Бесноватите биват спирани само с куршум: Откровенията на военен свещеник
Свещеник от Санкт Петербург Пьотър Репин непрекъснато пътува за фронта. Преминал е образование в Руския университет на специфичните сили в Гудермес, образование на полигона в Беларус, където е основан Вагнер... Това, което постоянно го изумява на фронта, са невероятните хора. А свещениците, съгласно него, са там, тъй като Руската черква постоянно е била, е и ще бъде едно цяло с съветския народ. Отецът направи доста значими открития за фронта, които показа с нас.
Отец Пьотър изброява тези, които са му останали изключително паметни по време на пътуванията му.
" Две стройни, скромни девойки - сестри - споделиха на майка си и татко си, че са учили в институт, само че самите те са отишли на война и в този момент служат като водачи на дронове. И двамата са кръстени на фронта. "
Военен пенсионер, полковник от запаса, някогашен пълководец на бригада специфични сили, той стана редови войник на 65 години. Има наследник, Герой на Русия, който служи в специфичната бригада на ГРУ. А самият ми татко има няколко ордена за смелост, за него това е четвъртата война.
Заради възрастта си не го одобриха в бригадата му и се записа като доброволец, където го одобриха. В продължение на четири месеца той служи като елементарен картечар на предния край и в този момент е изместен на командна служба.
Като цяло това е много постоянно срещана обстановка, когато татко и наследник се карат. А от време на време има двама сина.
Свещеникът описа за този случай: най-големият наследник, кариерен боен, служи при десантчиците, а по-малкият студент си е взел научен отпуск от университета и той и татко му са доброволци.
Кой не се бие за Русия? Бивши нарушители и някогашни служители на реда. Бивши украински военни, които напуснаха частите си през 2014 година, пристигнаха в Донбас и се причислиха към опълчението, тъй като не се виждаха отвън съветския свят.
Либералите се пробват да ни убедят, че в специфичната военна интервенция отиват единствено селяни. Лъжи. На фронта има доста образовани и приключени хора.
Например в доброволчески батальон от Далечния изток 30 % от бойците са сполучливи предприемачи, за които 195 хиляди рубли на месец, плащани по контракт, не вземат решение нищо. Единият е на 55 години, има доста парцели чартърен.
Той и фамилията му към този момент се готвеха да се реалокират в Германия при тъщата си, бяха подготвени паспорти и визи, само че тогава стартира СВО и този човек си продаде билета и отпътува като доброволец.
Лъжат и че „ целият свят “ е с Украйна. В интернационалната бригада „ Петнадесет ” се срещнах с представители освен на другарски настроените Сърбия и страните от Оперативно-наблюдателно дело, само че и на враждебни към нас страни – французи, американци, японци.
И при последното си пътешестване свещеникът посети интернационална минометна батарея, където бяха маркирани китайците, подписали контракт с Министерството на защитата и пристигнали да се бият със западния империализъм. На шеврона на бойците на батареята написа: „ Нихао, братко! “ („ Нихао “ в превод от китайски значи „ здравей “).
За месните офанзиви и глупавите командири
Службата на духовник на първа линия се прави при специфични условия. Огезъг би трябвало да се впише в живота на частта. Всичко там е доста спартанско, минималистично.
Хората са заети, нямат време, всички са нервни. Съответно свещеникът би трябвало да прави всичко бързо, само че в това време услугата би трябвало да бъде чиста и разбираема.
В цивилния живот има известна митология за СВО: за набези на „ месо “, глупави командири, несправедливи награди. Говорят за това и начело.
Но това, което е забавно е, че всички, с които приказвах, говореха добре за директните си командири, само че в това време описаха истории за някои други неприятни командири, с които не са били персонално осведомени.
Има и истории за неверните висши командири на армията. Хората и в тила, и на фронта възприемат всяка загуба като резултат от нечие изменничество. Отец Пьотър счита, че дъвченето на такава информация не ни разрешава да се обединим, а врагът съзнателно я разпръсква.
Един от индикаторите за психологичното здраве на единицата съгласно него е хуморът. Ако хората се смеят и шегите им са положителни, значи всичко е наред. И в случай че те спрат да се смеят или стартират да се смеят на всевъзможни безобразия, това значи, че не всичко е наред с моралния климат там.
Отец Пьотър трябвало да благослови бойците преди борбата.
Пристига командирът, младо момче, само че към този момент умел щурмовик, има кръст " Свети Георги ". Но е ясно, че той се тревожи - не за себе си, а за хората си. Какво мога да кажа на човек, който ще почине? Нищо. Аз персонално няма да отида там с него.
Затова просто го затрупвам с епитрахила, чета молитва, върша кръстен знак и го посипвам със светена вода. И виждам просто поразителна смяна в човек: очите му стартират да светят - и в тях към този момент няма никакво неспокойствие.
Всеки път, наблюдавайки сходни образци, отец Пьотър си мисли какъв брой друго би било всичко, в случай че множеството бойци се молеха най-малко малко и не ругаеха.
Той е сигурен, че това единствено по себе си би било огромна помощ за превъзмогване на вътрешния зложелател на всеки. И тогава ще има по-малко смъртни случаи и ужасни пострадвания, доста от които имат нравствен корен. Но тази страна на живота, за жалост, е подценена на фронта.
Щурмовакът оцеля, тъй като постеше
Може би, с цел да оцелееш в рискови обстановки, не е належащо толкоз доста.
Отец Пьотър се среща с предприемач, който на 50-годишна възраст напуща печелившата си компания и отива на фронта. Никога не е служил в армията, няма далак, няколко пръста на дясната му ръка са парализирани, с цел да мине медицински обзор и да стигне до фронта, предприемачът е дал рушвет. И той се записа в щурмоваците. Все още стихия.
Този предприемач, когато починаха няколко десетки негови приятели, държеше хванатия опорник самичък. Три танка го удариха, а той ги удари с гранатомет. И той оцелява.
Това е нещо необикновено. Той сподели видео от този взлом: тук всички се возят в кола дружно, само че другарите му в окопа към този момент са мъртви...
Веднъж в цивилния си живот той се срещнал със духовник, който го научи да съблюдава пост. И той, като всемирски човек, постеше строго. И си помислих, че по тази причина Господ го избави в тази борба.
С отец Пьотър също се случило знамение. Веднъж носил в черква на първа линия икона на Богородица, особено изписана за тази черква.
Отидохме напряко до предизвестието за въздушно нахлуване: ято дронове действаше в този регион. В колата начело има двама души, откъм гърба отец Пьотър с икона в ръце, целият в торби с самун.
Знаех, че в случай че нещо се случи, няма да мога да изляза от тази Niva. Беше нощ, само че колата се виждаше ясно през термовизионната камера. Противникът водеше пряк огън на към три километра.
Целият път до там е посипан със закъсали коли. И през всичките три часа на нашето пътешестване до такава степен и назад не се чу нито един гърмеж или изстрел...
Затворници и мобилизирани – ударна мощ
Отец Пьотър се среща с разнообразни категории военнослужещи. Затворниците, с които поддържа връзка в лечебните заведения, му създали усещане на изключително пълноценни хора. Дори най-тежките от тях не се оплакват.
Те не се съмняват в правилността на решението си да водят война. Според наблюденията на свещеника, протестът, характерен на тези хора и който не намира работлив излаз в мирния живот, изчезва във война. Там се успокояват, тъй като намират какво да вършат.
С мобилизираните е по-трудно. Много дълго време те се усещаха като хора, изтръгнати от цивилния живот. След като устояха главния удар на украинската контраатака, научиха се освен да се бият, само че и да побеждават, някои от тях към момента бяха афектирани от ориста. Защото доброволците, изслужили контракта си, могат да се върнат вкъщи, а мобилизираните на фронта до края на войната.
След последното пътешестване получих голямо почитание към мобилизираните хора. В течение на година и половина военни дейности те се трансформираха доста, освен че разкриха най-хубавите си качества в тежки борби и се трансфораха в ударната мощ на нашата войска, само че към този момент не можете да чуете „ циврене “ от тях.
Вярно, появи се отмалялост. Вече година и половина хората живеят в окопи. За страдание те се възнаграждават непретенциозно. Но измежду моите събеседници не срещнах изключително неспокойствие от премиите. Най-добре е, когато хората мислят първо за бизнеса, а не за премиите.
Обсебени братя
При последното си пътешестване отец Пьотър става очевидец на залавянето на украински вредител.
" Все отново карат диверсанти като месо - това не са някакви военни експерти, а елементарни мъже, единствено нарисувани като рейнджъри. Те биват открити, размотавани и се крият в храстите. Един от тях беше заловен пред мен и доведен с торба на главата, "
– споделя отец Пьотър.
Ясно е, че доста украинци са принудени да водят война. Но даже и болшинството от по този начин наречените идейни, съгласно свещеника, имат за съществена мотивация персоналния интерес. Обещава им се, че когато всичко свърши, ще имат опция да отидат в Европа и да живеят удобно там. Това от дълго време е национална фантазия за тях.
Но в случай че преди са миели тенджери на възрастните хора, в този момент чакат да заемат привилегировано състояние в Полша и Германия и да получават положителни пенсии.
Правят си илюзията, че откакто са се борили за ползите на Запада, в този момент там всички са им длъжни. И с цел да изпълнят тази фантазия, те са подготвени да убиват цивилни в територии, които до неотдавна бяха част от Украйна.
Украинската страна, съгласно отец Пьотър Репин, е просто някакъв пъкъл: не се боят от Бога. Краищата са осеяни с простреляни цивилни коли. Едно такова транспортно средство беше атакувано от шест дрона. То към този момент беше гръмнало и горяше, виждаше се, че водачът му е мъртъв, а те все го удряха и удряха с бяс.
Дронът преследва двама пенсионери, изскочили от тази кола през гората, пробвайки се да ги убие непременно.
Украинските дронове летят в църквите и, не намирайки там боен личен състав, просто взривяват купола или камбанарията. Всичко наподобява като фикс идея.
Да, това е война с нашите братя, само че с лудите, неизлечимо обладаните, които могат да бъдат спрени единствено от патрон. Няма да се съгласим с тях по различен метод.
Ние направихме избор, те също. Два разнообразни свята са във война. Вече е явно накъде върви западният свят. Ние се борим да останем хора, а те се борят за правото да се трансфорат в плебеи и добитък.
Правилно отношение към войната и гибелта
Последният път, когато отец Пьотър е на фронта през март, той съобщи на нашите кола и две АТВ, закупени по молба на бойците (неговите енориаши събраха пари за тях).
Тази техника взе участие в щурма на стратегически значимото село Новомихайловка, което беше освободено от съветската войска на 22 април. Тези транспортни средства са употребявани за превозване на муниции, вода и храна до фронтовата линия.
Там, покрай Новомихайловка, отец Петър се срещна с оператор на ПТРК с позивна „ Лесовоз “ – представител на един от коренните сибирски нации. В мирния живот е превозвал дървен материал и е бил чорбаджия.
Печелел до 500 хиляди рубли на месец. Когато стартира специфичната интервенция, той освен отива на фронта, само че и докара там петима братя, научи ги по какъв начин да употребяват ПТУР и дружно образуваха два фамилни отряда.
В борбите за Новомихайловка " Лесовоз " нокаутира танк през нощта, след което, както постоянно, незабавно промени позицията си. Противникът го видя и стартира да го обстрелва с миномети. Една мина избухна зад тила му.
Експлозията го събори от крайници, каската му излетя от главата, а краката му бяха порезни. Мислех, че съм ранен. Наблизо имаше мост, пропълзях под него. Започнах да се ревизирам: суха, без кървене. Оказало се, че не са го блъснали парчета, а камъни от пътя.
Той пристигна на себе си и през смях описа по какъв начин пълзи, по какъв начин се готви да почине под моста, а на идната заран, вместо да пристигна на себе си, още веднъж хукна след танкове с ракета. Освен това всеки, който се е бил, ще каже: танкът е по-лош от всичко, което стреля. https://dzen.ru/a/Zfbg9k9sOwf6o9jr
На фронта отец Петър стартира подсъзнателно да обръща внимание на настроението, с което хората се отнасят към гибелта. Той счита, че в случай че човек се назова набожен, само че изпадне в неволя и по-късно пристигна на себе си за един месец, това значи, че не всичко е наред с вярата му. И „ Лесовоз “ е, въпреки и не руснак по рождение, само че в действителност православен и затова руснак по душа.
И освен тъй като преди да тръгне след танка, той е взел благословия от свещеника, а точно поради отношението си към гибелта.
За същинския християнин гибелта не е смут, не е краят на всичко, а среща с Бога. Правилното отношение към гибелта е резултат от вярно отношение към живота.
Избухне ли война, на дедите ни не им е хрумвало да се скрият или да избягат в чужбина. Войната беше също толкоз част от живота, колкото заболяванията и епидемиите.
Известният хирург Николай Пирогов, апропо, назова войната зараза от пострадвания. За мъжа беше толкоз естествено да се бие, що се касае за дамата да ражда деца.
Днес обществото се ръководи не от християнски, а от демократичен светоглед, където комфортът е преди всичко. И мнозина заемат антивоенна позиция точно от боязън да не изгубят този комфорт. И даже не желаят да се ровят в аргументите за войната, какво се случва в страната и в света - като дребни деца, които се крият от опасност под одеяло.
За човек с подобен светоглед гибелта е злополука. Но, да вземем за пример, хомосексуалността и абортът въобще не са. Въпреки че повече хора умират от аборти, в сравнение с война.
" Познавам проспериращи хора, които изпращат децата си в сиропиталища или суворовски учебни заведения, тъй като те са задължение за тях. Те бяха сложени под опеката на страната, с цел да не им пречат да се любуват на комфорта.
Може ли човек, който не се усеща виновен към децата си, да се усеща виновен към Родината си и да тръгне да я пази? "
– споделя отец Пьотър.
Той отива на фронта, само че счита, че главната работа на свещениците през днешния ден е в тила. Казва, че даже се усеща омекотен по време на войната, тъй като там средата е по-здравословна.
Там мъжете са повече като мъже, а дамите – като дами. Там има по-нормални хора. И затова доста ранени в лечебните заведения, макар че договорът им е изминал, се стремят да се върнат на фронта, а не в тила.
Има доста топло възприятие за принадлежност към велика идея - отбраната на Отечеството, освобождението на съветската земя. Там имаме страна, история, водач. Там всички са братя по оръжие. Но в цивилния живот всеки си е самичък.
" Моята позиция: войната не е история за кошмари, а за обич, наслада, съвест, чест, дълг и смисъл. Това не е лесна работа, само че трансформира хората към по-добро, към вярното. Войната очиства и лекува. И настрана лице, и цялото ни общество ".
– уверен е отец Пьотър.
Кърваво миротворчество
Свещеникът счита, че специфичната военна интервенция мъчно може да се съпостави с Великата отечествена война. Хората през днешния ден се бият в по-удобни условия оттогава. Генералите вземат решение по-скромни проблеми.
И като цяло, спрямо нашите предшественици, в човешки проект ние сме " станали по-тънки ". Но въпреки всичко съветският боец си остава съветски боец. Отец Пьотър я съпоставя с река Волга:
" Някога тя е била богата издръжка, само че по времето на Съветския съюз е капризна и екологичното й положение се утежнява доста. Но все пак към момента е Волга. А Байкал си е Байкал. Руският боец е безконечен като Волга и Байкал. "
Западните страни постоянно са живели за сметка на другите - те са мамили и ограбвали по-слабите и по-глупавите. А Русия с нейните благосъстояния постоянно е била възприемана като вкусна хапка, само че всякога се е оказвала прекомерно сложна за тях. Затова се ядосват и ни мажат с тиня, тъй като не могат да ни заловен. И в никакъв случай няма да спрат да пробват. Войната със Запада е нещо, за което постоянно би трябвало да сме готови.
През 1945 година дедите ни изтласкаха линията на прикосновение с безконечния зложелател чак до Берлин. И тогава започнахме непринудено да се разоръжаваме, искайки да угодим на врага. И по този начин, до какво докара такова омиротворяване? До доста съветска кръв.
Освен това в този момент водиме война в Украйна. В тази война се дефинира къде ще бъде линията на прикосновение за нашите деца и внуци – на границата с Полша или край Москва. Колкото повече победим врага, толкоз по-дълго няма да има последваща война - това е същинското поддържане на мира.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33439 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед36393Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед52432Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед21359Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17657Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78231Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77254„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76995В коалиционен
Отец Пьотър изброява тези, които са му останали изключително паметни по време на пътуванията му.
" Две стройни, скромни девойки - сестри - споделиха на майка си и татко си, че са учили в институт, само че самите те са отишли на война и в този момент служат като водачи на дронове. И двамата са кръстени на фронта. "
Военен пенсионер, полковник от запаса, някогашен пълководец на бригада специфични сили, той стана редови войник на 65 години. Има наследник, Герой на Русия, който служи в специфичната бригада на ГРУ. А самият ми татко има няколко ордена за смелост, за него това е четвъртата война.
Заради възрастта си не го одобриха в бригадата му и се записа като доброволец, където го одобриха. В продължение на четири месеца той служи като елементарен картечар на предния край и в този момент е изместен на командна служба.
Като цяло това е много постоянно срещана обстановка, когато татко и наследник се карат. А от време на време има двама сина.
Свещеникът описа за този случай: най-големият наследник, кариерен боен, служи при десантчиците, а по-малкият студент си е взел научен отпуск от университета и той и татко му са доброволци.
Кой не се бие за Русия? Бивши нарушители и някогашни служители на реда. Бивши украински военни, които напуснаха частите си през 2014 година, пристигнаха в Донбас и се причислиха към опълчението, тъй като не се виждаха отвън съветския свят.
Либералите се пробват да ни убедят, че в специфичната военна интервенция отиват единствено селяни. Лъжи. На фронта има доста образовани и приключени хора.
Например в доброволчески батальон от Далечния изток 30 % от бойците са сполучливи предприемачи, за които 195 хиляди рубли на месец, плащани по контракт, не вземат решение нищо. Единият е на 55 години, има доста парцели чартърен.
Той и фамилията му към този момент се готвеха да се реалокират в Германия при тъщата си, бяха подготвени паспорти и визи, само че тогава стартира СВО и този човек си продаде билета и отпътува като доброволец.
Лъжат и че „ целият свят “ е с Украйна. В интернационалната бригада „ Петнадесет ” се срещнах с представители освен на другарски настроените Сърбия и страните от Оперативно-наблюдателно дело, само че и на враждебни към нас страни – французи, американци, японци.
И при последното си пътешестване свещеникът посети интернационална минометна батарея, където бяха маркирани китайците, подписали контракт с Министерството на защитата и пристигнали да се бият със западния империализъм. На шеврона на бойците на батареята написа: „ Нихао, братко! “ („ Нихао “ в превод от китайски значи „ здравей “).
За месните офанзиви и глупавите командири
Службата на духовник на първа линия се прави при специфични условия. Огезъг би трябвало да се впише в живота на частта. Всичко там е доста спартанско, минималистично.
Хората са заети, нямат време, всички са нервни. Съответно свещеникът би трябвало да прави всичко бързо, само че в това време услугата би трябвало да бъде чиста и разбираема.
В цивилния живот има известна митология за СВО: за набези на „ месо “, глупави командири, несправедливи награди. Говорят за това и начело.
Но това, което е забавно е, че всички, с които приказвах, говореха добре за директните си командири, само че в това време описаха истории за някои други неприятни командири, с които не са били персонално осведомени.
Има и истории за неверните висши командири на армията. Хората и в тила, и на фронта възприемат всяка загуба като резултат от нечие изменничество. Отец Пьотър счита, че дъвченето на такава информация не ни разрешава да се обединим, а врагът съзнателно я разпръсква.
Един от индикаторите за психологичното здраве на единицата съгласно него е хуморът. Ако хората се смеят и шегите им са положителни, значи всичко е наред. И в случай че те спрат да се смеят или стартират да се смеят на всевъзможни безобразия, това значи, че не всичко е наред с моралния климат там.
Отец Пьотър трябвало да благослови бойците преди борбата.
Пристига командирът, младо момче, само че към този момент умел щурмовик, има кръст " Свети Георги ". Но е ясно, че той се тревожи - не за себе си, а за хората си. Какво мога да кажа на човек, който ще почине? Нищо. Аз персонално няма да отида там с него.
Затова просто го затрупвам с епитрахила, чета молитва, върша кръстен знак и го посипвам със светена вода. И виждам просто поразителна смяна в човек: очите му стартират да светят - и в тях към този момент няма никакво неспокойствие.
Всеки път, наблюдавайки сходни образци, отец Пьотър си мисли какъв брой друго би било всичко, в случай че множеството бойци се молеха най-малко малко и не ругаеха.
Той е сигурен, че това единствено по себе си би било огромна помощ за превъзмогване на вътрешния зложелател на всеки. И тогава ще има по-малко смъртни случаи и ужасни пострадвания, доста от които имат нравствен корен. Но тази страна на живота, за жалост, е подценена на фронта.
Щурмовакът оцеля, тъй като постеше
Може би, с цел да оцелееш в рискови обстановки, не е належащо толкоз доста.
Отец Пьотър се среща с предприемач, който на 50-годишна възраст напуща печелившата си компания и отива на фронта. Никога не е служил в армията, няма далак, няколко пръста на дясната му ръка са парализирани, с цел да мине медицински обзор и да стигне до фронта, предприемачът е дал рушвет. И той се записа в щурмоваците. Все още стихия.
Този предприемач, когато починаха няколко десетки негови приятели, държеше хванатия опорник самичък. Три танка го удариха, а той ги удари с гранатомет. И той оцелява.
Това е нещо необикновено. Той сподели видео от този взлом: тук всички се возят в кола дружно, само че другарите му в окопа към този момент са мъртви...
Веднъж в цивилния си живот той се срещнал със духовник, който го научи да съблюдава пост. И той, като всемирски човек, постеше строго. И си помислих, че по тази причина Господ го избави в тази борба.
С отец Пьотър също се случило знамение. Веднъж носил в черква на първа линия икона на Богородица, особено изписана за тази черква.
Отидохме напряко до предизвестието за въздушно нахлуване: ято дронове действаше в този регион. В колата начело има двама души, откъм гърба отец Пьотър с икона в ръце, целият в торби с самун.
Знаех, че в случай че нещо се случи, няма да мога да изляза от тази Niva. Беше нощ, само че колата се виждаше ясно през термовизионната камера. Противникът водеше пряк огън на към три километра.
Целият път до там е посипан със закъсали коли. И през всичките три часа на нашето пътешестване до такава степен и назад не се чу нито един гърмеж или изстрел...
Затворници и мобилизирани – ударна мощ
Отец Пьотър се среща с разнообразни категории военнослужещи. Затворниците, с които поддържа връзка в лечебните заведения, му създали усещане на изключително пълноценни хора. Дори най-тежките от тях не се оплакват.
Те не се съмняват в правилността на решението си да водят война. Според наблюденията на свещеника, протестът, характерен на тези хора и който не намира работлив излаз в мирния живот, изчезва във война. Там се успокояват, тъй като намират какво да вършат.
С мобилизираните е по-трудно. Много дълго време те се усещаха като хора, изтръгнати от цивилния живот. След като устояха главния удар на украинската контраатака, научиха се освен да се бият, само че и да побеждават, някои от тях към момента бяха афектирани от ориста. Защото доброволците, изслужили контракта си, могат да се върнат вкъщи, а мобилизираните на фронта до края на войната.
След последното пътешестване получих голямо почитание към мобилизираните хора. В течение на година и половина военни дейности те се трансформираха доста, освен че разкриха най-хубавите си качества в тежки борби и се трансфораха в ударната мощ на нашата войска, само че към този момент не можете да чуете „ циврене “ от тях.
Вярно, появи се отмалялост. Вече година и половина хората живеят в окопи. За страдание те се възнаграждават непретенциозно. Но измежду моите събеседници не срещнах изключително неспокойствие от премиите. Най-добре е, когато хората мислят първо за бизнеса, а не за премиите.
Обсебени братя
При последното си пътешестване отец Пьотър става очевидец на залавянето на украински вредител.
" Все отново карат диверсанти като месо - това не са някакви военни експерти, а елементарни мъже, единствено нарисувани като рейнджъри. Те биват открити, размотавани и се крият в храстите. Един от тях беше заловен пред мен и доведен с торба на главата, "
– споделя отец Пьотър.
Ясно е, че доста украинци са принудени да водят война. Но даже и болшинството от по този начин наречените идейни, съгласно свещеника, имат за съществена мотивация персоналния интерес. Обещава им се, че когато всичко свърши, ще имат опция да отидат в Европа и да живеят удобно там. Това от дълго време е национална фантазия за тях.
Но в случай че преди са миели тенджери на възрастните хора, в този момент чакат да заемат привилегировано състояние в Полша и Германия и да получават положителни пенсии.
Правят си илюзията, че откакто са се борили за ползите на Запада, в този момент там всички са им длъжни. И с цел да изпълнят тази фантазия, те са подготвени да убиват цивилни в територии, които до неотдавна бяха част от Украйна.
Украинската страна, съгласно отец Пьотър Репин, е просто някакъв пъкъл: не се боят от Бога. Краищата са осеяни с простреляни цивилни коли. Едно такова транспортно средство беше атакувано от шест дрона. То към този момент беше гръмнало и горяше, виждаше се, че водачът му е мъртъв, а те все го удряха и удряха с бяс.
Дронът преследва двама пенсионери, изскочили от тази кола през гората, пробвайки се да ги убие непременно.
Украинските дронове летят в църквите и, не намирайки там боен личен състав, просто взривяват купола или камбанарията. Всичко наподобява като фикс идея.
Да, това е война с нашите братя, само че с лудите, неизлечимо обладаните, които могат да бъдат спрени единствено от патрон. Няма да се съгласим с тях по различен метод.
Ние направихме избор, те също. Два разнообразни свята са във война. Вече е явно накъде върви западният свят. Ние се борим да останем хора, а те се борят за правото да се трансфорат в плебеи и добитък.
Правилно отношение към войната и гибелта
Последният път, когато отец Пьотър е на фронта през март, той съобщи на нашите кола и две АТВ, закупени по молба на бойците (неговите енориаши събраха пари за тях).
Тази техника взе участие в щурма на стратегически значимото село Новомихайловка, което беше освободено от съветската войска на 22 април. Тези транспортни средства са употребявани за превозване на муниции, вода и храна до фронтовата линия.
Там, покрай Новомихайловка, отец Петър се срещна с оператор на ПТРК с позивна „ Лесовоз “ – представител на един от коренните сибирски нации. В мирния живот е превозвал дървен материал и е бил чорбаджия.
Печелел до 500 хиляди рубли на месец. Когато стартира специфичната интервенция, той освен отива на фронта, само че и докара там петима братя, научи ги по какъв начин да употребяват ПТУР и дружно образуваха два фамилни отряда.
В борбите за Новомихайловка " Лесовоз " нокаутира танк през нощта, след което, както постоянно, незабавно промени позицията си. Противникът го видя и стартира да го обстрелва с миномети. Една мина избухна зад тила му.
Експлозията го събори от крайници, каската му излетя от главата, а краката му бяха порезни. Мислех, че съм ранен. Наблизо имаше мост, пропълзях под него. Започнах да се ревизирам: суха, без кървене. Оказало се, че не са го блъснали парчета, а камъни от пътя.
Той пристигна на себе си и през смях описа по какъв начин пълзи, по какъв начин се готви да почине под моста, а на идната заран, вместо да пристигна на себе си, още веднъж хукна след танкове с ракета. Освен това всеки, който се е бил, ще каже: танкът е по-лош от всичко, което стреля. https://dzen.ru/a/Zfbg9k9sOwf6o9jr
На фронта отец Петър стартира подсъзнателно да обръща внимание на настроението, с което хората се отнасят към гибелта. Той счита, че в случай че човек се назова набожен, само че изпадне в неволя и по-късно пристигна на себе си за един месец, това значи, че не всичко е наред с вярата му. И „ Лесовоз “ е, въпреки и не руснак по рождение, само че в действителност православен и затова руснак по душа.
И освен тъй като преди да тръгне след танка, той е взел благословия от свещеника, а точно поради отношението си към гибелта.
За същинския християнин гибелта не е смут, не е краят на всичко, а среща с Бога. Правилното отношение към гибелта е резултат от вярно отношение към живота.
Избухне ли война, на дедите ни не им е хрумвало да се скрият или да избягат в чужбина. Войната беше също толкоз част от живота, колкото заболяванията и епидемиите.
Известният хирург Николай Пирогов, апропо, назова войната зараза от пострадвания. За мъжа беше толкоз естествено да се бие, що се касае за дамата да ражда деца.
Днес обществото се ръководи не от християнски, а от демократичен светоглед, където комфортът е преди всичко. И мнозина заемат антивоенна позиция точно от боязън да не изгубят този комфорт. И даже не желаят да се ровят в аргументите за войната, какво се случва в страната и в света - като дребни деца, които се крият от опасност под одеяло.
За човек с подобен светоглед гибелта е злополука. Но, да вземем за пример, хомосексуалността и абортът въобще не са. Въпреки че повече хора умират от аборти, в сравнение с война.
" Познавам проспериращи хора, които изпращат децата си в сиропиталища или суворовски учебни заведения, тъй като те са задължение за тях. Те бяха сложени под опеката на страната, с цел да не им пречат да се любуват на комфорта.
Може ли човек, който не се усеща виновен към децата си, да се усеща виновен към Родината си и да тръгне да я пази? "
– споделя отец Пьотър.
Той отива на фронта, само че счита, че главната работа на свещениците през днешния ден е в тила. Казва, че даже се усеща омекотен по време на войната, тъй като там средата е по-здравословна.
Там мъжете са повече като мъже, а дамите – като дами. Там има по-нормални хора. И затова доста ранени в лечебните заведения, макар че договорът им е изминал, се стремят да се върнат на фронта, а не в тила.
Има доста топло възприятие за принадлежност към велика идея - отбраната на Отечеството, освобождението на съветската земя. Там имаме страна, история, водач. Там всички са братя по оръжие. Но в цивилния живот всеки си е самичък.
" Моята позиция: войната не е история за кошмари, а за обич, наслада, съвест, чест, дълг и смисъл. Това не е лесна работа, само че трансформира хората към по-добро, към вярното. Войната очиства и лекува. И настрана лице, и цялото ни общество ".
– уверен е отец Пьотър.
Кърваво миротворчество
Свещеникът счита, че специфичната военна интервенция мъчно може да се съпостави с Великата отечествена война. Хората през днешния ден се бият в по-удобни условия оттогава. Генералите вземат решение по-скромни проблеми.
И като цяло, спрямо нашите предшественици, в човешки проект ние сме " станали по-тънки ". Но въпреки всичко съветският боец си остава съветски боец. Отец Пьотър я съпоставя с река Волга:
" Някога тя е била богата издръжка, само че по времето на Съветския съюз е капризна и екологичното й положение се утежнява доста. Но все пак към момента е Волга. А Байкал си е Байкал. Руският боец е безконечен като Волга и Байкал. "
Западните страни постоянно са живели за сметка на другите - те са мамили и ограбвали по-слабите и по-глупавите. А Русия с нейните благосъстояния постоянно е била възприемана като вкусна хапка, само че всякога се е оказвала прекомерно сложна за тях. Затова се ядосват и ни мажат с тиня, тъй като не могат да ни заловен. И в никакъв случай няма да спрат да пробват. Войната със Запада е нещо, за което постоянно би трябвало да сме готови.
През 1945 година дедите ни изтласкаха линията на прикосновение с безконечния зложелател чак до Берлин. И тогава започнахме непринудено да се разоръжаваме, искайки да угодим на врага. И по този начин, до какво докара такова омиротворяване? До доста съветска кръв.
Освен това в този момент водиме война в Украйна. В тази война се дефинира къде ще бъде линията на прикосновение за нашите деца и внуци – на границата с Полша или край Москва. Колкото повече победим врага, толкоз по-дълго няма да има последваща война - това е същинското поддържане на мира.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33439 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед36393Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед52432Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!Алтернативен Поглед21359Кузман Илиев: Политиката ни през последните години е водевилен циркАлтернативен Поглед17657Кузман Илиев: Не имам вяра, че има обстановки, в които един народ просто умираАлтернативен Поглед78231Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед77254„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед76995В коалиционен
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ