Борис Петров: Евроатлантическото мнозинство да се консолидира около приемането на еврото
Eврото е втората световна аварийна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната.
Сега е времето да въведем еврото и да се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна поддръжка и гаранции.
Това съобщи в интервю финансистът Борис Петров.
Според него, въпреки и дребни, България към момента не е изпуснала всички шансове и може да получи „ зелена светлина “ за въвеждането на единната валута.
„ Напълно реалистично е да желаяме ексклузивен конвергентен отчет за оценка на осъществяването на критериите в края на месец юни 2023, откакто приемем всички законодателни промени. Той ще бъде направен до септември, а до октомври може да бъде прегледан и при положение на позитивен излаз страната може да получи зелена светлина за въвеждане на еврото към края на 2023. Отброяваме 6 месеца за техническа подготовка на процеса, което ни дава месец юни 2024, като най-ранна допустима дата “, означи финансистът.
За задачата служебното държавно управление би трябвало незабавно след осъществяване на изборите да внесе още веднъж законодателния пакет, с който привеждаме нашето законодателство в сходство с условията за участие, поети още през 2020 година от постоянното държавно управление. „ Касае се за измененията в Закона за Българска народна банка, Закона за правосъдната власт, Закона за ограниченията против изпиране на пари, режима на неплатежоспособност и Кодекса на обезпечаване “, посочи Борис Петров.
Финансистът разяснява аргументите датата 1 януари 2024 година за влизането ни в еврозоната да отпадне, при изискване, че по-голямата част от политическия хайлайф твърдеше, че това е приоритет и се работи в тази посока. „ Причините са две. Първата, типично българската линия да отлагаме най-важните и сложни решения до последния миг. Втората причина, част от евроатлантическото болшинство конюнктурно се подаде на лобистки претенции и напън, изоставяйки стратегическите национални цели ”, изясни той. Петров обаче успокои, че всичко това е поправимо.
Според него след изборите на 2 април евроатлантическото болшинство в Народното събрание би трябвало да се консолидира към националната цел – въвеждане на еврото, а не да се фрагментира, като дава отговор на конюнктурни лобистки претенции. „ Парламентът би трябвало да разиска и одобри предпочитано законодателните оферти, свързани с въвеждането на еврото. ”, безапелационен е той.
Борис Петров акцентира, че времената са сложни и изискват висота на взетите решения, в това число и от политиците. „ Ние не трябва да вършим неточности от предишното, когато стигаме до вярното решение, откакто сме тествали всички неверни такива. Имаме и доста верни стратегически решения в предишното ”, означи той. Финансистът напомни, че въвеждането на валутния ръб през 1997 и обвързването с немската марка е било мощно политическо, само че доста вярно и навременно решение, тъй като е заздравило нашата евроориентация.
„ Сега е време да циментираме всичко това, като въведем еврото и се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна поддръжка и гаранции. Не се заблуждавайте, еврото не е просто паричната единица на Обединена Европа. Еврото е втората световна аварийна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната. Това извънредно значимо в този миг, когато враждебни на Европа сили се пробват да дестабилизират съюза. Разбира се, те реализират тъкмо противоположното – консолидират го ”, безапелационен е финансистът.
Борис Петров разяснява и по какъв метод ще се отрази влизането ни в еврозоната върху лихвите. Влизането в нея значи най-малко един % по-ниска рента по държавните скъпи бумаги и оттова по-ниска рента и за частния бранш, както и банковите задължения на всички бизнеси и семейства в стопанската система, които са много основна част - към 85 милиарда лв., а на държавния бранш са към 37 милиарда лева „ Тоест приказваме за една стойност на дълга към 117 милиарда лева При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е много по-евтино на годишна база - към 1,2 милиарда лв. по-малко по-консервативна оценка “, съобщи пред БГНЕС финансистът Борис Петров. /БГНЕС
Сега е времето да въведем еврото и да се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна поддръжка и гаранции.
Това съобщи в интервю финансистът Борис Петров.
Според него, въпреки и дребни, България към момента не е изпуснала всички шансове и може да получи „ зелена светлина “ за въвеждането на единната валута.
„ Напълно реалистично е да желаяме ексклузивен конвергентен отчет за оценка на осъществяването на критериите в края на месец юни 2023, откакто приемем всички законодателни промени. Той ще бъде направен до септември, а до октомври може да бъде прегледан и при положение на позитивен излаз страната може да получи зелена светлина за въвеждане на еврото към края на 2023. Отброяваме 6 месеца за техническа подготовка на процеса, което ни дава месец юни 2024, като най-ранна допустима дата “, означи финансистът.
За задачата служебното държавно управление би трябвало незабавно след осъществяване на изборите да внесе още веднъж законодателния пакет, с който привеждаме нашето законодателство в сходство с условията за участие, поети още през 2020 година от постоянното държавно управление. „ Касае се за измененията в Закона за Българска народна банка, Закона за правосъдната власт, Закона за ограниченията против изпиране на пари, режима на неплатежоспособност и Кодекса на обезпечаване “, посочи Борис Петров.
Финансистът разяснява аргументите датата 1 януари 2024 година за влизането ни в еврозоната да отпадне, при изискване, че по-голямата част от политическия хайлайф твърдеше, че това е приоритет и се работи в тази посока. „ Причините са две. Първата, типично българската линия да отлагаме най-важните и сложни решения до последния миг. Втората причина, част от евроатлантическото болшинство конюнктурно се подаде на лобистки претенции и напън, изоставяйки стратегическите национални цели ”, изясни той. Петров обаче успокои, че всичко това е поправимо.
Според него след изборите на 2 април евроатлантическото болшинство в Народното събрание би трябвало да се консолидира към националната цел – въвеждане на еврото, а не да се фрагментира, като дава отговор на конюнктурни лобистки претенции. „ Парламентът би трябвало да разиска и одобри предпочитано законодателните оферти, свързани с въвеждането на еврото. ”, безапелационен е той.
Борис Петров акцентира, че времената са сложни и изискват висота на взетите решения, в това число и от политиците. „ Ние не трябва да вършим неточности от предишното, когато стигаме до вярното решение, откакто сме тествали всички неверни такива. Имаме и доста верни стратегически решения в предишното ”, означи той. Финансистът напомни, че въвеждането на валутния ръб през 1997 и обвързването с немската марка е било мощно политическо, само че доста вярно и навременно решение, тъй като е заздравило нашата евроориентация.
„ Сега е време да циментираме всичко това, като въведем еврото и се интегрираме трайно и необратимо в европейските институции и механизми за взаимна поддръжка и гаранции. Не се заблуждавайте, еврото не е просто паричната единица на Обединена Европа. Еврото е втората световна аварийна валута и в това си качество е инструмент за гарантиране на национална сигурност на всяка държава-членка на еврозоната. Това извънредно значимо в този миг, когато враждебни на Европа сили се пробват да дестабилизират съюза. Разбира се, те реализират тъкмо противоположното – консолидират го ”, безапелационен е финансистът.
Борис Петров разяснява и по какъв метод ще се отрази влизането ни в еврозоната върху лихвите. Влизането в нея значи най-малко един % по-ниска рента по държавните скъпи бумаги и оттова по-ниска рента и за частния бранш, както и банковите задължения на всички бизнеси и семейства в стопанската система, които са много основна част - към 85 милиарда лв., а на държавния бранш са към 37 милиарда лева „ Тоест приказваме за една стойност на дълга към 117 милиарда лева При влизане в еврозоната обслужването на този дълг ще е много по-евтино на годишна база - към 1,2 милиарда лв. по-малко по-консервативна оценка “, съобщи пред БГНЕС финансистът Борис Петров. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ