Възход на талибаните – защо САЩ „изоставиха“ правителството на Афганистан
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Светкавичните триумфи, реализирани от талибаните през последните два месеца би трябвало да тормозят както държавното управление на Афганистан, по този начин и районните сили, които са вложили в дълготрайна непоклатимост в страната. Талибаните започнаха последната си атака на 1 май, деня, в който останалите американски войски започнаха да се изтеглят, според проекта на президента Джо Байдън, означават в редакцията на изданието The Hindu.
Изтеглянето на Съединени американски щати от страната е приключено на 90 %, а талибаните поеха контрола над 195 от 407-те области на Афганистан и се борят за още 129. При това те реализират победи в северните провинции Бадахшан и Тахар, които устояха на техните набези през 90-те години на предишния век.
В няколко северни района афганистанските сили или се предадоха, или отстъпиха. Ако северът, дом на афганистански политически магнати и солидни водачи, бъде загубен, рискът от цялостен провал на държавното управление в Кабул се усилва доста. Правителството продължава да управлява множеството провинциални столици и огромни градове, само че те на процедура са обкръжени от талибаните. Като се има поради темпото на настъплението им, талибаните евентуално ще стартират атака против обитаемоте центрове незабавно щом задграничните войски изоставен изцяло страната.
Все още не е ясна тактиката на талибаните. Техният политически офис, основан в Доха, който стартира мирни договаряния с афганистански държавни чиновници през септември 2020 година, продължава да поддържа тезата, че са ангажирани с разговора. На бойните полета на Афганистан обаче талибаните не престават безмилостна акция за завладяване на още територия. Част от казуса е цялостното отменяне на водачеството и отговорността от страна на Съединени американски щати, които нахлуха в Афганистан преди 20 години.
Когато започваха директните договаряния сред Вашингтони талибаните, Съединени американски щати се концентрираха не върху намирането на метод за спокойно разрешаване на рецесията, за която са частично отговорни, а върху прекратяването на войната. Следователно, вместо да притиснат талибаните да създадат отстъпки, Съединени американски щати подписаха контракт с тях, като изцяло пренебрегнаха опасенията на Кабул. Сега талибаните получиха доста повече власт в страната и даже в случай че мирният развой продължи след изтеглянето на американските войски, то те ще договарят от позицията на мощния. Това обаче не би трябвало да пречи на Кабул и районните сили - Китай, Русия, Иран, Пакистан и Индия - да търсят политическо съглашение.
Ако талибаните завладяват властта в страната със мощ, както през 1996 година, тя няма да обслужват ничии ползи. А в случай че Кабул падне с кръвопролития, властта им няма да има интернационална легитимност. Опитът на Афганистан от предишното сподели, че еднопартийните системи - комунистическият режим, муджахидините или талибаните - не са в положение да стабилизират страната или да се задържат дълго време на власт. Сега, когато задграничните войски напущат Афганистан, воюващите би трябвало да се съсредоточат върху разрешаването и построяването на постоянни структури на властта. В противоположен случай Афганистан ще се озове в нов цикъл на принуждение.
Светкавичните триумфи, реализирани от талибаните през последните два месеца би трябвало да тормозят както държавното управление на Афганистан, по този начин и районните сили, които са вложили в дълготрайна непоклатимост в страната. Талибаните започнаха последната си атака на 1 май, деня, в който останалите американски войски започнаха да се изтеглят, според проекта на президента Джо Байдън, означават в редакцията на изданието The Hindu.
Изтеглянето на Съединени американски щати от страната е приключено на 90 %, а талибаните поеха контрола над 195 от 407-те области на Афганистан и се борят за още 129. При това те реализират победи в северните провинции Бадахшан и Тахар, които устояха на техните набези през 90-те години на предишния век.
В няколко северни района афганистанските сили или се предадоха, или отстъпиха. Ако северът, дом на афганистански политически магнати и солидни водачи, бъде загубен, рискът от цялостен провал на държавното управление в Кабул се усилва доста. Правителството продължава да управлява множеството провинциални столици и огромни градове, само че те на процедура са обкръжени от талибаните. Като се има поради темпото на настъплението им, талибаните евентуално ще стартират атака против обитаемоте центрове незабавно щом задграничните войски изоставен изцяло страната.
Все още не е ясна тактиката на талибаните. Техният политически офис, основан в Доха, който стартира мирни договаряния с афганистански държавни чиновници през септември 2020 година, продължава да поддържа тезата, че са ангажирани с разговора. На бойните полета на Афганистан обаче талибаните не престават безмилостна акция за завладяване на още територия. Част от казуса е цялостното отменяне на водачеството и отговорността от страна на Съединени американски щати, които нахлуха в Афганистан преди 20 години.
Когато започваха директните договаряния сред Вашингтони талибаните, Съединени американски щати се концентрираха не върху намирането на метод за спокойно разрешаване на рецесията, за която са частично отговорни, а върху прекратяването на войната. Следователно, вместо да притиснат талибаните да създадат отстъпки, Съединени американски щати подписаха контракт с тях, като изцяло пренебрегнаха опасенията на Кабул. Сега талибаните получиха доста повече власт в страната и даже в случай че мирният развой продължи след изтеглянето на американските войски, то те ще договарят от позицията на мощния. Това обаче не би трябвало да пречи на Кабул и районните сили - Китай, Русия, Иран, Пакистан и Индия - да търсят политическо съглашение.
Ако талибаните завладяват властта в страната със мощ, както през 1996 година, тя няма да обслужват ничии ползи. А в случай че Кабул падне с кръвопролития, властта им няма да има интернационална легитимност. Опитът на Афганистан от предишното сподели, че еднопартийните системи - комунистическият режим, муджахидините или талибаните - не са в положение да стабилизират страната или да се задържат дълго време на власт. Сега, когато задграничните войски напущат Афганистан, воюващите би трябвало да се съсредоточат върху разрешаването и построяването на постоянни структури на властта. В противоположен случай Афганистан ще се озове в нов цикъл на принуждение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ