което ще помогне да се разбере по-добре случилото се. Артър Конан Дойл, който бил добре осведомен с историята, неслучайно избрал за воин на своя разказ „ Баскервилското куче " грамадния пъклен псе с огнена паст. В легендите и митовете на Източна Англия се срещат доста истории за злокобни кучета - предвестници на гибелта. Тези същества се разказват като животни с размери на теле и с горяща в пламък зурла. Ужасяващият им писък вледенява кръвта. Таящи се в паранормални места, както е признато да се споделя през днешния ден - на хълмове, кръстопътища, блата и мочурища, тези кучета стават предсказание за близката гибел на този, който ги е срещнал по нощна доба.
И по този начин на 14 февруари 1945 година Чарлз Уолтън станал, както нормално, сутринта и се запътил към полето, като нарамил вилата си и дребен топор. Последният, който го видял жив, бил локален фермер, който го зърнал покрай хълма Меон.
Нощта настъпила, а Чарлз по този начин и не се върнал у дома. Племенничката му се обезпокоила и помолила съседа да я придружи, с цел да го потърсят. Намерили натрупа на Уолтън покрай мястото, където бил забелязан за последно. Вилата била забучена в гърлото му с такава мощ, че зъбците били потънали надълбоко в земята, а топорът стърчал от ребрата му. На гърдите му зеела кръстообразна рана, нанесена с топора. Лицето му било застинало в ужасена мимика, а над него се клатушкало тялото на обесено на клон черно куче.
Убийството в Куинтън заинтригувало Скотланд Ярд. От там изпратили един от най-хубавите си специалисти - Робърт Фабиан. Но колкото и да умувал над загадъчното ликвидиране, той не стигнал до средата. Мистичните детайли започвали от датата, на която бил погубен Чарлз Уолтън. 14 февруари (или 1 февруари по келтския календар) се водел езически Празник на огъня - Оймелк (произхожда от ирландска дума), когато жреците друиди правили кървави жертвоприношения на ухаещите на свежо поля, като молели боговете да изпратят на хората богата годишна продукция. 1944 година не била по никакъв начин великодушна към стопаните. Няколко близки съседи на Уолтън инцидентно видели, че той запрягал противните си жаби в дребни плугове-играчки и ги пускал по полето. От уста на уста - скоро всички съграждани на стареца негодували, че го прави преднамерено, с цел да им навреди от лошотия.
Мястото на нещастието също било обгърнато с тайнствен ореол. Долен Куинтън се намира в местността Котсуолд, област Глочестършир, където магиите и суеверията имат вековна история. Естествено е да се появят тълкувания, че пропилата се в земята кръв на Уолтън е била тип обред. В Средновековието хората, обвинени в магьосничество, се обричали на мудна гибел, като правели кръстообразни нарези по телата им, след което те умирали от загуба на кръв. Традицията гласяла, че силата на вещера или вещицата може да бъде обезвредена само с кръвопускане.
Робърт Фабиан се разровил в лондонските престъпни архиви за „ магьоснически " закононарушения, осъществени по сходен метод. Така пред него се появила информация за дело от 1875 година Недалеч от лобното място на Чарлз Уолтън била убита 75-годишната Ана Тернер. Убиецът се оказал локалният вманиачен Джон Хейвуд, на който подшушнали, че старицата е магьосница и го е омагьосала. Както и в тази ситуация с Уолтън, това се случило в година с извънредно слаба годишна продукция. Малоумният палач признал, че е заклал старата жена с вила, след което й е нанесъл с топор кръстообразна рана.
Делото „ Уолтън " ставало все по-загадъчно. Хората на Робърт Фабиан взели показания от към 3000 индивида и най-често чували от тях, че на Уолтън му се падало да му се случи това поради магьосническите му шегички.
Веднъж, до момента в който правел обиколки в покрайнината, един от детективите забелязал черно куче да бяга по хълма. Насочил се натам и видял плантация, в която си работел най-спокойно мъж. Попитал го за кучето и индивидът с безкрайна изненада декларирал, че не е виждал никакво животно. Същата вечер полицейска кола блъснала черно куче, а на идващия ден в близката канавка намерили вместо него тяло на мъртва крава.
След всичко това била спусната директива да се наблюдават и арестуват всички вероятни участници в мистични церемонии. Няколко нощи всичко било умерено, само че на петата се случило нещо необикновено. Полицаите дежурели по двойки. Констабълът (полицай - б.а.) Джон Холдинг бил на нормалния си пост, когато чул писклив зов от мястото, където би трябвало да се намира сътрудникът му. Последвали няколко изстрела. Джон се втурнал натам с изваден револвер от кобура и разкрил колегата си, който лежал на земята в безсъзнание, а на устата му имало бяла пяна. Холдинг прегледал револвера му и видял, че барабанът е празен. Партньорът му по този начин и не могъл да изясни какво се е случило. Разсъдъкът му не се върнал в никакъв случай повече. Той бил изпратен в клиника за душевноболни, откъдето не излязъл до края на живота си.
Мистичната страна на убийството привлякла интереса на доста откриватели на магьосническите ритуали и античните култове. Известният антрополог Маргарита Мюрей декларирала, че Чарлз Уолтън безспорно е бил погубен вследствие на келтски ритуал за кърваво жертвоприношение на загадка фракция на друиди. Много други откриватели били на същото мнение. Имало и такива, които считали, че това са фантасмагории. Според тях Чарлз Уолтън е станал жертва на невежи свои съграждани, които са виждали в негово лице злобен вещер. Историята мълчи какво тъкмо се е случило.
Източник: Монитор
В една зимна вечер на 1945 година жителите на британския град Куинтън били потресени от зверско ликвидиране на техен съгражданин, което нарушило за дълго патриархалния покой на този край.
Пристигналите на мястото на нещастието служители на реда установили гибелта на пострадалия, породена от голям брой контузни рани, нанесени по тялото на жертвата с вила и топор. Баналното на пръв взор закононарушение се оказало злокобно ритуално жертвоприношение, останало неразкрито.
Населението на Долен Куинтън познавало добре убития мъж. Не може да се каже, че имало доста съкрушени от неговата кончина. Възрастният фермер Чарлз Уолтън не се употребил с положително име. Уединен и неразговорлив, той живеел в прихлупена сламена хижа дружно с племенничката си Едит, занимавал се със селско стопанство и постоянно се хващал да посвърши нещо за една отплата в близките парцели. Много от хората го считали за медиум, екстрасенс или напряко вещер. Имало премного мотиви да считат по този начин. Старецът шокирал порядъчните и много суеверни свои съграждани с това, че в качеството на домашни любимци развъждал големи отровни жаби. Това били популярните тръстикови жаби, които се отличават от елементарните с това, че не подскачат, а бягат като кучета. Носели се клюки, че даже птиците слушат Уолтън и могат да правят полети по негови инструкции. В двора му постоянно имало доста разнообразни животни, само че - което било най-странното - той се боял под паника от кучета.
Още в младостта си Уолтън се интересувал от антични вълшебен култове, изключително от обредите на келтските жреци друиди. Тогава се случило нещо, което предопределило неговото отношение към представителите на кучешкия жанр.
Недалеч от бърлогата на Уолтън се намирало нагорнище, което било известно с наименованието Меон. Местните хора се страхували от него и гледали да го заобикалят. Една вечер Уолтън се разхождал наоколо и видял нещо, което се запечатало в паметта му за цялостен живот. По скатовете на хълма се носело куче, черно като нощта, с блестящо горящи очи. Ужасен, Уолтън търтил да бяга. Но любознанието победило и още идната нощ се завъртял още веднъж край злокобното място. Общо три пъти видението се появило пред него, като тази история приключила доста неприятно - на третата нощ кучето се преобразило в фантом на жена без глава, а на идващия ден умряла сестрата на Уолтън.
От този миг Уолтън се затворил в себе си и се заел с възпитанието на осиротялата си племенничка Едит. В началото го съжалявали и го наемали да посвърши нещо, само че толкоз почнал да злоупотребява с алкохола, че всички съседи вдигнали от него ръце.
Тук следва малко отклоняване, което ще помогне да се разбере по-добре случилото се. Артър Конан Дойл, който бил добре осведомен с историята, неслучайно избрал за воин на своя разказ „ Баскервилското куче " грамадния пъклен псе с огнена паст. В легендите и митовете на Източна Англия се срещат доста истории за злокобни кучета - предвестници на гибелта. Тези същества се разказват като животни с размери на теле и с горяща в пламък зурла. Ужасяващият им писък вледенява кръвта. Таящи се в паранормални места, както е признато да се споделя през днешния ден - на хълмове, кръстопътища, блата и мочурища, тези кучета стават предсказание за близката гибел на този, който ги е срещнал по нощна доба.
И по този начин на 14 февруари 1945 година Чарлз Уолтън станал, както нормално, сутринта и се запътил към полето, като нарамил вилата си и дребен топор. Последният, който го видял жив, бил локален фермер, който го зърнал покрай хълма Меон.
Нощта настъпила, а Чарлз по този начин и не се върнал у дома. Племенничката му се обезпокоила и помолила съседа да я придружи, с цел да го потърсят. Намерили натрупа на Уолтън покрай мястото, където бил забелязан за последно. Вилата била забучена в гърлото му с такава мощ, че зъбците били потънали надълбоко в земята, а топорът стърчал от ребрата му. На гърдите му зеела кръстообразна рана, нанесена с топора. Лицето му било застинало в ужасена мимика, а над него се клатушкало тялото на обесено на клон черно куче.
Убийството в Куинтън заинтригувало Скотланд Ярд. От там изпратили един от най-хубавите си специалисти - Робърт Фабиан. Но колкото и да умувал над загадъчното ликвидиране, той не стигнал до средата. Мистичните детайли започвали от датата, на която бил погубен Чарлз Уолтън. 14 февруари (или 1 февруари по келтския календар) се водел езически Празник на огъня - Оймелк (произхожда от ирландска дума), когато жреците друиди правили кървави жертвоприношения на ухаещите на свежо поля, като молели боговете да изпратят на хората богата годишна продукция. 1944 година не била по никакъв начин великодушна към стопаните. Няколко близки съседи на Уолтън инцидентно видели, че той запрягал противните си жаби в дребни плугове-играчки и ги пускал по полето. От уста на уста - скоро всички съграждани на стареца негодували, че го прави преднамерено, с цел да им навреди от лошотия.
Мястото на нещастието също било обгърнато с тайнствен ореол. Долен Куинтън се намира в местността Котсуолд, област Глочестършир, където магиите и суеверията имат вековна история. Естествено е да се появят тълкувания, че пропилата се в земята кръв на Уолтън е била тип обред. В Средновековието хората, обвинени в магьосничество, се обричали на мудна гибел, като правели кръстообразни нарези по телата им, след което те умирали от загуба на кръв. Традицията гласяла, че силата на вещера или вещицата може да бъде обезвредена само с кръвопускане.
Робърт Фабиан се разровил в лондонските престъпни архиви за „ магьоснически " закононарушения, осъществени по сходен метод. Така пред него се появила информация за дело от 1875 година Недалеч от лобното място на Чарлз Уолтън била убита 75-годишната Ана Тернер. Убиецът се оказал локалният вманиачен Джон Хейвуд, на който подшушнали, че старицата е магьосница и го е омагьосала. Както и в тази ситуация с Уолтън, това се случило в година с извънредно слаба годишна продукция. Малоумният палач признал, че е заклал старата жена с вила, след което й е нанесъл с топор кръстообразна рана.
Делото „ Уолтън " ставало все по-загадъчно. Хората на Робърт Фабиан взели показания от към 3000 индивида и най-често чували от тях, че на Уолтън му се падало да му се случи това поради магьосническите му шегички.
Веднъж, до момента в който правел обиколки в покрайнината, един от детективите забелязал черно куче да бяга по хълма. Насочил се натам и видял плантация, в която си работел най-спокойно мъж. Попитал го за кучето и индивидът с безкрайна изненада декларирал, че не е виждал никакво животно. Същата вечер полицейска кола блъснала черно куче, а на идващия ден в близката канавка намерили вместо него тяло на мъртва крава.
След всичко това била спусната директива да се наблюдават и арестуват всички вероятни участници в мистични церемонии. Няколко нощи всичко било умерено, само че на петата се случило нещо необикновено. Полицаите дежурели по двойки. Констабълът (полицай - б.а.) Джон Холдинг бил на нормалния си пост, когато чул писклив зов от мястото, където би трябвало да се намира сътрудникът му. Последвали няколко изстрела. Джон се втурнал натам с изваден револвер от кобура и разкрил колегата си, който лежал на земята в безсъзнание, а на устата му имало бяла пяна. Холдинг прегледал револвера му и видял, че барабанът е празен. Партньорът му по този начин и не могъл да изясни какво се е случило. Разсъдъкът му не се върнал в никакъв случай повече. Той бил изпратен в клиника за душевноболни, откъдето не излязъл до края на живота си.
Мистичната страна на убийството привлякла интереса на доста откриватели на магьосническите ритуали и античните култове. Известният антрополог Маргарита Мюрей декларирала, че Чарлз Уолтън безспорно е бил погубен вследствие на келтски ритуал за кърваво жертвоприношение на загадка фракция на друиди. Много други откриватели били на същото мнение. Имало и такива, които считали, че това са фантасмагории. Според тях Чарлз Уолтън е станал жертва на невежи свои съграждани, които са виждали в негово лице злобен вещер. Историята мълчи какво тъкмо се е случило.
Източник: Монитор
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ